СЛУЖБОМЕР

събота, март 09, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

ПРЕДИ I ВЕК

Абсолютното мнозинство от книги по история на християнството започват от I век.

Вие ще кажете – че как иначе? Защото християнството е започнало от проповедта на Исус Христос, а Исус е бил разпънат по времето на император Тиберий, който управлявал от 14 до 37 година. Християнството, ще кажете вие, е нова религия. То се е отделило от своя прародител юдаизма.

Но за ранните християни това не било така. В I век „християнството“ като такова не е съществувало. Многобройните на вид последователи на Исус не смятали, че проповядват някаква „християнство“. Те се смятали за „Нов Израил“.

Юдаизмът през I-II век представлявал голямо множество от секти, от които постепенно се формирали две основни: равинския юдаизъм и ортодоксалното християнство, като и двете били равноправни наследници на класическия юдаизъм. По това време нямало нито една теологична позиция в християнството, която да не можела да се намери в юдаизма, и обратното [1].

От гледна точка на последователите на Исус те не проповядвали християнство, а правилния юдаизъм. Те вярвали в юдейския бог правилно. А всички останали евреи вярвали неправилно.

И най-интересното е, че в това твърдение имало известна частица истина.

Юдейският монотеизъм – ако се замислим – е бил съвсем необикновена религия.

Наоколо всички народи имали множество богове. Те обожествявали всеки храст и всяка рекичка. Те принасяли жертви в многобройни храмове, разпръснати по цялата земя. Те вярвали в предопределящите знаци и магията. Те си фантазирали какво ще стане с душата след смъртта. Техните богове слизали на земята, сношавали се с хората и създавали смъртни герои. Тези смъртни герои, на свой ред, възлизали на небето и също ставали богове.

Напротив, юдеите вярвали в един Всевишен бог. Той бил трансцендентен, всемирен и непостижим. Този бог нямал синове. В някои текстове, влезли в Тората, нямало даже ангели!

За това какво става с човека след смъртта му, този бог не казвал: в Тората не може да се намери не само доктрина за безсмъртието на душата, но дори и най-малък намек за нея. Този бог не можел да бъде видян – можело само да бъде слушан. Този, който го видел, умирал веднага (Изход, 33:20).

Той искал магьосниците да бъдат убивани (Изход,. 22:18). Прелъстителите, иначе казано - пророците, които развращават с чудеса Израил, за да служи на други богове, искал да бъдат предавани на смърт (Второзаконие, 13:5). Град, който послуша такъв пророк, искал да бъде изклан целия, не само жителите му, но и добитъка (Второзаконие, 13:15).

Всеки, който искал да принесе жертва на този бог, можел да направи това само на едно място – в Храма в Ерусалим, и само чрез една каста – кастата на жреците, които били потомци на Аарон, брата на Мойсей. Всякакви други богове, други места и други жреци – включително и потомците на Мойсей – били недействителни.

Потомците на Аарон имали пълен монопол над жертвите и над посредничеството пред единствения бог. И при това даже не обещавали на евреите безсмъртие!

Как е могла да се появи на света една толкова необикновена и противоречаща на много човешки инстинкти религия?

Кой и кога я създал?

И какво от древните вярвания на евреите при нейното създаване е било изхвърлено зад борда?

Още в средата на II век Юстин Мъченик доказвал на своя събеседник, юдея Трифон, че бог, който се явил под Мамврийския дъб на Авраам, който се борил при брода с Яков и който унищожил Содом и Гомора, е Исус Христос, девтерос теос, втория бог, Ангела на великия съвет, Сина човешки [2]. А през 351 година Сирмийския събор дори приел официално постановление в този смисъл [3].

От гледна точка на Юстин Мъченик той, последователят на Исус, е разбирал еврейското св. Писание правилно. А евреите са го разбирали неправилно.

Ние в тази книга няма да отиваме, разбира се, толкова далече като Юстин Мъченик. Неговата гледна точка едва ли може да претендира за обективност.

Но колкото и странно да изглежда, в известен смисъл (съвсем не в този, в който той е предполагал) Юстин Мъченик е имал право. Безсмислено е да разказваме историята на християнството без историята за възникването на юдейския монотеизъм. Това ще е все едно да гледаме сериал от предпоследния сезон.

Някои неща несъмнено ще разберете; но огромно количество от важни смисли, герои и пресечни точки ще се окаже изгубено за вас. Някои действия на героите ще придобият принципно друго значение.

И тъй като историята за формирането на монотеизма е сама по себе си предмет за дебела книга, ние решихме да направим така: да изнесем тази книга в отделен том, а тук да се спрем само на някои главни жалони, необходими, за да разберем генезиса на християнството.

Още един път ще подчертаем, че следващите четири глави изобщо не претендират да са пълно изложение на историята за развитието на монотеизма и не са оригинални изследвания. Те са написани по две причини. Авторът ще се постарае да докаже, че:

- християнството, особено ранното, е запазило някои важни черти на дореформения, домонотеистичния юдаизъм;

- историята на юдейския миленаризъм, една от чиито разновидности се превърнала по-късно в християнство, е безсмислено да бъде започвана от I век. Тя трябва да се започне най-малко от въстанието на Макавеите, иначе казано – от II век пр. н. е.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Daniel Boyarin. Border Lines: The Partition of Judaeo-Christianity, University of Pennsylvania Press, 2004, p. 89.

2 Юстин Мученик. Разговор с Трифоном Иудеем, 60.

3 Сократ Схоластик. Церковная история, 2.30 5.30.

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.