Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 28

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Лечо ковача от Тетевен

16 декември 1872

– Ти ли си Лечо ковачът, чието име се споменава в следствието?

– Да, аз съм.

– Кога постъпи в комитета, каква ти беше службата и в какво се състояха целите на комитета?

– Преди шест-седем месеца Петко ме повика чрез Стояна; отидохме в къщата на Петко Милев. Той ми каза: „Ще ходиш ли, където ще те пра- щам, и ще вършиш ли каквото ще ти кажа?“ Понеже е чорбаджия, аз [му] казах: „Добре.“ После, веднъж Петко Милев ми даде едно писмо, [кое- то] аз занесох и предадох на даскал Васила в Извор [1], и се върнах. След това един ден чорбаджията Петко Милев ме повика пак и ми рече: „Ще убиете в Извор владишкия наместник.“ Аз отидох с дружината, която отиваше там, влязохме в засадата, [обаче] някой съобщил на владиката [2] и той не излезе. Ние не останахме [там], а се върнахме обратно. Когато отидохме да убием владиката, Петко Милев ми даде един чепкен и едни червени чакшири, за да се преоблека, един пищов и една дълга пушка.

– Не попитахте ли защо ще убивате владишкия наместник?

– Да, запитахме. Казаха ни, че у себе си той имал пари. „Щом падне, вземете ги и ги донесете!“

– Какво щяха да правят те с парите?

– Събираха ги за комитета.

– Какво щеше да ги прави комитетът, като ги събираха?

– Щяха да ги пратят на централния комитет, и щяха да купят оръжие.

– Когато нападнахте Николчовата къща в Етрополе, и ти ли беше там?

– Не, не бях.

– Колко души нападнахте хазната, как ви се съобщи и кой ви даде заповед да я нападнете?

– Хаджи Станьо и Петко Милев ме повикаха три-четири пъти и [ми] казаха: „Ще нападнете хазната, и на тебе ще дадем пари!“ Аз [им] казах: „Страхувам се, после ще загина, имам десет деца, гладни ще останат.“ Те ми отговориха: „Не бой се, там няма да мрете, пазете да не убиете човек, там парите са готови!“ Чорбаджи Петко ми даде един червен чепкен, едни черни потури и един фес. Станчо хаджи Иванов ми даде една пушка. Събрахме се от нашето село и Черни Вит единадесет души. Дрехите си сменихме там, в къщата на тоя Станчо. Дигнахме се оттам и отидохме на баира срещу Правец. Съмна се, останахме там. През нощта при нас дойде Димитър с двама души и станахме четиринадесет души [3]. Оттам Вълко ни заведе на мястото, дето после беше обрана хазната. Две нощи останахме там. На третия ден, петък, ние видяхме, че хазната иде. Първи гръмна Димитър, после Тодор, след това няколко души. Стражарите избягаха, ние завзехме хазната, дигнахме торбите, оттеглихме се настрана, разрязахме ги с нож, разделихме парите. Всеки се натовари, колкото можеше да вземе, натоварих се и аз. Оттам се дигнахме и отидохме в колибата на един от другарите ни, Вълко, близо до Правешкия баир. Нахранихме се набързо с малко качамак. Моите пари, парите на двамата души от Правец, чиито имена не зная, и парите на Стоян пандура взема Димитър и каза; „Хайде, вървете си!“ Оттам ние си отидохме по къщите.

– Не ти ли дадоха после от парите на хазната?

– Когато на Правешкия баир Димитър взе парите, с които се бяхме натоварили, той ми даде една торбичка с пари и рече: „Носи това в къщи!“ После, когато събираха парите в Тетевен, те ми дадоха пак в една кърпа двадесетачета.

– В Тетевен в чия къща събраха парите и кой извика [хората] да ги занесат там?

– Мене ме повика Петко Милев и ми каза: „Иди при Цако Генчев в Черни Вит [и му кажи] да донесе взетите пари. Нека съобщи на другарите си и те да ги донесат!“ На това аз отидох, казах на Цако и се върнах обратно. На следния ден другарите ни донесоха парите; дойдоха най-напред при мен и ги занесохме в къщата на Петко Милев. Там беше и Димитър Дяковчанинът. Ето, тогава, както казах и по-рано, донесените пари, след като бяха предадени, се изпратиха на мен по Стоян пандура в един вързоп. После те бяха потърсени. Петко Милев ги беше изпратил в моята къща.

– Какво стана после?

– После ги потърсиха. Петко Милев беше изпратил парите в моята къща. Сетне ги поискаха и аз ги дадох.

– Как предаде ти твоите пари?

– Първо ми поискаха една част от тях, после дадох и остатъка.

– Когато се стреля върху хазната, и ти ли стреля?

– Най-накрая и аз гръмнах веднъж.

– Знаеш ли нещо друго?

– Не.

Отпечатал пръст: Лечо ковачът

28 шеввал [1] 289 [16 декември 1872] година.

Горезаписаните въпроси и отговори и показанията на споменатия Лечо ковача се извършиха в наше присъствие.

28 шеввал [12]89 [16 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Даскал Васил е Васил Бошаранов, секретар на комитета в Гол. Извор.

2 Преписвачът погрешно е написал „владиката“, вместо „владишкия наместник“, т. е. Паисий.

3 Събрали се от Тетевен 7 души, от Черни Вит – 4 или всичко 11 души, към които, като прибавим 2 души от Правец и Димитър Обши, ще се получи целия брой на четата – 14 души, които извършили обира на хазната.