Лекции по руска литература – брой 65

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1.

Композиция

Как да разберем правилно композицията на грандиозния роман? Ключът можем да намерим само в разпределението на времето.

Целта и достижението на Толстой е едновременното развитие на основните линии в романа и ние трябва да изследваме тяхната синхронизация, за да си обясним магическата прелест на неговото очарование.

В първите 21 глави конфликтът е съсредоточен около скандала в дома на Облонский. Този скандал помага да се въведат два нови сюжета: 1) триъгълника Кити-Льовин-Вронский и 2) началото на темата за Ана и Вронский. Забележете, че Ана (с грацията и мъдростта на светлооката богиня Атина) помирява брат си с жена му и в същото време разваля демонично годежа на Кити с Вронский, като го пленява. Измяната на Облонский и нещастието на Доли подготвят темата за Вронский и Ана, която няма да се разреши така лесно, както неприятностите на Облонский и Доли и мъката на Кити. Доли прощава на своя мъж в името на децата и на любовта си към него, Кити след две години се омъжва за Льовин, който се оказва прекрасен съпруг. Този брак явно се харесва на Толстой, но Ана, демоничната красавица от книгата, ще разруши семейния си живот и ще загине.

През първата част (34 глави) седем съдби са поставени редом във времето: Облонский, Доли, Кити, Льовин, Вронский, Ана и Каренин. Отношенията в семействата на Облонский и Каренин са разклатени от самото начало, след това ще се уредят при Облонски, но ще започнат да се разрушават при Каренини. Пълно скъсване на отношенията настъпва при две хипотетични двойки - при разпадналата се двойка Вронский и Кити и при също разпадналата се двойка Льовин и Кити. По този начин Кити остава сама, Льовин - също остава сам, а Вронский (временно свързан с Ана) заплашва да разруши двойката Каренини. И така, ще отбележим няколко важни момента в първата част: авторът размества седем герои, трябва да се следят седем съдби (свързват ги малките глави), а тези седем съдби протичат в една хронологична последователност, като изходното време е февруари 1872 година.

Втора част се състои от 35 глави и започва за всички участници в средата на март, същата 1872 година, но след това ставаме свидетели на едно любопитно явление: триъгълникът Вронский-Каренин-Ана живее по-бърз живот от все още самотния Льовин и все още самотната Кити. Това е прелестен детайл в структурата на романа - двойките живеят по-бързо от хората поотделно. Ако погледнем линията на Кити, ще видим, че самотната девойка, която вехне в Москва, ходи на преглед у знаменит лекар, но въпреки своите нещастия, помага около грижите и отглеждането на шестте деца на Доли (най-малкото е само на два месеца), а след това в началото на април 1872 година нейните родители я отвеждат в немския курорт Соден. За това се разказва в първите три глави на втора част. Едва в 30-та глава ние отиваме след семейство Щчербацки в Соден, където времето и Толстой ще излекуват Кити. Пет глави разказват за това лечение, след това в края на юни 1872 година Кити се връща в Русия, в имението Облонский-Шчербацкий, разположено близо до имението на Льовин. С това прекъсва нейната линия във втората част.

В същата втора част животът на Льовин на село е точно синхронизиран с живота на Кити в Германия. За неговата дейност разказват шест глави: 12 - 17. Те са рамкирани от глави, изобразяващи живота на Вронский и Каренини в Санкт Петербург, и най-главното в тях е това, че триъгълникът Вронский-Каренини живее по-бързо от Кити или Льовин в продължение на година и нещо. От 5-та до 11-та глава съпругът размишлява, а Вронский се стреми упорито да постигне своето и до 11-та глава след цяла година настойчиви домогвания става любовник на Ана. Това се случва през октомври 1872 г. Но за Льовин и Кити е пролетта на 1872 г. Те изостават във времето с няколко месеца. Друг скок напред настъпва в дванадесетте глави от 18-та до 29-та, в които е изобразен знаменитият епизод с конните надбягвания, завършващ с признаването на измяната от Ана, това е през август 1873 г. (остават три години до края на романа). После действието отново отстъпва назад, ние се връщаме в пролетта на 1872 г., при Кити, която се намира в Германия. Така в края на втората част наблюдаваме любопитна картина: Кити и Льовин изостават във времето с 14 или 15 месеца от Вронский и Каренини. Ще повторим, че двойките се се движат по-бързо от индивидите.

В третата част, състояща се от 33 глави, оставаме за малко с Льовин, след това заедно с него посещаваме Доли в имението на семейство Облонски преди идването на Кити и в края на 12-та глава през лятото на 1872 г. пред Льовин възниква прелестно видение - Кити пътува с карета от гарата, след като е напуснала Германия. В следващите глави се озоваваме в Петербург с Вронский и Каренини след сцената с конните надбягвания (лятото на 1873 г.), а после се връщаме към септември 1872 г. в имението на Льовин, откъдето той през октомври 1972 г. неизвестно защо заминава за Германия, Франция и Англия. Бих искал да подчертая, че Толстой се намира в затруднено положение. Любовниците Вронский и Ана и измаменият мъж живеят по-бързо, те са изпреварили много самотната Кити и самотния Льовин: в първите 16 глави на четвърта част е вече средата на зимата, 1873 г. Толстой не казва никъде колко време е прекарал Льовин в чужбина и разликата от година и нещо между времето на Льовин-Кити и Вронский-Ана се появява само при една хронологична ремарка в 11-та глава на втора част, където се казва, че Ана е станала любовница на Вронский: той се е стремял цяла година към това и накрая тя е отстъпила - в този промеждутък Льовин и Кити изостават от тях. Но читателят не може да следи съсредоточено времето в романа, дори талантливите читатели са рядко толкова внимателни, затова ние се заблуждаваме, когато смятаме и чувстваме, че епизодите с участието на Вронский и Ана са напълно синхронизирани с епизодите, в който участват Льовин и Кити, и че разнообразните събития в живота им протичат приблизително по едно и също време. Читателят е уверен, че се движим в пространството: от Германия към Централна Русия, от село към Петербург или Москва и обратно, но той изобщо не осъзнава, че се движим във времето: ту избързваме напред с Вронский и Ана, ту се връщаме назад с Льовин и Кити.

В първите пет глави на четвърта част проследяваме развитието на темата Вронский-Каренини в Петербург. В средата на зимата през 1973 г. Ана чака дете от Вронский. В 6-та глава Каренин идва в Москва по свои обществени дела и в същото време там пристига Льовин след пътешествията си в чужбина. В 9-та-13-та глава Облонский дава в дома си обяд през първата седмица на януари 1874 г., където Льовин и Кити се срещат отново. Точно две години след началото на романа се случва сцената с тебешира, както ви подсказва този времеви указател; но за читателя и Кити (вижте някои указания в разговора ѝ с Льовин край масата за игра на карти, когато пишат с тебешира) неизвестно защо е минала само една година. И ето кое е удивителното: има разлика между физическото време на Ана и духовното време на Льовин.

В четвърта част, точно по следата на книгата, всичките седем съдби отново са поставени в една темпорална редица, като в началото на книгата, през февруари 1872 г. Настъпил е януари 1874 г. по моя календар и календара на Ана, но според календара на читателя и на Кити е едва 1973 г. Във втората половина на четвърта част (глави 17-23) Ана едва не умира по време на раждането в Петербург, след това настъпва временно помирение между Каренин и Вронский и Вронский прави опит да се самоубие. Четвърта част завършва през март 1874 г. Ана скъсва с мъжа си и заедно със своя любовник заминава за Италия.

Петата част се състои от 33 глави. Седемте герои живеят синхронно съвсем за малко. Вронский и Ана в Италия отново изпреварват останалите. Това напомня конно състезание. Женитбата на Льовин в първите шест глави става през ранната пролет на 1874 г. и когато срещаме отново Льовини отначало на село, а след това до постелята на умиращия брат (глави 14-20), вече е дошъл май 1874 г. Но Вронский и Ана (сместени между тези две вериги от глави) са ги изпреварили с два месеца и се наслаждават на юлската топлина в Рим. Сега синхронизиращо звено между двете групи герои е самотният Каренин. Понеже в книгата има седем главни герои и действието се основана на връзката им по двойки, а числото седем е нечетно, един човек естествено изпада от играта и остава без партньор. В началото е излишен Льовин, сега Каренин. Ние се връщаме към Льовин през пролетта на 1874 г., а след това участваме в разнообразните занимания на Каернин и постепенно се приближаваме към март 1875 г. По това време Вронский и Ана са се върнали в Петербург, след като са прекарали една година в Италия. Очарователна сцена на срещата със сина ѝ, който на 1 март е станал на 10 години. Скоро след това тя заминава с Вронский в извънградското му имение, разположено недалече от именията на Облонский и Льовин.

Вижте как седемте съдби се движат отново в една хронологична последователност от юни до ноември 1875 г. в шестата част, която се състои от 33 глави. Ние прекарваме първата половина на лятото през 1875 г. с Льовини и техните роднини, след това в юли Доли отива с каляска в имението на Вронский, за да играе там тенис. Облонский, Вронский и Льовин се срещат в останалите глави по време на земските избори на 2 октомври 1875 г., а след месец Вронский и Ана заминават за Москва.

Седмата част се състои от 31 глави. Това е най-важната част в книгата, нейната трагична кулминация. Ние отново се оказваме в Москва през ноември 1875 г. Шестима герои са по двойки: нестабилната, вече белязана с печата на горчивината двойка Вронский-Ана и очакващите потомство Льовини и Облонски. Кити ражда дете и в началото на май 1876 г. ние посещаваме заедно със семейство Облонски Каренин в Петербург. После се връщаме в Москва. Тук започват редица глави, от 23-та до края на седма част, посветени на последните дни на Ана. Тя се самоубива в средата на май 1876 г. Аз вече говорих за тези безсмъртни страници.

Осмата последна част е доста тромава и съдържа 19 глави. Толстой използва похват, който вече се среща в книгата и преди това: мести героите от едно място на друго; така действието се пренася от една група хора към друга. Влаковете и каретите играят важно място в романа.: Ана пътува два пъти в първата част от Петербург за Москва и обратно за Петербург. Облонский и Доли се оказват в различни глави нещо като пътешестващи посредници, пренасящи читателя там, където Толстой иска да го отправи. В края на краищата Облонский получава прекрасна работа с добра заплата за услугите, които е оказал на автора. Сега, в първите пет глави на последната осма част доведеният брат на Льовин Сергей пътува със същия влак като Вронский. Времето на действие може да се установи лесно благодарение на многобройното споменаване на военни събития. Славяните от Източна Европа, сърби и българи, се сражават с турците. Това става през август 1876 г., след една година Русия ще започне война с Турция. Начело на доброволен отряд Вронский заминава за фронта. Сергей пътува със същия влак към Льовини и това обстоятелство ни свързва не само с Вронский, но и с тях. Последните глави са посветени на семейния живот на Льовини на село и на обръщането на Льовин към Бога по повеля на Толстой.

От това изследване виждаме, че преходите у Толстой са значително по-малко гъвкави и обмислени от преходите от група към група в главите на "Мадам Бовари". Кратката и рязко прекъсваща глава заменя дългия абзац у Флобер. Но е необходимо да отбележим, че у Толстой има значително повече герои. У Флобер язденето, разходката, танцът, пътуването с карета между селото и града, многобройните дребни действия и движения служат за преходи от сцена към сцена вътре в главите. Във великия роман на Толстой скърцащите влакове возят и убиват героите и всеки старомоден подход се използва за смяна на една глава с друга, например една нова част или глава често започва с най-обикновено съобщение за това, че е минало еди колко си време или че едни или други герои постъпват така или иначе на едно или друго място. В поемата на Флобер има повече музика, това е едно от най-музикалните произведения в световната литература; във великия роман на Толстой има повече мощ.

Това е движещият скелет на книгата, който може да бъде наречен надбягване: отначало всичките седем герои вървят в крак, след това Вронский и Ана се откъсват напред, като оставят назад Льовин и Кити, отново се изравняват, а след това, със забавния устрем на прелестни кукли, Вронский и Ана отново изпреварват останалите, но не за дълго. Ана няма да завърши състезанието. От шестимата герои до края на книгата авторът запазва интереса си само към Льовин и Кити.

(Следва)

БЕЛЕЖКА: Поради това, че цитатите (с курсив) в някои от откъсите са дадени по превода на Георги Жечев, има разминаване между изписването на някои лични имена.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА