ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

ИМЕТО НА МЕСИЯТА

Как се наричал ръководителят на кумранската община?

Да се даде на този въпрос един-единствен отговор е невъзможно по простата причина, че този ръководител не бил един.

Кумранската община съществувала повече от едно столетие и нейното ръководство се сменяло не един път. Борбата с Велиал била трудна работа и не винаги завършвала така, както се планирало. Ако в Апокалипсисите Месията побеждавал винаги Велиал, в реалността неизвестно защо често побеждавал Велиал. Това обстоятелство – както и невъзкръсването на мъртвите – също се нуждаело от разяснение.

Вече споменатият “Свитък за войната”, написан през 30-40-те години пр. н. е., наричал Месия от рода на Давид тогавашния ръководител на общината.

Но в един момент, поне ако се вярва на един от големите химни, известен като Химн на Самопрославянето, положението се изменило рязко.

С някого от Месиите се случила беда.

Химнът не конкретизира каква е бедата, но не оставя съмнение в това, че Месията е бил подложен на публични оскърбления и насмешки.

“Кой… е бил презиран като мене? И кого хората отритнаха като мене? И кой може да се сравни с мене по изпитаното зло?” (4Q471b) – оплаква се от първо лице този Месия.

Но след това на Месията от рода на Давид му потръгнало, както би трябвало да се очаква от инкарнацията на Господ. Той се възнесъл на небето и седнал там в Съвета на боговете. Нещо повече, той станал най-висшестоящ от всичките му членове.

“Аз ще бъда сред боговете (елим), моето обиталище ще бъде свещеният съвет – казва Месията. – Никое учение няма да се сравни с моето учение. Защото аз седя […] в небесата. Кой сред ангелите е подобен на мене?.. Кой може да се сравни с Мене и кой може да бъде като мене в моя Съд? Аз съм възлюбен от Царя, спътник на светците и никой не може да ме съпровожда. И с моята Слава никой не може да се сравни” [1].

Пред нас е поразителен документ и не само защото приписва на презрения и отхвърлен от хората Месия същия статут в съвета на боговете, какъвто приписва на Господ на войските най-древната в Библията песен на пророчицата Мариам: “Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?” (Изход, 15:11).

Той е най-вече поразителен, защото е написан в първо лице. Псалмите от Библията са написани всичките във второ или трето лице: техният лирически герой се обръща към бога. Но авторът на Химна на Самопредставянето говори от името на Господа Месия. Този автор се е качил на небето и е видял там своя отхвърлен от хората Месия, и бърза да съобщи – чрез своите уста, но от Негово име, – че той стои над ангелите и скоро ще съди хората.

И ако ранните кумрански текстове, такива като „Свитъкът за войната“, говорят за тогавашния жив и здрав ръководител на общината, по-късните текстове правят неочаквано заявление: Месията ще се върне.

Той ще бъде „клонка от рода на Давид и ще въстане в края на дните (3Q4, fr 8–10).

Което в общи линии е логично. Ако имате действаща миленаристка организация, която редовно вдига срещу римските легиони въстания под ръководството на Месия от рода на Давид, рано или късно някого от Месиите ще го чакат колосални неприятности.

Рано или късно някой Месия ще бъде прободен здраво от копието на Велиал и осиротялата община ще трябва да обяснява на своите членове този теологичен парадокс.

БЕЛЕЖКИ

1. Химнът на Самопрославянето се цитира по реконструкцията на Esther Eshel, 4Q471B: A Self-Glorification Hymn, Revue de Qumrân, Vol. 17, No. 1/4 (65/68) (Novembre 1996), pp. 175–203. Госпожа Ешел предполага, че този химн е написан от името на основателя на сектата, учителя по Праведност. С Цадок се е случило нещастие, а след това е станал по-горен от ангелите. Ние ще поговорим за това по-подробно в следващата книга, където на Кумран ще бъде отделено повече място. По-късно, когато в сектата настъпил разкол, част от вярващите несъмнено отнесла тези редове към някой пророк. Но ние разполагаме с важен момент, който позволява да определим, че химнът е написан от името на Месията. Въпросът е в това, че Месията съобщава в него за “страшния съд”. Осъществяването на Страшния съд е дело на Месията, а не на пророка, който го възвестява.

(Следва)