Лъв I: касапинът с царски венец

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Много години даже след смъртта на византийския император Лъв I жителите на Константинопол сочели с удоволствие на гостите на града дюкянчето, в което през младостта си бъдещият господар търгувал с месо. Заради предишното си занятие Лъв I получил прозвището Касапина (още бил известен и като Λέων ο Θράξ – Лъв Тракиеца, бел. П. Н.). А за какво го нарекли Велики?

Лъв I (401-474) е императорът, чието управление се паднало през епохата, когато Средновековието сменяло Античността. Именно той станал първият човек, коронован от църковен глава. По-късно тази средновековна традиция била приета както от католиците, така и от православните.

Лъв не можел да се похвали с царски произход. Той бил обикновен човек от Тракия, който се издигнал до длъжността трибун. За качването му на престола през 457 година помогнал военачалникът-варварин Аспар. Няколко години преди това Аспар направил Маркиан (450-457) император, а сега заложил на нова своя креатура. За да се подчертае законното поредеване на властта, бил организиран обред на короноване с участието на константинополския патриарх Анатолий като главно действащо лице.

V век е епохата на великото преселение на народите. Малко преди Лъв да дойде на власт умрял вождът на хуните Атила. Източната империя, както и Западната, трябвало да определи политиката си по отношение на варварите, които или нарушавали мира, или се опитвали да се асимилират с „цивилизования“ елит. Лъв I предпочитал да се бори с германското влияние. Много готи, заемащи важни длъжности в империята, били лишени от влиянието си и своите пълномощия. Един от тях бил Аспар – човекът, който помогнал на Лъв да стане император (и гот по рождение).

Аспар и други лидери на германската партия.

„Чистката“ в средите на чиновниците и офицерите, както показало времето, помогнала на Константинопол да устои в смутното време. А Рим, където политиката била противоположна, скоро паднал. Наистина, разправата с чужденците се отличавала с жестокост, заради което прозвището Касапина се обяснява и с жестокостта на императора. И макар че асимилиралите се германци приемали християнската вяра, преселниците и наемниците (федератите) не се харесвали на всички ромеи.

Борбата на Лъв с варварите се водела не само в своите редици, но и в чужбина. Именно по време на неговото царстване се състоял последният съвместен поход на армиите от двете империи, в който участвали около сто хиляди души. Това се случило през 467 година, когато римски император станал кандидатът на Лъв, гъркът Флавий Прокопий Антемий. Целта на похода били вандалите. Първите новините обнадеждавали. Римският пълководец Марцелиан завладял Сардиния, а византийската флота спечелила няколко морски битки и блокирала Картаген. Но столицата на вандалите не била превзета. Крал Гейзерих натоварил своите кораби с горящи материали, пратил ги на бой и опожарил голяма част от корабите, обсадили града.

Империята при Лъв I.

Започналият успешно поход завършил с безусловен провал. За неуспеха бил обвинен Аспар, чиито кандидати оглавявали войската и претърпели поражение. През 471 година германците, ръководещи армията, били убити или хвърлени в тъмница. Аспар бил поканен в двореца, където евнусите го насекли с мечовете си. След тази разправа влиянието на варварите във византийската армия повече никога не станало така значително, както било в средата на V век, макар че някои германски вождове се опитвали периодично да получат „наследството на Аспар“.

Борбата между германската и исавърската партия завършила със сътресения през 471 година. Именно заради отслабването на варварското влияние Лъв I получил прозвището Велики. Скоро след разгрома на германското партия императорът починал мирно на седемдесет и три години. Наследил го внукът му Лъв II (син на Зенон и Аркадия). Само след десет месеца седемгодишното момче умряло скоропостижно от болест. Негов регент бил баща му Зенон – той станал новият император, който управлявал седемнадесет години.