ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
На 30 януари 1703 година четиридесет и седем бивши самураи нападат имението на човек, заради когото загинал техният господар. Тази история породила много филми и текстове.
Ронините са бивши самураи, които не са могли да опазят от гибел своя покровител, сюзерен. Така станало и със самураите на господаря Асано Наганори. Той участвал в така наречения „инцидент Ако“. По време на инцидента Асано нападнал с меч Кира Йошинака в замъка Едо, но не го убил, а само го ранил. Асано бил арестуван веднага и осъден от шòгуна (Цунайоши Токугава – бел. П. Н.) да извърши ритуално самоубийство – харакири. Всичките му самураи изгубили господаря си.
Причина за постъпката на Асано били публични оскърбления и издевателства от страна на Кира, когото назначили за съветник на Асано по въпросите, свързани с подготовката на набелязано посещение на представители на японския император. Кира искал пари и подаръци за своите услуги, но получил отказ. След нападението на Асано в деня на визитата на императорските посланици Кира Йошинака не бил осъден. За ронините, останали без покровител, това станало повод за отмъщение. Те се заклели да отмъстят за смъртта със смърт, знаейки, че после ще последва смъртна присъда.
На 30 януари 1703 година настъпил денят за реализиране на плана, който бил подготвян около две години. За да не разбере никой намеренията им, бившите самураи се смесили с местните жители. Кира, който очаквал отмъщение от самураите на своя враг, в край на краищата отслабил охраната. А през това време ронините се готвели за нападението: доставяли в Едо оръжие, изучавали плана на имението и движението на Кира.
Има предположение, че властите в град Едо са получавали не един път предупреждения за готвеното нападение, но не били предприети никакви мерки за спиране на васалите. В културата на самураите отмъщението за господаря било свещен дълг, което обяснявало известната симпатия към преданите ронини.
В определения ден групата васали от четиридесет и седем души се разделила на два отряда. По сигнал, даден с барабан, те щурмували имението от две страни. Ронините търсели Кира из цялата къща, отваряли всяка стая. След като оскърбителят на техния господар бил намерен, те му отсекли главата. Освен Кира, били убити още шестнадесет души. Главата на убития Кира ронините отнесли на гроба на своя господар Асано.
За извършеното нападение и убийствата шòгунът осъдил ронините на смърт. Позволено им било да напуснат живота както подобава на истински самураи – като си направят харакири. Четиридесет и шест от всичките предани васали (един бил изпратен като вестител за случилото се в Ако, имението на Асано Наганори, поради което не се самоубил – бел. П. Н.) били погребани до своя господар.
Тази история легнала в основата на множество произведения на изкуствата. За четиридесет и седемте ронини са снимани десетки филми, а пиесите (в театрите кабуки и бунраку – бел. П. Н.), посветени на отмъщението за господаря, и до днес са много популярни в Япония.
Добавка на Павел Николов: Историята за четиридесетте и седемте ронини е по-скоро легенда, отколкото основателно документирана истина.
Ето и кадри от филма „47 ронини“ („47 Ronin“, 2013 г.) с Киану Рийвс, пълна фантасмагория и голямо разочарование за мене специално: