Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 31

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Иван Ветьов, брат на споменатия Вутьо

23 декември 1872

– Откъде си, с какво се занимаваш, знаеш ли да четеш и пишеш?

– Видрарец съм, занимавам се със земеделие, зная да чета и пиша.

– Кога влезе в образувания в България бунтовнически комитет?

– Отначало комитетът се събираше във Фильовото кафене. После събранието ставаше в училището и в Йосифовата къща. Димитър Дяковчанинът идваше с брат ми в моята къща. Такова събрание стана четири-пет пъти. Димитър идваше повечето нощем и оставаше у дома. На сутринта той си отиваше [пак]. В комитета аз влязох миналата година.

– От кои хора се състоеше тоя комитет?

– Аз, Йосиф, Вутьо Пелов, Фильо и поп Георги, от тия се състоеше.

– Какво обсъждахте на събранията?

– Разговаряхме да събираме пари, за да купуваме оръжие, та да се бием.

– Колко пари даде ти на тоя комитет?

– Понеже съм беден, от мене пари не взеха.

– Дадоха ли и на тебе револвер от комитетските?

– Веднъж Йосиф ми предложи да купя един от тези револвери; по нямане на пари, аз не купих.

– Кой пренасяше комитетските писма? – Пренасяше ги брат ми Вутьо. Адресът на писмата, които се получаваха, беше Хасан Касъм. Щом дойде[ше] писмо, то се даваше на даскал Васил [1] [и] той свикваше събрание. Когато всички присъствахме, той отваряше [писмото] [и] го прочиташе.

– Какво пишеше в тия писма?

– Писано беше: „Събирайте пари да се купи оръжие!“

– Колко пари събрахте и колко пъти събирахте?

– Колко пари и на колко пъти събираха, аз не зная. Йосиф и Фильо ги събираха.

– Дойде ли брат ти Вутьо да ти каже, че с Дякона са убили в Ловеч един човек?

– Не, не ми каза.

– Какво знаеш по убийството на дякона-владишки наместник и по обира на хазната?

– Не зная нито за убийството на дякона, нито, че хазната е обрана за в полза на комитета; за обира чух отпосле.

– Знаеш ли нещо друго?

– По комитетските работи друго не зная.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписал]: Иван Ветьов

[Зададените] въпроси и отговори, [както] и показанието на споменатия Иван Ветьов се протоколираха по-горе в наше присъствие.

5 зилкаде [12]89 или 23 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Са- лим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на поп Георги от Видраре

23 декември 1872

– Откъде си и къде служиш?

– Видрарец съм, служа във Видраре. Стават четири години служа.

– Къде си учил?

– Учих се малко в Етрополе, малко във Видраре и малко в Ловеч.

– Ходил ли си в чужбина?

– Не, не съм ходил.

– Кога влезе в бунтовническия комитет?

– Стана една година [откакто] съм влязъл.

– Каква служба изпълняваше в комитета?

– Дякон Левски, Димитър и Васил гложенецът дойдоха в нашето село. Чорбаджиите, т. е. Йосиф, Фильо и Вутьо, ме извикаха, Левски извади една хартия и я прочете. Чорбаджиите казаха: „Ти няма да се делиш от нас!“ Тогава аз влязох.

– Каква беше хартията, която Левски чете, и какво пишеше?

– Беше един брой от още неотпечатания устав, [написан] върху бяла хартия на ръка. В книжата пишеше да се иска справедливост от правителството, ако не я даде, да се бием. И аз щях да постъпя така.

– Когато друг път ставаше събрание, какви писма идваха от главния комитет и какво пишеха?

– Всички книжа, които се получаваха, бяха [писани] според устава: „Да се събират пари да се купи оръжие.“

– Колко пари събрахте?

– Аз не бях касиер, колко бяха – не зная. Аз дадох само 550 гроша.

– С каква цел събирахте пари, да купувате оръжие и да се биете?

– Аз щях да действам според устава.

– Преди това, ти сам колко време си се занимавал с комитетски работи и колко души си записал в комитета?

– Отначало аз кореспондирах сам с етрополския даскал [2]. Тая ни кореспонденция, прочее, трая около шест месеца. Когато после Левски дойде в нашето село, [той ми] каза: „Бъди и ти заедно с нас, отделно не може [да се работи]“ – и аз, както [и] по-горе казах, влязох в нашия селски комитет.

– Дадоха ли и на тебе от комитета някакъв псевдоним?

– Моето име за комитета, като псевдоним, беше Илерючески [3]. После аз влязох във Видраре, неговото име пък беше Хасан Касъм.

– Дадоха ли ти разписка за внесените от тебе 550 гроша?

– Да, дадоха ми.

– Какви бяха писмата, които получихте за убийството на дякона?

– За това аз не зная нищо.

– Колко села обиколихте с Васил гложенеца, колко души записахте [и] колко гроша събрахте?

– С Васил гложенеца аз не съм обикалял. Получих само от Стоянчо [4] лопянеца 200 гроша пари. Левски беше в Извор, парите предадох напълно нему; когато получих дадената разписка, аз я предадох на оня, който предаде парите [Стоянчо].

– Какво знаеш по обира на хазната?

– Това не зная

– Колко [броя] ти изпратиха от червените комитетски брошури и как ги разпространи?

– Даскал Тодор ги изпращаше лично за мене, аз не ги разпространявах, после ги изгорих всичките.

– По колко гроша взе за комитета от чичовците си?

– С тях аз дори не съм говорил.

– Какво друго знаеш още?

– Друго не зная.

5 зилкаде [l2]89 [23 декември 1872] година.

Подписал: поп Георги

[Зададените] въпроси и отговори, [както] и показанията на споменатия поп Георги се протоколираха по-горе в наше присъствие.

7 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Патьовия брат Фильо

23 декември 1872

– Кога влезе в комитета?

– Става една година.

– Кой те въведе?

– Имахме един даскал Васил. В началото [ми] говори той. После Димитър и Дяконът дойдоха в Патьовия хан, нает от Иванчо, [и] слязоха [там]; дойдоха в кафенето, което аз държах срещу хана. Те прочетоха намиращия се у тях устав и казаха: „И ти ще влезеш в комитета!“ Аз вля- зох и дадох сто гроша. Те ми дадоха още и един револвер, триста гроша дадох и за него.

– Колко пари събрахте?

– Един път събрахме 630 гроша, сетнешните [пари] събираше даскал Васил, отбелязваше нещо, ние пък подпечатвахме и ги изпращахме в Извор, отдето получавахме разписки.

– Какво щяхте да правите събраните пари?

– Те бяха за купуване на оръжие и да се действа според устава.

– Изпратихте ли пари и на Ловчанския комитет?

– Ние изпращахме в Извор, от Извор [те] отиваха в Ловеч; направо не ги изпращахме.

– Колко пъти правихте събрание с Дякона?

– Събрание правихме два пъти.

– Кой издълба печата, удрян върху книжата, които вие изпращахте в Извор, до комитетите, до Ловчанския комитет и какво беше писано [на него]?

– Издълба се един печат със знаци п. н. б. [5], обаче кой го издълба – не зная. Тия знаци означават: бог да ни води напред.

– Знаеш ли още нещо друго?

– Не, не зная.

Подписал: Фильо поп Петров

[Зададените] въпроси и отговори, [както] и показанието на споменатия Фильо се протоколираха по-горе в наше присъствие.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година. V

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед. Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Фильовия брат Йосиф

23 декември 1872

– Кога влезе в комитета?

– Миналата година [през] лятото.

– Как влезе?

– Говори [ми] най-напред даскал Васил. После Димитър и Дяконът дойдоха в нашето село, извикаха ни в кафенето на брат ми и прочетоха устава. Те поискаха от нас пари. Аз дадох пет лири. Тия пари бяха за купуване на оръжие, щяхме да действаме според устава.

– Колко гроша се събраха от Видраре и какво стана с тия пари?

– В началото се събраха осемстотин гроша и се предадоха на Дякона. [За] сетнешните не си спомням, изпратихме ги на Изворския комитет.

– Ти си бил касиер и председател на Видрарския комитет, знаеш колко пари си имал, я!

– Веднъж дадох осемстотин гроша, на Дякона дадохме после десет лири. Събирахме пари не само аз и Димитър, събираха [още] даскал Васил, поп Георги и Иван, затова не зная колко бяха.

– Колко броя бяха дошлите у тебе револвери и на кого ги дадохте?

– Пристигнаха на два пъти шест броя. От тях един [задържах] аз, дадохме един на брат ми, един на Вутьо Пелов и един на Вутьо Ветьов. Двата броя върнахме обратно.

– Колко гроша дадохте за тях?

– Купихме ги по за три и половина лири, но от Вутьо Ветьов не се взеха пари, защото от изпратените преди пари се спадна сумата за дадения нему револвер и [защото] тоя човек беше куриер на нашия комитет, ходеше до Изворския комитет и носеше писма.

– Кой отваряше пристигащите писма?

– Отваряше ги даскал Васил, четеше ги и ни ги обясняваше. В писмата се пишеше винаги за пари и оръжие. Кой пишеше вашите писма?

– Пишеше ги даскал Васил и се подпечатваха с поръчания от нас печат.

– Кого изпратихте в Букурещ за пълномощник на вашия комитет?

– Бяха ни писали: „Изпратете от Извор пълномощник!“ Ние не можахме да намерим [друг] човек [и] изпратихме Васил гложенеца.

– Какво беше пълномощието на Васила?

– Ние писахме до Извор: „Ние нямаме човек“, [ето] така писахме. После те ни съобщиха: „Васил гложенецът е пълномощник на Тетевен, упълномощете и вие него!“ – и ние го упълномощихме и му дадохме четиристотин гроша. Макар и да ги запитахме: „Защо е това пълномощно“, те ни писаха: „Вие не се бъркайте!“

– Какво беше тайното име на комитета?

– Хасан Касъм.

– Кой беше първият човек във вашия комитет?

– Всички бяхме равни.

– Какво знаеш по убийството на дякона, по обира на хазната и други?

– За тях и за други [работи] нищо не зная.

Подписал: Йосиф поп Петров

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанието на споменатия Йосиф, са, както са изложени по-горе.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Патьовия зет Вутьо Пелов от Видраре

23 декември 1872

– Кога влезе в комитета?

– Миналата година в селото дойдоха Димитър и Дякон Левски. В свиканото от тях събрание те извикаха и мене. Прочетоха устава и ни казаха: „Ще работите според устава!“ Аз, макар и да не вярвах на такива неща, отпосле склоних и постъпих, като дадох и триста гроша пари. После купих един револвер с петдесет патрона. И за него дадох отделно три лири и половина.

– Какво се пишеше в писмата, които идваха, и какво разисквахте?

– Много неща се пишеха и много неща разисквахме, не ги помня всичките. Накратко казано, трябваше да се действа според устава.

– Колко пъти се събирахте?

– Събирахме се много пъти, щом Димитър дойдеше, свиквахме събрание.

– Какво знаеш по убийството на дякона-владишки наместник?

– Един ден Димитър дойде в село, той имаше в ръцете си заповед за убийството на дякона и ми съобщи. Понеже Димитър беше по-голям от мене, аз се съгласих.

– Кой беше по-първият човек на вашия комитет?

– Даскал Васил.

– Знаеш ли нещо друго?

– Друго не зная.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

Подписал: Вутьо Пелов

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанието на споменатия Вутьо Пелов, са според както са изложени по-горе.

5 зилкаде [12]89 или 23 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на даскал Васил от Видраре [6]

23 декември 1872

– Как влезе в бунтовническия комитет и каква служба изпълняваше?

– Влязох в комитета преди една година, когато във Bидpaрe дойдоха Дякон Левски и Димитър. Бях секретар на комитета [и] пишех комитетските книжа.

– Даваха ли ти заплата за това?

– Не, не ми даваха.

– По чия заповед пишеше писмата, за какво се отнасяха те и откъде получавахте писма?

– Писмата, които ние получавахме, идваха от Извор, а ги даваха от Ловеч, обаче подписи те нямаха. Писмата се отнасяха до събиране на пари за разноски и за купуване на оръжие. Ние като събирахме [пари], изпращахме ги в Извор, а оттам те отивали в Ловеч; (къде отиваха] по- нататък, аз не зная.

– Как е комитетското име на Видраре?

– Хасан Касъм.

– Какъв подпис слагахте върху написаните писма?

– Слагах подписа „Хасан Касъм“ и същевременно ги подпечатвах с печата, който беше у мен, и върху който пишеше: „Бог да ни води на- пред.“

– Какъв подпис имаше на писмата, които идваха от Ловеч?

– Те идваха с псевдонима на Дякона: Арслан Дервишоглу Кърджалъ.

– Кой отваряше получените писма?

– Когато дойдеше някое писмо, аз намирах или Йосиф, или Вутьо Пелов, и го отварях в присъствието на един от двамата.

– По чия заповед пишехте отговорите, които изпращахте?

– Когато бяха всички, събираха се и каквото решение вземаха, аз пишех това. Ако на събранието не присъстваха всички, [а] присъстваха само Йосиф и Вутьо Пелов, аз пишех писмата по тяхно нареждане.

– Колко бяха парите, които събрахте от Видраре, къде ги изпратихте и получихте ли срещу тях оръжие или нещо друго?

– Аз зная за около четиридесет лири. Събраните пари изпращахме в Извор. Оттам идваше временна разписка за получаването им. От Извор ги изпращаха в Ловеч; оттам изпращаха в Извор по отделни разписки на името на изпращача, а от там [Извор] ги изпращаха нам. Временната разписка ние връщахме на Извор.

– Колко бяха пристигналите револвери?

– На два пъти дошли девет револвери за Йосифа. Той раздал шестях, а за връщането на трите ми каза да напиша писмо. Аз написах писмото и върнахме револверите.

– Кому дадохте тия револвери?

– Един взема Йосиф, един дадохме на Фильо, един на Вутьо Ветьов, един на Вутьо Пелов и един на Георги Филев; кому се даде останалият, не зная, забравил съм.

– Какво направихте [с] парите, които получихте срещу револверите, и колко гроша взехте?

– Револверите дойдоха у Йосифа, той ги раздаде и взема по три и половина лири. Тия пари се изпращаха с писмо на адрес „Българско“, къде отиваха – знае изворският куриер. Тия пари се изпращаха в един плик на Марин Луканов в Ловеч, оттам отиваха в българския комитет, а тоя комитет е главният централен комитет в Букурещ.

– Взема ли и ти револвер от тях?

– Не взех, защото имах отпреди.

– И ти ли даде пари на тоя комитет?

– Те искаха от мене, но понеже съм беден, аз не дадох.

– Колко време си изпълнявал писарска длъжност на тоя комитет?

– Служих като писар около четири месеца.

– Знаеш ли нещо друго освен това?

– Освен това не зная нищо друго.

Подписал: даскал Васил

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Васил се протоколираха по-горе в наше присъствие.

5 зилкаде [12)89 [23 декември 1872] година

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Тома от Видраре

23 декември 1872

– Кажи кога влезе в комитета?

– Аз изобщо не зная нищо за такъв комитет.

– Познаваш ли Димитра от Сърбия?

– Съвсем не го познавам; видях го тук.

– Щом като Димитър не те познава, защо те клевети?

– Нека казва каквото ще, аз нито го познавам, нито пък зная за някакъв комитет; не съм участвал, нито съм купувал оръжие, нито пари съм давал. Ако има някой друг да казва, тогава запитайте го: в кое комитетско събрание съм присъствал аз и кога съм присъствал. Ако има кой да каже това, аз приемам наказанието си.

Подписал: Тома Ненов

Извикан беше и Ватьо Ненов, брат на Тома Ненов; след като се зададоха [и нему] всички въпроси, зададени на брат му Тома Ненов, той каза настоятелно, че не познава Димитра и че не знае нищо за тия работи.

5 зилкаде [12]89 [23. декември 1872] година.

Подписал: Ватьо Ненов

Показанията на Тома Ненов и на брат му Ватьо Ненов са записани, както са протоколирани по-горе. 5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито=

Разпит на видрарския даскал Илия [7]

24 декември 1872

– Откъде си родом, где си се учил, бил ли си в чужбина и ако си бил, защо си ходил?

– Родом съм от Сопот, от четири години даскалувам във Видраре, учил съм в Сопот, в чужбина не съм ходил.

– Кога влезе в комитета и каква служба изпълняваше?

– Преди една година, когато бях даскал в Извор, в училището ми дойдоха Димитър, Дяконът и от изворчаните: Герго, Дико Тодоров, Димитър Крачунов, Димитър Пеев и още няколко души, които не си спомням. Дяконът извади едно упътване и го прочете. Аз влязох тогава [в комитета] и служех като секретар.

– Откъде идваха писма?

– [Писма] нам ни идваха от Тетевенския комитет. Писмата, които пишехме, ние адресирахме до Левски и ги носеше куриерът. Името на Левски беше Арслан Дервишоглу Кърджалъ.

– Какво беше съдържанието на писмата, които идваха, и какви отговори се даваха?

– [Съдържанието] им беше: да се събират пари, да не се отказвате от тая работа, ако се откажете, ше има наказание. Ние [пък] им отговарях- ме: „Пари събираме и стоим на работата, в която се намираме.“

– Колко пари събрахте в Извор?

– Събрахме около седем-осемстотин гроша и ги изпратихме на Арслан Дервишоглу Левски.

– Получихте ли оръжие срещу тия пари?

– Срещу тия пари ние не получихме оръжие, те бяха за разноски.

– Колко време беше секретар в Извор и кореспондирахте ли с Ловеч?

– Бях секретар около четири месеци, писмата пишехме и ги изпращахме в Тетевен, с Ловеч ние не кореспондирахме.

– Кого употребявахте за куриер в Извор?

– Използвахме Димитър Пеев.

– Къде ставаха комитетските събрания в Извор?

– Те ставаха понякога в дюкяна на Герго Стойков, а понякога в училището.

– Колко време си бил секретар на Видрарския комитет?

– Там аз секретарствах от миналия Гергьовден насам и от тогава се писаха много писма. Понякога ги пишех аз, а понякога Вутьо Пелов.

– Колко пари се събраха през твое време във Видраре, и получихте ли оръжие?

– Откакто аз отидох там, пари не се събраха, и в мое време не се получи оръжие, получило се е по-рано.

– Знаеш ли нещо по нападението на Николча в Етрополе?

– Тая работа не зная.

– Знаеш ли нещо друго?

– Не зная.

5 зилкаде [12]89 [24 декември 1872] година.

[Подписал]: даскал Илия

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанието на споменатия даскал Илия са според както са изложени по-горе.

5 зилкаде [12]89 [23 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Даскал Васил е Васил Цвятков Пупешков.

2 „Етрополският даскал“ е Тодор Пеев.

3 „Илирически“, а не „Илерючески“.

4 Стоянчо е вероятно погрешно написано името на Станчо поп Николов.

5 Знаците „п. н. б.“ вероятно заместват думите „пази нас боже“ или по-право – „помогни нам, боже!“

6 Даскал Васил е Васил Цвятков Пупешков.

7 Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов, родом от гр. Сопот.