СЛУЖБОМЕР

четвъртък, март 14, 2019

За жените и свободата


АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Новият феминизъм вместо равноправие обещава правото да се търсят компенсации за първородния грях.

Миналата година настъпи едно фундаментално джендърно (думата е употребена в истинското ѝ значение, а не така, както я разбира Каракачанов – бел. П. Н.) раздвижване. Става въпрос за движението MeToo. Не че преди него нямаше признаци за настъпващи промени, но MeToo е наистина раздвижване на парадигмата. В това раздвижване ме занимава едно нещо. Да погледнем правилата за поведение на професорите в американските университети и да прочетем какво не могат да правят отсега нататък. Те не могат да остават насаме с някоя студентка, да затварят вратата на стаята, където се намират с нея и прочее. Когато четеш тези правила, изведнъж си спомняш, че някъде вече си чел тези неща, и разбира се – това са правилата за поведение на саудитските жени!

Защото няма как със саудитска жена да остане насаме самец, който не е неин роднина. Същото не е позволено и на един професор в САЩ. И в двата случая правилата се основават на една и съща предпоставка: а именно, че самецът е насилник и негодник и, остане ли насаме с някоя жена, непременно, разбира се, ще я обезчести.

Часовниковата културна стрелка направи пълен кръг и ултрафеминизмът ни доведе до Саудитска Арабия. Затова не трябва да се учудваме, че сред лидерите на Женския марш (вълна от феминистки акции в САЩ и по целия свят през 2017 година, най-голямата от които се провежда във Вашингтон и е свързана с неполиткоректните изказвания на Тръмп за жените – бел. рус. ред.) виждаме антисемитка и ислямистка с хиджаб, а на когото това не се харесва, е ислямофоб и бял привилегирован самец.

Но да вървим по ред.

Защо сме бонобо

Първа частна собственост в историята на човечеството са били робите, а първи роби са били жените. Във всички древни култури жената е имущество.

Ако вие, например, прочетете Библията, ще забележите, че мисълта за жената като мислещо същество, изобщо не е посещавала нейните автори.

Да си спомним известната история, когато Господните ангели идват в Содом да го унищожат и всичките жители на града – от малък до голям – се събират пред вратата на дома на Лот и искат да им предаде ангелите, за да извършат с тях противоестествен полов акт. Заради което тези лоши хора отначало биват ослепени, а след това ги залива сяра и огън от Господа свише.

Няма да насочваме вниманието към това, че за такъв неизбирателен правосъден подход Господ в наше време би се озовал пред съда в Хага. Ще зададем само един въпрос: а жените в Содом? Тях за какво? Те съвсем сигурно не биха могли да участват в деянието.

Отговорът се състои в това, че авторът на този текст даже не подозира, че жената притежава някаква самостоятелна ценност, както е и у автора на книга Йов.

Господ подложил на изпитание Йов и му отнел жената и децата.

Но след това всичко свършило добре и Господ му дал нова жена и нови деца. За това се разказва така, все едно Йов е потрошил мерцедеса си и Господ му е дал ключове от нов.

Но ако мислите, че подобно презрение към жените е свързано само със стратифицираните общества, с държавите, за съжаление това не е така.

Едно от най-удивителните неща, което антрополозите забелязват, е ниският статут на жените в архаичните общества. Например при повечето новогвинейски племена именно жената вършела цялата работа.

Тя възпитавала децата, носела вода, засаждала градината, а мъжът не правел ни-що. Защо? Елементарно, Уотсън, защото е по-силен.

Защото така е уредила нещата еволюцията. Ние сме машинки за размножаване на ДНК и стратегията на човешката самка и на човешкия самец по отношение на това размножаване е принципно различна.

За самеца е изгодно да покрие колкото се може повече самки. Той инвестира в процеса ва размножаването толкова време, колкото продължава половият акт. Самката инвестира девет месеца бременност плюс осем-десет години, по време на които без нея детето ще загине. Тя има нужда от продължителен самец, който поне някак си да ѝ помага.

При хомо сапиенс, както при всички човекоподобни, масата на тялото на самката е 80% от масата на тялото на самеца, което води до това, че самецът е главен в семейството и главен в стадото. Ние имаме само един родственик, който е изключение – маймуната бонобо, наричана още малко шимпанзе. У бонобо отношенията в колектива се градят основно за сметка на хомосексуализма. 80% от тези хомосексуални връзки се падат на самките и макар че самките у бонобо са също по-малко от самците, точно те управляват колектива. Стадото бонобо се ръководи от колективен ЦК, включващ стари мъдри самки. Това са единствените от висшите маймуни, при които наистина има матриархат. Нито в едно от човешките общества няма фиксиран матриархат. Това са празни приказки.

Отношението към жената като към имущество, ходещо и разговарящо, водело след себе си естествения факт, че богатите и властни хора имали много имущество. Те имали хареми. В повечето човешки общества, в които съществувала частна собственост, богатството и властта на човека се измервали не само с броя на неговите стада, раковини в ушите, дължина на ноктите и прочее, но и с количеството на жените, които има.

Понякога тази епидемия придобивала такива форми, че останалото население трябвало да спи с лица от същия пол заради липса на свободни валенции у самките. Така например било при етническата група ашанти в началото на ХХ век. Царят имал краал и го охранявала войска от млади, пълни със сила мъже. Нещастниците, разбира се, били измъчвани от спермотоксикоза, но нямало какво да правят, защото по-голямата част от жените били собственост на царя, а останалите имали толкова висока цена, че младите хора не можели да я платят. Затова пък много по-евтино стрували момчетата.

Момичето в семейството струвало, да речем, пет овена, а момчето – две кокошки.

Младите войни се женели за момчета и ако се отнасяли добре с тях, семействата можели след това да им продадат и сестрите на момчетата.

Ето – добър човек е, отнася се добре с момчето, не го бие, значи и на жената ще ѝ бъде добре с него!

А всичко това – заради дефицита, създаден от царя.

От цялата тази общоразпорстранена парадигма – „ако си Голям човек, имаш не само много пари, но и много жени“ – имало малко изключения. Но едно от тези изключения била европейската цивилизация.

Ценната стока

По света са написани тонове книги за разликата между „западната“ и „източната“ цивилизация. В основни линии това са вторични суровини. Първо, защото една „източна“ цивилизация няма, те са много. А второ, защото голяма част от тези книги започват с разказа, че уникалността на Европа се състояла в неприкосновеността на частната собственост и прочее, докато загадката на Европа не е в това, че там уважавали частната собственост, а в това защо я уважавали.

Но въпреки това има наистина един фундаментален антропологичен признак, който отличавал отначало Гърция и Рим, а след това средновековна Европа от останалите общества – от Китай, Индия, ашанти, от древния Египет, от древния Иран, от ислямските страни, от всички.

Този принцип е – „един мъж, една жена“. А в средновековна християнска Европа той бил обвързан и с още една, съвсем фантастична за останалото човечество забрана – с невъзможността да се разведеш.

В резултат от това много преди да стане самостоятелно същество, жената в Европа станала ценна стока. С нейна помощ се сключвали съюзи между управляващите домове.

На Изток такива съюзи се сключвали също, но не стрували пукната пара, защото ако си дал дъщеря си в харема на владетеля, който има четири жени и двеста наложници, каква е разликата дали има още една?

В средновековна Европа било иначе. Жената била важна стока, както прекрасно е показано между другото от Джордж Мартин в „Игра на тронове“.

Богатите наследнички, останали без баща, изпълнявали в ранното Средновековие ролята на стабилизационен фонд. С тяхната ръка награждавали най-добрите войни. Уилям Маршал, съратник на Ричард Лъвското сърце и легендарен рицар, послужил на Джордж Мартин за прототип на Баристан Селми, започнал като обикновен рицар, а завършил като опекун на краля. Маршал взел за жена богата наследница и веднага станал един от най-едрите барони в кралството.

С помощта на женитби се създавали империи. Максимилиан Хабсбург нямал пари и не спечелил нито едно война. Но оставил на своите наследници огромна империя като женел успешно децата си. На Изток подобно нещо било невъзможно – там царствата не се наследявали по женска линия, както било в Европа, където всяко четвърто знатно семейство имало наследници само от женски пол. На Изток нямало проблем, че владетелят има само едно дете и то е дъщеря. Там имало друг проблем – че владетелят има двеста сина и всичките искат да се изколят един друг.

Много преди да стане самостоятелна личност, знатната жена в Европа станала ценна уникална стока.

На Изток тя не можела да стане такава, просто защото стоката била многобройна. Бракът няма как да бъде ценна транзакция, ако можете да го сключите двадесет пъти.

В резултат от това започнало да се случва нещо уникално. Източното общество се изграждало по принципа на вертикалната йерархия. Не е важно кой попада в харема – дъщеря на везир или робиня от пазара. И двете са еднакво безправни. Напротив, в Европа бракът на владетеля много бързо започнал да се изгражда на основата на взаимното равенство – не със съпругата, а със семейството на съпругата. Вземаш си жена, за да си осигуриш подкрепата на съседния крал и не може да я заколиш за няма и нищо. Английският крал Хенри VIII решил да смени една жена с друга – дребна работа, ако беше на Изток. Но за тази цел на Хенри VIII му се наложило да стане глава на англиканската църква.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.