СЛУЖБОМЕР

сряда, януари 17, 2018

Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 87. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8068. Арх. т. I, № 36, стр. 64.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЕЛО ИХТЯР КАСАН ХАТЕМ - 6 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

БРЦК

в България

6 август 1872 г.

Братя!

В Ихтяр Касан Хатем [1]

Изпращаме ви разписки - четири коли по осем разписки, от които ще давате всекиму кога какво дава в народната каса. Под номер (вместо името), според това което виждате на първия от¬горе билет, писан за пример да видите от него, а същият си остава. Така ще се режат и през големите слова и ще се дават на човека, а другата му половина ще остане кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще дири сметка на касиера откъде какво е взимал. Изпращаме ви и три устава, които ще дадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо ще се бележи кому какво се дава под номер.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите да събирате пари, защото там ни стои всичката работа. Сега ако имате нещо събрано, изпратете ни го по-скоричко, защото имаме нужда за много работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член от деня, в който постъпва в народната работа, [но] както казах - под номер.

С второ [2] ще упълномощя някого, или ще дойда сам да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате никому, бил работник или който и да е друг. Нужно е всеки член отсега да се приготви с най-добро оръжие - писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите помежду си и околността ви колко души има да се подпишат за по една иглинячка пушка, който може нека [вземе] и повече, от което сме прегледали и одобрили. Цената им е девет турски лири без фишеци, когато се купуват една по една. Колкото повече се поръчат, толкова ще станат и по-евтини. Фишеците им ще могат да се правят и тук, тогава ще ни бъдат и те по-евтини. Пушки [те са] от добрите, пълнят се най-скоро, бият от хиляда и петстотин разкрача с байонети (войнишки). Който се подпише за пушка, нека дава и парите там на касиера, че ката ден [не могат] да се поръчат. То [поръчването] ще бъде скоро, тогава ще поискаме да ни внесете наведнъж парите. И колкото пари внесете, толкова и пушки ще имате.

Пари и писма ще ги предавате в Сюлейманооглу Дауд на пощата за Д. Пеев.

Аслан Дервиисооглу Кърджала

-----------------------------------

1. Село в Орханийско.

2. Писмо.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

79. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, януари 16, 2018

Дамян Калфов, „Под южното небе“ – 1

1916 година. На фронта в Гърция се срещат пътьом един наш писател и един наш поет. Ето как писателят – Дамян Калфов – описва години по-късно тази среща:

„Тук, в това село (ако не се лъжа – Габрово*), аз написах разказа си „Под южното небе“ - за мъката, тъгата на войника по напуснатия стар бивак. Разказът излезе едно след друго в три броя на сп. „Отечество“. Това вече беше към края на май. Към средата на юни през селото ни, на път за Струмския фронт, мина Димчовия 22 пехотен ихтимански полк… Срещата ни трая само няколко минути. Между другото, заговори ми и за „Под южното небе“. Много му допаднал тоя разказ. Той бил вече замислил да напише едно стихотворение на същата тема и ако го напише, непременно щял да ми го посвети.… Към средата на юли в „Отечество“ излезе „Старият бивак“ с посвещението…“

Стихотворението на Димчо Дебелянов „Старият бивак“, посветено на Дамян Калфов, е в общи линии известно, но разказът „Под южното небе“ на Калфов остава скрит в дълбините на времето и в старите сборници, самият аз не го бях чел, затова ми беше много приятно да го открия на профила във Фейсбук на поета Славимир Генчев - сканиран от старо преддеветосептемврийско издание.

Превърнах снимките с ABBYY FineReader в текст, поправих грешките, възникнали поради несъвършенството на OCR трансформацията и стария правопис, и ето че разказът се получи най-сетне в неговата годна за текстово публикуване пълнота.

В този блог той ще излезе периодично според частите, на които го е разделил авторът.

(Павел Николов)

ПОД ЮЖНОТО НЕБЕ

I

Никой не се надяваше, че толкова ще се заседим там. Такава е войнишката почивка — не знаеш каква заповед ще дойде до утре и стоиш като гост, като пътник на един бивак или в някое село, смяташ за ненужно да си приготвиш какво-годе удобство, като очакваш всеки час поход, неизвестно за де. И седиш си се там, пет-десет дни, цял месец и цял сезон. А, незабелязано, това място, където ти си се сгушвал ден и нощ през толкова изминали дни, добива вид на някаква стара твоя квартира, сякаш кътче от бащиния ти дом, и после, при напущането, теб ти става свидно и мило, ти не одобряваш новото си място, н ума ти е се там - при оная падинка с горичката, с чукарите отпред, с малкото изворче, водата на което вярваш, че нийде не ще намериш - или там, в онова пусто село, с отъпканите улици, с изметените дворове - където сякаш си се родил.

В края на ноември, през последните дни на южната есен, ние отидохме там. Вървяхме по Струмишкото шосе - право към юг. Минахме Костурино. После, веднага след това, шосето закриволичи надолу. Вече се спущахме към долината на Вардар. Но от това най-високо място ние не видяхме нито долината пред нас, нито светлата сребърна лента на тая легендарна, многознаеща река. Гъстата мъгла, която трая през цялото време на последните паметни боеве тук, бе легнала ниско и неподвижно, като водите на някакво млечно море. Много снежни ивици на отсрещните далечни планини с едва уловими очертания се спущаха право надолу, до рязката хоризонтална линия на мъглата, и изглеждаха отсреща като разперени платна на гемии. Илюзията бе така пълна и близка до действителността!

Навлизахме постепенно в мъглата. Слънцето почна да губи своя блясък и топлик. Остра хладина взе да пронизва тялото. По мустаците, по веждите се налепяха ситни капчици роса. Предните и задните редове на движещата се колона се скриха в облак. А слънцето вече изглеждаше като червен диск, както във време на затъмнение се вижда през опушено стъкло. После съвършено се изгуби. С облечени шинели сега, ние пътувахме треперещи от влага и студ, когато преди пет минути изнемогвахме от горещина и жажда.

Вечерта пристигнахме в определеното село - турско богато село преди, сега напуснато от своите чада. Англичаните преди два дена са били тук. Те бяха ни оставили толкова много неща! Консерви, бисквити, разни масла, с купища каси патрони и ръчни бомби… Почти във всяка къща и плевня се намираха забравени, или по-право изоставени, войнишки фуражки, обуща, мушами, фланели. Те са захвърляли всичко, всичко - дори и старите си хубави лули, които с години, и ден и нощ, стоят сраснати със зъбите на всеки англичанин.

Полусрутено бе това село. Никакво стъкло по изкъртените малки прозорци на ниските къщурки, никаква врата. Оборите и стаите бяха поръсени с всевъзможни празни кутии, парцали и книжа. С какво любопитство се спущах аз тогава над всяка книга и журнал! А имаше много от тях със скорошна дата - нови, неразрязани дори. Аз ги прелиствах набързо лист по лист, спирах се пред някой хубав пейзаж, пред някой портрет на хубава жена. И струваше ми се, че съм попаднал в някоя читалня, без управление и контрол, отдето свободно можех да си награбя каквото си ща. Няколко дена поред аз обикалях къщите и оборите, и си натрупах цяло богатство. И, когато отпосле приятели и познати ми идваха на гости, аз имах с какво да ги забавлявам!.. В тия английски илюстрации имаше много замъци и вили, много „леди“ и „мис“, които всякога ни напомняха, че светът съвсем не се е свършил, че животът зад нас се продължава да кипи в многоцветие и блясък.

*Днес Калитеа.

(Следва)

понеделник, януари 15, 2018

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 15

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 15

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА.

КАЛЮЗО

(CAGLIUSO)

Четвърта забава от втория ден

С ПОМОЩТА НА КОТКАТА, КОЯТО ПОЛУЧАВА ОТ БАЩА СИ, КАЛЮЗО СТАВА БОГАТАШ, НО КОГАТО СЕ ПРОЯВЯВА КАТО НЕБЛАГОДАРНИК, КОТКАТА ИЗОБЛИЧАВА НЕГОВАТА НИЗОСТ.

Трудно е да се опише как се зарадвали всички, когато чули за щастието на Теменужка, която със своята разсъдителност успяла да си уреди живота, въпреки завистливите си сестри, които враждувайки със своята сестра, ѝ подлагали крак, та да си счупи врата. Но дошло време и Тола да плати своя данък, вадейки от устата си златните монети на думите, и ето как се разплатила тя:

- Неблагодарността, господа, е ръждясал гвоздей, който - ако го забиеш в дървото на щедростта, може да го изсуши; тя е счупена водосточна тръба, подкопаваща основите на съчувствието; тя е сажда, която - падайки в тенджерата на дружбата, разваля аромата и вкуса, както се вижда и се доказва от целия човешки опит и както ще видите сега от моята приказка.

Живял някога в моя Неапол един много нещастен старец, забравен, занемарен, сбръчкан, изсъхнал, плешив и без каквото и да е нещо, което ръката може да напипа в джоба, бродещ по улиците гол като въшка. И когато му дошло времето да напусне този свят, извикал двамата си сина, Орациело и Пипо, и им казал:

- Ето че дойде моят ред в списъка на длъжниците към природата. И повярвайте ми, ако сте християни, че и сам бих се радвал да се измъкна от този Мантракьо на бедствията [1], от този свинарник на страданията, ако не ви оставях на дъното на разорението, бедни като просякините край "Санта Клара" или на разклона за Мелито [2], без пукнат грош, голи като легенче на бръснар, прозрачни като изворна струя, хърбави като трън, с имане, по-малко от стъпалото на муха, сто мили да минете, никой една пара няма да ви даде; защото са ми писали съдбата там, където три кучета са се изсрали; и целият ми живот е такъв, че както ме гледаш, така ме описвай, макар да прекръствах устата си всеки път, когато се прозявах [3]. Но накрая искам да ви оставя поне един знак за моята любов. И след като ти, Орациело, си мой първенец, вземи това сито, с него ще си изкарваш прехраната; а след като ти, Пипо, си втори, вземи тази котка и споменавай по-често баща си". Като издумал това, той заплакал и след известно време казал: "Сбогом, нощта настъпва".

Като погребал баща си със събрани от хората пари, Орациело взел ситото и тръгнал да работи по разни места; и колкото повече сеел с него, толкова повече печелел. А Пипо седял, гледал котката и мърморел:

- Що за проклето наследство ми остави татко! Аз няма какво да ям, а трябва и котката да храня. Къде го има това по света? По-добре да нямам нищо!

Слушала котката тези жалби и му казала:

- Прекалено много се оплакваш. Имаш повече късмет, отколкото ум, само че не си виждаш щастието. Защото мога да те направя богат, ако се заема.

Като чул това, Пипо благодарил на Нейно Котачество и като я помилвал три-четири пъти по гърба, се оставил в нейните ръце. А котката, като жалела нещастния млад Пипо, всяка сутрин - когато Слънцето надявало стръвта на светлината на златна кукичка, за да лови сенките на Нощта - отивала на брега на Киайа или на Рибния пазар [4] и щом видела на тезгяха някой тлъст барбун или морска лястовица, захапвала ловко рибата и я отнасяла на краля с думите:

- Сеньор Калюзо, предан от главата до петите слуга на ваше величество, ви изпраща тази риба в знак на почит, като казва: за големия господар - малък подарък.

Кралят, с весело лице, каквото имат всички, които получават подаръци, отвръщал:

- Кажи на този сеньор, когото не познавам, че съм му премного благодарен.

Друг път котката ходела на лов в блатистите гъсталаци или в гората Аструне и когато ловците ударели авлига, синигер или коприварче, веднага ги подхващала и ги отнасяла на краля със същите думи. И така често правела това, че веднъж кралят ѝ казал:

- Чувствам се толкова задължен на сеньор Калюзо, че бих искал да се запозная с него и да го възнаградя както подобава за предаността му към мене.

На което котката отвърнала:

- Сеньор Калюзо гори от желание да даде живота и кръвта си за славата на вашата корона; и утре сутринта - когато Слънцето запали стърнището по полето на въздуха - той непременно ще дойде да ви изкаже своята почит.

Когато настъпило утрото, котката отишла при краля и му казала:

- Господарю мой, сеньор Калюзо ме изпрати да го извиня, че не може да дойде; защото през нощта от дома му избягаха няколко слуги, които откраднаха цялото му имущество и не му оставиха дори една риза.

Като чул това, кралят наредил веднага да вземат от гардероба му необходимите дрехи, които изпратил на сеньор Калюзо. Не минали два часа, той се появил в двореца, съпровождан от котката, и получил от краля хиляди комплименти. Кралят го сложил до себе си и дал в негова чест умопомрачително пиршество.

А докато се гощавали, Калюзо все се обръщал към котката и мърморел:

- Котко моя, да беше отишла да провериш четирите парцала, които останаха у дома; да не ги отмъкне някой.

А котката отговаряла шепнешком:

- Млъкни, глупако, не говори такива безсмислици!

И когато кралят попитал от какво е разтревожен гостът, котката казала, че сеньорът иска един малък лимон. Кралят изпратил веднага своите хора в градината и те донесли цяла кошница с лимони. Но Калюзо се връщал отново към предишния мотив, споменавайки стари дрехи и парцали, и котката отново му запушвала устата; кралят питал какво още иска гостът, а котката намирала все нови и нови средства да замаже глупостите на Калюзо.

Накрая, когато яли и пили доста, когато изприказвали какви ли не неща и Калюзо поискал разрешение да си тръгне, тази истинска лисица, а не котка, като останала насаме с краля, започнала да описва благородството, таланта, разума на Калюзо и преди всичко обширните владения, които има в римските и ломбардските области, и притежанието на които го правят напълно достоен за кралски зет. А когато кралят попитал колко би могло да му е богатството, котката отговорила, че не е по силите ѝ дори приблизително да изчисли движимото и недвижимото имущество и доходите на богаташа и че дори той не знае точните цифри; но ако кралят иска наистина да се убеди в това, нека изпрати с нея своите хора извън пределите на кралството и да разбере, че никой на светя няма такова състояние като Калюзо.

Тогава кралят, като извикал най-доверените свои хора, им заповядал да разузнаят всичко, и те препуснали след котката; а котката, под предлог че иска да им купи разхладителни напитки, хукнала напред. Като минала границите на кралството, тичала до всяко стадо овце или крави и казвала на пастирите:

- Ей, внимавайте много! Не сте ли чули, че една шайка разбойници идва да граби околността? Ако искате да се спасите от бедата и да запазите това, което имате, казвайте, че всичко принадлежи на сеньор Калюзо, и от главите ви косъм даже няма да падне.

Същото повтаряла и във всички селища, които срещала по пътя си; така че, където и да минели кралските хора, навсякъде чували една и съща мелодия. Каквото и да видят край пътя, навсякъде им казват, че принадлежи на сеньор Калюзо. И, като се уморили да разпитват, те се върнали при краля, описвайки моретата и планините от богатства на сеньор Калюзо. Като чул това, кралят обещал на котката голяма награда, ако направи така, че сеньор Калюзо да се ожени за дъщеря му, и котката, като търчала прилежно насам-натам, най-сетне уредила работата.

Дошъл веднага сеньор Калюзо и кралят му дал дъщеря си заедно с несметна зестра. След месец сватбени тържества той казал на краля, че би искал да отведе съпругата си в своите владения. Кралят съпроводил младите до границата и оттам те заминали за Ломбардия, където по съвет на котката Калюзо си купил малко имение и заживял като барон.

Сега Калюзо, като се видял безмерно богат, благодарял на котката така, че нямало какво повече да се каже; говорел, че ѝ дължи живота си, а своето величие дължи на нейните прекрасни услуги; че повече му е дала нейната пъргавина, отколкото целите усилия на баща му и че сега тя може да разполога с него и с неговото имение по своя желание; кълнял ѝ се, че когато умре (но нека непременно да живее сто години и повече!), ще я балсамира и ще я сложи в сандъче от злато и кристал насред стаята си, за да я има вечно пред очите си като паметник.

Слушала котката неговите излияния и възхвали и не минали три дена, когато се престорила на умряла, като опънала тяло в градината. Видяла това жената на Калюзо и започнала да вика:

- Мъжо, случи се голямо нещастие! Котката умря!

- Да носи със себе си всички беди - отвърнал Калюзо. - По-добре тя, отколкото ние.

- И какво да я правя сега? - попитала жена му.

А той ѝ казал:

- Хвани я за лапата и я изхвърли навън!

Чула котката голямата награда, каквато даже да си представи не могла, и казала:

- Това ли е твоето gran merzè [5] за въшките, които ти събирах по гърба? Това ли са твоите хиляди благодарности за парцалите, които свалих от тебе, за да те облека в коприна? Това ли ми даваш в замяна, че получи с моя помощ кралски дрехи и че те нахраних, когато беше гладен и окъсан? Когато ходеше в дрипи, презиран от всички, мръсен и бос? Ето какво става с този, който направи услуга на магаре! Проклето да бъде всичко, което направих за тебе, защото не си бил достоен за това. Какво прекрасно сандъче от злато си ми приготвил, с какво прекрасно погребение ме почете! Хайде, котко, слугувай, труди се, не жали себе си, за да ти се отплатят след това така! Горко на този, който поставя котела си над чужд огън на надеждите! Правилно е казал философът: заспиш ли като магаре, ще се събудиш магаре! И наистина, който повече прави, по-малко получава. Но с горчива съдба и жалостни слова ще примамиш и мъдрец, и глупак.

Говорейки така и клатейки горестно глава, котката изтичала навън. И колкото да я викал Калюзо, колкото да се опитвал да ѝ се подмаже унизително, не можел вече да я върне с нищо. Без да се обръща, тя тичала и повтаряла:

пази, Боже, от богат, когато обеднее,

и от бедняк, когато забогатее. .

1. Виж бележка № 9 към приказката "Одраната старица". Игра на думи: Mantracchio - mantrullo (свинарник; и двете думи идват от гръцката дума μάνδρα - обор, ясла).

2. Църквата "Санта Клара" е един от централните храмове в Неапол. Площадчето пред нея от средновековието до днес е място за събиране на просяци и бездомници, някои от тях жимеят там, на улицата, през цялата година; Мелито е малко градче близо до Неапол, през което минавали няколко търговски пътища.

3. Обичаят да се прекръства устата при прозявка е гръцки. Имало поверие, че прозявката подтиква нечистата сила да влезе през устата. Старият баща казва, че си е прекръствал устата, за да се избави от злия дух, но нещастната съдба, въпреки това, го преследвала навсякъде.

4. Киайа е крайморски квартал на Неапол, днес застраен със скъпи хотели и магазини, но по времето на Базиле е район на крайна бедност, чието население се занимава предимно с риболов. Там търгували с риба направо от лодките и по крайбрежните камъни, но през XVI в. вече съществуват и специални търговски места.

5. Френският израз grand merci (благодаря много), преобразуван на неаполитански диалект. От времето на господството над Неапол на Анжуйската династия (XIV-VII в.) в местното наречие са се запазили много заемки от френски език.

Превод от руски: Павел Николов


(Следва)

неделя, януари 14, 2018

Нобелови лауреати – 1948 година

Паул Мюлер (Paul Müller)

12 януари 1899 г. – 13 октомври 1965 г.

Нобелова награда за физиология или медицина

(За откриването на високата ефективност на ДДТ като контактна отрова срещу някои членестоноги.)

Швейцарският химик Паул Херман Мюлер е роден в град Олтен в семейството на Готлиб Мюлер, служител в швейцарската железница, и Фани (Лейполд) Мюлер. Ранните си години Паул прекарва в Ленцбург (кантон Аргау), родния град на баща му. Когато момчето става на пет години, семейството се премества в Базел, където Паул получава образование в местно училище. Като завършва училището на седемнадесет години, той започва да работи в химически завод, а през следващата година става асистент-химик в лабораторията на компанията "Лонза". Този опит за изследователска работа го подтиква да постъпи през 1919 г. в Баезлския университет като студент по химия; през 1925 г. защитава дисертация, свързана с органичната химия на оцветителите, и получава званието доктор по философия. След завършването на университета Мюлер е приет на работа в кампанията "Дж. Р. Джаейджи", една от най-големите химически корпорации по това време. В Базел той се интересува малко от ботаниката, а в компанията "Джейджи" първата му задача е да проучва свойствата на естествените продукти на растенията. През следващите три години Мюлер получава няколко ценни дъбилни вещества; след това вниманието му е привлечено от дезинфекциращите средства, използвани предимно за защита на семената на растенията. През 1935 г. той започва да изследва инсектицидите (средствата за борба с насекомите). Макар че има голямо количество научна литература по този проблем и препоръки за тяхното използване, достъпни инсектициди фактически не се продават. От многото съществуващи инсектициди Мюлер не намира такива, които да са сравни с познатите арсенати, пиретрум или ротенон.

Арсенатите са изкуствено синтезирани химически препарати, докато пиретрумът и ротенонът са естествени растителни екстракти. Всеки от известните инсектициди има недостатъци. Арсенатите например са токсични за човека, а растителните производни не са токсични, но са скъпи. Освен това ефектът от използването им е краткотраен. Мюлер се опитва да получи изкуствен инсектицид, който да убива насекомите при контакт, но да не е токсичен за човека и растенията, да е евтин и химически стабилен.

Група експериментатори под ръководството на Мюлер провежда биологически изследвания, които включват тестване на инсектицидните свойства на стотици химически съединения. Изследователите от компанията "Джейджи" синтезират едно съединение след друго, като се опитват безуспешно да предскажат инсектицидната активност на съединението по неговата структура. През септември 1939 г. те създават дифенилтрихлоретан - вещество, в което два бензолни пръстена се съединяват с атом въглерод, който е свързан с три атома хлор. Веществото се оказва ефективен контактен инсектицид, а химическата му структура е стабилна. Мюлер знае, че аналогичните съединения, съдържащи сяра вместо централния атом въглерод, са ефективни перорални отрови, ако хлорният атом е разположен непосредствено, и в съответствие с това синтезира през 1939 г. дихлордифенилтрихлоретан (ДДТ); компанията "Джейджи" патентова препарата през 1940 г., провежда полеви изпитания и през 1942 г. го пуска на пазара.

По време на Втората световна война доставките за съюзните държави на природни инсектициди, голяма част от които се произвеждат в тропическите страни, намаляват или спират напълно, докато от тях има остра нужда. Петнистият тиф и маларията, предизвиквани от насекоми, са двата най-големи медицински проблема, изправили се пред съюзниците, защото срещу тях няма ваксина. Изследванията, проведени от Роналд Рос и Шарл Никол, доказват, че разпространението на маларията и петнистия тиф може да бъде спряно, ако се ограничи разпространението на комарите и въшките, които пренасят тези болести. Новият инсектицид ДДТ изглежда идеален за целта. Неговата токсичност за хората се струва на всички толкова ниска, че се предлага да се разпръсква непосредствено върху тялото, за да се предотврати появата на петнист тиф. Той е също така достатъчно евтин, за да позволи използването му за разпръскване над цели острови в Тихия океан преди дебаркирането на въоръжените сили на САЩ като противодействие на заразата от малария. Той е толкова устойчив, че при еднократно разпръскване остава ефективен в продължение на няколко месеца.

През следващите две десетилетия несравнимата ценност на ДДТ като инсектицид се потвърждава отново и отново, особено при използването му в тропическите страни. Веществото не само предотвратява появата на малария, най-разпространената тропическа болест, но и помага да се увеличи силно реколтата от нови видове селскостопански култури, селекционирани от Норман Борлауг.

Едва по-късно са открити неблагоприятните действия на ДДТ. Една от особеностите на това средство, която го прави отначало толкова привлекателно, е стабилността му в сравнение с естествените растителни инсектициди. Още от самото начало Мюлер осъзнава, че устойчивостта крие в себе си определени опасности. Като не се разпада постепенно на безвредни компоненти, ДДТ се натрупва в почвата, водата и организма на животните. Освен това препаратът е инсектицид с широк спектър на действие и освен вредители убива и полезни насекоми, като пчелите например. Тревогата от страничните ефекти на ДДТ нараства през 1960-те години и през 1972 г. повсеместното му използване в САЩ е забранено. Пагубните последици от ДДТ и вредите, които причинява на околната среда инсектицидът, довеждат до появата на книгата на Рейчъл Карсън "Безмълвният извор" ("Silent Spring").

През 1972 г. Мюлер се жени за Фридел Рюзегер; семейството има двама сина и дъщеря. Мюлер напуска компанията "Джейджи" през 1961 г. и следващите четири години работи в частната си лаборатория, която създава в Оберсвил близо до Базел. Умира през 1965 г. след кратко боледуване.

Мюлер е удостоен със степента почетен доктор на университета в Тесалоники (Гърция), член е на Парижкото дружество за индустриална химия и почетен член на Швейцарското дружество за изследване на природата.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/mullerp.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

събота, януари 13, 2018

Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 86. Като източник Страшимиров сочи „Археологически и исторически изследвания“ - д-р В. Берон, стр. 311, 1886 г.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ХРИСТО ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА - 4 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

1872, 4 август

Брате!

В Идрине [1]

Откакто ти си даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя ви венчавката и дай Боже [да е] на добре! За нещата [2] - какво им пречеше на пътя [3], че щом като пристигнах, ти [още] не си ги изпратил! Букурещките [4] след два дни ще се търсят от Букурещ. Защото след тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат от първите писма и да вършат! [5] Сега ето че ще изпаднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!... [6] За да се избавят затворените, трябва да се убие и синът му сега [7], ако той не е чист! [8] Ако с предателски думи е показан Марин [9] и са го запрели, не трябва да се маете. [10] И тайно, само оня, който ще го извърши. [11] От тукашните работи не се чува нищо. За Дякона [12] по шюпе, един има наш запрян; двамина не [са] наши. 25-30 дни след Св. Богородица може да дойда. Пазете, сатири да не се хвърлят, нито да се заканвате някому!...

Работата вършете, но умно! [13]

Ас. Дервишооглу Кърджала

-----------------------------------

1. Търново.

2. Писмата.

3. Кой им спираше експедирането.

4. Писма.

5. Да изпълнят първите писма.

6. Ще се боят да не са попаднали в ръцете на вражеската власт.

7. Синът на вече убития.

8. Ако не е привърженик на комитета.

9. Ако синът е издал Марин Станчев и са арестували последния.

10. Да не се бавят, но да убият и предателя син.

11. Всичко да се пази в тайна: да го знаят само онези, които са натоварени да извършат смъртната присъда.

12. Дякон Паисий убит от засада от Д. Общи в Орхание.

13. Недейте спира да действате, но вършете умно.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

петък, януари 12, 2018

„Бунтовникът в ръжта“

Има филмови жанрове, при които линията, деляща качеството от провала, е особено прецизна.

Най-чувствителни в това отношение са мелодрамите: малко залитане е достатъчно, за да се получи рядка боза като „Хубава жена“ („Pretty Woman“, 1990 г.), която, казват, карала и кара много нежни създания да подсмърчат, а истинската мелодрама всъщност е тази, която те оставя с деликатна глуха запомняща се болка в душата, „Крамър срещу Крамър“ („Kramer vs. Kramer“, 1979 г.), да речем, а не ти изкарва сополи, защото сополи могат да изкарват и турските серийни филми, при това доста повече.

Друг подобен, труден за балансиране жанр, е биографичното кино.

Гледал съм всякакви биографични филми: от такива, при които измишльотините бликат с пълна сила и от „историческата личност“ е останало само името, до такива, които - по една или друга причина - спестяват някои истини и представят на публиката персонаж, окастрен от доста - често пъти съществени - същности, които са характеризирали прототипа.

Ето защо пристъпих към „Бунтовникът в ръжта“ („Rebel in the Rye“, 2017 г.) много предпазливо и с предварителното очакване, че може да остана разочарован и ядосан за изгубеното време.

Слава богу, филмът не ме разочарова.

Основната сюжетна линия се движи по руслото на създаването и публикуването на едно от най-знаменитите литературни произведения на ХХ век - „Спасителят в ръжта“ („The Catcher in the Rye“, 1951 г.) на Джеръм Селинджър.


Но филмът, с почти документална точност, се докосва и до всички останали основни моменти от живота на Селинджър.

Обтегнатите отношения с баща му...


Безуспешните първоначални опити да пробие като писател...


Отношенията му с Уна О'Нийл, която искрено обича...


Първото жестоко разочарование - 18-годишната Уна се омъжва за 52-годишния Чарлз (Чарли) Чаплин...


Войната с нейната отвратителна безчовечност...


Увлечението по екзотични учения...


Проваления личен живот...


И накрая - изолацията...


Не препоръчвам на никого филми за гледане, защото предпочитанията са най-различни и всеки сам трябва да търси това, което му е близко до сърцето, но ако все пак някой реши да гледа филма „Бунтовникът в ръжта", мисля, че няма да сгреши.

А на когото не му стига желание, може да види поне рекламната ролка (с български субтитри)...


четвъртък, януари 11, 2018

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 85. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 16, стр. 773

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 3 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

1872, 3 август, Българско

№-р 10-и

Байо!

В Букурещ

Приносящият е в Т. Мъгуреле и ще чака не повече от три дни. На писмото ми от 25 юли, което ви пратих през Русчук, отговорете ми, поднесли ли сте писмото ни на сръбското правителство, и ще ни дадат ли място във Военното училище, както на 68, само при други условия. Ако приемат да ни дадат място, нарочно трябва да отидат някои (от нас), да се говори за това. Това съобщих на всички частни комитети и пожеланието им да може да се освободим.

Изпрати ми ония работи, които трябва да поднеса да подпишат и ония частни комитети, чиито представители не бяха пристигнали. [1]

Изпратете ми още двеста устава и напечатайте още от частните билети триста коли - не от централните. [2]

Войнишките правила по-скоро да се напечатат и ни ги изпратете. И ония от Ефрем Маркович. Изпращам ти девет турски лири за поръчаните ни неща в писмото от 25 юли, че каквото не достига, направи сметка заедно с десетте вестници, за които ви дължа [та да ви ги внеса], па да ми ги изпращате и редовно [вестниците] през Русчук, според писмото. И ми пиши, за да ти ги внеса [дължимите суми].

Данаил ще ви прати един патрон (фишек) от иглянката, която съм купил от него, да го занесете на французина да направи друга машина [3] да се правят и същите. [4]

Питайте французина: могат ли да дойдат [пушки] в Букурещ, или дето [се посочи] във Влашко с байонетите (с тесаците си) заедно. Колко [е] цената на петстотин, а колко на хиляда! От броя на пушките една трета част ще бъдат без байонети [и] къси, а двете части ще са дълги и с тесаци. Фишеците им едни. [5] И питайте като се поръчат за колко време могат да бъдат готови. Няколко дни след като получа фишеците от Данаил, ще я изпробвам [пушката]. И ако ми хареса, ще ви пиша кол[ко] да поръчате за първия път. Като вземете (и) една за мостра и я запечатате.

Панов [6] ще може ли да дойде [в България], явете ми. Желая да ми явите: как вървите вие и вашите частни комитети. Тайната поща стори сефтето да убива. От днес нататък ще бъде евтино [7] за работите, за които ви пиша от 25 юли, и сега ми отговаряйте ясно и през Русчук.

Ас. Дер. Кърджала

Ако можете побързайте и с приносящия можете (да ми отговорите).

-----------------------------------

1. Да изпрати протоколите на Общото събрание, за да ги подпишат отсъстващите делегати.

2. Иска квитанции само срещу членски вноски.

3. За пълнене на фишеци.

4. Да се правят фишеци и за иглянката. (Има машина за другата пушка.)

5. Еднакви и на дългите, и на късите.

6. Олимпий Панов.

7. Ще зачестят присъдите.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, януари 10, 2018

Иранските страдания на ватниците

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Ако трябва да обясним набързо какво означава руската сленгова дума „ватник“, пренасяйки я на наша почва, бихме казали накратко така: последовател на Волен Сидеров, Валери Симеонов или Красимир Каракачанов.

Руският речник за неологизми (нови думи) „Новослово“ характеризира тази дума, вече на родна руска почва, така: „Събирателен образ на руското патриотично стадо. Обича тоталитарната власт (Путин, Сталин), подчинението, поставянето на хората под един знаменател, водката и всичко руско. Мрази САЩ и всичко, което не е руско. Свещен ден за него е 9 май, когато обича да се напие и да заяви, че дедите му са воювали. Патриотичен, безволев и непреходно тъп. Опериран е от ирония и самоирония“.

Към характеристиката на „ватниците“, в светлината на иранските събития, дава своята лепта и Олег-Сандро Панфилов в следващия долу текст.

(Павел Николов)

Ватниците са много сложна политико-медицинска субстанция: с какво и как мислят, защо мислят и какво следва от това, е невъзможно да се обясни. Ватникът, най-общо казано, е имперски продукт, по-точно - това, което е останало от империята след столетна пропаганда и промиване на мозъци. Ватниците са същества без националност и традиции, те са подобие на роботи, в които от човека са се запазили чисто физиологичните функции, свързани с преработването на храната и възпроизводството на себеподобните. За ватника Нобеловата награда е празна работя, Илън Мъск - враг на цялото човечество, а Джордж Сорос - изчадие адово. Ватникът може да целува портрета на Сталин (грузинец по националност - бел. П. Н.) и едновременно с това не пропуска да нарече шофьора на такси Гиви (грузинско име - бел. П. Н.) „черножопый“ (жарг. човек със смугло лице, който не е руснак, точно преведено: „черногъз“ - бел. П. Н.).

Най-сложното нещо за ватника са събитията, които стават извън пределите на неговата совкова (от „совок“ жарг. руснак, който живее с манталитета на съветското време) галактика, защото, според заветите на Ленин и Сталин всичко, което става там, е лошо, а и ако се напомня на ватника за неговия произход, това е вече съвсем отвратително. Ватникът е схематичен, той усеща вибрациите на рубинената звезда на Спаската кула и действа според повелите на партията и правителството, думите „свобода“ и „демокрация“ са за него нецензурни, по-лоши са дори и от истинските руски попържни. Произходът на подобно отношение към свободата идва от пропагандата, а също така от продължителната селекция на ватниците: „свободата“ изисква работа, творчество, някаква дейност, която без разрешение от висшестоящото началство не трябва категорично да се предприема.

Още по-лоши са за ватниците религиозните дела, комунизмът им замени религията и им замества всичко: техният бог е Ленин, апостоли са Сталин и Путин, „обетована земя“ - татарския Крим, техният Мойсей се нарича Карл, а Исус, ако другарят Зюганов пожелае, може да основе Комунистическа партия на Руската федерация с филиал Комунистическа партия на Украйна. Затова ватниците нямат особени причини да се страхуват от ИДИЛ, а от аятолах Хаменеи изобщо не се боят, макар че и ИДИЛ, и аятолах Хаменеи мислят еднакво, така, както е мислел например Карл Маркс - за всеобщо благоденствие и „равноправие“, като пропагандата сама определя кой трябва да е по-равноправен от другите. ИДИЛ е само плашило, което помага на ватника да се ориентира в пропагандата, а иранския аятолах е приятел, той купува от Кремъл военна техника и нарича Вашингтон „сатана“.

Ватникът се оправя трудно със своите мюсюлмани, а още по-трудно с чуждите. Свой мюсюлманин е Рамзан, чужд мюсюлманин е този, който не обича Путин и неговата „миролюбива политика“. Тъй като ватниците са стадни същества, а техните прадеди са ходели в колони по площадите два пъти в годината, оценката им за събитията извън тяхната совкова галактика зависи от това кой иска да дружи с Русия и кой не иска. Например аятолах Хаменеи иска да дружи с Руската федерация срещу САЩ.

На Кремъл това му харесва. Затова ватниците нямат проблем да разсъждават за „ислямския фундаментализъм“ не в Чечня или Иран, а където и да е на друго място, защото за тях „ислямският фундаментализъм“ е също от областта на пропагандата и не зависи от броя на намазите или на овните, закланите за празника Байрам.

Тъй като ватникът чете само пропаганда, той знае за Иран много малко: например, че в Техеран през 1943 година е бил Сталин или че до 1979 година иранките са носели миниполи и бански. За мозъчето на ватника банските са висша проява на ватното разбиране за свобода. Получава се, че досега ходещите със забрадки в руските села бабички и възрастни жени са истински „ислямски фундаменталистки“ с хиджаби. Но руски хиджаби. А, от друга страна, шах Реза Пахлави беше лош, защото дружеше с Вашингтов и Лондон, а който дружи с тях, е враг на Москва.

Какво мисли ватникът за последните събития в Иран? Той мисли, че всичко е станало заради яйцата, така и пишат - „яйцата поскъпнаха, хората излязоха на улицата“. Иначе казано - в Русия мачкат с булдозери качествени продукти - хората мълчат, а в Иран изведнъж излизат да протестират. „Яйцата“ се оказаха най-простото и най-достъпното обяснение за политическата ситуация в съседната страна. Не корупцията, не икономическата катастрофа, не засилването на религиозния тоталитаризъм, не нарушаването на правата на човека, а именно обикновените ирански яйца. Ако се случи нещо, след време пропагандата ще обясни - другари ватници, не си струва да протестирате заради някакви яйца, могат да ви набият или даже да ви убият. Иранските страдания на ватниците са само част от житейската им дейност, смисъл на нищожния им живот - живот без образование, без знания, без желания да четат или поне да любопитстват. Сива периодично бълбукаща маса от постсъветски хора - гаранция за безметежното бъдеще на диктаторите. В момента негодуват, възмущават се, обсъждат яйцата и дават оценки. С появата на иранската тема сред ватниците се появи огромно количество експерти, по 150-200 души на час, които разясняват ставащото. Целият им труд е, за да си размътят мозъците и да настъпи самоуспокоение. А заедно с това да се успокоят и диктаторите.

вторник, януари 09, 2018

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 84. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 15, стр. 772.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 3 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

За Азис Рушидооглу Видинли

В Никопол

1872, 3 август, Българско

Братовче!

В Никопол [1]

Щом получих писмото ви, на 25 юли писах ви и аз, приключено в Каравелово[то писмо]. Писал ви бях и пак ви пиша: изпратете ми всички фишеци (хилядата), ако не са дошли още от Галац, телеграфирайте, [та] с първи вапор, щом получи от вас телеграф, да ви изпроводи. И вие слезте на скелята, вземете ги и ги дайте на Власаки, да ги пренесе и да ги даде на приносящия ви писмото, комуто оттук съм казал, ако се случи така, да почака ден, два, три. Приносящият има и други другари, все наши са. Дайте всичко на Власаки да го пренесе и да му ги даде. Пусулата (далекогледа), мастилото, запечатаните книжа, са долу на масата... и войнишките правила. Портрети мои щяха да ви изпроводят от Букурещ, ако бъдат изпратени, и тях им дай.

Изпращам шестнайсет турски лири една жълтица [2], една рубла и двайсет пари, от които девет лири с писмото на Каравелов ще проводиш [3], останалите осемстотин гроша са наши, (са твои), за стоката. Ако ли трябват още, пиши ми, за да ти ги пратя. На К-ва [4] ще проводиш един патрон (фишек) и да му разправиш каква форма е пушката.

Ас. Дер. Кърджала

П. П. Приносящият е упълномощен да ви говори за неща, които са за К-ва. И ти по думите на упълномощения брат ще пишеш и да разправиш ясно на К-ва за приказанията [5] ви. Пиша и на него, че има да му съобщим нещо.

За уверение, че приносящият чист ли е [6], забележете му трите главни букви и ако ви разкаже, що значат, то същият е [7], а вие ще му кажете отзива.

Сава Младенов, ако ще, нека си дойде, че има вече работа. Ще се плаща на черни души [8]. И дето има пари, ще искаме, ако не дават, ще [си ги] взимаме. [9]

Момчетата, за да не ги е страх като ще пренесат стоката, за която са дошли, ако е възможно нека я пренесе и нея на Власаки! [10] Вижте.

Същият

-----------------------------------

1. Вместо Т. Мъгуреле.

2. Австрийска (минц).

3. На Каравелов ще изпратиш.

4. Каравелов.

5. За това, което ви е разказано.

6. Чист (честен, истински) ли е.

7. То той е истинският.

8. Ще се убиват противници на делото, а С. М. се предвижда да бъде един от изпълнителите.

9. Ще се събират пари по принудителен начин.

10. Ако момчетата ги е страх да пренесат далекогледа, книжата, мастилото и пр., да повери и тях на Власаки.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници