Предизборна платформа на „Да, България!“ – Здравеопазване

Визия:

Да създадем такава среда за развитие и работа на медицинските специалисти, че страната ни да достигне средноевропейски нива на здравните показатели (един от основните измерители за благосъстоянието на нацията) и висока удовлетвореност на пациентите.

Цели:

• Да възвърнем доверието на гражданите в системата на здравеопазването и във всички нейни представители.

• Да насърчим медицинските специалисти да избират България за своята професионална реализация, като предложим достойно заплащане и съвременни условия на труд;

• Да преодолеем натрупаната апатия у медицинските професионалисти и да ги мотивираме да работят съвестно и с грижа за доброто на своите пациенти в съответствие с най-добрите практики и научни достижения;

• Да спрем изтичането на средства в сивия сектор, да ограничим възможностите за корупция в здравеопазването и да намалим заплащането на здравни услуги „от джоба” на пациента;

• Да изградим ефективни институции и независим контролен орган, като включим в него представители на пациентската общност, като най-заинтересовани от съществуването на качествена медицинска помощ на оптимална цена.

Политики за решаването на съществуващите проблеми

Проблем:

В момента пациентите и медицинските специалисти са натоварени с това да обслужват системата, вместо тя да обслужва тях. Бюрокрацията е тежка, а контролният ефект от тази бюрократична тежест – нищожен.

Подход:

За да облекчим административния товар върху лекари, пациенти и лечебни заведения, и да постигнем по-голяма прозрачност и по-добър контрол на процесите в здравеопазването, ние планираме:

• Да интегрираме електронното здравеопазване като част от цялостната система за електронно управление;

• Да се възползваме от всички инструменти на проекта e-health/е-здраве, чиято употреба сама по себе си си ще намали възможността за корупционни практики: здравен портал, електронно пациентско досие, електронна рецепта, електронно направление, електронна пациентска карта, единен пациентски регистър и т.н.;

• Да централизираме и направим електронни регистрите в сектор „Здравеопазване“.

Проблем:

Настоящият модел на финансиране в здравеопазването е корумпиран по своята същност и води до:

• изтичане на пари в сивия сектор;

• неравномерно разпределение на средствата между медицинските специалности, диктувано от лобистки интереси;

• недостатъчно финансиране на някои здравни услуги за сметка на свръхфинансиране на други;

• несправедливо заплащане на труда на здравните специалисти.

В резултат, дори и старателно да внася здравните си осигуровки, българският пациент доплаща три пъти повече за здраве в сравнение с жителите на много други европейски държави, като плащането със собствени средства възлиза на 47% от всички средства, които се дават за здраве.

Подход:

За да постигнем облекчаване на финансовата тежест за пациентите, справедливо разпределение на средствата и адекватно заплащане на труда в здравния сектор, e необходимо:

• Да демонополизираме Националната здравноосигурителна каса и да създадем реален пазар за частните здравни застрахователи/осигурители с възможност пациентът да избира кое дружество да управлява здравните му вноски;

• Да въведем „втори стълб” на доброволното здравно осигуряване, който да финансира дейности, услуги, лекарства, консумативи и изделия в здравеопазването, които не се заплащат от основния пакет;

• Да променим системата, по която се остойностяват и заплащат дейностите в доболничната и болничната медицинска помощ (сегашните „клинични пътеки”) и да дефинираме справедливо съотношение на заплащане на дейностите;

• Да създадем система за превенция на нерегламентираните доплащания от страна на пациентите.

Проблем:

Както болничната, така и доболничната помощ са неефективно структурирани, което понижава качеството на предлаганите медицински услуги за сметка на количеството – отчитаме рекорден брой от два милиона хоспитализации за 2016 г.

Подход:

За да повишим качеството на здравните услуги и да улесним достъпа до специалисти, е нужно:

• Да превърнем доболничата помощ в ефективно средство за предотвратяване на нуждата от хоспитализации Можем да го постигнем като създадем стимули и условия за извънболнично лечение на пациентите и регламентираме възможността голям брой диагностични процедури и интервенции да се извършват в амбулаторната практика;

• Да въведем „персонален пакет“ направления, така че регулативните стандарти да се отнасят до конкретния пациент и неговите здравни рискове и да бъдат диференцирани по пол, възраст, наличие на хронични заболявания, предразположеност към определени заболявания и др.;

• Да облекчим държавната регулация на инвестициите в здравеопазването. Да създадем условия за инвестиции в лечебни заведения, намиращи се в неблагоприятни райони, както и да стимулираме инвестициите в липсващи или до момента зле регулирани/регламентирани направления като долекуване, рехабилитация, палиативни грижи и др.

• Да определим сферите на приоритет и сферите на дефицит в системата, за да насочим усилията си към онези от тях, в които се предлагат най-малко услуги, или, в които нивото на предлаганите услуги нанася най-сериозни социални вреди. Такива сфери например са: майчиното и детското здраве, палиативните грижи, рехабилитацията и др. Смятаме за ключово да създадем условия за приоритетно развитие на специалисти, инфраструктура и дейности във всяка от тези области.

• Да регламентираме ролята на парамедиците и лекарските асистенти в системата. Да прецизираме правомощията и степените на автономност и отговорност на всички професионалисти-бакалаври в сферата на здравеопазването, с оглед на все по-нарастващия кадрови дефицит;

• Да преструктурираме и оптимизираме дейността на Спешна помощ, за да може да достигне до всеки нуждаещ се в разумен срок. Това ще стане възможно, ако осигурим държавно, проектно и европейско финансиране за инвестиции в спешната помощ: инфраструктура (ремонт, оборудване, а където е необходимо – и строителство на спешни центрове и звена), материална база (линейки, хеликоптер(и), високопроходима техника, апаратура);

• Да създадем нормативна рамка и институции, които да подготвят работещи политики за борба с употребата на наркотици, както и да реализират програми за превенция и лечение на зависимости.

Проблем:

Експертните нива на ръководство в основните институции страдат от политически и лобистки зависимости. Това компрометира качеството на тяхната работа и води до налагането на мерки, които не са в интерес нито на пациентите, нито на медицинските професионалисти.

Подход:

За да противодействаме на тези порочни практики, е необходимо: • Да променим механизмите по които се назначават и освобождават ръководители на органи и лечебни заведения под “шапката” на Министерството на здравеопазването (изпълнителни агенции, държавни лечебни заведения, национални центрове и институти). Така ще намалим пряката политическа зависимост от личността на министъра;

• Да извадим контрола върху качеството на медицинската дейност (ИАМО) от Министерството на здравеопазването и да го обособим в самостоятелна агенция към Министерския съвет. Да регламентираме нормативно контрола в реално време върху качеството на медицинската дейност и да разработим критерии за качество, свързани с ефективността и ефикасността на медицинската помощ и пациентската безопасност.

Проблем:

Медицинските специалисти в България нямат условия и възможност, а често губят и мотивация да поддържат знанията и уменията си адекватни и актуални. Причините за това са както недостатъчното качество на обучението и клиничната практика, така и липсата на изисквания за продължаваща професионална квалификация и следдипломно обучение.

Подход:

За да бъдат стимулирани и мотивирани да работят според най-добрите професионални стандарти и в съответствие с актуалните научни достижения, е необходимо:

• Да обособим консултативен орган, който с помощта на експертни работни групи;

• да изготвя медицински стандарти, съобразени с изискванията на съвременната наука;

• да организира продължаващо обучение във всяка медицинска специалност;

• да представя най-новите научни достижения, здравни технологии и да подпомага внедряването им в клиничните практики;

• да отговаря за акредитацията на лечебните заведения;

• да изготвя критериите, на база на които контролът върху медицинската дейност да има качествени, а не само административни измерения.

• Да обвържем нормативно клиничната практика с медицинските стандарти, съобразени с изискванията на съвременната наука;

• Да се погрижим трудът на медицинските специалисти да бъде справедливо остойностяван и заплащан като заложим минимална часова ставка според квалификация, стаж и др.;

• Да изготвим цялостна концепция за осъвременяване на медицинското образование със съдействието на всички Медицински университети в страната. Целите ни ще бъдат да внедрим добри практики, да осъвременим учебните планове и съдържание и да подобрим международния обмен на преподаватели;

• Да развием системата за специализация и следдипломно обучение на всички медицински професии, като насърчим тези медицински специалности, в които има най-тежък кадрови дефицит и които са най-засегнати от неравномерното разпределение на средствата в системата, като например педиатрия, неонатология, анестезиология, патология, акушерство и др. съобразно профила по места.

• Да изготвим такива нормативни критерии и такава система за кариерно и академично развитие на специалистите, които да елиминират влиянието на фактори като политика, корупция и роднински/приятелски връзки при назначението и хабилитирането на медицинските професионалисти.

Проблем:

Най-големите допълнителни здравни разходи, които пациентите сами се налага да правят, са разходите при доплащане или пълно заплащане на медицински изделия и лекарства. Поради липсата на нормативна рамка, това е и сферата, подчинена в най-голяма степен на корупционни практики.

Подход:

За да облекчим финансовия товар върху пациентите и да гарантираме контрол на качеството, е необходимо:

• Да създадем нормативна рамка за пазара на медицински изделия – регистър, система за ценови контрол и контрол на качеството;

• Да осъвременим лекарствената политика и да създадем дългосрочна стратегия за сектора;

• Да въведем гъвкави механизми за договаряне с производителите, които да позволят богата гама от медикаменти да присъстват на икономически неатрактивен пазар като нашия;

• Да въведем ефективни мерки за ограничаване на паралелната търговия с лекарства.