СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 01, 2018

За Дядо Мраз и неговия баща

Помните ли какво казваше Бай Ганю: „Ние сега само супа ядем, чорбата е турско ядене“.

Следвайки нашия любим национален герой, днес можем да кажем: „Ние сега само Дядо Коледа посрещаме, Дядо Мраз е съветско изобретение“.

Не казвам руско, а съветско, защото наистина е така.

Да, в руския фолклор има персонажи, свързани със студа: по-стария Дед (Дядо) Трескун, или Трескунец (носещ „трескучий“ (лют, от който всичко се пука с трясък) студ), по-новите Морозко (Мразко), Мороз Иванович (Мраз Иванович) или Мороз Красный нос (Мраз Червен нос, има даже такава поема от Некрасов), но всичките те не носят подаръци на децата и се отличават с изключително зъл нрав – морят от студ където когото и каквото срещнат (в споменатата поема на Некрасов Мраз Червен нос вледенява насред гората една нещастна женица).

Добрият Дед Мороз (Дядо Мраз), радващ децата с подаръци, го няма изобщо около елхата, която в Русия се появява едва в началото на XVIII век (при това като новогодишна, рождественска става чак в средата на XIX век), когато Пьотр I се опитва да поевропейчи руснаците и им въвежда с укази какви ли не западни традиции (от това да празнуват Нова година до това да не си бъркат в носа, когато се хранят на трапезата).

Когато болшевиките, „рушители на стария свят“ – по тяхна дефиниция, вземат властта в Русия, елхата не изчезва веднага като елемент от тъмното минало; Владимир Дмитриевич Бонч-Бруевич, близък сътрудник и секретар на Ленин, разказва например за детско празненство с елха, на което присъстват „вождът на революцията“ и съпругата му Надежда Крупская.


Елхата е подгонена сериозно от болшевиките едва през 1927 година, когато по заповед на Сталин в страната започва масова и настървена антирелигиозна кампания; на снимката от онова време плакатът призовава родителите да не честват Рождество и да не правят елха на децата си.


Но болшевиките, вече именуващи се комунисти, имат прословутия навик да лягат с едно, а да стават с друго, точно обратното.

Минава време и ето че през 1935 година във вестник „Правда“ се появява статия със заглавие „Хайде да направим за Нова година една хубава елха на децата!“ („Давайте организуем к Новому году детям хорошую елку!“).

Автор на статията е Павел Петрович Постишев (на шаржа от онова време, горе), секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), но нейното публикуване няма как да е станало, разбира се, без височайшата благословия на Йосиф Висарионович.

Павел Постишев, вторият отдясно между Сталин и Ворошилов

В статията си Постишев пише:

„В дореволюционно време буржоазията и буржоазните чиновници задължително правеха за Нова година елха на своите деца. Децата на работниците все гледаха със завист през прозореца светещата с разноцветни огънчета елха и веселящите се около нея деца на богаташите. Защо у нас училищата, детските домове, яслите, пионерските клубове и дворците на пионерите лишават от това прекрасно удоволствие децата на трудещите се в Съветската страна?“

Както казвахме някога, в болшевишките страни (а такава беше и нашата), когато вождовете пръднат, всички стоящи по-долу от престараване се насират.

И започва едно масово, едно повсеместно честване на Новата година с елхи (смее ли някой да не чества!), а най-голямата и най-представителната елха е поставена и украсена, разбира се, в Колонната зала на Дома на съюзите в Кремъл, където на новогодишното празненство отиват първите партийни и държавни ръководители начело с другаря Сталин.

Точно там за първи път покрай елхата се появява един нов образ - Дед Мороз (Дядо Мраз), добър старец, който обича децата, поради което им раздава подаръци, оттам след това започва да шества той и по цялата „необятна“ Съветска страна, превръщайки се в задължителен елемент на всяко новогодишно празненство.


Идва Дядо Мраз и в България, след 1944 година, когато ни е натрапено съветското господство, а с него ни натрапват и въпросния съветски новогодишен персонаж, който трябва да замени любимия дотогава на децата рождественски Дядо Коледа.

И го замени - чак до наши дни, когато нещата пак се обърнаха, защото в края на краищата, както мъдро казва поговорката, за всяка свиня идва Коледа.

Включително и за натрапените ни съветски културни изобретения.

И тук бихме могли да свършим, но нека да кажем все пак още няколко думи за бащата на Дядо Мраз – „несломимия“ (така го наричали – „несгибаемый“) болшевик Павел Постишев.

През 1932-1933 година той, като втори секретар на Комунистическата партия на Украйна, инициира идеята за повишаване на зърнените доставки от селяните, което довежда до това, че, поради много ниската реколта, в Украйна и Южна Русия настъпва така нареченият Голодомор (Гладомор) – масов глад, жертва на който стават около три милиона души.

Преместен „за наказание“ на друга партийна работа - в Куйбишев, Павел Постишев проявява в кампанията за ловене и ликвидиране на „врагове на народа“ нечувана жестокост – прекалена даже за мерките на 1937 година.

Типичната болшевишка (комунистическа) мания за преследване, у Постишев била доведена до крайност: като анекдотични (но не са) звучат разказите как ту изземал от продажба партиди кибрити, защото му се мяркал на етикета им или в пламъка на кибритените клечки образът на Троцкий (по това време най-големия враг на народа и лично на другаря Сталин), ту ученически тетрадки, защото в образа на Сталин на корицата им виждал пронизваща го като с нож линия, ту салам, на който при нарязване се очертавало нещо като националсоциалистическия пречупен кръст, ето и един откъс от писмо на Постишев до НКВД:

„На снимката на другаря Будьоний, поместена на първата страница на вестник „Волжская комуна“ от 20 септември 1937 година, на ръкава му петолъчната звезда има явно изразена форма на фашистка свастика“.

В резултат от писмото били арестувани фотографката на вестника Шелудякова и цинкографът Сергеевский с обвинение в „контрареволюционна дейност“, но – което е много чудно точно за това време на разстрели – се отървали леко.

Краят на Павел Постишев обаче не бил лек: през 1939 година го снели от длъжност, осъдили го на смърт и в една мразовита нощ го разстреляли заедно със съпругата му в двора на Бутирския затвор.

Тялото на Постишев оставили да лежи дълго време на студа, от което бащата на Дядо Мраз накрая се превърнал в истинска голяма ледена шушулка.

И тук наистина свършваме, догодина – живот и здраве – ще разкажем за Снегурочка (Снежанка), а сега само прибавяме като бонус краткото изложение на Александр Невзоров за Дядо Мраз и неговия баща (нищо различно от това, което казахме, между другото):


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.