Сбогуване с шогуната

АВТОР: ИВАН ЩЕЙНЕРТ, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В продължение на много векове Япония се управлявала от шогуните, а императорите били чисто номинални фигури и се занимавали преди всичко с разни безполезни ритуали. Всичко се променило в средата на XIX век – династията Токугава, която държала властта почти 250 години, била принудена под натиска на обществеността да предаде управлението на императора. За кратък период от време той създал една „нова“ Япония, която заявила гръмко за себе си на международната арена.

Кланът Токугава управлявал Япония от 1603 година. Предавайки титлата шòгун от баща на син, представителите на това семейство концентрирали в ръцете си цялата власт за дълги години. Императори също имало, сменяли се, но всеки от тях не вършел нищо съществено – обикновено им препоръчвали да се занимават мирно с наука или изкуство и да се оттеглят от държавна работа.

До средата на XIX век Япония се намирала в изолация – шогуните се страхували от европейците като от огън и отказвали да търгуват с тях. Така, разбира се, не можело да продължи дълго: по-развитите във военно отношение западни държави с времето щели да защитят интересите си със сила. Когато необходимостта от реформи станала прекалено очевидна, японската аристокрацията принудила шогуна Токугава Йошинобу да предаде властта на император Муцухито. Шогунът смятал това за временна мярка, надявайки се да се върне към управлението на страната, но в действителност всичко се получило иначе.

Император Мейджи

Японското царско семейство в източни одежди

Карикатура от онези времена, показваща борбата между стария и новия ред

В новото правителство, сформирано след предаването на властта, влезли ревностни противници на шогуната. Токугава започнал да губи стремително контрола над страната, затова, като се установил в своя замък в Осака, решил да тръгне на война с императора. Това стълкновение влязло в историята под името „войната Бошин“: противопоставянето продължило малко повече от година и завършило с пълно поражение на шогуна.

От самото начало на своето управление император Муцухито започнал да обновява страната: той провъзгласил отваряне към другите страни, а също така обещал да изостави „остарелите методи“. Така той обявил на гражданите, че е настъпила новата епоха „Мейджи“, което в превод означава „обновление“.

Самураи (привърженици на императора – бел. П. Н.) от княжество Сацума по време на войната Бошин

Карикатура от онова време, осмиваща реставрацията Мейджи

Многолюдна улица в Токио по време на реставрацията Мейджи

Пред императора стояла сложна задача – от доста изостаналата аграрна Япония да създаде за кратко време държава, способна да си съперничи и икономически, и военно със страните от Запада. Най-напред Муцухито преразпределил земята: отнел я от местните даймьо (японските феодали), като разделил цялата територия на префектури. Едновременно с това императорът преименувал Едо на Токио и мотивирал японците да се преселват в новата столица (до тогава столица е Хейан кьо, днешният град Киото – бел. П. Н.), обещавайки им за това парично възнаграждение. Така между другото му се наложило и да разреши на поданиците си да се движат свободно из страната – преди не всички имали това право.

Към най-важните реформи през епохата Мейджи се отнасят съдебната и данъчната: Муцухито въвел равенство на всички съсловия пред закона, а също така установил единен поземлен данък, който премахнал предишната заплетена и неефективна данъчна система. В Япония по това време се появил даже парламент, но той не получил никакви реални пълномощия.

Индустриализация в Япония по време на епохата Мейджи

Гравюра на Цукиока Йошитоши, изобразяваща битка между самураи на императора и шогуна

С течение на времето императорът въвел в Япония всеобща военна повинност, учредил пенсионна система – наистина, само за дворяните – и се съгласил да признае частната собственост. По времето на Муцухито бил открит Токийският университет, пак тогава започнала да функционира първата железопътна линия.

Но най-вероятно Муцухито не би успял да направи такъв рязък пробив без помощта на европейците и американците. Именно от тях били заимствани изобретенията и вече проверените реформи. Така през 1871 година в западните страни била изпратена специална мисия, оглавена от полковник Ивакура Томоми.Тя обходила практически целия свят, стигнала и до Петербург.

Снимка

Снимка

Членове на мисията на Ивакура

Японска делегация в Съединените щати

Япония свиквала постепенно с европейския стил на живот. Последна стъпка по пътя на преобразованията станала въведената през 1890 година Конституция, която установила основните права и свободи на поданиците.

Император Муцухито, който влязъл в историята под името Мейджи, починал през 1912 година. В Русия го запомнили като победител в Руско-японската война, която в Петербург смятали отначало за нищо работа и мислели да победят противника за най-кратка време. Вероятно щеше да стане така, ако японският император не беше провел преди това цял ред най-важни реформи.