понеделник, февруари 03, 2020

„Стани и върви“: кой е посягал срещу мъртвия Ленин

ИЗТОЧНИК: ГАЗЕТА.RU

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Докато бил жив, Владимир Ленин бил в постоянна опасност. Но дори Мавзолеят не успял да защити вожда от недоброжелатели.

Стрелял в Ленин и „умрял за народа“

Първото посегателство срещу мъртвия Ленин било извършено десет години след поместването на тялото на вожда в Мавзолея – на 19 март 1934 година.

В този ден един от посетителите на гробницата се приближил с опашката до саркофага, след това внезапно извадил от джоба си револвер и, без да се цели, стрелял два пъти в балсамираното тяло. Към него се спуснала охраната, но не успяла да направи нищо, мъжът се самоубил.

Посетителите на Мавзолея били изведени веднага от помещението, забранили им да разказват каквото и да било за инцидента. Оказало се, че е стрелял 46-годишният Митрофан Никитин – работник в подмосковския совхаз „Прогрес“. Не били намерени никакви свидетелства за психически заболявания. По данни на следствието в деня на покушението Никитин заминал преднамерено от родното си село Куркино за Москва. От гарата отишъл направо на Червения площад. В джоба на самоубиеца намерили също така предсмъртна бележка.

„Наоколо е нищета, глад, робство, зверство, унилост. Хората са затънали в лъжа, страхуват се един от друг, страхуват се да кажат нещо излишно, знаейки, че зад гърба им стоят ГПУ, изтезания, смърт. Хората от изтощение, от глад падат и умират като мухи. Още много милиони ще загинат от комунизма, от тази химера, от абсурда. Работя от тринадесет години, съвестта ми е чиста, за истината съм готов да отида на всякакви мъчения. Аз, Никитин Митрофан Михайлович, умирам с радост за народа“ - признава работникът. Към своето писмо той е приложил и писмо до Кулков, секретар на Пролетарския районен комитет на партията, в чийто обхват се намирал родният му колхоз.

Както се оказало, по-рано Никитин се опитвал да изрази своето възмущение по друг начин. Така, като работил в „Прогрес“ около една седмица, започнал да се кара с ръководството и да пише заявления, в които молел да се обърне внимание на масовото пиянство и на разхайтеността на работниците, а също така на процъфтяващите измами и кражби. По думите на Никитин, основният проблем се състоял в директора на совхоза, който установил принцип за неравно разпределение на хранителните продукти.

„Защото складът съществува само за началниците. Работниците виждат всичко, но какво могат да направят. През пролетта всички ще се разбягат, предричам ви го“ - съобщавал Никитин, призовавайки секретаря Кулков най-малко да разследва първопричината, довела до „измръзване“ на картофите и други зеленчуци.

Копия от писмото и бележката на Никитин били предоставени в същия ден на Йосиф Сталин. Оригиналите били отбелязани с гриф „Секретно“ и предадени в личния архив на секретаря на ЦК, където останали шестдесет години. Днес цялата документация по инцидента се пази в Архива на Президента на РФ във фонда на Сталин.

Тухла, вария и чук – какво се наложило да преживее саркофагът

Следващият опит „да се доунищожи“ мъртвия Ленин станал по време на „размразяването“ - през 1959 година. Тогава един от посетителите на Мавзолея решил да атакува саркофага и ударил по стъклото с чук, от което то се пропукало надълго. Мъжът бил задържан веднага – името и по-нататъшната му съдба не са се запазили в историята. Според непотвърдени сведения, той бил изпратен в психиатрична болница, където го оформили като „безименен пациент“.

Делото на предшествениците поел жител на Киргизстан, който дошъл със самолет в Москва специално за това. През юли 1960 година мъжът с фамилия Минибаев също влязъл спокойно в гробницата и се насочил към тялото на Ленин.

По-нататъшните развития на събитията не могъл да предвиди никой: мъжът скочил внезапно върху бариерата около саркофага и с удар на крака си строшил стъклото.

Според протокола за разпит, той обмислял своята идея в продължение на няколко години и искал да разруши ковчега с тялото на Ленин до основи, ако не му попречи охраната. Освен това, Минибаев не можел да избере известно време и обекта за своята атака. По това време в Мавзолея се появил „съсед“ на Ленин – след март 1953 година там поставили балсамирания Сталин.

Както докладвал в Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз министърът на здравеопазването на СССР Курашов, по време на това покушение не минало без щети за вожда – малки парчета от стъклото повредили лицето, във връзка с което Мавзолеят бил закрит за няколко месеца. Докато учените от специалната биохимична лаборатория оправяли Ленин, други специалисти се заели с укрепване на саркофага: новото му стъкло било направено от особено здрав материал.

Буквално след година с ковчега се погаврила една една жена – някоя си Смирнова, минавайки покрай тялото, изпсувала грубо на майка по адрес на Ленин, изплюла се върху саркофага и замерила стъклото му с камък. Причините за внезапната агресия не били изяснени.

Още един камък полетял към Илич през 1962 година. Хвърлил го агресивно настроен пенсионер т подмосковския Павловский посад с фамилия Лютиков. Както изяснили по-късно силовите органи, за своето „покушение“ мъжът се готвел в продължение на две години и през цялото време пишел антисъветски писма в централните вестници и посолствата на западните страни.

След четири години хвърлил вария към саркофага жител на Краснодарския край с фамилия Ватинцев, но не си навлякъл от своята постъпка никакви последствия. По-късно тримата последни злосторници – Смирнова, Лютиков и Ватинцев – били обявени за невменяеми.

Кървави покушения срещу вожда

Няколко следващи покушения срещу тялото на Ленин имали по-сериозни последици. През септември 1967 година около Мавзолея прогърмял първият взрив – възпроизвел го жител на Литва с фамилия Крисанов. Мъжът, за когото не се е запазила повече никаква информация, взривил върху себе си колан с експлозиви непосредствено пред входа на гробницата на вожда. В резултат от произшествието загинали няколко души. Но, както твърдят някои източници, единствена жертва станал Крисанов – хората, намиращи се в непосредствена близост, се отървали само с тежки рани.

Един случаен свидетел на произшествието, фотографът от Запорожието Бурбовский, си спомня по-късно: „Всички изтръпнаха. След това публиката се пръсна с викове на всички страни.

Когато потокът от хора се оттече, гледам: край мене минава млад мъж, вдига си панталоните – по краката му тече кръв. Мъж носи момиче – кракът на момичето е почти откъснат и се люлее. Пред входа на мавзолея лежи мъж с вътрешности, изтекли на паважа, а до него – друг млад човек, над когото са се навели няколко души“.

След септемврийските събития било решено да се установят в Мавзолея нови прибори и апаратура за управление на инженерните системи. Освен това, били заменени около 12 хиляди мраморни блока, укрепени били всички конструкции, а също така бил усъвършенстван и саркофагът. В създаването му участвали водещи московски заводи, които снабдили съоръжението с много здрави укрепления и специално бронирано стъкло, осигуряващо защита от куршуми и взрив.

Новият саркофаг бил сложен в Мавзолея през април 1973 година. Именно това обстоятелство успяло да запази тялото на Ленин от унищожаване по време на следващата атака, която станала буквално след няколко месеца – на 1 септември. Тогава, в Деня на знанията, в гробницата на вожда влизали на тълпи ученически групи. Като се възползвал от големия поток посетители, към тялото се приближил злосторникът, когото взели за учител поради интелигентния му вид.

Той се приближил бавно до саркофага с опашката, а след това съединил незабелязано контактите на самоделно устройство, в резултат от което последвал мощен взрив.

От „учителя“ останала само една ръка и част от главата му, затова да се установи личността, както и мотивите за престъплението, не било възможно. Това засвидетелствал пристигналият на мястото на взрива бъдещ ръководител на КГБ Юрий Андропов.

В резултат от произшествието тялото на Ленин останало невредимо благодарение на новия саркофаг. Но без жертви този път не се разминало: загинала семейна двойка, която дошла в този ден на екскурзия от Астрахан. Тежки рани получили също така четирима ученици и един войник от Кремълския полк, който бил блъснат от взривната вълна в стената на Мавзолея.

“Стани и върви!“

Всичките следващи опити за атаки на Мавзолея имали вече по-незабележителен характер. Така на 15 март 2010 година 33-годишният жител на Подмосковието Сергей Карпецов успял да премине през загражденията, качил се на трибуната на Мавзолея и започнал да призовава гръмко минувачите да бъде погребан Ленин и разрушен Мавзолеят. При задържането оказал съпротива и стрелял в един полицай с травматичен пистолет.

„Привлякох вниманието към такъв проблем като събарянето на мавзолея. На мене мавзолеят не ми харесва, защото в него лежи мумията на антихриста. Считам постъпката си за осъзната и адекватна“ - заявил по-късно Карпецов за вестник „Масковский комсомолец“. Както успяло да установи следствието, в момента на задържането си мъжът вече бил търсен за грабеж.

Използвали се и съвсем необичайни способи да се премахне тялото на Ленин – призовавали вожда да си отиде самостоятелно.

Така на 19 януари 2015 година двама активисти на артгрупата „Синий всадник“ („Синият конник“ - бел. П. Н.) донесли на Червения площад шишета със светена вода и започнали да поливат с водата Мавзолея, викайки: „Стани и върви“.

Както обяснили по-късно „конниците“, те се опитвали да повторят библейския сюжет, според който с тези думи Исус се обърнал към изцеления от него лежащ болен. Но Ленин не си тръгнал, а активистите били задържани от полицията.

Да съживят Ленин се опитали и през март 2019 година – този път с помощта на зехтин. По данни на източник от правоохранителните органи за информационната агенция РИА „Новости“, на Червения площад полицията задържала мъж с шише зехтин. Той поливал с него Мавзолея, като викал: „Стани, стани!“

Впрочем, нарушителят не успял да стигне до Мавзолея – той поливал само паветата. „Достъпът до там сега е преграден, всичко ставаше наблизо, затова Мавзолеят изобщо не пострада“ - уточнил източникът. Известно е, че гробницата беше затворена за профилактика от 18 февруари до 16 април.

По признание на самия задържан, да дойде на Червения площад го подтикнали „вътрешни мотиви“. Както посочила в рапорта си сътрудничка на полицията, той искал да възкреси вожда. Не задържали мъжа – направо на местопроизшествието полицаите съставили на „възкресителя“ административен протокол за дребно хулиганство. Задължили го да плати глоба от 500 рубли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.