Уроци по атеизъм

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 1. Битов атеизъм

С какво е свързана необходимостта да се появят тези текстове, посветени на въпросите на атеизма?

Изключително с това, че в днешното медийно пространство православната цензура стана до крайна степен безсрамна, свирепа. Фактически за сериозен, свободен, волнодумен и здравомислещ разговор за религията остана място само в Интернет.

Ние ще говорим за атеизма. Макар че вероятно е трудно да бъдеш по-голям атеист от самите служители на култа, от поповете [1]. Особено що се отнася до огромната по същество тоталитарна секта, каквато е в днешно време Руската православна църква.

При това аз съм дълбоко убеден, че в 99% от случаите, когато говорим за така наречената вяра, става дума за абсолютна преструвка. Никаква вяра в действителност няма и не може да има. Преценете сами: познаваме добре тяхната литература и техните нормативи за поведение, които са установени в тази литература, и знаем, че е казано: „Идете и проповядвайте“. Там в общи линии са казани много неща. Но ние виждаме, че от доста сложния комплекс от указания, съществуващи в тяхната религия, те са избрали само позлатените одежди, бижутерията и пустословието в едно или друго топло студио.

Неизвестно защо нито един от тях не отива да се целува с прокажени например в някой лепрозорий. Никой не дарява своите жилища или леки коли на клошарите. Подобни случаи науката не познава.

Освен това, ако толкова ги мъчи сърбежът да проповядват, те биха могли да го удовлетворят напълно, като отидат по места, където все още не е прозвучало така нареченото слово божие – например в Афганистан. Никой не им пречи да си купят билети и да заминат да проповядват там, където словото божие е прозвучало вече, но не е направило особено впечатление, защото не са длъжни да спират по средата на пътя.

Въпреки това обаче ние виждаме, че никой от тях не проявява характерните за вярващия човек особености. Проявява се само това, което съпътства не вярата, а идеологията: злоба, агресивност, нетърпимост и страст да се пишат доноси в полицията и прокуратурата, страст да се обиждат, страст да изпадат в истерия и страст да погребват под себе си и средствата за масова информация, и издателствата на книги, и изобщо всичко, което ги заобикаля.

Защо говоря с такава увереност за поповете като образци на атеизма?

Нека да погледнем най-напред поведението на техния главатар. Фамилията му е Гундяев, някога го наричали Владимир Михайлович. [2]

Много се говори за това, че го пази Федералната служба за охрана, при което всички обръщат внимание на юридическата пикантност на ситуацията – тоест на това, че лицето, което няма право на такава охрана, въпреки това я получава. Но покрай юридическата има не по-малко пикантна, така да се каже, религиозна страна. Гледаш охраната на Кирил Гундяев и разбираш, че едно са думите, а друго делата.

Играта със златни парцали, разговорите с проникновен глас за душата и нравствеността, за вярата и вечността са едно нещо, а реалният живот е нещо съвсем различно. И, разбира се, в този реален живот Федералната служба за охрана е значително по-надеждна от някакъв си теоретически бог.

Иначе казано, даже не се предполага, че в ситуация на внезапна зла умисъл срещу този знатен персонаж някакви ангели или някакъв бог ще го спасят самостоятелно от бедата. Подобна версия изобщо не се разглежда. Има Федерална служба за охрана, има и един главен поп, който трябва да бъде охраняван с шум и патос.

По-нататък ще видим удивителната страст на вярващите да пишат доноси до различни инстанции срещу хора, които се осмеляват да мислят свободно и волно. Разбира се, те имат в общи линии правото да пишат доноси и в това поведение няма нищо удивително, освен това, че само по себе си то е блестящ пример за битов атеизъм!

Прецените сами. На теория вярващите са прекрасно осведомени за характера на своя бог, който с лекота, за най-дребното нещо, е изтребвал цели градове с всичките им жители, включително децата, жените и стариците, поливайки ги със сяра и огън. А следователно, знаейки, че нравът на това свръхестествено същество е истеричен и крайно тежък, те напълно биха могли да предположат, че всяко свободомислие, като например в моя случай, ще бъде веднага наказано – с някакъв инсулт, паралич или нещо от този род. Да не говорим за мълнии или падащи от небето нажежени метеорити. Но те не вярват, че това ще стане. Те не допускат реалната възможност да бъдат наказани непосредствено от свръхестествените сили тези, които смятат за богохулници. И пишат доноси.

Ние виждаме ясно тези прелестни белези на чистата идеология. Ясно е, че тук няма никаква вяра – има само притворство. И бизнес, който се нуждае от това притворство. И притворство, което се нуждае от този бизнес.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Невзоров нарича попове всички служители на култа: от обикновения енорийски свещеник до патриарха.

2 Става въпрос за светското име, презиме и фамилия на днешния руски патриарх Кирил.