За Дядо Мраз и неговия баща

Помните ли какво казваше Бай Ганю: „Ние сега само супа ядем, чорбата е турско ядене“.

Следвайки нашия любим национален герой, днес можем да кажем: „Ние сега само Дядо Коледа посрещаме, Дядо Мраз е съветско изобретение“.

Не казвам руско, а съветско, защото наистина е така.

Да, в руския фолклор има персонажи, свързани със студа: по-стария Дед (Дядо) Трескун, или Трескунец (носещ „трескучий“ (лют, от който всичко се пука с трясък) студ), по-новите Морозко (Мразко), Мороз Иванович (Мраз Иванович) или Мороз Красный нос (Мраз Червен нос, има даже такава поема от Некрасов), но всичките те не носят подаръци на децата и се отличават с изключително зъл нрав – морят от студ където когото и каквото срещнат (в споменатата поема на Некрасов Мраз Червен нос вледенява насред гората една нещастна женица).

Добрият Дед Мороз (Дядо Мраз), радващ децата с подаръци, го няма изобщо около елхата, която в Русия се появява едва в началото на XVIII век (при това като новогодишна, рождественска става чак в средата на XIX век), когато Пьотр I се опитва да поевропейчи руснаците и им въвежда с укази какви ли не западни традиции (от това да празнуват Нова година до това да не си бъркат в носа, когато се хранят на трапезата).

Когато болшевиките, „рушители на стария свят“ – по тяхна дефиниция, вземат властта в Русия, елхата не изчезва веднага като елемент от тъмното минало; Владимир Дмитриевич Бонч-Бруевич, близък сътрудник и секретар на Ленин, разказва например за детско празненство с елха, на което присъстват „вождът на революцията“ и съпругата му Надежда Крупская.

Елхата е подгонена сериозно от болшевиките едва през 1927 година, когато по заповед на Сталин в страната започва масова и настървена антирелигиозна кампания; на снимката от онова време плакатът призовава родителите да не честват Рождество и да не правят елха на децата си.

Но болшевиките, вече именуващи се комунисти, имат прословутия навик да лягат с едно, а да стават с друго, точно обратното.

Минава време и ето че през 1935 година във вестник „Правда“ се появява статия със заглавие „Хайде да направим за Нова година една хубава елха на децата!“ („Давайте организуем к Новому году детям хорошую елку!“).

Автор на статията е Павел Петрович Постишев (на шаржа от онова време, горе), секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), но нейното публикуване няма как да е станало, разбира се, без височайшата благословия на Йосиф Висарионович.

Павел Постишев, вторият отдясно между Сталин и Ворошилов

В статията си Постишев пише:

„В дореволюционно време буржоазията и буржоазните чиновници задължително правеха за Нова година елха на своите деца. Децата на работниците все гледаха със завист през прозореца светещата с разноцветни огънчета елха и веселящите се около нея деца на богаташите. Защо у нас училищата, детските домове, яслите, пионерските клубове и дворците на пионерите лишават от това прекрасно удоволствие децата на трудещите се в Съветската страна?“

Както казвахме някога, в болшевишките страни (а такава беше и нашата), когато вождовете пръднат, всички стоящи по-долу от престараване се насират.

И започва едно масово, едно повсеместно честване на Новата година с елхи (смее ли някой да не чества!), а най-голямата и най-представителната елха е поставена и украсена, разбира се, в Колонната зала на Дома на съюзите в Кремъл, където на новогодишното празненство отиват първите партийни и държавни ръководители начело с другаря Сталин.

Точно там за първи път покрай елхата се появява един нов образ - Дед Мороз (Дядо Мраз), добър старец, който обича децата, поради което им раздава подаръци, оттам след това започва да шества той и по цялата „необятна“ Съветска страна, превръщайки се в задължителен елемент на всяко новогодишно празненство.

Идва Дядо Мраз и в България, след 1944 година, когато ни е натрапено съветското господство, а с него ни натрапват и въпросния съветски новогодишен персонаж, който трябва да замени любимия дотогава на децата рождественски Дядо Коледа.

И го замени - чак до наши дни, когато нещата пак се обърнаха, защото в края на краищата, както мъдро казва поговорката, за всяка свиня идва Коледа.

Включително и за натрапените ни съветски културни изобретения.

И тук бихме могли да свършим, но нека да кажем все пак още няколко думи за бащата на Дядо Мраз – „несломимия“ (така го наричали – „несгибаемый“) болшевик Павел Постишев.

През 1932-1933 година той, като втори секретар на Комунистическата партия на Украйна, инициира идеята за повишаване на зърнените доставки от селяните, което довежда до това, че, поради много ниската реколта, в Украйна и Южна Русия настъпва така нареченият Голодомор (Гладомор) – масов глад, жертва на който стават около три милиона души.

Преместен „за наказание“ на друга партийна работа - в Куйбишев, Павел Постишев проявява в кампанията за ловене и ликвидиране на „врагове на народа“ нечувана жестокост – прекалена даже за мерките на 1937 година.

Типичната болшевишка (комунистическа) мания за преследване, у Постишев била доведена до крайност: като анекдотични (но не са) звучат разказите как ту изземал от продажба партиди кибрити, защото му се мяркал на етикета им или в пламъка на кибритените клечки образът на Троцкий (по това време най-големия враг на народа и лично на другаря Сталин), ту ученически тетрадки, защото в образа на Сталин на корицата им виждал пронизваща го като с нож линия, ту салам, на който при нарязване се очертавало нещо като националсоциалистическия пречупен кръст, ето и един откъс от писмо на Постишев до НКВД:

„На снимката на другаря Будьоний, поместена на първата страница на вестник „Волжская комуна“ от 20 септември 1937 година, на ръкава му петолъчната звезда има явно изразена форма на фашистка свастика“.

В резултат от писмото били арестувани фотографката на вестника Шелудякова и цинкографът Сергеевский с обвинение в „контрареволюционна дейност“, но – което е много чудно точно за това време на разстрели – се отървали леко.

Краят на Павел Постишев обаче не бил лек: през 1939 година го снели от длъжност, осъдили го на смърт и в една мразовита нощ го разстреляли заедно със съпругата му в двора на Бутирския затвор.

Тялото на Постишев оставили да лежи дълго време на студа, от което бащата на Дядо Мраз накрая се превърнал в истинска голяма ледена шушулка.

И тук наистина свършваме, догодина – живот и здраве – ще разкажем за Снегурочка (Снежанка), а сега само прибавяме като бонус краткото изложение на Александр Невзоров за Дядо Мраз и неговия баща (нищо различно от това, което казахме, между другото):