СЛУЖБОМЕР

понеделник, март 04, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 31

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Иван Ветьов, брат на споменатия Вутьо

23 декември 1872

– Откъде си, с какво се занимаваш, знаеш ли да четеш и пишеш?

– Видрарец съм, занимавам се със земеделие, зная да чета и пиша.

– Кога влезе в образувания в България бунтовнически комитет?

– Отначало комитетът се събираше във Фильовото кафене. После събранието ставаше в училището и в Йосифовата къща. Димитър Дяковчанинът идваше с брат ми в моята къща. Такова събрание стана четири-пет пъти. Димитър идваше повечето нощем и оставаше у дома. На сутринта той си отиваше [пак]. В комитета аз влязох миналата година.

– От кои хора се състоеше тоя комитет?

– Аз, Йосиф, Вутьо Пелов, Фильо и поп Георги, от тия се състоеше.

– Какво обсъждахте на събранията?

– Разговаряхме да събираме пари, за да купуваме оръжие, та да се бием.

– Колко пари даде ти на тоя комитет?

– Понеже съм беден, от мене пари не взеха.

– Дадоха ли и на тебе револвер от комитетските?

– Веднъж Йосиф ми предложи да купя един от тези револвери; по нямане на пари, аз не купих.

– Кой пренасяше комитетските писма? – Пренасяше ги брат ми Вутьо. Адресът на писмата, които се получаваха, беше Хасан Касъм. Щом дойде[ше] писмо, то се даваше на даскал Васил [1] [и] той свикваше събрание. Когато всички присъствахме, той отваряше [писмото] [и] го прочиташе.

– Какво пишеше в тия писма?

– Писано беше: „Събирайте пари да се купи оръжие!“

– Колко пари събрахте и колко пъти събирахте?

– Колко пари и на колко пъти събираха, аз не зная. Йосиф и Фильо ги събираха.

– Дойде ли брат ти Вутьо да ти каже, че с Дякона са убили в Ловеч един човек?

– Не, не ми каза.

– Какво знаеш по убийството на дякона-владишки наместник и по обира на хазната?

– Не зная нито за убийството на дякона, нито, че хазната е обрана за в полза на комитета; за обира чух отпосле.

– Знаеш ли нещо друго?

– По комитетските работи друго не зная.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписал]: Иван Ветьов

[Зададените] въпроси и отговори, [както] и показанието на споменатия Иван Ветьов се протоколираха по-горе в наше присъствие.

5 зилкаде [12]89 или 23 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Са- лим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на поп Георги от Видраре

23 декември 1872

– Откъде си и къде служиш?

– Видрарец съм, служа във Видраре. Стават четири години служа.

– Къде си учил?

– Учих се малко в Етрополе, малко във Видраре и малко в Ловеч.

– Ходил ли си в чужбина?

– Не, не съм ходил.

– Кога влезе в бунтовническия комитет?

– Стана една година [откакто] съм влязъл.

– Каква служба изпълняваше в комитета?

– Дякон Левски, Димитър и Васил гложенецът дойдоха в нашето село. Чорбаджиите, т. е. Йосиф, Фильо и Вутьо, ме извикаха, Левски извади една хартия и я прочете. Чорбаджиите казаха: „Ти няма да се делиш от нас!“ Тогава аз влязох.

– Каква беше хартията, която Левски чете, и какво пишеше?

– Беше един брой от още неотпечатания устав, [написан] върху бяла хартия на ръка. В книжата пишеше да се иска справедливост от правителството, ако не я даде, да се бием. И аз щях да постъпя така.

– Когато друг път ставаше събрание, какви писма идваха от главния комитет и какво пишеха?

– Всички книжа, които се получаваха, бяха [писани] според устава: „Да се събират пари да се купи оръжие.“

– Колко пари събрахте?

– Аз не бях касиер, колко бяха – не зная. Аз дадох само 550 гроша.

– С каква цел събирахте пари, да купувате оръжие и да се биете?

– Аз щях да действам според устава.

– Преди това, ти сам колко време си се занимавал с комитетски работи и колко души си записал в комитета?

– Отначало аз кореспондирах сам с етрополския даскал [2]. Тая ни кореспонденция, прочее, трая около шест месеца. Когато после Левски дойде в нашето село, [той ми] каза: „Бъди и ти заедно с нас, отделно не може [да се работи]“ – и аз, както [и] по-горе казах, влязох в нашия селски комитет.

– Дадоха ли и на тебе от комитета някакъв псевдоним?

– Моето име за комитета, като псевдоним, беше Илерючески [3]. После аз влязох във Видраре, неговото име пък беше Хасан Касъм.

– Дадоха ли ти разписка за внесените от тебе 550 гроша?

– Да, дадоха ми.

– Какви бяха писмата, които получихте за убийството на дякона?

– За това аз не зная нищо.

– Колко села обиколихте с Васил гложенеца, колко души записахте [и] колко гроша събрахте?

– С Васил гложенеца аз не съм обикалял. Получих само от Стоянчо [4] лопянеца 200 гроша пари. Левски беше в Извор, парите предадох напълно нему; когато получих дадената разписка, аз я предадох на оня, който предаде парите [Стоянчо].

– Какво знаеш по обира на хазната?

– Това не зная

– Колко [броя] ти изпратиха от червените комитетски брошури и как ги разпространи?

– Даскал Тодор ги изпращаше лично за мене, аз не ги разпространявах, после ги изгорих всичките.

– По колко гроша взе за комитета от чичовците си?

– С тях аз дори не съм говорил.

– Какво друго знаеш още?

– Друго не зная.

5 зилкаде [l2]89 [23 декември 1872] година.

Подписал: поп Георги

[Зададените] въпроси и отговори, [както] и показанията на споменатия поп Георги се протоколираха по-горе в наше присъствие.

7 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Патьовия брат Фильо

23 декември 1872

– Кога влезе в комитета?

– Става една година.

– Кой те въведе?

– Имахме един даскал Васил. В началото [ми] говори той. После Димитър и Дяконът дойдоха в Патьовия хан, нает от Иванчо, [и] слязоха [там]; дойдоха в кафенето, което аз държах срещу хана. Те прочетоха намиращия се у тях устав и казаха: „И ти ще влезеш в комитета!“ Аз вля- зох и дадох сто гроша. Те ми дадоха още и един револвер, триста гроша дадох и за него.

– Колко пари събрахте?

– Един път събрахме 630 гроша, сетнешните [пари] събираше даскал Васил, отбелязваше нещо, ние пък подпечатвахме и ги изпращахме в Извор, отдето получавахме разписки.

– Какво щяхте да правите събраните пари?

– Те бяха за купуване на оръжие и да се действа според устава.

– Изпратихте ли пари и на Ловчанския комитет?

– Ние изпращахме в Извор, от Извор [те] отиваха в Ловеч; направо не ги изпращахме.

– Колко пъти правихте събрание с Дякона?

– Събрание правихме два пъти.

– Кой издълба печата, удрян върху книжата, които вие изпращахте в Извор, до комитетите, до Ловчанския комитет и какво беше писано [на него]?

– Издълба се един печат със знаци п. н. б. [5], обаче кой го издълба – не зная. Тия знаци означават: бог да ни води напред.

– Знаеш ли още нещо друго?

– Не, не зная.

Подписал: Фильо поп Петров

[Зададените] въпроси и отговори, [както] и показанието на споменатия Фильо се протоколираха по-горе в наше присъствие.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година. V

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед. Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Фильовия брат Йосиф

23 декември 1872

– Кога влезе в комитета?

– Миналата година [през] лятото.

– Как влезе?

– Говори [ми] най-напред даскал Васил. После Димитър и Дяконът дойдоха в нашето село, извикаха ни в кафенето на брат ми и прочетоха устава. Те поискаха от нас пари. Аз дадох пет лири. Тия пари бяха за купуване на оръжие, щяхме да действаме според устава.

– Колко гроша се събраха от Видраре и какво стана с тия пари?

– В началото се събраха осемстотин гроша и се предадоха на Дякона. [За] сетнешните не си спомням, изпратихме ги на Изворския комитет.

– Ти си бил касиер и председател на Видрарския комитет, знаеш колко пари си имал, я!

– Веднъж дадох осемстотин гроша, на Дякона дадохме после десет лири. Събирахме пари не само аз и Димитър, събираха [още] даскал Васил, поп Георги и Иван, затова не зная колко бяха.

– Колко броя бяха дошлите у тебе револвери и на кого ги дадохте?

– Пристигнаха на два пъти шест броя. От тях един [задържах] аз, дадохме един на брат ми, един на Вутьо Пелов и един на Вутьо Ветьов. Двата броя върнахме обратно.

– Колко гроша дадохте за тях?

– Купихме ги по за три и половина лири, но от Вутьо Ветьов не се взеха пари, защото от изпратените преди пари се спадна сумата за дадения нему револвер и [защото] тоя човек беше куриер на нашия комитет, ходеше до Изворския комитет и носеше писма.

– Кой отваряше пристигащите писма?

– Отваряше ги даскал Васил, четеше ги и ни ги обясняваше. В писмата се пишеше винаги за пари и оръжие. Кой пишеше вашите писма?

– Пишеше ги даскал Васил и се подпечатваха с поръчания от нас печат.

– Кого изпратихте в Букурещ за пълномощник на вашия комитет?

– Бяха ни писали: „Изпратете от Извор пълномощник!“ Ние не можахме да намерим [друг] човек [и] изпратихме Васил гложенеца.

– Какво беше пълномощието на Васила?

– Ние писахме до Извор: „Ние нямаме човек“, [ето] така писахме. После те ни съобщиха: „Васил гложенецът е пълномощник на Тетевен, упълномощете и вие него!“ – и ние го упълномощихме и му дадохме четиристотин гроша. Макар и да ги запитахме: „Защо е това пълномощно“, те ни писаха: „Вие не се бъркайте!“

– Какво беше тайното име на комитета?

– Хасан Касъм.

– Кой беше първият човек във вашия комитет?

– Всички бяхме равни.

– Какво знаеш по убийството на дякона, по обира на хазната и други?

– За тях и за други [работи] нищо не зная.

Подписал: Йосиф поп Петров

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанието на споменатия Йосиф, са, както са изложени по-горе.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Патьовия зет Вутьо Пелов от Видраре

23 декември 1872

– Кога влезе в комитета?

– Миналата година в селото дойдоха Димитър и Дякон Левски. В свиканото от тях събрание те извикаха и мене. Прочетоха устава и ни казаха: „Ще работите според устава!“ Аз, макар и да не вярвах на такива неща, отпосле склоних и постъпих, като дадох и триста гроша пари. После купих един револвер с петдесет патрона. И за него дадох отделно три лири и половина.

– Какво се пишеше в писмата, които идваха, и какво разисквахте?

– Много неща се пишеха и много неща разисквахме, не ги помня всичките. Накратко казано, трябваше да се действа според устава.

– Колко пъти се събирахте?

– Събирахме се много пъти, щом Димитър дойдеше, свиквахме събрание.

– Какво знаеш по убийството на дякона-владишки наместник?

– Един ден Димитър дойде в село, той имаше в ръцете си заповед за убийството на дякона и ми съобщи. Понеже Димитър беше по-голям от мене, аз се съгласих.

– Кой беше по-първият човек на вашия комитет?

– Даскал Васил.

– Знаеш ли нещо друго?

– Друго не зная.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

Подписал: Вутьо Пелов

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанието на споменатия Вутьо Пелов, са според както са изложени по-горе.

5 зилкаде [12]89 или 23 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на даскал Васил от Видраре [6]

23 декември 1872

– Как влезе в бунтовническия комитет и каква служба изпълняваше?

– Влязох в комитета преди една година, когато във Bидpaрe дойдоха Дякон Левски и Димитър. Бях секретар на комитета [и] пишех комитетските книжа.

– Даваха ли ти заплата за това?

– Не, не ми даваха.

– По чия заповед пишеше писмата, за какво се отнасяха те и откъде получавахте писма?

– Писмата, които ние получавахме, идваха от Извор, а ги даваха от Ловеч, обаче подписи те нямаха. Писмата се отнасяха до събиране на пари за разноски и за купуване на оръжие. Ние като събирахме [пари], изпращахме ги в Извор, а оттам те отивали в Ловеч; (къде отиваха] по- нататък, аз не зная.

– Как е комитетското име на Видраре?

– Хасан Касъм.

– Какъв подпис слагахте върху написаните писма?

– Слагах подписа „Хасан Касъм“ и същевременно ги подпечатвах с печата, който беше у мен, и върху който пишеше: „Бог да ни води на- пред.“

– Какъв подпис имаше на писмата, които идваха от Ловеч?

– Те идваха с псевдонима на Дякона: Арслан Дервишоглу Кърджалъ.

– Кой отваряше получените писма?

– Когато дойдеше някое писмо, аз намирах или Йосиф, или Вутьо Пелов, и го отварях в присъствието на един от двамата.

– По чия заповед пишехте отговорите, които изпращахте?

– Когато бяха всички, събираха се и каквото решение вземаха, аз пишех това. Ако на събранието не присъстваха всички, [а] присъстваха само Йосиф и Вутьо Пелов, аз пишех писмата по тяхно нареждане.

– Колко бяха парите, които събрахте от Видраре, къде ги изпратихте и получихте ли срещу тях оръжие или нещо друго?

– Аз зная за около четиридесет лири. Събраните пари изпращахме в Извор. Оттам идваше временна разписка за получаването им. От Извор ги изпращаха в Ловеч; оттам изпращаха в Извор по отделни разписки на името на изпращача, а от там [Извор] ги изпращаха нам. Временната разписка ние връщахме на Извор.

– Колко бяха пристигналите револвери?

– На два пъти дошли девет револвери за Йосифа. Той раздал шестях, а за връщането на трите ми каза да напиша писмо. Аз написах писмото и върнахме револверите.

– Кому дадохте тия револвери?

– Един взема Йосиф, един дадохме на Фильо, един на Вутьо Ветьов, един на Вутьо Пелов и един на Георги Филев; кому се даде останалият, не зная, забравил съм.

– Какво направихте [с] парите, които получихте срещу револверите, и колко гроша взехте?

– Револверите дойдоха у Йосифа, той ги раздаде и взема по три и половина лири. Тия пари се изпращаха с писмо на адрес „Българско“, къде отиваха – знае изворският куриер. Тия пари се изпращаха в един плик на Марин Луканов в Ловеч, оттам отиваха в българския комитет, а тоя комитет е главният централен комитет в Букурещ.

– Взема ли и ти револвер от тях?

– Не взех, защото имах отпреди.

– И ти ли даде пари на тоя комитет?

– Те искаха от мене, но понеже съм беден, аз не дадох.

– Колко време си изпълнявал писарска длъжност на тоя комитет?

– Служих като писар около четири месеца.

– Знаеш ли нещо друго освен това?

– Освен това не зная нищо друго.

Подписал: даскал Васил

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Васил се протоколираха по-горе в наше присъствие.

5 зилкаде [12)89 [23 декември 1872] година

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Тома от Видраре

23 декември 1872

– Кажи кога влезе в комитета?

– Аз изобщо не зная нищо за такъв комитет.

– Познаваш ли Димитра от Сърбия?

– Съвсем не го познавам; видях го тук.

– Щом като Димитър не те познава, защо те клевети?

– Нека казва каквото ще, аз нито го познавам, нито пък зная за някакъв комитет; не съм участвал, нито съм купувал оръжие, нито пари съм давал. Ако има някой друг да казва, тогава запитайте го: в кое комитетско събрание съм присъствал аз и кога съм присъствал. Ако има кой да каже това, аз приемам наказанието си.

Подписал: Тома Ненов

Извикан беше и Ватьо Ненов, брат на Тома Ненов; след като се зададоха [и нему] всички въпроси, зададени на брат му Тома Ненов, той каза настоятелно, че не познава Димитра и че не знае нищо за тия работи.

5 зилкаде [12]89 [23. декември 1872] година.

Подписал: Ватьо Ненов

Показанията на Тома Ненов и на брат му Ватьо Ненов са записани, както са протоколирани по-горе. 5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито=

Разпит на видрарския даскал Илия [7]

24 декември 1872

– Откъде си родом, где си се учил, бил ли си в чужбина и ако си бил, защо си ходил?

– Родом съм от Сопот, от четири години даскалувам във Видраре, учил съм в Сопот, в чужбина не съм ходил.

– Кога влезе в комитета и каква служба изпълняваше?

– Преди една година, когато бях даскал в Извор, в училището ми дойдоха Димитър, Дяконът и от изворчаните: Герго, Дико Тодоров, Димитър Крачунов, Димитър Пеев и още няколко души, които не си спомням. Дяконът извади едно упътване и го прочете. Аз влязох тогава [в комитета] и служех като секретар.

– Откъде идваха писма?

– [Писма] нам ни идваха от Тетевенския комитет. Писмата, които пишехме, ние адресирахме до Левски и ги носеше куриерът. Името на Левски беше Арслан Дервишоглу Кърджалъ.

– Какво беше съдържанието на писмата, които идваха, и какви отговори се даваха?

– [Съдържанието] им беше: да се събират пари, да не се отказвате от тая работа, ако се откажете, ше има наказание. Ние [пък] им отговарях- ме: „Пари събираме и стоим на работата, в която се намираме.“

– Колко пари събрахте в Извор?

– Събрахме около седем-осемстотин гроша и ги изпратихме на Арслан Дервишоглу Левски.

– Получихте ли оръжие срещу тия пари?

– Срещу тия пари ние не получихме оръжие, те бяха за разноски.

– Колко време беше секретар в Извор и кореспондирахте ли с Ловеч?

– Бях секретар около четири месеци, писмата пишехме и ги изпращахме в Тетевен, с Ловеч ние не кореспондирахме.

– Кого употребявахте за куриер в Извор?

– Използвахме Димитър Пеев.

– Къде ставаха комитетските събрания в Извор?

– Те ставаха понякога в дюкяна на Герго Стойков, а понякога в училището.

– Колко време си бил секретар на Видрарския комитет?

– Там аз секретарствах от миналия Гергьовден насам и от тогава се писаха много писма. Понякога ги пишех аз, а понякога Вутьо Пелов.

– Колко пари се събраха през твое време във Видраре, и получихте ли оръжие?

– Откакто аз отидох там, пари не се събраха, и в мое време не се получи оръжие, получило се е по-рано.

– Знаеш ли нещо по нападението на Николча в Етрополе?

– Тая работа не зная.

– Знаеш ли нещо друго?

– Не зная.

5 зилкаде [12]89 [24 декември 1872] година.

[Подписал]: даскал Илия

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанието на споменатия даскал Илия са според както са изложени по-горе.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Даскал Васил е Васил Цвятков Пупешков.

2 „Етрополският даскал“ е Тодор Пеев.

3 „Илирически“, а не „Илерючески“.

4 Стоянчо е вероятно погрешно написано името на Станчо поп Николов.

5 Знаците „п. н. б.“ вероятно заместват думите „пази нас боже“ или по-право – „помогни нам, боже!“

6 Даскал Васил е Васил Цвятков Пупешков.

7 Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов, родом от гр. Сопот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.