Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 27

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Петко Милев

14 декември 1872

– Ти ли си Петко Милев, чието име се среща в дознанието?

– Да, господине, аз съм.

– Откъде си родом, знаеш ли да четеш и пишеш? Ходил ли си в чужбина?

– Тетевенец съм, чета и пиша, учих се в Тетевен, никъде не съм ходил.

– Кога постъпи в комитета, съставен с цел да вдигне на въстание населението на България, каква, служба изпълняваше и какви бяха целите на комитета ?

– Постъпих преди шест-седем месеца. Един ден ме повикаха хаджи Станьо и даскал Иван. Комитетският тефтер се намирал у хаджи Иванчо, баджанак на хаджи Станьо. Взеха го от него и ми казаха: „Нека тоя тефтер стои у тебе!“ Аз им казах: „Не искам!“ Те ми отговориха: „Вземи го, ако стои у тебе, никой не ще го подири.“ Взех тефтера, влязох в комитета и дадох двеста гроша.

– Какво представляваше комитетският тефтер и какво беше записано в него ?

– Бяха записани имената на ония, които влизаха в комитета, и на ония, които бяха дали пари.

– Докато ти беше, колко пари се събраха и къде ги изпратихте ?

– Не зная. Пише го в тефтера, но аз не съм го прочел. На мене предадоха тефтера и осемстотин гроша.

– През това време, или през времето, докато тефтерът стоя у тебе, колко пари се събраха?

– Даскал Иван и Станчо ми дадоха от събраните пари триста гроша, Димитър Дяковчанинът ми даде четири наполеона и две златни меджидиета.

– Къде изпрати ти събраните около две хиляди гроша?

– От тия пари шест лири дадох на Васил гложенеца, пътни по отиването [му] като представител в отсрещния комитет; двеста гроша се дадоха за комитетския кон, който Димитър яздеше. Сто и седемдесет гроша дадох на Станчо ханджията за разноски на Димитра по стоенето [му] в хана. Остатъка предадох на властта, когато ме заловиха.

– Когато събирахте тия пари от населението, къде ги изпращахте и защо ги изпращахте?

– Събираха се пари, щеше да се купи оръжие. Щяхме да искаме от държавата права. Ако не [ги] дадеше, щяхме да воюваме. Така говореше Димитър.

– Къде се събирахте в Тетевен по тая работа и колко събрания свикахте ?

– Събирахме се в Станчовия хан, аз ходих и присъствах два пъти. Четеше се уставът, който беше изпратен от Букурещкия комитет.

– Какво беше писано в тия книжа?

– Понеже аз не съм толкова учен, не [ги] разбирах, тоест, четях и разбирах, но като на сън, не [ги] запомнях.

– От колко души се състоеше събранието ви и кой беше председател?

– Събранието се състоеше от хаджи Станьо, Марко Йончев, Иван хекиминът [1], аз, даскал Иван, Петър Вълев, който сега се намира във Влашко, Димитър Милчев от Оряхово [2], Станьо и Станчо. Председател беше пак хаджи Станьо.

– Къде разпространи ония червени книги, които дойдоха отсреща?

– От Ловеч идваха само за нас, другите не ги зная. Ние не изпращахме никъде, защото Димитър ни беше поръчал: „Четете ги и после ги крийте, да не ви види някой!“ И ние ги прочитахме и ги скривахме.

– Къде ги криехте?

– Криеше ги майката на Станьо и Станчо хаджи Иванови [3].

– Откъде дойде оръжието, което раздадохте? На кого го дадохте и колко броя беше [то]?

– Да, зная, че оръжието дойде и се раздаде, [обаче] подробностите му не зная. Анастас [4]знае, нека каже той!

– Какво щяхте да правите с това оръжие?

– Да, зная, че оръжието дойде и се раздаде, [обаче] подробностите му не зная. Анастас знае, нека каже той!

– Какво щяхте да правите с това оръжие?

– Както казах в първия си разпит, събирахме пари и щяхме да купим оръжие, щяхме да пресечем проходите, да излезем по планините, да се бием и да си възвърнем земята на бащите си. Събранието разискваше винаги тоя въпрос. Когато оръжието дойде, аз ги запитах и те ми казаха [пак] така.

– Какво знаеш по убийството на дякона-владишки наместник, и как стана [то]?

– Преди аз нямах сведения по това убийство, след убийството Димитър каза на всеки, каза и на мене.

– Как се нареди работата [около] обирането на хазната? Разкажи ни какво знаеш по това!

– Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Димитър каза: „Отсреща искат пари“ и [ни] поиска десет хиляди гроша. Хаджи Станьо му каза: „Толкова пари има винаги готови у мене. Но, ако ти си мъж, от Орхание постоянно отива хазна, нападни я, вземи парите [и] си свърши работата!“ Аз му рекох: „Ето, оттук-оттам събираш пари, да не правим това злоупотребление на падишаха, грехота е!“ Димитър каза: „Това си е моя работа.“

28 ш е в а л [12]89 [16 декември 1872] година.

– Кой намери четиримата души от Черни Вит, които участваха в нападението на хазната?

– Аз не съм ги намерил, те сами знаят, нека кажат!

Очна ставка между Петко и Димитър

– Кой намери хората от Черни Вит, за да нападнат хазната?

– Събра ги Стоян пандурът, обаче хаджи Станьо и Петко Милев ги подготвиха.

– Кой им даде приготвените дрехи и оръжия?

– Стоян пандурът събра тия хора, той знае.

[Отпечатал пръст]: Димитър

Въпрос, зададен на Стоян пандура присъствие на Петко Милев

– Кой даде хората от Черни Вит, за [да участват в] нападението на хазната?

– Хаджи Станьо, Петко Милев, даскал Иван и други, [обаче] в същност главните организатори бяха хаджи Станьо и седящият насреща ми Петко Милев.

– Кой им даде оръжието и дрехите?

– Петко Милев поръчал да ушият облеклото на Въльо Станчев и Йото Генков; на мене той даде един нож; на Въльо Станчев даде един нож, едно кебе и един фес. Ако е дал някому и още [нещо] друго, той сам ще каже [т. е. оня, комуто е дадено].

[Отпечатал пръст]: Стоян пандурът

Въпрос към Въльо Станчев в присъствието на Петко Милев

– Кой ви организира от Черни Вит за нападението на хазната? – Стоян и Лечо ни казаха: „Ще нападнете хазната.“ После ни извикаха. Стоян донесе едно кебе и ми каза, [че то е] на Петко Милев.

[Отпечатал пръст]: Въльо Станчев

Въпрос към Марин Станчев в присъствието на Петко

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Повикаха ни в къщата на Петко, когато и той беше там, и ни казаха: „Ще нападнете хазната, ако не я нападнете, вие ще бъдете виновни.“ Ние отидохме, нападнахме хазната [и] сега [пак] ние излязохме виновни, [а] те се теглят настрана.

– Кой ти даде оръжието и дрехите?

– Оръжието и дрехите бяха мои. Стоян ми даде само една кърпа за глава, [която] аз привързах.

[Отпечатал пръст]: Марин Станчев

Въпрос към Йото Генков в присъствие на Петко

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Петко Милев ми каза първоначално: „Ще ти изпратим Стояна и Леча [и] ще нападнете хазната.“ После те дойдоха, отидохме заедно и нападнахме хазната.

– Кой ти даде оръжието, което имаше?

– Два месеца преди случилото се, Петко Милев ми даде един пищов и пари, с които купих една ока барут.

[Отпечатал пръст]: Йото Генков

Въпрос към Цако Генчев в присъствие на Петко Милев

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Петко Милев ми каза в Тетевен: „Бъди готов, ще отидете да нападнете хазната.“ После дойдоха Стоян и Лечо, отидохме заедно и нападнахме хазната.

– Кой ти даде оръжието и откъде го намери?

– Оръжието беше мое собствено.

[Отпечатал пръст]: Цако Генчев

– Кой е [оня], който ви организира да нападнете хазната?

– Тоя Петко Милев ми каза шест пъти: „Ще нападнете хазната!“ Ние отидохме и я нападнахме. Парите, които взехме, аз занесох в Петковата къща. Той ги взе и ги скри, [а] сега отрича. Шест пъти ми каза: „Ще отидете, ще я нападнете, [защото] накрая има [и] смърт.“ Имам десет деца, извърших тая работа поради неговата лошотия!

[Отпечатал пръст]: Лечо ковачът

– Ето, сега в твое присъствие толкова хора разправят, че ти и хаджи Станьо сте ги организирали и подбудили да нападнат хазната, какво ще кажеш?

– Техните думи са лъжливи, клеветят ме.

– Щом не си дал нарежданията, [как] в твоята къща се намериха много от парите на хазната, как прие ти тия пари в къщата си?

– Ето, тия четири наши селяни – Въльо Станчев, Марин Станчев, Цако Генчев и Йото Генков – донесоха парите и аз ги приех. Дойде Димитър, изпратихме известие на тия [хора], след това те донесоха парите, Димитър ги преброи и остана три нощи в моята къща. През тия нощи, една нощ беше дошъл и хаджи Станьо.

– Защо нападнахте хазната?

– Трябваше да се купят пушки и барут.

– Какви други сведения имаш още?

– Нищо друго не зная.

[Подписал]: Петко Милев

Гореизложените въпроси и отговори, показанията на Петко Милев и очната му ставка с далите сведения [по обира] се извършиха в наше присъствие.

28 шеввал [12] 89 или 16 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мех- мед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито, Саадуллах Сърръ.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Иван Хекиминът е Иван Ибришимов; даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

2 Не е известно по какъв случай Димитър Милчев от Оряховския комитет присъства на събранието в Тетевен.

3 „Майката на Станьо и Станчо“ е Милка.

4 Анастас е Анастас поп Хинов.