ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

От разказа на Йосиф Флавий, в този вид, в който съществува днес, се получава извънредно живото усещане за революционно брауново движение, обхванало Юдея. В това описание няма нито ред, нито йерархия. От описаната по-горе картина излиза, че пророците и разбойниците са се самозараждали в Юдея през I век точна така, както терористите в края на XIX в. са се самозараждали в Русия.

Но две обстоятелства противоречат на въпросното описание. Първо, това е тайнствената празнота по отношение на всичко, което засяга историята на „четвъртата секта“ до 36 г.

Въпреки че Йосиф обвинява именно „четвъртата секта“ за започването на „Юдейската война“, всичките сведения за развитието на тази секта до 36 година, иначе казано – през ключовите години на нейното формиране, не присъстват в неговите текстове.

И не просто не присъстват – на тяхното място, както ще видим, се намират зеещи смислови празнини.

Второто обстоятелство е името на пророка, хвърлен от стените на Храма през 52 година по заповед на първосвещеника Анания. Йосиф Флавий съобщава, че това е „Яков, брат на Исус, наречен Христос“ [1].

По-късните християни изобщо отричали, че Исус Христос е имал брат. Те твърдели, че Исус е роден от девственица. В „Деяния на апостолите“ – единствената канонична книга, описваща историята на общината след екзекутирането на Исус – не се споменава за никакъв брат на Христос.

Но Йосиф Флавий твърди, че такъв брат е имало, че е бил вярващ юдей (а иначе откъде накъде ще го съди съдът на Синедриона?) и че след неговата екзекуция започнала активацията на страшните сикарии, които откраднали сина на първосвещеника, осъдил на смърт Яков.

Нещо повече. Както вече казахме, според първоначалния текст на Йосиф Флавий, именно смъртта на Яков, брата на Исус, била причина за Юдейската война. Войната била възмездие (или мъст) за това убийство.

Но за да започнат сикариите отмъстителна война за убийството на Яков, той трябва да е бил техен вожд.

Получава се много странна, загадъчна картина.

Исус бил пророк на мира, любовта и доброто. Той бил неизвестен и неговата екзекуция минала безследно. Съвременниците му не знаели нищо за неговия живот.

Но брат му след неговата смърт в продължение на почти тридесет години ръководел кръвожадна, тоталитарна и могъща юдейска секта, чакаща завръщането на Господ Месия от рода на Давид, който бил унижен и оскърбен, но вече се намира на небесата над ангелите. Освен това, след разгрома на сектата в Юдейската война, римляните започнали да преследват рода на Давид, а фарисеите в Явне забранили на неговите представители да се смятат за Втора власт на Небето.

Или ние сме объркали нещо, или картината изобщо не се връзва.

Може би никакви две секти – войнствена и мирна – не е имало в Юдея по това време? Или, както го е формулирал превъзходно Робърт Айзенман, „в Палестина в края на I и началото на II век е имало само един вид месианизъм, а не два“ [2].

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 9, 1.

2. Eisenman. James, Brother of Jesus II, 2012, Introduction, i.