Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 14

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО

ТЕМЕНУЖКА

(VIOLA)

Трета забава от втория ден

ТЕМЕНУЖКА, НА КОЯТО ЗАВИЖДАТ СЕСТРИТЕ Ѝ, СЛЕД ДЪЛГА РАЗМЯНА НА ШЕГИ И ЗАКАЧКИ С ЕДИН ПРИНЦ, ВЪПРЕКИ ТЯХНАТА ЗАВИСТ, СТАВА НЕГОВА ЖЕНА.

Разказът на Чека трогнал слушателите до дъното на душата им и всички, като похвалили хиляда пъти принца, че е скроил вярно куртката [1] на сестрите на Нела, превъзнесли до звездите всеотдайната любов на момичето, което при такива опасности е могло да се покаже достойно за любовта на принца. Но Тадео дал знак на всички да млъкнат и наредил на Менека да направи своята вноска; и тя изпълнила дълга си по следния начин:

- Завистта е истински ураганен вятър, който събаря опорите на човешката слава и издухва посевите от полето на добрите надежди. Но много често, по повеля на небето, се случва този вятър, който уж навежда човека с лице към земята, да тласне всъщност към неочаквано щастие. Пример за това ще видите в приказката, която ще ви разкажа.

Живял някога един добър и не много беден човек на име Коланело, той имал три дъщери, които се казвали Роза, Карамфилка и Теменужка. И най-малката била толкова красива, че все едно готвела ястия, способни да пречистят всяко сърце от всякаква горест; поради което опекла и изсушила и Чулоне, сина на краля, който - минавайки често през долината, където работели в градината трите сестри, свалял всеки път шапката си и казвал: "Здравей, здравей, Теменужке!" На което тя винаги отговаряла: "Здравей, сине на краля! Аз мога повече от тебе".

Заради тези нейни приказки сестрите ѝ се сърдели много и мърморели: "Каква си невежа, че задяваш сина на краля, що за лоши маниери!" И тъй като Теменужка не обръщала внимание на думите им, те, за да си отмъстят, тичали при баща си и се оплаквали, че по-малката им сестра е станала много нахална и дръзка, че се отнася непочтително към принца, все едно са равни, и че някой път, ако не днес, то утре, на него ще му кипне и ще ѝ даде да се разбере.

Коланело, като разумен човек, за да избегне подобни случаи, изпратил Теменужка да поживее при една от своите лели, която се казвала Кучеванела, та да ѝ помага в работата. Но принцът, като минавал, както обикновено, край къщата им и не виждал мишената на своите желания, за броени дни заприличал на славей, който не е намерил пиленцата си в гнездото и прелита от клон на клон, оплаквайки загубата. Той често слагал ухо на ключалката, докато не разбрал от разговорите къде живее в момента Теменужка. Тогава отишъл направо при лелята и ѝ казал:

- Госпожо, ти знаеш кой съм, какво мога и на какво съм способен. Нека това, което искам да ти кажа, си остане между нас и ще мълчим за него и ти, и аз; направи ми една услуга и след това искай от мене колкото пожелаеш пари.

- С всичко, което е по силите ми - отвърнала старата жена, - съм готова да служа на вашите заповеди.

И принцът казал:

- Не искам нищо друго, освен да целуна Теменужка, а след това, ако щеш, и парцалите ми вземи.

А старата жена отговорила: - За да ви угодя, ще се радвам и одеялото над вас да държа, когато лежите в леглото заедно Но не искам тя да се досети, че съм послужила за дървената част на това копие, че именно аз имам пръст в тази срамна работа. Няма да е добре в края на дните си да заслужа звание, достойно за момчето, което движи ковашкия мех. И всичко, което мога да направя за тебе, е да те скрия в стаичката зад градината, а аз ще намеря повод да изпратя там Теменужка. И ако ти, след като имаш в ръцете си и плата, и ножиците, не си свършиш сам работата, вината ще бъде единствено твоя.

Принцът, като чул този отговор, дарил лелята с всичката си щедрост, и - без да губи време, се мушнал в стаичката. А старата жена, под предлог, че иска да скрои някакъв плат, казала на племенницата си:

- Теменужке, момичето ми, ако ме обичаш, иди, миличка, в стаичката и ми донеси метъра.

И Теменужка отишла послушно в стаичката, където я чакала засадата; грабвайки метъра, ловка като котка, тя изскочила оттам, като оставила принца с пръст в устата, почервенял от срам и сърдит от огорчение.

А старата жена, като видяла колко бързо се върнала, разбрала, че уловката на принца не е постигнала целта си и след известно време казала на момичето:

- Иди, племенничко моя, в стаичката и ми донеси кълбото брешанска [2] прежда, което се намира в онова шкафче.

Теменужка хукнала, взела кълбото и се изплъзнала като змиорка от ръцете на принца. Минало още малко време и лелята отново казала:

- Теменужке моя, ако не ми донесеш шивашките ножици от стаичката, с мене е свършено.

И Теменужка, като слязла долу, била атакувана за трети път, но подскочила като ловджийско куче, прескочила капана, изтичала по стълбата нагоре и отрязала с ножиците двете уши на леля си със следните думи:

- Вземи си бакшиша, посреднице! Всеки труд е достоен за награда! Нека отрязаните уши са за тебе като доблестните рани за войника! И ако не ти отрязах носа, то е, за да душиш как вони твоят срам, мерзка своднице, господарска угоднице, съдържателко на бардак, евтина просякиньо, развратителко на деца!"

Като казала това, тя се върнала незабавно вкъщи, оставяйки леля си безуха, а принца вцепенен от изумление.

Но и сега, когато минавал край бащиния дом на Теменужка, както преди, виждайки я да работи, принцът пак подхващал старата песен: "Здравей, здравей, Теменужке!" А тя все така му отговаряла като добър дякон [3]: ""Здравей, сине на краля! Аз мога повече от тебе".

И сестрите ѝ, като нямали повече сили да търпят нахалницата, се наговорили да ѝ видят сметката. Имало в дома им едно високо прозорче, което гледало към градината на един орк и те решили да използват това, за да се избавят от нея [4]. Като изпуснали едно кълбо скъпи конци, с които шиели завеса за кралицата, сестрите започнали да нареждат: "О, горко ни, загубени сме! Няма да свършим работата навреме, освен ако Теменужка, най-малката, най-леката, най-пъргавата, не се спусне по едно въже в градината и не ни донесе изгубените конци!" И Теменужка, като слушала тези оплаквания и нямала сили да гледа сестрите си толкова огорчени, сама предложила да се спусне в градината. Те я вързали с едно въже и като я спуснали долу, хвърлили въжето след нея.

По това време дошъл оркът да види градината си и, като си простудил краката, защото в градината било мокро, пръднал с такава сила и толкова гръмко, че - изненадана, Теменужка се уплашила и извикала: "О, майчице, помогни ми!"

Оркът се обърнал и - като видял прекрасното момиче, си спомнил как чул от някакви студенти, че в Испания конете забременяват от вятъра; затова си помислил, че вятърът от пръднята му е осеменил едно от дърветата в градината и ето че от него се е появило това прелестно създание. Като прегърнал Теменужка с велика любов, той казал: "Дъще, дъщеричке моя, част от моето тяло, дихание на моята душа! Кой би могъл да повярва, че един случаен полъх би могъл да даде форма на толкова красиво личице! Кой би казал някога, че влиянието на студа е способно да създаде такъв пламък на Амур!" С тези и други думи, изпълнени с нежност и топлина, той я отвел при три феи, като им поръчал да се грижат за нея и да я хранят с най-пресните плодове от градината.

А принцът, като не виждал своята Теменужка и нямал никакви вести за нея, ни стари, ни нови, изпаднал в такова отчаяние, че от плач очите му се подули, лицето му посиняло като на мъртвец, устните му станали пепеляви и нито ядял, за да укрепи тялото си, нито спял, за да намери покой. Като разпитвал навсякъде и обещавал награди, той дълго я търсил по цялата околност, докато най-сетне разбрал къде живее.

Повикал орка и му казал, че е много болен (което можело да се разбере и по вида му), та ако оркът се смили над него и го пусне в градината си за един ден и една нощ, и му даде стая за нощувка, това ще бъде достатъчно да си поправи здравето.

Оркът, който бил васал на баща му, не можел да откаже тази малка услуга и щял да се радва даже, ако не му стига една стая, да му даде всичките си стаи, а заедно с тях и живота си. Но принцът му благодарил, помолил само за една стая, която, по щастлива случайност, се оказала до стаята на орка, който спял на едно легло с Теменужка, пазейки я като родна дъщеря.

И когато нощта започнала да си играе със звездите на "Спусни завесата" [5], принцът, като видял, че вратата към спалнята на орка е отворена (защото било лято и мястото било безопасно, а оркът обичал чистия въздух), та като видял това принцът, влязъл тихо-тихо, доближил се до Теменужка и я ощипал два пъти. Теменужка се събудила и започнала да се оплаква: "Леле, колко бълхи!" Оркът пуснал Теменужка да легне на другото легло, но принцът продължил да я щипе в тъмното, а тя все така подвиквала. Оркът ту ѝ давал нов дюшек, ту нов чаршаф и цялата нощ минала в такива занимания - докато зората не донесла вест, че Слънцето е живо, и по цялото небе не започнали да махат черните завеси.

Щом денят осветил стаите, принцът видял момичето да стои на вратата на къщата и казал както винаги: "Здравей, здравей, Теменужке!" И когато Теменужка отговорила: "Здравей, сине на краля! Аз мога повече от тебе", принцът веднага добавил: "Леле, колко бълхи!" Тогава Теменужка разбрала, че нощните ухапвания са били шега на принца и като отишла при феите, им разказала за издевателството.

- Ако е така - казали феите, - ние постъпваме с пиратите като с пирати и към всички негодници прилагаме морския закон. Ако това куче те ухапе, ще му одерем кожата; ако ти напакости един път, ще му го върнем един път и половина. Помоли орка да ти подари чифт пантофки със звънчета и след това остави работата на нас, а ние ще се отплатим на този момък според заслугите!"

Теменужка жадувала за отмъщение и още същия ден измолила от орка пантофки със звънчета. Почакали, докато небето, като генуезка жена, спусне пред лицето си черна тафта, отишли четирите в дома, където спял принцът, там феите с Теменужка станали невидими и влезли вътре. Щом принцът затворил очи, феите предизвикали ужасна суматоха, а Теменужка скачала по пода със звънтящите пантофки, така че от тропота, грохота и звънтежа принцът скочил в хладен пот и ужасен започнал да вика: "Майчице, помогни ми!" Като повторили това три-четири пъти, те избягали.

Като пил сутринта лимонов сок и отвара от семена, за да му мине страха, принцът излязъл да се разходи в градината, като нямал и минута търпение да види своята Теменужка, която сега изместила всичките му мисли от главата. Като я видял на вратата, принцът казал: "Здравей, здравей, Теменужке!", а Теменужка отвърнала: "Здравей, сине на краля! Аз мога повече от тебе". Принцът пък си знае своето: "Леле, колко бълхи!", но тя: "Майчице, помогни ми!"

Като чул това, принцът казал:

- Ох, надви ме ти, натри ми носа. Трябва да се предам, щом ме победи. И сега, след като наистина разбрах, че можеш повече от мене, без колебание искам да те взема за жена.

Извикали орка и принцът го помолил за ръката на Теменужка, но той не искал да си вре носа в чужди работи, защото научил сутринта, че Теменужка е дъщеря на Коланело, а той се излъгал, когато помислил, че това ароматно видение е родено от зловонния зефир. Веднага съобщили на бащата за щастливата съдба, отредена за дъщеря му, и с нечувано веселие направили сватбата, като потвърдили верността на изречението:

красивата девойка няма да се застои..

1. Жаргонен израз, който означава екзекуция.

2. Произведена в Бреша (Ломбардия)

3. В оригинала е казано: da buono diacono, въпреки че в периода на Контрареформацията дяконския чин в Западната църква практически изчезва. Неапол, град с голямо гръцко население, дълго запазва в църковния бит и обред не малко гръцки особености, някои от които съществуват и днес.

4. Обикновено се смятало, че орките са людоеди. Но в приказките на Базиле, наред с орките людоеди, се срещат и добри орки.

5. "Спусни завесата" - детска игра.

Превод от руски: Павел Николов

(Следва)