Нобелови лауреати – 1948 година

Патрик М. С. Блакет (Patrick M.S. Blackett)

18 ноември 1897 г. – 13 юли 1974 г.

Нобелова награда за физика

(За усъвършенстване на метода на камерата на Уилсън и направените открития в областта на ядрената физика и космическата радиация.)

Английският физик Патрик Мейнърд Стюарт Блакет е роден в Лондон и е единственият син от трите деца на Артър Стюарт Блакет, борсов посредник, и Каролайн Франсис (Мейнърд) Блакет. На девет години Блакет започва да посещава малко подготвително училище в Лондон. След това, мечтаейки за морска кариера, постъпва през 1910 г. в Озбърнския кралски морски колеж, а след това, през 1912 г., в Дартмутския кралски морски колеж, където става един от най-добрите ученици.

Когато през 1914 г. избухва Първата световна война, Блакет започва морската си служба като кадет на военен кораб. Участва в сражения край Фолклендските острови и Ютландия и получава звание лейтенант през 1918 г., няколко месеца преди края на военните действия. След войната се записва на шестмесечни курсове в Магдален колидж (Оксфорд). През същата година излиза в оставка и започва да учи физика в Кеймбридж, като завършва през 1921 г. със степен бакалавър.

Блакет получава стипендия, остава в Кеймбридж и работи под ръководството на Ърнест Ръдърфорд в университетската лаборатория "Кавендиш", водещ център за изучаване на радиоактивността и строежа на атома. Там той използва кондензационната камера на Ч. Т. Р. Уилсън, като бомбардира атоми на азота с алфа-частици (хелиеви ядра). Камерата на Уилсън е прозрачен цилиндър, запълнен с концентрирана пара и поставен между полюсите на електромагнит. Заредените частици, преминавайки през цилиндъра, създават по пътя си йони, върху които се кондензират пари, образуващи видими следи, даващи възможност да бъдат фотографирани. Блакет иска да изясни природата на крайните продукти от взаимодействието на алфа-частиците с атомите на азота. През 1924 г., като проучва повече от 25 000 фотоплаки, той доказва, че в резултат от сблъскването на алфа-частиците с атомите на азота се образува водородно ядро (протон) и кислороден изотоп, като потвърждава с това предположението на Ръдърфорд, че от един елемент може да се получи по изкуствен път друг.

Блакет си взема отпуск от Кеймбридж през 1924-1925 година, за да учи квантова механика и спектрален анализ под ръководството на Джеймс Франк в Гьотингенския университет в Германия. След завръщането си продължава своите изследвания в лабораторията "Кавендиш" и през 1930 година става лектор.

През 1932 г. Блакет, заедно с италианския физик Джузепе П. С. Окиалини, започва да изучава космическите лъчи. За да осъществят управлението на камерата на Уилсън от брояч, те съединяват два Гайгерови брояча (единият разположен над камерата, а другият под нея) с електрическо реле, което включва фотоапарата, щом през камерата премине заредена частица. Тази система заменя по-предишната, при която фотографирането става през определени промеждутъци от време и която е по-малко ефективна за регистрирането на пътищата на частиците в камерата. За една година работа Блакет и Окиалини успяват да открият следи от позитрон, положително заредена частица с маса, равна на електрона, като потвърждават с това откриването на позитрона, направено няколко месеца по-рано от американския физик Карл Д. Андерсън. Нещо повече, те са първите, които откриват, че позитроните и електроните обикновено се появяват на двойки, образуващи "потоци".

Като изследват излъчването на радиоактивните вещества, Блакет и Окиалини забелязват, че потоците от позитроно-електронни двойки се появяват по всяка вероятност от гама-лъчите (късовълново излъчване от ядрото). Тъй като позитроните обикновено не се срещат на Земята, те достигат до извода, че превръщането на гама-излъчването в електронно-позитронни двойки би трябвало да удовлетворява уравнението на Алберт Айнщайн, според което масата и енергията са еквивалентни (Е = mc2). Така Блакет и Окиалини потвърждават за първи път експериментално уравнението на Айнщайн, когато енергията се превръща в маса.

Като напуска Кеймбридж, за да стане професор по физика в Бъркбек колидж, вечерен колеж към Лондонския университет, Блакет продължава да изследва космическите лъчи. През 1935-1936 година той работи като член на комитета на Тизърд, създаден от министерството на авиацията за усъвършенстване на военно-въздушната защита на Великобритания пред нарастващата опасност от страна на германските люфтвафе. Пред 1937 г. сменя У. Л. Брег на поста професор по физика в Манчестърския университет. В продължение на една година той заменя по-голямата част от преподавателите и служителите във физическия факултет, които работят в областта на рентгеновата кристалография, специализацията на Брег, със служители и преподаватели от Бъркбек колидж, защото му е необходима помощ за изследване на космическите лъчи.

По време на Втората световна война Блакет оставя работата в университетската лаборатория. Като главен научен представител на отдела за приборостроене към управлението на Кралските военно-въздушни сили той работи над усъвършенстването на прицелното бомбардиране, по линия на командването на противовъздушната отбрана, занимава се с проблема за координиране на радарните системи със зенитните оръдия, по линия на британското брегово командване, а след това като директор на морските операционни изследвания към Адмиралтейството работи над усъвършенстването на въоръжението за борба с подводниците. Международната репутация на Блакет като физик му помага да бъде назначен в подкомитета към комисията за научни изследвания на ВВС, ръководена от Дж. П. Томсън. Когато подкомитетът представя през 1941 г. доклад до правителството, в който настоява Великобритания да се заеме с производството на атомна бомба, Блакет е единственият негов член, който не се съгласява с това. Убеден, че правителството не разполага със средства да осъществи бързо проекта, той препоръчва на Англия да обедини своите усилия със Съединените щати, както и става.

След войната Блакет критикува решението на САЩ да хвърли атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, като смята, че това решение е предизвикано от политически, а не от военни подбуди и е "първият акт на студената дипломатическа война с Русия". Той изразява своите възгледи в книгата си ""Военните и политическите последици от изследването на атомната енергия" ("Military and Political Consequences of Atomic Energy"), която излиза през 1948 г. След нейното публикуване работата на Блакет като съветник на правителството намалява рязко за много години.

Като се връща в Манчестър, Блакет подновява своите изследвания върху космическите лъчи. Той предлага също така нова теория, обединяваща магнитните свойства на Земята, Слънцето и звездите, но я обявява за несъстоятелна след няколко години. По-късно се връща към въпросите, близки до скалния магнетизъм - излъчването от магнитни материали, намерени в древни скални образувания. По резултатите от проведените измервания Блакет достига до извода, че изместването на полюсите и дрейфуването на континентите са действителни явления.

Блакет напуска Манчестър през 1953 г., за да смени Дж. П. Томсън на поста ръководител на физическия факултет в научно-техническия лондонски Империъл колидж. Две години по-късно той става, освен това, научен декан на Кралския колеж, влизащ в състава на Империъл колидж, и остава на този пост до 1960 г. През 1963 г. подава оставка и става съветник на Лейбъристката партия по въпросите на науката и техниката. Когато партията побеждава на изборите приз 1964 г., Блакет оглавява Консултативния съвет по техника. През 1965 г. напуска тази пост, за да стане президент на Лондонското кралско дружество.

През последните години от своя живот Блакет, който нарича себе си фабиански социалист, посвещава много време и енергия на политическите въпроси. Избран през 1943 г. за президент на Асоциацията на учените, влизаща в състава на Британския конгрес на трейдюнионите, той заявява, че "начинът, по който учените могат да помогнат най-добре за промяна на обществото, е като споделят своята съдба с организираната работническа класа, защото именно тя ще получи в крайна сметка най-много от развитието на науката". Той често чете лекции по проблемите на науката и нейните отношения с обществото и участва в много организации, сред които Съвета на Института за развитие на морските територии, Конференцията на ООН за използване на науката и техниката за икономическо развитие и Съвета за научна политика. Като посещава Асоциацията на индийския научен конгрес през 1947 г., Блакет започва да се интересува от развитието на науката в Индия, а също така от икономическите и политическите проблеми на тази страна.

През 1924 г. Блакет се жени за Констанца Байон, семейството има дъщеря и син. Висок на ръст човек, с енергични маниери и добър оратор, Блакет внася ентусиазъм във вълнуващите го области на живота, които включват не само науката, но и политическите, социалните и икономическите въпроси. Умира в Лондон.

Сред многобройните награди на Блакет са Кралският медал (1940 г.) и медала Копли (1956 г.) на Лондонското кралско дружество, медала "За заслуги" на правителството на САЩ (1946 г.), медала Далтон на Манчестърското литературно и философско дружество (1949 г.) и орден на мексиканското правителство (1970 г.). Той е член на десет чуждестранни научни дружества и притежава двадесет почетни научни степени. През 1965 г. е награден с британския орден "За заслуги", а през 1969 г. става пожизнен пер, барон Блакет.

Превод от руски: Павел Б. Николов