ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Ще разгледаме живота на Исус, както го описват каноничните Евангелия. Това не означава, че след това няма да използваме други, възмутителни от гледна точка на ортодоксите, източници.

Но сега–засега ще се заемем с някои базови параметри, които съществуват пряко в каноничните Евангелия. Даже фанатично вярващият християнин не ще може да се усъмни в тези събития. Нещо повече – той е длъжен да смята тяхното описание за напълно истинско и боговдъхновено.

И четирите канонични Евангелия съобщават, че Исус Христос е имал някакъв предшественик, когото те наричат Йоан Предтеча.

За всичките четири евангелия е много важно да подчертаят, че Йоан е кръстил Исус. Той е играел някаква важна роля в движението, създало Исус.

Марк описва Йоан като мирен пророк, извънредно уважаван от цар Ирод Антипа. „Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше“ (Марк, 6:20).

Неговата смърт, според Марк, била предизвикана изключително от една интрига на Иродиада, съпругата на Ирод Антипа, която по-рано била омъжена за брат му. Йоан критикувал остро този брак и вбесената Иродиада с помощта на известната танцова интрига измолила от Ирод главата му. Иначе казано, Марк твърди, че причина за наредената от Ирод екзекуция на почитания и влиятелен пророк били изключително частни и семейни разногласия.

Но проповедите на Йоан изглеждат доста войнствени.

„Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, който идва след мен, е по-силен от мен, и на Него не съм достоен да поднеса сандалите. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“ (Матей, 3:11-12).

Те напомнят удивително кумранските текстове.

Нещо повече, те едно към едно напомнят програмното обещание на върналия се от небесата пророк Енох: „Като слама в огън ще изгорят те пред лицето на праведните“ (1 Енох, 8:27).

Това поразително сходство ни кара да се усъмним в това, че единствената причина за враждата между Йоан Кръстител и Антипа е било някакво разногласие по семеен въпрос.

Освен това една от главните кумрански брачни забрани била забраната за женитба с племенница и с жена на брат. Това са именно тези брачни съюзи, които увличали династията на Ирод, и подобна забрана била типичен миленаристки начин за политическа критика под формата на религиозни запрещения.

Всичките четири Евангелия представят учението на Йоан Кръстител така: „Глас на викащия в пустинята: пригответе път за Господа, прави направете пътеките за Него“ (Марк, 1:3; Матей, 3:3; Лука, 3:4; Йоан, 1:23).

Това е пряк цитат от Исая (Исая, 40:3) и едновременно с това едно от ключовите изречения в мирогледа на кумранците [1].

В „Серех а яхад“ това изречение изглежда така: „Прокарайте път в пустинята, изравнете в степта гладък Път за нашия Бог“ (1QS VIII:14). Самите кумранци наричали себе си, освен всякак иначе, избраници на Пътя (1QS IX:18).

Те живеят според „съвършенството на Пътя“ (1QS I:13) и се учат да следват „Пътя на праведноста“ (1QS IV:2), техният съвет е „съвет на вървящите по съвършения Път“ (1QS VIII:21).

Точно така - Съвършени в Пътя - се наричат в кумранския текст „Хабакук Пешер“ последователите на Учителя по Праведност. В „Дамаския документ“ избраните „търсели Пътя“ двадесет години, докато Господ не им изпратил Учителя по Праведност да ги наставлява „за Пътя на сърцето му“ [2]. Предатели са тези, които „са се отклонили от Пътя“ [3]. Господ „не спасява тези, които не следват съвършенството на неговия Път“ (4Q266 fr. 5).

Тези познати думи - следващи Пътя - продължават да се използват като самоназвание на християните и в Новия завет. В „Деяния на апостолите“ това, което наричаме днес „християнство“, се нарича директно „Път“. „По това време се повдигна голямо размирие срещу Пътя (περι της οδοῦ)“ (Деяния, 19:23). „Път“ нарича християнството и Павел (Деяния, 24:14). В „Деянията“ се твърди, че до приемането на християнството Павел гонел „до смърт Следващите Пътя“ (οδον)» (Деяния, 22:4) и поискал от първосвещеника писма до синагогите, за да „намери Следващите Пътя“ (Деяния, 9:2). Даже за прокуратора Феликс в „Деянията“ се казва, че бил „осведомен за Пътя“ (Деян. 24:22). „Път“ се нарича учението на Исус в гностичните „Деяния на Андрей“ [4].

Иначе казано, изразът „пригответе път за Господа, прави направете пътеките за Него“, с който започва Евангелието от Марк, бил един от ключовите идентификационни сигнали на зилотите, а названието „Следващите Пътя“ било едно от техните самоназвания. Това самоназвание е самоназвание и на ранните последователи на Исус, които Павел гонел [5].

За по-нататъшните християни фразата „пригответе пътя за Господа“ изгубила своята идентификационна съставка, но през 70 година за читателите на Марк тя имала същия ефект, какъвто за днешния читател имат фразите „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, „Аллаху акбар“ или „Хайл Хитлер“ – те веднага маркират произнасящия ги като носител на напълно определена идеология. Изразът „Пригответе Пътя за Господа“ бил подобен транспондерен сигнал „свой-чужд“.

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Eisenman. James brother of Jesus, p. 46.

2. The Damascus Document, 1, 7 в: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, vol. 2: Pseudepigrapha, Oxford: Clarendon Press, 1913, p. 799–834.

3. The Damascus Document, 1, 8 — там же.

4. The Acts of Andrew, 22; в: M. R. James. The Apocryphal New Testament, Oxford: Clarendon Press, 1924.

5. Robert Eisenman. Указ. соч., p. 225–226.

(Следва)