неделя, март 31, 2019

Нобелови лауреати – 1957 година

Ли Джендао (李政道)

24 ноември 1926 г.

Нобелова награда за физика, 1957 г. (заедно с Ян Ченин)

(За задълбоченото изследване на така наречения закон за четността, довело до важни открития в областта на елементарните частици.)

Китайско-американският физик Ли Джендао е роден в Шанхай. Той е третото от шестте деца на бизнесмена Ли Дженкун и Чанг Минчан. След като завършва през 1943 г. средното училище „Дзянсу“ в Канчу, Ли постъпва в Националния университет „Чеузян“ в Куейчу. След нахлуването на японците в Китай университетът се премества в Кунмин, където влиза в състава на обединението на евакуираните институти, получило названието Национален югозападен обединен университет. Ли се евакуира със своя университет през 1945 г. По същите причини студент в университета в Кунмин е и Ян Ченин, който по-късно е колега на Ли. Бакалавър на физическите науки Ли става през 1946 г. През същата година, като получава стипендия от китайското правителство, той постъпва в Чикагския университет, където се занимава под ръководството на Енрико Ферми. Там се запознава с Ян, който също е стипендиант на китайското правителство. Дисертацията за получаване на докторска степен, която Ли защитава успешно през 1950 г., се нарича „Съдържанието на водород в белите джуджета“ („Hydrogen Content of white Dwart Stars“).

През 1950 г. Ли прекарва няколко месеца като асистент-изследовател по астрофизика в Йеркската астрономическа обсерватория до езерото Женева (щат Уисконсин). През следващата година работи като асистент-изследовател по физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Ли и Ян се срещат отново през 1951 г. в Института за фундаментални изследвания в Принстън (щат Ню Джърси). През 1953 г. Ли става асистент-професор във физическия факултет на Колумбийския университет, а през 1956 г., на двадесет и девет години, вече е професор. Той е най-младият професор за цялата история на Колумбийския университет. От 1960 г. до 1963 г. Ли заема поста професор в Института за фундаментални изследвания, а през 1963 г. се връща в Колумбийския университет.

Дружбата му с Ян укрепва през двете години, прекарани в Принстън. Тя продължава е лед това, когато Ли се връща в Колумбийския университет, а Ян остава в Института за фундаментални изследвания. Всяка седмица те се срещат, за да обсъждат научни проблеми. Един от тях се отнася за двата различни вида К-мезони – нестабилни частици, откривани след бомбардирането на атомните ядра с високоенергийни частици. К-мезоните се различават по характера на своето разпадане: единият от К-мезоните (наречен тета мезон) се разпада на два пи-мезона, а другият К-мезон (наречен тау мезон) – на три пи-мезона. Но според някои експериментални данни се получава, че тау и тета мезоните са една и съща частица, по-точно – имат еднакви маси и период на съществуване. Най-голямо основание да се смятат тау и тета мезоните за различни частици е законът за запазване на четността. Освен всичко друго, този закон посочва, че взаимодействията на частиците и огледалното отражение на тези взаимодействия удовлетворяват едни и същи закони и не се различават помежду си. Природата няма предпочитания нито към лявото, нито към дясното и затова сме прави да очакваме, че изходът от всеки експеримент ще бъде стабилен. Частиците или енергетичните състояния притежават определена четност и се наричат четни (+1) или нечетни (–1). Законът за запазването на четността твърди, че четността на разпадащата се частица е равна на произведението на четността на частиците, на които се резпада, затова пълната четност остава непроменена. Тъй като четността на пи-мезона е равна на –1, четността на системата от два пи-мезона е равна на (–1)·(–1) = +1. Следователно тета мезонът, който се разпада на два пи-мезона, трябва да има четност, равна на +1, а тау мезонът, който се разпада на три пи-мезона – четност, равна на (–1)·(–1)·(–1) = - 1. Така запазването на четността изисква тета и тау мезоните да са различни частици. Но напълно надеждни експериментални данни, свидетелстващи за тяхното сходство, противоречат на този извод. И Ли и Ян се заемат да размишляват над тази нерешена загадка.

Законът за запазването на четността е формулиран за първи път през 1925 г. и оттогава е всеобщо признат, защото прилагането му в теоретичните и експерименталните изследвания се оказва необичайно плодотворно. Освен това, запазването на четността се възприема интуитивно като нещо очевидно: защо природата трябва да предпочита едно нещо пред друго? На физиците са известни четири фундаментални взаимодействия: силно (между нуклоните – частиците, от които се състои ядрото), електромагнитно (между заредените частици), слабо (при излъчването на частици по време на радиоактивното разпадане) и гравитационно (между масите). Търсейки решение на проблема за тета и тау мезона, Ли и Ян анализират експерименталните данни, потвърждаващи запазването на четността. За свое учудване, те откриват, че съществуват множество данни, удостоверяващи запазването на четността при силното и електромагнитното взаимодействие, но няма данни, потвърждаващи запазването на четността при слабото взаимодействие. Гравитационното взаимодействие, най слабото от четирите, обикновено е пренебрежително малко при взаимодействието на субатомните частици. Експериментаторите никога дотогава не подлагат на пряка експериментална проверка запазването на четността при слабото взаимодействие, може би защото са вътрешно убедени в него. В процесите на разпадане на тета и тау мезоните главна роля играе именно слабото взаимодействие.

Ли и Ян са преди всичко теоретици, но предлагат няколко експеримента, предназначени да дадат окончателен отговор на въпроса за симетрията на дясното и лявото при слабите взаимодействия. След шест месеца трудна подготовка един от експериментите е осъществен през 1956-1957 г. от сътрудничката на Колумбийския университет Ву Дзинсян и други физици от Националното бюро за стандартите на САЩ в Станфорд. Радиоактивен кобалт, който се превръща при разпадането си в никел и излъчва енергия във вид на бета-излъчване (електрони) и неутрино (частица с нулева маса и нулев заряд), е поставен между намотките на електромагнит и охладен до температура, близка до абсолютната нула, което свежда до минимум влиянието на топлинните ефекти. Понеже атомите и техните ядра имат в някои отношения поведение на миниатюрни магнити, повечето атоми на кобалта се подреждат паралелно на силното магнитно поле в бобината, чиято посока е опорна. Бета-разпадането (излъчването на електрони) е резултат от слабото взаимодействие. Ако четността се запазва при разпадането на кобалта, по направление на северния и южния магнитен полюс източникът би трябвало да излъчва еднакъв брой електрони. Ву получава убедително доказателство, че към южния магнитен полюс се насочват повече електрони отколкото към северния. Така четността при слабите взаимодействия не се запазва. Изходът от експеримента е неочакван даже за Ли и Ян, въпреки изказаната от тях дръзка хипотеза.

Скоро това намира потвърждение при други експерименти, осъществени в Колумбийския университет от Ричард Л. Гаруин, Леон Ледерман и Марсел Вайнрич. Тези експериментатори използват разпадането на пи-мезоните и мю-мезоните, последвано от разпадане на мю-мезоните на електрони и неутрино (или антинеутрино). Те откриват, че мю-мезоните и електроните не се насочват нагоре и надолу симетрично, както би трябвало да се очаква, ако четността се запазва. Следващите експерименти, направени в различни лаборатории, доказват, че четността не се запазва и при разпадането на други частици.

Нарушаването на просъществувалия доста дълго закон за запазването на четността облекчава решаването на загадката за тау и тета мезоните: разпадането на една или друга частица може да става по два различни начина. Всичко това открива нови хоризонти за научните изследвания и заражда надеждата за възможността да се върви към постигането на целта, набелязана още от Алберт Айнщайн - създаване на единна теория, обхващаща и четирите фундаментални взаимодействия.

Научните интереси на Ли са разностранни. Той работи успешно в съвсем различни области на физиката като теорията за полето, статистическата механика (науката за атомния произход на топлинните явления), хидродинамиката, теорията за турбулентността и астрофизиката.

През 1950 г. Ли се жени да Чин Юйджан (Жанет), семейството има двама сина. Колегите на Ли го характеризират като скромен и затворен човек. Самият Ли смята, че основното му занимание е да размишлява. В свободното си време той чете романи със загадъчни сюжети и слуша музика. През 1963 г. Ли става гражданин на Съединените американски щати.

През 1957 г. Ли получава наградата Алберт Айнщайн на университета „Йешива“. През 1958 г. Принстънският университет го избира за свой почетен доктор. Той е член на Националната академия на науките на САЩ и на Американското физическо дружество.

Превод от руски: Павел Б. Николов

събота, март 30, 2019

Стари снимки на млади красавици между два века

И тази събота ще гледаме малко стари снимки.

Снимките този път са на засукани красавици (sexy women, както пише на страницата, откъдето ги задигнах) от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Сниманите особи не са известни с изключение на две: шестата снимка ни показва обожаваната по това време танцьорка от „Фоли бержер“ Ев дьо Мило, а десетата, направена предполагаемо през 1902 г. – Жан Дьорвал, колежка на госпожица Дьо Мило от знаменитото парижко кабаре.

Снимките са били някога черно-бели, но са колоризирани с помощта на съвременната техника, за да им се радваме по-пълноценно от някогашните джентълмени.



петък, март 29, 2019

Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 6. Два въпроса към вярващите

Искам да задам, колкото и странно да прозвучи, два въпроса на вярващите.

Аз имам свои отговори, но е възможно те да не са правилни. Възможно е да разбирам някои неща грешно или неточно.

И ми се иска да науча отговорите, които могат да ми предложат вярващите, или така наречените вярващи, или тези, които се смятат за вярващи – не е толкова важно.

А е важно, че двата въпроса се отнасят до тяхната главна книга – така нареченото „свещено писание“, по-точно засягат непосредствено самото Благовестие, иначе казано – Новия завет. Разделът се нарича Деяния на апостолите, а моят въпрос за пета глава, конкретно – за случката с Анания и Сапфира.

Ще припомня: за да влезе човек в общината на първите християни, било необходимо да продаде всичко, което има, а парите – пълната сума, до последната сестерция – да донесе и да ги даде на апостол Петър.

И ето че една семейна двойка – Анания и Сапфира – решават да влязат в християнската община. В глава пета пише буквално:

„А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имота си и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите“.

Иначе казано, Анания продал всичко, което имал, но скрил част от парите – вероятно поради някакви битови съображения.

„Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатаната така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята?

Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха.

Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило“.

Ще добавя от себе си: никой не е казал на Сапфира за смъртта на мъжа ѝ, която всъщност е настъпила в съвсем близко време.

„Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ – отговори тя.

Тогава Петър ѝ каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“

В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ“.

И точно тук се появява моят въпрос.

Как всъщност са умрели Анания и Сапфира? Кой е техният убиец?

Ако това е така нареченият всеблаг бог, който е любов, ние знаем, че всеблагият бог имал все пак навика да убива по много по-изтънчен и екзотичн начин – например с превръщане в солен стълб. Или още някак си все така изкусно.

Между другото, идеята за превръщане в солен стълб би била тук по-оправдана, защото би могло да поставят и Анания, и Сапфира в християнското светилище като нагледни експонати, прикрепяйки им някакъв надпис от рода на: „Те не дадоха всичките пари на апостолите“. Би могло и на три езика – на арамейски, гръцки и латински.

И все пак – кой е техният убиец, ако това не е така нареченият всеблаг бог? Ще напомня, че освен Бог, Анания, Сапфира и групата християни на мястото на произшествието нямало никого. Не се споменават никакви други действащи лица.

На мене ми се иска много да чуя отговора на този въпрос.

Вече казах, че имам свой отговор, и допускам напълно, че той може и да не е верен.

Аз смятам, че тук виждаме единствено схематична илюстрация на това как се създава всяка тоталитарна секта, чиято цел са преди всичко парите, бизнесът. Според мене историята, която цитирах, показва по най-добър начин това.

Ако не съм прав, предложете, моля ви, своя отговор.

Вторият въпрос засяга непосредствено разпятието.

Ние знаем, че героят на вашата книга - а именно на Новия завет, или на Евангелието – Исус Христос, равин по професия, проповядващ в синагогите, имал доста печална за земните мерки съдба: бил разпънат.

Смята се, че по този начин той е пожертвал себе си.

Наистина, получава се така, че той е пожертвал себе си на себе си. Защото нееднократно казва, че той и Бог Отец са едно и също нещо.

Той се преобразява на планината Тавор, заставайки пред учениците си с всякакви бялоблестящи одежди. Той знаел предварително цялата драма и даже предсказал на Петър, че, преди да пропее петелът, ще го предаде три пъти. Иначе казано – той безусловно бил бог и руската православна канонична традиция само потвърждава това.

Нека си спомним:

(Тук следва откъс от стар руския православен тропар за разпънатия Христос – „цар на ангелите“).

С други думи, никакви съмнения, че Христос е Бог, православните християни не би трябвало да имат.

Но ако бог е абсолютно всезнаещо, всемогъщо, всевластно, всепроникващо същество, той по всяка вероятност знае всичко, което е станало, и всичко, което ще стане.

Така в евангелската драма той участва като автор на сценария, продуцент и режисьор-постановчик, който по дефиниция е запознат със сценария и в общи линии знае много добре как ще се развият събитията.

По тази логика, отивайки на така наречената кръстна смърт, той е знаел прекрасно, че с него няма да се случи нищо лошо. Че нищо не заплашва нито живота му, нито здравето му, нито властта му, нито благополучието му. Че ще минат някакви си тридесет и шест часа и той, абсолютно невредим, ще стане и ще продължи да функционира.

В какъв смисъл тогава се е жертвал?

Защото ако това е спектакъл, ако хепиендът на това същество е бил гарантиран просто защото така е било заложено в сценария и изпълнителят на главната роля го е знаел прекрасно – смъртта престава да бъде смърт. И мъките престават да бъдат мъки. Това повече прилича на някакъв туризъм в екстемални условия.

Възможно е да греша. Възможно е моята трактовка да е абсолютно невярна и вие да имате своя. Но аз вече ви обърнах внимание, че това е само въпрос.

Как така се е жертвал, след като хепиендът е гарантиран?

Предполагам, че тези книги са се писали за така наречените първи християни. Ние помним, че това са били работници в лупанариумите, прокажени, местни клошари, освободени роби и роби – накратко казано, абсолютно безпросветни хора, без какъвто и да е критичен, скептичен или аналитичен подход към въпроса. На тях можело да им се набие в главите всякакво нещо.

Възможно е да не съм прав.

Ще чуя с интерес вашите отговори.

А по време на следващите уроци непременно ще поговорим за това как да предпазим децата от попската пропаганда по време на така наречените уроци по православна култура в училищата. Мисля, че мога да ви подскажа как да го направите.

Освен това задължително ще организираме малки библейски четения и аз ще се постарая да обясня на атеистите как е най-добре да се разговаря с вярващите.


(Следва)

четвъртък, март 28, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО" ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

ЦАР ДАВИД

Ако се вярва на Библията, отначало Давид бил цар само на южното царство Юдея, на след това, като Саул преди него, станал цар на двете еврейски царства: южното – Юдея, и северното – Израил.

Именно Давид завзел от иевусейците и направил своя столица град Ерусалим. До това време столицата на Давид била в Хеврон. Давид пренесъл съща така в Ерусалим ковчега Господен. Това деяние се харесало толкова на Яхве, че той сключил с Давид завет, според който властта над евреите винаги ще принадлежи на цар от дома на Давид (2 Царе, 7:13).

За разлика от заветите, сключени с Авраам и Мойсей, този завет бил безусловен. Яхве не поставял на царете от дома на Давид никакви условия. Правото да управляват евреите се прикрепяло за вечни времена към царете от дома на Давид независимо от това какво са извършили и на кого са се покланяли. Офертата била неотменима.

„Той ще построи дом за Името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството му до века. Аз ще му бъда Баща и той ще Ми бъде син. Ако извърши неправда, Аз ще го накажа с жезъла на мъжете и с ударите на човешките синове, но милостта Ми няма да се оттегли от него, както я отнех от Саул, когото махнах отпред теб. И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред теб до века; престолът ти ще бъде утвърден до века“ (2 Царе, 7:13–16) – казал Господ на Давид чрез придворния пророк Натан.

Именно този предсказан от Господ син на Давид, Соломон, издигнал могъществото на Юдея и Израил до нова висота. Именно той построил в Ерусалим Първия храм. Мъдростта на Соломон била известна по цялата земя, Савската царица го посетила с подаръци и „среброто в дните на Соломон се смятало за нищо“ (3 Царе, 10:21).

На пръв поглед може да ни се стори, че авторът на Третата книга Царе се възхищава от Соломон. Но в действителност той разказва за него няколко много неприятни истории.

Той разказва, че Соломон убил своя брат Адония, когото първосвещеникът Авиатар от Сило помазал за цар. След това Соломон пратил в изгнание първосвещеника Авиатар и го заменил с първосвещеника Садок. И Садок, и Авиатар били потомци на Аарон, но били от различни негови синове.

Но дори този грях с убийството на Адония не бил нищо в сравнение с това, което направил Соломон в старостта си. Защото, въпреки че построил Първия храм, той бил освен това грешник и сластолюбец, чиито чуждестранни жени в края на царуването му го накарали да извърши най-страшния грях от всички възможни грехове – грехът да се покланя на чуждоземни идоли.

Вдясно от Елеонския хълм, точно по диагонал от Храмовия хълм, Соломон построил още три храма: на Ашер, сидонската мерзост, на Хамос, моавската мерзост, и на Мелхом, амонитската мерзост (4 Царе, 23:13).

Това негово отстъпничество станало заради чуждестранните му жени.

„И когато Соломон остаря, жените му отклониха сърцето му след други богове; и сърцето му не беше неразделено с Господ, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид… И Соломон извърши зло пред Господ и не следваше напълно Господ, както баща му Давид“ (3 Царе, 11:3–6).

Заради това след смъртта на Соломон царството се разпаднало. Още докато бил жив Соломон, порок Ахия от Сило помазал за цар един от неговите поданици – Йеровоам.

Но, както помним, Господ сключил с Давид неотменим договор. Той обещал, че домът на Давид винаги, каквото и да стане, ще царства над евреите. Затова Ахия не помазал Йеровоам да царува над целия народ. Като го срещнал, той раздрал дрехата си на дванадесет части и дал десет от тях на Йеровоам като знак, че му дава властта над десетте Израилеви колена, живеещи в Израил.

Ахия предсказал също така, че една част от царството, от уважение към Давид, Бог ще остави завинаги на Давидовия дом. Ако Йеровоам, заявил Ахия, спазва завета на Господ, домът му ще процъфтява, както преди това дома на Давид.

„И ако слушаш всичко, което ти заповядвам… Аз ще бъда с теб и ще ти съградя сигурен дом, както съградих на Давид, и ще дам Израил на теб. И ще смиря заради това потомството на Давид, но не завинаги“ (3 Царе, 11:38–39).

Така, според Трета книга Царе, евреите се разделили на две царства: северно, Израил, което наричали така по името на всички евреи, и южно, Юдея, което се населявало само от едно коляно – коляното на Юда.

Над Израил се възцарил Йеровоам, а над Юдея – Соломоновия син Ровоам. Това разделение станало, защото Соломон взел за жени чуждоземни принцеси и изменил на Господ. Той извършил най-страшния гняв, забранен от Тората.

Като имаме предвид нагледното и незабавно наказание, постигнало Соломон, бихме могли да очакваме, че Йеровоам, помазан за цар от силоския пророк Ахия, ще се държи много по-благоразумно.

Но къде ти!

От помазването не се получило нищо добро. Йеровоам също изменил на Господ – и как още!

Като се страхувал, че евреите от неговите владения ще ходят на поклонение в Ерусалим, той направил два златни телеца и поставил единия в Дан, до северната граница, а другия във Ветил, на юг.

„Затова царят реши и направи два златни телеца, и каза на народа: „Не трябва да ходите до Ерусалим; ето боговете ти, Израил, които те изведоха от египетската земя“ (3 Царе, 12:28).

Тази постъпка на Йеровоам разгневила Господ. В момента, когато той стоял във Ветил до жертвеника и се готвел да кади, бил проклет от още един пророк. Йеровоам заповядал да хванат пророка, но ръката му моментално изсъхнала. Пророкът извикал срещу олтара чрез Господнето слово и казал: „Олтаре, олтаре, така казва Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия. Той ще заколи върху теб свещениците на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще се изгорят върху теб“ (3 Царе, 13:2).

Това пророчество поразява с необикновената си точност. Пророкът, заплашващ Йеровоам, не му предсказвал просто зла участ. Той назовал конкретен цар, цар Йосия от Давидовия дом, който триста години след описваните събития ще унищожи ветлиския жертвеник. Това е невероятна точност. Това е все едно съвременник на Джордж Вашингтон да му предскаже, че през 2016 година американците ще изберат за президент човек на име Доналд Тръмп.

Така или иначе, заради отстъпничеството на Соломон единното еврейско царство се разпаднало на северния Израил и южната Юдея.

Всички царе на Израил били отцепници, узурпатори и нечестивци. Всички вършели лоши неща пред очите на Господ и затова Господ се отвърнал от Израил, който през 722 г. пр. н. е. бил завзет от асирийците.

Работите на съседна Юдея, където царствал законният Давидов дом, вървели значително по-добре. Много нейни царе спазвали завета и забранявали служенето на чуждоземни богове.

С голямо усърдие към Господ се отличавал цар Езекия (715–696 г. пр. н. е.). Но най-усърден от всички бил цар Йосия, който управлявал от 641 до 609 г. пр. н. е. Именно Йосия бил този цар, чиято поява 300 години преди рождението му предсказал на Ветилския жертвеник проклелият го пророк.

В самото начало на царстването на Йосия в храма била намерена древна книга. Донесли я на царя първосвещеникът Хелкия и писарят Шафан.

Като чул думите от книгата, царят разкъсал дрехите си и започнал мащабна кампания за религиозно пречистване.

Йосия изнесъл „от Господния храм всичките вещи, направени за Ваал, за ашерата и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил. И премахна жреците на идолите, които юдовите царе бяха поставили и които кадяха по високите места в юдовите градове и околностите на Ерусалим, и тези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната и на дванадесетте зодии, и на цялото небесно множество. Изнесе ашерата от Господния дом извън Ерусалим при потока Кедрон и я изгори при потока Кедрон, стри я на прах и хвърли праха ѝ по гробовете на синовете на народа“ (4 Царе, 23:4–6).

Йосия въвел тотална забрана на изображенията. Той изгонил жреците, които кадели на Ваал. Осквернил хълмовете и отменил конете, които юдейските царе посветили на Слънцето, а колесницата на Слънцето изгорил. Разрушил храмовете на Ашер, Хамос и Мелхом, построени от Соломон на Елеонския хълм, строшил статуите, изсякъл свещената гора и осквернил свещените места, като разхвърлял по тях човешки кости; унищожил издигнатия от Йеровоам жертвеник във Ветил и изгорил отгоре му човешки кости.

„Отмахна и всичките храмове на високите места, които се намираха в самарийските градове и които израилевите царе бяха направили и бяха разгневили Господ, и постъпи с тях точно както беше направил във Ветил. И изкла всичките жреци от високите места, които бяха там, на жертвениците и изгори върху тях човешки кости… Освен това Йосия премахна запитвачите на духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките гнусотии, които се намериха в юдовата земя и в Ерусалим…“ (4 Царе, 23:19–24).

Пред нас е впечатляващата картина на културна революция от края на VII век пр. н. е. – пълно, тотално изтребление на всички традиции на народа, на всички негови богове, вяра и навици, извършено с невиждана жестокост, религиозен тоталитаризъм, изкореняващ всичко, което съставя вярванията на народа, в полза на удивително навреме намерената древна книга.

Но авторът на Четвърта книга Царе твърди, че всичките реформи на Йосия не били нововъведение. Те станали след намирането на древната свещена книга. Те били връщане към началото.

„Преди него не е имало цар като него, който да се е обърнал към Господ с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, според целия закон на Мойсей. А и след него не се издигна такъв като него“ (4 Царе, 23:25).

(Следва)

сряда, март 27, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 35

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

70

Препис от петото съдебно следствие на обирачите на хазната и комитетските хора, извършено от нарочната комисия. Сверено с оригинала [1]

От стр. 1 до стр. 15.

[Разпит на] Станчо поп Николов от село Лопян

– Кога влезе в бунтовническия комитет и каква ти беше службата?

– Една вечер в къщата ми дойде поп Георги от Видраре [2], извади и ми прочете комитетски книжа. Той искаше да ме убеди, [но] аз се уплаших и не приех. Той ми каза: „За тая работа има нарочен човек, който обикаля.“ Каза ми [още]: „Ако не приемеш, има смърт!“ Аз отговорих: „Да става каквото ще, аз не влизам.“ След няколко деня дойдоха Димитър и даскал Васил [3] [и] пак ми предложиха тая работа, обаче поради това, че в село беше чиновникът по тапиите, те не останаха. След няколко деня поп Георги дойде пак заедно със сина на изворския поп [4]. Те поискаха пари за вестник. Моят съселянин Марин Татарчев извади и даде сто и двадесет гроша. После, няколко седмици след Гергьовден, поп Георги дошъл в къщата на Марина [и] заедно те дойдоха при мене; прочетоха книжата и ме убеждаваха [да вляза в комитета]. Аз извадих и дадох две лири. Те ми казаха: „Да те запишем [в комитета]!“ Аз отговорих: „Не искам, [ето] дадох две лири!“

– Не си ли услужвал с друго?

– Не, не съм услужвал никак.

– Ти си разменил с Димитра едно добиче?

– В Орхание Димитър ме намери в Гаврииловия хан [и] ми [каза]: „У мене познават кулестия кон, който купих от Батовци [5], ела да го сменим с твоя кон!“ „Добре, казах аз, но нека идем на данъчното да сменим тескеретата! „Добре“, каза той [и] даде тескерето на поп Георгиевия чича, Йото. Ние отидохме в данъчното, дадохме таксите и разменихме конете.

– Каква беше комитетската работа и правихте ли събрания?

– По местата, които сме ходили, ние нямахме отделно събрание, защото бяхме двама души. Георги разясняваше комитетската работа.

– Как я разясняваше?.

– Казваше да се отделим от мюсюлманите и да станем като Влашко и Молдава.

– Колко гроша дадохте вие на комитета?

– Двеста гроша дадох аз и двеста гроша даде Марин. Той обаче дал отделно и за вестник сто и двадесет гроша.

– Знаеш ли нещо по въпроса за обира на хазната?

– Когато се обра хазната, аз бях в Плевен. Чух, [че] била обрана. След осемнадесет деня аз ходих към Ябланица, Вельо Минчов [ми] каза, [че] я обрал за комитета Димитър с тетевенците. [Ето] сведенията ми по това.

– Какво знаеш по убийството на дякона?

– Петнадесет деня след убийството чух, че го убил Димитър.

– Не знаеш ли друго по това?

– Не зная.

Подписал: Станчо поп Николов

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Станчо са протоколирани в наше присъствие, както са по-горе.

9 зилкаде, [1]289 [27 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Кольо Войнов от село Брусен

27 декември 1872

– Кога влезе в комитета и каква ти беше службата?

– В такава работа аз съвсем не съм влизал и не зная.

Очна ставка на Кольо Войнов със Станча

– Кажи за бога това, което знаеш, влиза ли тоя Кольо в комитета?

– Когато влязох в комитета, аз не зная той да е давал пари, но поп Георги имаше една книга. Там беше записано, че той [поп Георги] е взел от село Брусен сто и двадесет гроша, обаче имена нямаше. За селото имаше нарочно наименование, само [че] аз не зная добре наименованието.

Подписал: Станчо

Очна ставка на Кольо с поп Георги

– Кажи за бога: беше ли тоя Кольо в комитета?

– Мисля, че трябва да е бил в комитета, как е постъпил, не зная, защото пари [от него] не съм вземал.

Подписал: поп Георги

– Беше ли тоя Кольо в комитета, кажи истината, за бога!

– Когато събирах пари за вестник, тоя Кольо и Пано бояджията дадоха сто и двадесет гроша, а председателят на Изворския комитет Герго Стойков даде на тогова [Кольо] още и един револвер.

10 зилкаде [12]89 [28 декември 1872] година.

– Какво знаеш още за тоя Кольо?

– Когато взех парите му за вестника, писа се писмо в Ловеч, което мина през Извор. Той влиза в комитета.

Подписал: Марин Попов

Очна ставка на Кольо с Герго Стойков

– Влиза ли тоя Кольо в комитета, кажи правото, за, бога!

– За Кольо чух от поп Георги, че влязъл в комитета. Когато един ден Левски беше в нашето село, той отиде заедно с Дидьо за селото на Кольо. [Кольо] станал на Левски другар [по пътя].

– Кореспондираха ли те с вашия комитет?

– Ние не си пишехме писма един другиму.

– Ти си продал на Кольо един револвер, Марин Попов каза това!

– Аз не съм му го продал.

Подписал: Герго Стойков

– Сега тия казват така, сиреч, бил си в комитета и си купил един револвер.

– Аз не съм в комитета, но преди една година купих от Дидьо Пеев един револвер заедно с петдесет патрона за три лири и половина.

Въпрос към Дидьо в присъствието на Кольо

– Ти си продал на Кольо един револвер, за колко гроша му продаде тоя револвер?

– Аз не съм продавал револвер, ние с Дякон Левски не продавахме… [6] Кольо идваше, но ние не отидохме в неговата къща, отидохме в Тутманици, в къщата на поп Георги. Из пътя Кольо ни стана другар, обаче дума за комитета никак не е ставало.

Подписал: Дидьо Пеев

– Дидьо не ти е продавал револвер, от кого го купи?

– Преди се е разбрало погрешно. Аз не казах: „Купих го от Дидьо“. Казах: „Купих го от Вутьо Нинов.“

Въпрос към Вутьо Нинов в присъствие на Коля

– Ти си продал на Коля един револвер?

– Не съм продавал. Кольо ми [каза]: „Иди в Извор, пазарил съм с Герго Стойков един револвер за триста и петдесет гроша, вземи го [и] ела!“ Той ми даде триста и петдесет гроша и аз отидох при Герго, [който] ми даде един револвер с малко патрони, аз го дадох на Коля обаче колко патрона бяха – не [ги] броих, не знам.

Подписал: Вутьо Нинов

Въпрос към Герго Стойков

– Ето, Вутьо Нинов казва, че е купил от тебе донесения на тоя Кольо револвер, какво ще кажеш ти?

– Не, аз не съм го продал на Коля и не съм го изпращал с тоя Вутьо, но сега си спомних: от дошлите в наше село револвери, аз купих един, тоя револвер продадох на Вутьо Нинов.

Подписал: Герго Стойков

Повторен разпит на Коля

– Казваш, че си купил тоя револвер, защо го купи, каква нужда имаше [от него]?

– Аз живея в планината, нужен ми е, за това го купих.

Подписал: Кольо

Зададените въпроси и отговори и разпитът на споменатия Кольо, извършените очни ставки на Марина, Герго, Вутьо и Дидьо са записани по-горе в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 или 28 декември [12] 88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Са- лим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на поп Стоян Пенков от Желява

28 декември 1872

– Откъде си, какво работиш и къде живееш?

– От Желява съм, свещеничествам и живея в Желява.

– Къде си се учил?

– Учих се в София и в Желява.

– Ходил ли си в чужбина?

– В чужбина не съм ходил.

– Кога и как влезе в образувания в България бунтовнически комитет?

– Миналата година през месец февруари Димитър Дяковчанинът дойде в нашето село, отседна в дома на Тоне [7] [и] се представи като търговец. По това време той ни попита: „Имате ли училище?“ и накара намиращия се до него даскал Васил [8] да прочете някакви книжа. След прочитането на книжата, понеже на мястото, дето бяхме, дойдоха няколко души, той скри книжата. Ние станахме и отидохме по къщите си. Сутринта аз видях, [че] споменатият Димитър ни търсеше, за да купува кожи. Той ме попита: „Кои хора познавате в София?“ Аз отговорих: „Познавам даскал Христо Ковачев.“ На което споменатият каза: „Идете при него и съобщете за мене!“ След като мина един месец оттогава, ние дойдохме с моя съселянин чорбаджи Тоне в София. Минавайки по улицата на митрополията, срещна ни даскал Христо и ме попита за Тоне: „Човекът с тебе от Желява ли е?“ Аз му казах: „Той е мой съселянин.“ На това той каза: „Елате, ще ви кажа нещо!“ Взе ни и ни заведе в училището. Той ни каза: „Ще ви изпратя двама души.“ Ние отговорихме: „Преди един месец идваха такива двама души, но ние се уплашихме.“ На това споменатият Христо каза: „Не се плашете, те ходят за право, не се съмнявайте, каквото и да ви предложат, каквото и да ви кажат, каквито и книжа да ви дават – приемайте ги!“ Ние си отидохме на село. След като минаха два месеца оттогава, един ден пак тоя Димитър дойде в село заедно с Васила [и] отседна в къщата на Стоян Мечката [9]. През нощта, към два-три часа, дойде Стояновият син и ме извика. Аз отидох там, намерих Димитра и Васила, а и нашият чорбаджия Тоне беше там. Димитър ни каза: „Съберете пари, ще купувам оръжие, аз имам хора!“ На това чорбаджи Тоне извади и даде сто гроша, двадесет гроша даде Стоян Мечката, аз пък взех на заем от Велчо Стойнев едно бяло меджидие и го дадох на споменатия Димитър. По тоя начин влязох в комитета.

– Колко червени устава ви даде Димитър?

– Аз не зная за устави, не ни е давал.

– Колко пъти е идвал Димитър във вашето село?

– Идва два пъти.

– Кои още от вашето село дадоха пари на Димитра и за какво дадоха тия пари?

– Велчо Стойнов и Тошко [10] дадоха по двадесет гроша. Тия пари се събираха за купуване на оръжие, щяхме да се бием, за да възвърнем земята на нашите бащи.

– Ти, който под покровителството на султана си служител на държавата и представител на народа, как се довери на думите на няколко безделници от такъв род, влезе в комитета и последва тая идея?

– В началото Димитър ни заплаши: „Който ни издаде, се застрелва.“

– Какво друго знаеш?

– Нищо друго не зная.

– Кой беше председател в комитетската работа на вашия селски комитет?

– Беше чорбаджи Тоне.

– Каква нужда имахте, [та] влязохте в такъв комитет?

– Нямаме никаква нужда, мене ме заблуди Тоне. В комитета влизат още Велчо и Тошко.

10 зилкаде [1]289 [28 декември 1872] година.

Подписал: поп Стоян

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия поп Стоян се записаха по-горе в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 [28 декември 1872] година.

Подписали: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Стоян Младенов от село Желява

28 декември 1872

– Откъде си, имаш ли образование?

– Желявец съм, образование нямам, в чужбина не съм ходил.

– Как влезе в бунтовническия комитет?

– Преди десет месеца дойдоха заедно Димитър Дяковчанинът и даскал Васил. Седнахме в една стая в моята къща: Тоне, поп Стоян и аз. Димитър отвори и прочете някакви книжа. Той казваше да събираме пари, да купуваме оръжие, да се бием да вземем земята си.

– Колко гроша даде ти?

– Аз дадох едно бяло меджидие.

– Колко пъти идва в къщата ти Димитър [и] прави ли събрания?

– Идва два пъти.

– Колко души се записахте от вашето село и колко пари дадохте?

– Бяхме пет души. Аз дадох едно меджидие, колко дадоха останалите – не зная.

– Кой беше председател на събранието ви?

– Тоне и попът знаят да четат, те бяха.

– Имаш ли сведения за друго нещо?

– Не, нямам.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян Младенов

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Стоян Младенов се записаха по-горе-в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 [28 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на чорбаджи Тоне Иванов от Желява

28 декември 1872

– Откъде си, с какво се занимаваш, какво образование имаш?

– От село Желява съм, занимавам се със земеделие и кръчмарство, учих се в Желява.

– Кога влезе в комитета?

– Беше преди десет месеца. Един ден Димитър Дяковчанинът и даскал Васил дойдоха в моя хан. Там бяхме: аз и съселянинът ми Велчо. Изваждайки ни няколко книжа, той [Димитър] ги прочете и обясни идеята на комитета. „На комитета са нужни пари, ще се събират пари, ще се купува оръжие, ще дойде време да се отървете от това тегло. Не виждате ли, мюлтезимите пишат две кола сено за три [11], ето затова да събираме пари, да купим оръжие, [за] да се отървем от тия тежки работи. Най-на- пред да поискаме правда, не може ли – да се бием!“ Той искаше да ни даде комитетския устав, [но] ние се уплашихме [и] не го взехме. Те ни казаха [12]: „Ако вие ни обадите на властта, ще ви убием!“ Ние рекохме: „Няма да казваме.“ Те станаха и си отидоха. След един месец ние дойдохме със Стояна [13] в София на пазар. При владишкия конак срещнахме даскал Христо [14]. „Желявци ли сте?“ - ни попита той. „Да“, отговорихме ние. Той ни заведе в училището и ни каза: „Има двама души, [които] ходят като търговци, но те не са търговци, [а] комитетски пълномощници; те ще дойдат във вашето село [и] ще ви разяснят целите на комитета. Каквото и да кажат, каквито и наставления да дадат – приемете ги, не се бойте!“ Ние казахме „добре“ и си заминахме за село. След двадесет деня ние пак дойдохме на пазар [и] пак отидохме в къщата на даскала. Той ни запита: „Идва ли Димитър?“ „Не е идвал“, казах аз. „Ако тия дни дойде, предупредете го да не идва в София. Ние имаме тук препирня с даскалите, да не видят, че Димитър идва у мене, защото ще ме обадят на властта.“ След това ние си отидохме на село. След 3–5 дена в нашето село дойдоха Димитър и даскал Васил. Ние [му] съобщихме това, което даскал Христо ни каза и постъпихме в комитета. Димитър ни даде три устава и аз [му] дадох сто гроша.

– Къде останаха уставите!

– Той заповяда един да остане у нас, един да се предаде на Димитър ножара [15], за да го предаде на игумена на Драгалевския манастир – Генадий, аз му го дадох. „От село Елешница ще дойде Стоил Величков, и нему ще дадеш един!“ После Величков дойде и аз му го дадох.

– Колко пъти идва Димитър, колко събрания правихте и къде ги правихте?

– Той идва три пъти: веднъж в моя хан и два пъти у Стоян Младенов, там правихме събрание.

– Колко пари събрахте?

– Аз дадох сто гроша, попът, Стоян, Тошко и Велчо [16] дадоха още по двадесет гроша…

– За какво бяха тия пари?

– За разноски или за купуване на оръжие, щяхме да се бием.

– Кой беше председател на събранието и как беше името на комитета?

– В събранието всички бяхме еднакви. Димитър каза името на комитета, но аз не го запомних.

– Имаш ли други сведения?

– Нямам. Ние никога не се доверявахме на Димитра, доверявахме се на даскал Христо.

Подписал: Тоне Иванов

Разпит на софийския даскал Христо Петров Ковачев [17]

28 декември 1872

– Откъде си родом, какво работиш, къде си се учил?

– Аз съм от Сопот, от четири години даскалувам в София. Учих се в Сопот и Пловдив.

– Ходил ли си в чужбина?

– Не, не съм ходил.

– Как постъпи в комитета?

– Димитър идва два пъти и ми предложи да се запиша в тоя комитет, обаче аз не приех. Един ден, през великите пости, той дойде в къщата ми и каза: „Даскале, ти си учил, знаеш ли да четеш турски, виж тескеретата ми, мои ли са?“ Аз ги прегледах. После той ми каза: „Как се поминувате тук с османлиите?“ „Много добре се поминуваме“, казах аз. Димитър ми рече: „Ти не си добър човек. Вчера минах през село Желява. Там разговарях с двама души, те са добри хора. Аз ще ги изпратя при тебе, но нищо не им казвай, [защото] после зле ще патиш!“ Макар и да предположих, че е шпионин или комитетски човек, [все пак], не можах да го разбера добре. След няколко деня от Желява дойдоха попът [18] и [още] няколко души. Намерих ги пред софийската митрополия. Попитах ги: „Идва ли такъв и такъв човек? Какво направихте?“ Какво казаха те, не помня, но те рекоха: „Идва, разговаряхме, иска ни пари и ние му дадохме.“ После аз им казах: „Ако бяхте задържали тия пари за училището, щеше да бъде по-добре.“ Когато Димитър дойде втори път при мене, [той] ми каза, че трябва да постъпя в комитета, и ми донесе едно писмо. Казах му, че не влизам, това не е моя работа. Тогава Димитър ми рече: „Ти си шпионин, ако ти не приемеш тая работа и обадиш на властта, знай – ще умреш!“ След това аз казах: „Няма да обаждам никому.“ По- сле Димитър ми каза: „Не [ми] останаха [пари за] харчлък, дай ми малко пари за харчлък!“ „Нямам в себе си пари, друг път ще ти дам“, отговорих аз, „Не, няма време за друг път, може да [ме] обадиш, сега ми дай!“ каза той. Тогава аз отговорих: „Ще ти донеса пари, иди си [и] ела след малко пак.“ Той каза: „Аз ще вървя, [но ти] ела бърже!“ Аз рекох: „Ти вър- ви, привечер мини от тук, ще ти ги дам.“ На това споменатият запита: „Колко лири да запиша за тебе?“ „Не говоря за такива пари, казах аз, ако дам, мога да дам две меджидиета.“ И той си отиде. Вечерта аз избягах от дома и, да не го срещна, не си идвах в къщи до два часа през нощта. Когато след два [часа] си отидох в къщи, аз не попитах дали Димитър е идвал нея вечер или не.

– Какво пишеше в писмото, което ти остави Димитър?

– Покана от комитета със следните въпроси: колко оръжие, колко хора и колко кола сено може да се събере.

– Кой беше подписал това писмо и какво стана с него?

– Имаше няколко подписа, помня само един – Кърджалъ [19]. Писмото аз изгорих после.

– Ти казваше, че съвсем не си бил в комитета и не познаваш Димитра. Като не си в комитета, как Димитър току-така може да дойде и ти даде писмо?

– Когато Димитър дойде при мене, преди него от село беше дошъл един човек. Поради навалицата [човекът] не могъл да влезе при мене. Аз попитах [Димитра]: „Кое е това лице?“ Той ми каза: „Щом не влизаш в комитета, няма да ти го кажа!“

– Не си бил в комитета и не си обещавал на Димитра да постъпиш в него. Ако обаче Димитър дойде и каже, какво ще речеш?

– Аз не съм бил в комитета и не съм обещавал на Димитра.

Призова се Димитър Дяковчанинът и се извърши очна ставка със споменатия даскал Христо. Димитър се е срещал много пъти с Христа и с Дякон Левски. „После Левски изпрати и мене при тогова [Христо], аз дойдох [в София], намерих го [и] водихме комитетски разговор.“ [20] Димитър в предишните показания казва, че споменатият Христо е бил измежду комитетските хора, давал [му] е [и] преди писма. Отначало той [Димитър], като не могъл да убеди желявчани, изпратил ги при споменатия Христо. Христо убедил желявчани, дори той приемал писмата с радост. Споменатият Христо се съгласил да влезе в комитета и говорил всякакви работи, отнасящи се до него. Той [Христо] възприел с удоволст- вие думите му [на Димитра], ако не беше ги възприел, той нямаше да ходи още веднъж при споменатия [Христо]. Споменатият Христо му дал още пет бели меджидиета и два пъти [Димитър му] донесъл писма: едно от Левски и едно от Ловчанския комитет. Друг път изпратил на споменатия [т. е. на Димитра] писмо с пощата и каза дори, че [Христо] имал прозвище Исак Хаим. Споменатият Христо се придържа о предишното си показание, заради което се състави настоящето, подписано и от два- мата.

10 зилкаде [12]89 [28 декември 1872] година.

Подписал: даскал Христо

[Отпечатал пръст]: Димитър от Дяково

Призоваха се още поп Стоян и чорбаджията Тоне от село Желява. Извърши се очна ставка със споменатия даскал Христо. На зададените им въпроси: „Вие казахте: „Видяхме даскала в София при митрополи- ята,“ тоя ли е даскалът и какво ви каза той?“, споменатите отговориха: „Ето, тоя даскал Христо ни извика в училището и ни каза: „Във вашето село ще дойдат двама души“ и ни описа външността им. „Те ще ви ка- жат някои неща, да ги изслушате!“ Ние казахме на даскала: „Те идваха при нас, но като не ги познахме, не ги приехме“. Щом казахме: „Не ги приехме“, даскал Христо рече: „Те ще дойдат още веднъж във вашето село, не ги отбягвайте, защото и ние знаем за това, и слушайте какво ще ви кажат.“ Когато после Димитър дойде в селото ни, както и по-горе казахме, ние приехме и него, и неговите думи.“ Те признаха, че са влезли в комитета по негови изказвания [на Христо], но ако той не е бил в комитета и не им е говорил, те не щели да постъпят в комитета. Христо отказа: „Аз не съм ги убеждавал, не съм казвал нито една дума: влезте или не влизайте!“ Той се придържа о предишните си показания, за което се състави настоящето и се подписа от всички.

10 зилкаде [12] 89 [28 декември 1872] година.

Подписали: поп Стоян, чорбаджи Тоне, даскал Христо

Зададените въпроси и отговори, показанията на споменатия Христо и извършените очни ставки с Димитра, поп Стоян и Тоне се записаха по-горе в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 или 28 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Петото съдебно следствие обхваща разпитите на отделни революционни дейци от Софийския комитет и от селата в Софийско.

2 Поп Георги Тутмаников.

3 Димитър Общи и Васил Бошаранов.

4 „Синът на Изворския поп“ трябва да е Марин Попов.

5 Село „Батовци“ (тур. „Батофча“) в Тетевенско няма. Очевидно и тук преписвачът е сгрешил името на с. Батулци.

6 На мястото на многоточието в тур. текст стои думата „вино“, а цялото изречение гласи: „Биз Дяко Левски иле шараб (?) сатмадък“ = „ние с дякон Левски не продавахме вино“ (?). Предполагаме, че преписвачът е направил някоя грешка, която причинява безсмислието в това изречение.

7 Тоне Иванов Крайчев.

8 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

9 Стоян Младенов Мечката.

10 Тошко е Тошко Стойнов.

11 „Мюлтезими“ = закупчици на данъците, които са ограбвали населението, като фалшифицирали данните за приходите на селяните, за да вземат от тях по-голям юшюр (десятък). Подобно изказване за злоупотребленията на „юшюрджиите“ прави и Левски в последния си разпит на 9 януари 1873 г. Той казва: „Десетте коли сено, чрез услугите на мухтарите, юшюрджиите записват за 15 коли“ и пр.

12 „Те ни казаха“, т. е. Димитър Общи и Васил

13 Стоян Младенов.

14 Даскал Христо е Христо Ковачев.

15 Димитър Петров Ножаров, родом от гр. Неврокоп, но преселил се в София. Бил е касиер на революционния комитет в София.

16 Касае се за поп Стоян поп Пенков, Стоян Младенов, Тошко Стойнов и Велчо Стойнов.

17 Христо Петров Ковачев, учител в София, секретар на комитета (за него вж. Л. Дойчев, пос. съч., стр. 392 и 432).

18 „Попът“ е поп Стоян поп Пенков.

19 „Кърджалъ“ е псевдоним на Левски.

20 Поставеното в кавички изречение трябва да отиде към следващото на нов ред изречение след думата „казва“, и то като пряката реч бъде превърната в непряка.

вторник, март 26, 2019

Как да подам онлайн годишна данъчна декларация?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Елвира Димитрова - завършила право в русенския университет “Ангел Кънчев”.

След като вече знам как да попълня годишната си данъчна декларация, трябва да знам, че освен на хартиен носител мога да я подам и онлайн – чрез електронния портал на НАП. Това ще ми спести време, усилия и дълго чакане по опашки.

Наистина ли, ако подам годишната си данъчна декларация онлайн, ме чака отстъпката?

Да, така е – отстъпката е 5 на сто от данъка за довнасяне по годишната ми данъчна декларация, но не за повече от 500 лв. Например, ако данъкът ми за довнасяне е 100 лв., отстъпката която мога да ползвам е 5% от 100 лв. – получава се 5 лв. Следователно остатъкът за плащане след отстъпката ще е 95 лв.

За да се ползвам от отстъпката обаче, освен, че трябва да подам декларацията си по електронен път, трябва да отговарям едновременно и на следните условия:

  • да подам декларацията си в срок до 31 януари на следващата година. Така, за да подам декларацията си за 2018г., трябва да го направя между 1 и 31 януари 2019г.;
  • към момента на подаване да нямам подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Това означава да нямам задължения към държавата, които не съм изпълнил като например: данък върху недвижимото имущество, такса битови отпадъци, различни глоби (например тези от КАТ);
  • данъкът за довнасяне по годишната ми данъчна декларация е внесен в срок до 31 януари на следващата година. Т.е., ако подавам декларацията си за 2018г. – трябва да довнеса данъка по нея до 31 януари 2019г.

Дотук добре. А как да намеря декларацията онлайн?

За да подам онлайн декларацията си трябва да вляза в електронния портал на НАП. Когато го отворя ще видя, че системата изисква да въведа ЕГН/ЛНЧ и персонален ПИК-код (персонален идентификационен код). Ако все още не съм си извадил такъв, към днешна дата мога да го получа единствено лично във всички офиси на НАП. За целта трябва да попълня на заявление по образец, което ще получа на място.

След като вляза в портала и въведа ЕГН/ЛНЧ и ПИК от менюто избирам: Декларации, документи или данни, подавани от физически лица > Декларации по ЗДДФЛ > Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Появява се страница с указания за попълване и меню в ляво, където ще намеря необходимите раздели и приложения.

Как да попълня различните раздели без грешка?

Улеснението тук, е че в раздел „Данни за декларатора“личните ми данни като име, ЕГН, адрес са директно попълнени и няма да се налага да ги вписвам наново. Разбира се, имам възможност да ги коригирам, в случай че някои данни са вече различни или има грешка в изписването им.

Специфичното тук е, че при попълване на част ІІІ – „Приложения към декларацията“ – указвам кои приложения ще използвам и в последствие само те ще бъдат отключени за попълване (ще видя бяла точка пред името на всяко приложение, която след като го попълня ще се оцвети в зелено). Така се губи възможността да попълня по погрешка някое приложение или да го пропусна.

Подробно описание на приложенията и в кои случаи трябва да ги попълня ще открия в Правото “Как да попълним годишната си данъчна декларация без грешка?”.


В част ІV – „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа“ – попълвам, както декларацията на хартия – тук мога да намеря подробна информация как да направя това.

Важно! След като попълня всеки раздел/част натискам бутона “Потвърди” в долния десен ъгъл на страницата. Така запазвам попълнената от мен информация.

Дотук добре. А какво правя с Приложенията?

В най-долната част на менюто от ляво след всички изброени приложения ще намеря раздел „Прикачени документи“. Тук трябва да прикача всички документи, които иначе бих дал като приложения към декларацията на хартия – такива например са: служебни бележки за доходи от работодател, служебни бележки за получаване на наем и други.

Важно! След като прикача документа задължително избирам бутона „Потвърждаване и подаване“, за да се запази информацията в системата.Това правя след всяко едно прикачване на документ.


Всичко е попълнено. Следва изпращането?

След като съм попълнил всички необходими раздели и приложения избирам от хоризонталното меню в горния ляв ъгъл „Проверка и подаване”, където още веднъж преглеждам данните си и потвърждавам изпращането им. Потвърждение за това ще получа и на посочения от мен имейл за контакти.

След това служители на НАП ще прегледат декларацията и ще проверят нейната коректност. Тогава ще получа втори имейл с резултатите от обработката и линк, където мога да ги проследя. Ще получа и трети имейл, с който ще ме уведомят, че мога да се възползвам от 5% отстъпка върху данъка за довнасяне.

Мога да подам декларацията си и след 31 януари, но няма да мога да се възползвам от отстъпката. Трябва да я подам до 30 април. Ако я подам след тази дата или изобщо не я подам – ме очаква глоба до 500 лв.

Мога ли да коригирам грешка?

Вече съм подал декларацията от бутона “Проверка и подаване”, но след това до 31 януари откривам грешка. Добрата новина е, че мога да я коригирам, като подам нова декларация. За мое улеснение данните, които последно съм попълнил, са запаметени в системата и мога да нанасям корекциите си направо върху тях.

Ако открият грешка в декларираните от мен данни и обстоятелства след срока за подаване на декларацията (31 януари), имам право да подам нова. Но мога да го направя само веднъж в срок до 30 септември. Например подавам декларация за 2018г., но ми откриват грешка на 5 февруари 2019г. Следователно мога да подам новата, вече коригирана декларация до 30 септември 2019г. Като за това трябва да направя специално отбелязване в новата декларация.

Важно! Не трябва да забравям, че нося наказателна отговорност, ако декларирам неверни данни в своята годишна данъчна декларация. Наказанията, които ме очакват, са глоба от 100 до 1000 лв. или дори до 3г. затвор.

Вече знам как да попълня годишната си данъчна декларация онлайн и мога да кажа “чао” на висенето по опашки.

понеделник, март 25, 2019

Лугали и президенти


АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Диктатори и политически клоуни побеждават и в страните от бившия СССР, и в страните със западна демокрация: защо?

Държавният ръководител на Казахстан Нурсултан Назарбаев напусна президентския пост, но не напусна другия, много по-важен пост – поста на владетел на Казахстан.

Като цяло, думата „президент“, употребена по отношение на ръководителите на републиките от бившия СССР, изглежда толкова двусмислено, колкото и думата „лугал“, използвана за ръководителите на древните шумерски градове. Думата „лугал“ в общи линии означавала първоначално избираем ръководител – Гилгамеш например бил лугал на град Урук и като такъв трябвало да се съобразява едновременно с две градски събрания: на войниците и на старейшините. Но в повечето преводи от шумерски „лугал“ се превежда като „цар“, защото лугалите много бързо се превърнали в царе.

Така че по-приемливо е да наричаме Назарбаев лугал на Казахстан, също както Лукашенко – лугал на Беларус и така нататък.

Веднага след краха на СССР Франсис Фукуяма написа известната статия „Краят на историята“, чийто смисъл се състоеше в това, че демокрациите от западен образец са възтържествували по цялата планета, нямат никаква алтернатива и никакви пертурбации в човешката история вече не се предвиждат. Рядко някога дипломиран културолог с голям апломб е писал по-голяма глупост.

Като начало: никъде в постсъветското пространство, с изключение на балтийските страни и не без сложности в Украйна, демокрациите не оцеляха.

При това изобщо не можем да кажем, че не оцеляха заради някакви злобни машинации на елитите, на пребоядисалите се партийни секретари, останали на власт – съвсем не. Когато беларусите си избираха диктатора Лукашенко, беше съвсем ясно, че избират диктатора Лукашенко. Когато в Украйна на изборите през 2010 година победи Янукович, нямаше как да се съмняваме в това, че повечето от избирателите гласуваха за бивш дребен престъпник и бъдещ дребен диктатор.

И съвсем позорна история се случи в Грузия, където „революцията на розите“ издигна през 2003 г. на политическия олимп наистина значителна фигура – фигурата на Михаил Саакашвили, човекът, който реформира напълно грузинската държавност, установи равни правила на играта за всички и направи от Грузия за няколко години образцова прозрачна държава.

По време на изборите през 2012 г. се оказа, че демократична прозрачна държава не е нужна нито на грузинския елит, нито на грузинския избирател. На елита, защото е свикнал с гешефтарството и корупцията и държава от друг вид смята за нарушаване на правата му. А на избирателя – защото иска чешма, от която да тече мед и мляко.

Ръководителят на „грузинската мечта“, милиардерът Иванишвили, обеща преди изборите, че ще намали цените на бензина. И какво? В навечерието на изборите таксиметровите шофьори не зареждаха на бензиностанциите, казваха: „Утре бензинът ще стане по-евтин“. Бензинът, разбира се, не стана по-евтин, но Иванишвили така и не изпусна властта.

Днес реформаторите са в затвора по измислени обвинения, а изборните секции в Грузия се ръководят от бандити и, което е най-интересното, елитът, който виждаше даже песъчинката в окото на Саакашвили, сега от упор не вижда никаква греда.

А за Русия даже не говоря. Защото нашият проблем не е само в това, че през 1999 г. страната гласува за Путин. Не помните ли коя беше неговата алтернатива? Лужков.

И какво щеше да се промени, ако беше избран Лужков? Освен че сега Сечин щеше да се казва Батурина.

Плюс това, както бързо стана ясно, страните от бившия СССР не бяха изключение, а правило. По целия свят, особено в Африка и Латинска Америка, без ни най-малка подкрепа на съветските другари и даже често в резултат на избори на власт започнаха да идват лугали като Ево Моралс в Боливия или Николас Мадуро във Венесуела.

Това обстоятелство изискваше бързо обяснение и обяснението се намери. Известният полско-американски политолог Адам Пржеворски разясни, че демокрациите не оцеляват в бедни страни.

„Демокрацията – написа Пржеворски през 1996 г. – живее средно 8,5 години в страна с доход на глава от населението по-малко от 1000 долара.

И 100 години – в страна с доход на глава от населението 4 до 6 хиляди долара.

Над 6 хиляди долара – и демокрацията сигурно ще оживее при всякакви изпитания“.

В това обяснение са забележителни две отправни точки. Първо, то не беше съвсем вярно. Разликата между евреите в Палестина през 1948 година и арабите в същата Палестина през същата година съвсем точно не се състоеше в равнището на доходите. Но евреите изградиха демократичен Израел, а палестинците изградиха тоталитарно организираната престъпна групировка ХАМАС.

Второ, никой не ни казваше какво да правим в такъв случай с бедните страни, ако всичките наши избори, както ехидно се изрази по този повод бившият глава на Южна Родезия Ян Смит, са „един човек, един глас, един път“. Странно… Бедна страна, едва освободила се от диктатурата, се обръща за подкрепа към „по-големите братя“ и първото, което чува от САЩ, от Европейския съюз, от ООН, е: „проведете всенародни избори“.

И за какъв дявол са ни всенародните избори, като ще бъде избиран вечно родът Назарбаев?

Трето, Адам Пржеворски формулира своето заключение през 1996 година – когато от края на СССР бяха минали само пет години. А всичките съвременни западни демокрации, основаващи се именно на всеобщото избирателно право, бяха при това на не по-малко от един век. Съвсем неразбираемо е какви именно статистически сметки са заставили Пржеворски да обяви богатите демокрации за вечни.

Минаха само двадесет и пет години и стана ясно, че даже в богатите демокрации повечето от избирателите – също като в бедната Грузия – жадуват за муфта и държавна издръжка. Стана ясно, че богатите демокрации при липсата на геополитическа опасност предоставят очевидни преимущества на тези политици, които под различни предлози умножават броя на хората, зависещи от държавните подаяния. Видя се, че в Британия лидер на лейбъристите стана Джереми Корбин, в САЩ на изборите за конгрес победи социалистката Окасио-Кортес, а на изборите за президент на САЩ победи Барак Обама, който казва: „Ако имате бизнес, не сте го създали вие“.

Не трябва да си дипломиран политолог, за да видиш, че даже САЩ се намират от Венесуела на Мадуро само на няколко електорални цикъла.

Достатъчно е да се отвори границата, да се вкарат още няколко милиона мигранти, да се замени избирателната колегия с преки избори – и край, победата на другарката Окасио-Кортес на изборите е осигурена. С всичките произтичащи последици…

Демокрацията, тоест всеобщото избирателно право, съвсем не е следствие от пазарната икономика. Напротив. Тя е несъвместима с нея и това са го знаели прекрасно класиците. Чистата демокрация – пише Джеймс Медисън – „е несъвместима с личната сигурност и правата на собственост“. Тя ще бъде унищожена от „болестта, наречена социализъм“ – казва лорд Актън.

Има една система, която е способна да се противопостави на избирането на Назърбаевци, Лукашенковци, Мадуровци и Окасио-Кортесовци.

Това са изборите, но избори с ценз.

Може да има различни видове ценз. Например това могат да бъдат избори, при които право да гласуват имат само тези, които получават поне един цент по-малка субсидия от платените данъци. Това могат да бъдат избори, при които избирателят, дошъл да гласува, да има право, вместо да гласува, да получи за това, че не е гласувал, просто пари или бутилка водка. Това могат да бъдат избори, за които може да се полага – съвсем прост – изпит.

Мисълта, че избирателното право е неотменимо право на всеки човек, е комунистическа пропаганда и огромна лъжа. Откъде накъде? Ние даже родителски права отнемаме!

Защо отнемаме родителските права на наркоманката, неспособна да възпитава своето дете, а продължаваме да твърдим упорито, че тя има право да решава съдбата на нацията?

Изборите не трябва да са всеобщи. Не всеки гражданин трябва да бъде избирател. Именно всеобщите избори се превръщат рано или късно в диктатура, защото, както е писал още Диодор, навсякъде, където тълпата е привикнала да дели имущество, непременно ще си намери водач.

Хората трябва да разберат, че всеобщите избори не са гаранция за свобода, права и пазар. Напротив – те са заплаха за тях.

Именно сляпата увереност в справедливостта на всеобщото избирателно право води до победа на диктаторите в бедните страни и на левите политици в богатите страни. Именно тя води до това, че президентите се превръщат в лугали.

неделя, март 24, 2019

Нобелови лауреати – 1957 година

Ян Ченин (杨振宁)

1 октомври 1922 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Ли Джендао)

(За задълбоченото изследване на така наречения закон за четността, довело до важни открития в областта на елементарните частици.)

Американският физик от китайски произход Ян Ченин е роден в Хъфей (провинция Анхуей); той е най-голямото дете от петте деца на Ян Кечуан, професор по математика, и жена му, чието моминско име е Ло Менхуа. През 1929 г. семейството се мести в Пекин, където професор Ян преподава в университета „Цинхуа“, а синът му посещава средно училище. Когато Япония нахлува в Китай, университетът „Цинхуа“ е прехвърлен в град Кунмин и там се присъединява към Националния югозападен обединен университет. Ян постъпва в новия университет, където по-късно негов състудент става Ли Джендао, и получава през 1924 г. степента бакалавър по физика, след като пише дипломна работа, свързана с теорията за групите и молекулярните спектри. През 1944 г. Ян получава степента магистър, като представя дисертация, посветена на статистическата теория за преходите от подредено към неподредено състояние. През 1945 г. със стипендия на Националния югозападен обединен университет постъпва в Чикагския университет, за да работи под ръководството на Енрико Ферми. Докторската му дисертация, представена през 1948 г., е със заглавие „За ъгловото разпределение в ядрените реакции и измеренията на съвпаденията“ („On the Angular Distribution in Nuclear Reaction and Coincidence Measurements“).

Оставайки в Чикаго още една година, Ян работи като преподавател по физика, след което започва работа в Института за фундаментални изследвания в Принстън (щат Ню Джърси). През академичната 1953/54 г. той е главен физик на Брукхейвънската национална лаборатория в Лонг Айлънд (Ню Йорк). Става професор по физика в Института за фундаментални изследвания през 1955 г. и остава на този пост повече от 11 години, а след това се мести в Университета на щата Ню Йорк в Стоуни Брук, Лонг Айлънд, като професор и директор на Института за теоретична физика.

Именно по това време Ян осъществява редовни срещи с Ли, който е вече в Колумбийския университет, за да продължат обсъждането на проблемите на физиката, което са започнали, докато учат в Чикаго. През май 1956 г. те обръщат внимание на един проблем, засягащ закона за запазването на четността. Запазването на четността следва от една от симетриите в природата, призната от физиците. Това между другото означава, че природата не е ориентирана нито надясно, нито наляво, така че огледалното отражение на взаимодействието на частиците трябва да се подчинява на същите закони, на които се подчинява взаимодействието, ако четността се запазва.

В квантовата механика всяка частица или система от частици се описва с определен математически израз, който се нарича вълнова функция. Огледалното отражение води до замяна на пространствените координати х, у и z с - х, - у и - z. Ако при това знакът на функцията се сменя с противоположен, четността на частицата или на системата е равна на – 1 (нечетна). А ако функциите не се променят, четността е равна на + 1 (четна). Законът за запазване на четността, формулиран за първи път през 1925 г., твърди, че общата четност (произведението на четността на всички участващи частици) е еднаква както преди, така и след взаимодействието. Законът получава всеобщо признание, защото води до полезни теоретични и експериментални резултати, а вероятно и защото отговаря на желанието на физиците да намират в природата подобни симетрии. Повечето чувстват интуитивно, че природата не предпочита дясното пред лявото и обратно.

Проблемът за запазването на четността възниква във връзка с два съвсем различни К-мезона, нестабилни частици, наблюдавани сред другите фрагменти след високоенергетична бомбардировка на атомни ядра. Единият то тях (тета) се разпада на два пи-мезона и тъй като пи-мезонът притежава известна четност – 1, общата четност на двата пи-мезона е (–1)·(–1) = +1. Следователно родителската тета частица трябва да има четност +1. Напротив, тау частицата, която дава началото на три пи-мезона, трябва да има четност (–1)·(–1)·(–1) = –1. Следователно, от една страна, ако тета или тау мезоните имат различни четности, те трябва да са различни частици. От друга страна, експерименталните данни, като например тези, че притежават еднакви маси и време на живот, карат да се предположи, че става дума за една и съща частица. Като се задълбочават в тази на пръв поглед неразрешима дилема, Ян и Ли решават да намерят експериментално потвърждение на закона за запазване на четността.

При взаимодействието на частиците участват четири сили: силно взаимодействие, съединяващо протоните и неутроните в ядрото; електромагнитна сила, действаща върху заредените частици; слабо взаимодействие, свързано с излъчването на частици по време на радиоактивното разпадане, и гравитация – сила, действаща върху масата. За свое учудване Ян и Ли откриват, че има многобройни експериментални потвърждения за запазване на четността при силното и електромагнитното взаимодействие, но такова потвърждение отсъства напълно за слабите взаимодействия. Гравитацията е дотолкова относително слаба сила, че при взаимодействието на елементарните частици обикновено се пренебрегва. В нито един от отчетите на учените няма потвърждение на принципа за запазване на четността при слабите взаимодействия, макар че разпадането на тета и тау частиците на пи-мезони включват такива взаимодействия. Ян и Ли измислят бързо как да осъществят експерименти, позволяващи да се даде точен отговор на въпроса запазва ли се четността при слабите взаимодействия. Понеже са теоретици, те предоставят самото провеждане на експериментите на други.

Първа откликва на техния призив Ву Дзинсян от Колумбийския университет заедно с физиците от Националното бюро за стандартите на САЩ. През 1956-1957 г., след шест месеца изнурителна подготовка за трудния експеримент, Ву поставя радиоактивен кобалт в електромагнит и го охлажда до температура, близка до абсолютната нула, за да сведе до минимум влиянието на топлинното движение. Кобалтът излъчва бета-частици (електрони) и неутрино (незаредени частици с нулева маса). Понеже атомите имат поведение на малки магнити, техните направления са паралелни на електромагнитното поле, задаващо определената ориентация. Ако четността се запазва при радиоактивното разпадане на кобалта, което е слабо взаимодействие, по посока на северния и южния полюс на магнита би трябвало да се насочват равен брой излъчвани електрони. Ву открива, че повече електрони се насочват към южния край. Четността не се запазва. Последвалите след това експерименти на други учени потвърждават почти веднага нарушаването на закона за запазване на четността при разпадането и превръщането на пи-мезоните в мю-мезони и на мю-мезоните в електрони и неутрино (или антинеутрино). В мю-мезоните и електроните се проявява асиметрия на направленията напред-назад.

Поради неизпълнението на закона за четността Ян и Ли изказват предположението, че тета и тау са наистина една и съща частица, способна на два различни вида разпадане. Нарушаването на закона за запазването на четността предизвиква лавина от теоретични и експериментални изследвания. С тях учените свързват надеждите си да бъде създадена единна теория за полето, обединяваща четирите известни взаимодействия – идея, който е свързана пряко с името на Алберт Айнщайн.

Основните научни интереси на Ян лежат в областта на теорията за полето, на елементарните частици, на статистическата механика (науката за атомния произход на топлинните явления) и на принципите на симетрията. Новият принцип за описване на взаимодействието на частиците и полето, който предлага през 1954 г. заедно с Робърт Л. Милс, работещ по това време в Брукхейвънската национална лаборатория, става основа за много изследвания в областта на фундаменталната физика, известна като калибровъчна теория. Смята се, че калибровъчният принцип лежи в основата на всички основни взаимодействия в природата.

Ян посещава Китайската народна република ежегодно от 1971 г. насам, помагайки за установяването на взаимно разбирателство и дружба между своята родина и Съединените щати. Той се жени за Ту Чили през 1950 г.; семейството има двама сина и една дъщеря. Преди да замине за САЩ през 1945 г., Ян решава да си избере име, което американците да произнасят лесно. Избира си името Франклин, защото се възхищава от Бенжамин Франклин, чиято биография познава добре, и американските му приятели го наричат Франк. Става гражданин на САЩ през 1964 г.

Ян има почетни докторски степени от Принстънския, Минесотския и Дърамския университет, а също така от няколко института. Присъдена му е паметната награда Алберт Айнщайн на университета „Йешива“ (1957 г.) и медала Ръмфорд на Американската академия на науките и изкуствата (1980 г.). Член е на американската Национална академия на науките, на Американското философско дружество, на Бразилската академия на науките, на Венесуелската академия на науките и на Американското физическо дружество.

Превод от руски: Павел Б. Николов

събота, март 23, 2019

Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 5. Предмет от гардероба

Мисля, че има смисъл да си поговорим подробно за един предмет, който беше донесен в Русия в края на 2011 година. Според убеждението на вярващите това е, ако не се лъжа, пояс или някаква друга част от гардероба на една от богините [1]. Всички видяхме многокилометричните опашки, наблюдавахме истерията по всички канали на телевизията, във всички вестници и изобщо навсякъде, където беше възможно.

И ето какво искам да кажа. Ако някой смята, че станалото в Москва, а също така в шестнадесетте други града на Русия в продължение на четиридесетдневните гастроли на този предмет е тържество на вярата, този човек вероятно греши.

По-скоро това беше тържество на рекламата и на великолепните пиар технологии, защото истерията, както помните, се нагнетяваше и нагнетяваше с всеки изминал ден.

В резултат от това имаме някакви цифри, които също неизвестно защо се приемат, че са тържество на религиозната идея.

Става въпрос за три милиона вярващи. За три милиона, които изразиха към този предмет покорност, които се обърнаха към него с молби.

Но това, обърнете внимание, е в шестнадесет града за четиридесет дена, плюс това при такова истерично нажежаване на рекламата.

Да повярваме на цифрата на църковните дейци и да приемем за даденост, че да се поклонят на предмета от гардероба са дошли три милиона души. Та, имайки тези три милиона, ние имаме точно тази тъжна, печална цифра, която посочва ВЦИОМ [2], когато оценява така наречените реално вярващи в Русия.

Иначе казано – около 3%. От сто и четиридесет милиона това ще бъде даже още по-малко, но, хайде, да дадем на църковните дейци 1,5 %, просто от добро отношение.

Както обаче знаем, за да се демонстрира такъв мащаб на посещаемост, в повечето случаи не е необходима никаква вяра. В тази цифра изобщо няма нищо монументално.

В края на 2011 година почина лидерът на Северна Корея и тълпите бях още по-големи – без всякакъв примес на религиозност.

И си мисля, че ако през 90-те години на миналия век, в дните на славата на Анатолий Михайлович Кашпировский, на гражданите на Русия бяха предложили да докоснат някаква част от неговото тяло, за да се излекуват от разни болести, и го бяха поставили в някое здание, щеше да се събере още по-впечатляваща опашка.

Даже не говорим за опашките пред „Макдоналдс“ в дните на неговото откриване. И после, нима сте забравили какво ставаше пред Мавзолея в продължение не на някакви си четиридесет дена, а на почти петдесет години? Така че масовостта в действителност не означава нищо.

Ще оставим зад кадър този момент, че, ако не се лъжа, организатор на гастролите на споменатия предмет беше някакъв гръцки религиозен деец и едновременно с това търговски агент, вече осъждан за мошеничество или поне намиращ се под следствие за мошеничество.

Да обсъдим по-добре възникналата след гастролите своеобразна представа, че визитата е оздравила необичайно атмосферата в страната, повишила е чудодейно равнището на вежливост, спокойствие и доброта на гражданите на Русия. Като обърнем внимание на простия факт, че в продължение на четиридесет дена в шестнадесет града на много хора, които не разделяха възторга по отношение на предмета от гардероба на богинята, им бяха създадени сериозни трудности.

За обслужването и сигурността на опашките бяха отделени и изхарчени значителни държавни средства. Няма значение за какво – и за извозване на биологичните тоалетни, които опашките постоянно пълнеха. И за многобройните милиционерски кордони, за отцепление, за охрана, за работа на „Спешна помощ“, за работа на службите за безопасност.

В общи линии, бяха хвърлени много пари и труд.

А качеството на живота на огромно количество хора през тези дни се влоши съществено – за сметка на спирането на движението, за сметка на образувалите се задръствания, за сметка на невъзможността да се добереш до дома си.

И обърнете внимание: никой – нито представителите на Руската православна църква, нито така наречените вярващи, които би трябвало да са достигнали необикновено просветление в морален смисъл, стоейки на опашката – никой даже не помисли да се извини на гражданите за всичките неудобства, които им бяха причинени.

Аз разбирам, че това е дреболия. Но твърде характерна дреболия.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Става дума за така нареченият честен пояс на Пресвета Богородица.

2 Център за изследване на обществетого мнение в Русия.