Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 4. Отговори на въпроси на зрителите

Обещах да посветя един урок на въпроси, зададени от зрителите на моя канал в YouTube, което сега ще направя. От всички въпроси избрах, естествено, най-комфортните, най-удобните и най-безобидните. Какво пък – това е мое право.

Първият въпрос е за Чаплин. Нямам предвид Чарли, а попа Чаплин. Който не играе в нямото кино, а в съвременното. (Всеволод Чаплин – председател на Синодалния отдел за връзки на църквата с обществеността към Светия синод на Руската православна църква – бел. П. Н.)

Един път се сдърпахме с него някъде по телевизията и Чаплин страстно искаше от мене списък на педофилите в Руската православна църква. Обещах да му предоставя такъв списък, но стана ясно, че Чаплин ни е дал много сериозна работа. Той предполагаше, че имам предвид само поповете. Но вероятно има смисъл Чаплин да отиде все пак и да завърши някакви ускорени богословски курсове – сега има такива. Там ще разбере, че църквата се състои не само от попове, но и от така наречените вярващи. С други думи, не само от тези, за които говоренето от името на едно свръхестествено същество е професия, но и от тези, за които това е хоби.

Та ето че сред вторите педофилите се оказаха много, доста много. Даже аз, честно казано, не си представях колко от осъдените, с произнесена присъда, педофили са така наричащи се християни, при това, по правило, православни.

Като пример мога да посоча скандалния случай с депутата Смирнов. Който ръководеше бойскаутско православно движение и чийто „служебен“ списък от четиринадесет или петнадесет извратени по най-изтънчен начин момчета се съчетава забележително с безкрайно целуване на икони, песнопения и тям подобни манипулации.

Всички тези случаи сега се сумират и редактират. След време непременно ще издадем книга – тя ще се казва „Педофилията в Руската православна църква“ и, разбира се, на титулната страница ще има посвещение на свещеника Чаплин като вдъхновител на това произведение.

Вторият въпрос беше за това как преценявам подчертаната и, бих казал, малко натрапчива религиозност, която демонстрират руските президенти през последните десет години.

Какво мога да кажа по този повод. Разбирате ли, ако човек иска да бъде крал на папуасите, той е обречен да си забоде на главата големи пера, да си окачи на шията огърлица от най-големите мидени черупки и да танцува най-буйно от всички определени танци.

Съвсем неразбираемо е, наистина, кой внушава на първите държавни лица мисълта, че в Русия има толкова много папуаси и че тези папуаси имат някакво влияние в мащабите на страната. Не е така. Както показаха последните избори за Държавна дума, папуасите у нас не са толкова много. А както показаха гастролите на един известен предмет от гардероба на една богиня – за него ще стане дума в следващия урок, - те са в общи линии съвсем малко. ВЦИОМ (център за изследване на общественото мнение в Русия – бел. П. Н.), както знаете, дава тъжна за православните цифра – около 3% живеещи по църковните канони в страната.

И истерията в средствата за масова информация, и безумието в пресата, и постоянното показване на безкрайни опашки доведоха като резултат до това, че по цялата страна, в шестнадесет града, за четиридесет дена гастроли се събраха около три милиона души. Това е даже по-малко от трите процента, които дава ВЦИОМ.

Забавно е, че чиновниците, които винаги копират робски телодвиженията на своето ръководство, също станаха поголовно безумно православни.

Но тук трябва да помним, че за този етап православието е задължителен ингредиент, също като тениса по времето на Елцин. И вероятно, когато се смени настроението на началството, всичките чиновници, които сега се кръстят непрекъснато и държат свещи, и палят кандила, и пълзят някъде на колене, ще захвърлят с удоволствие всичките икони някъде на боклука и на най-видно място ще поставят друг символ, угоден на следващия президент (или през президент).

Имаше в списъка още един малък въпрос. Той засяга това, че забележителният писател Александр Андреевич Проханов взе и публикува някога една пределно груба, непристойно ругателна статия за мене. Но вие знаете, че аз не се обиждам.

Първо, Александр Андреевич е наистина забележителен писател.

Второ, трябва да помним, че той е член на секта. А това, приятели, е съвсем друга история. Сектите изискват да се мразят, да се ругаят и да се заливат с помия хората, които мислят иначе от тези, които не са в съответната секта.

Освен това знаем много добре, че в религиозните секти има доста строги, може даже да се каже – свирепи наказателни системи.

Например не е изключено на Александр Андреевич да му забранят да участва в колективното ядене на божията плът.

Или да му забранят цяла седмица да не целува ръцете на дебели мъже.

Всичко това може да бъде за него извънредно болезнено.

Във всеки случай мога да ви кажа, че тази статия изобщо не повлия на прекрасното ми отношение към него.

(Следва)