Журналистическите бунтове – знак за надежда

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Понякога човек се отчайва – струва му се, че властта на Петро Порошенко повтаря „успеха“ на неговия колега Владимир Путин, като опитомява украинската журналистика и възражда традициите на съветската пропаганда. До неотдавна украинските телевизионни канали се опитваха да разказват за политическия и обществения живот, а сега са поставени в рамките на цензурата от улица „Банкова“*), както в Русия, получавайки „указания“ от администрацията на президента – кой може да бъде канен, а кой – в никакъв случай. Както в Русия, украинската журналистика се превръща в обслужващ властта персонал, в информационни бойци, пред които се поставя условие – работиш и лъжеш или не работиш.

В средата на 90-те години на миналия век украинската журналистика вече се бунтуваше, протестирайки срещу приетите нови закони, нарушаващи Конституцията, срещу многобройните убийства и нападения над журналисти, срещу неразследваните престъпления и преследването на средствата за масова информация. След това олигарсите купиха тези средства и научиха журналистите да оценяват своето творчество в банкноти. Последните събития обаче дават надежда, че не всичко е все още до край купено и опорочено, има още надежда да се запази честта и достойнството на професията.

На 23 декември миналата година от канала NewsOne беше уволнена Надежда Сас, която написа в своя акаунт:

„Скъпи приятели, крайно ми е приятно, че след абсолютно спонтанното, но много искрено изявление по отношение на нашия Президент и неговото „имущество“, мнозина от вас ме подкрепяха и преживяваха дали това няма да стане причина за моето уволнение. И ето че, за съжаление, това се случи. Вчера след обяд (ден преди поредното ми излизане в ефир) научих от собственика на канала Евгений Мураев и главната редакторка Роксолана Завинская, че каналът прекратява сътрудничество си с мене. Официалната версия: за нарушаване на професионалните стандарти и за лично мнение за ръководството на страната в ефир. Какво означава това, мисля, че всички разбират сами“.

Бившата вече водеща на програма по телевизионния канал ZIK Роксана Руно обясни също в своя акаунт причините да бъде уволнена:

„Приятели, вече се сбогувах със Зик. Така се получи, че стана почти на рождения ми ден. Символичен подарък. Във Фб и лично благодарих на всички, които работиха с мене през тези месеци. На лични не вдигайте врява с „какво се случи?“.

За тези които се интересуват.

Веднага ще приключа с въпроса – не става дума за рейтинг, информационният отдел лежи в основата на популярността на канала, набра сили, „Зіткнення“**) е сред лидерите.

Но. Темата „заложниците бяха спасени благодарение на Медведчук“, а говорител по нея да е самият Медведчук***) не ми подхожда. Нито на мене, нито на канала. НЯМА да го каня в студиото, да му правя реклама или да го „спускам“ на водещите (които не са и подозирали за такова възможно щастие, както и за много други неща).

Да, това е позиция, както ме помолиха да уточня в отговор и в разговор пред свидетели. Не приемам от ръководството подобни настоятелни молби.

При „отсъствието“ на такива желания в информационния отдел бяха вложени много усилия, това беше едно от условията да отида там. Това е важно.

Когато през юли си отидоха Дарина Шевченко****) и Данило Мокрик*****), говорейки открито за причините и следващите ги сигнали за журналистите, това стана условие за моята бъдеща работа. Успях да направя максималното през тези месеци, но това е вече уморително и нереално за двете страни, по лесно е да се разделим и да си вземат по-малко придирчиви Креативни.

Темата е затворена“.

Някога по време на военната диктатура на генерал Ярузелски в Полша единствената възможност за протест бяха уволненията – полските журналисти пазеха своята чест, отхвърляйки цензурата и необходимостта да се занимават с пропаганда. Сега същото става в Украйна, която преди четири години даваше надежда да се превърне в съвременна страна, спазваща демократичните институции, сред които свободата на словото и свободата на мненията са основни. За Порошенко уволняването на журналисти трябва да стане сигнал, че да се оказва натиск върху журналистите и да им се запушва устата, а да се пълнят джобовете им с пари е временно явление, след което идва бунтът. Все пак Украйна не е Русия, а Порошенко е лошо копие на Путин.

БЕЛЕЖКИ НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

*) На улица „Банкова“ № 11 в Киев се намира Администрацията на Президента на Украйна.

**) „Зіткнення“ („Сблъсъци“) - предаването, което води до уволнението си Роксана Руно.

***) Виктор Медведчук – ръководител на гражданското движение „Український вибір“ („Украински избор“), участник в преговори за освобождаване на пленници от ДНР и ЛНР, но и обвиняван в сътрудничество с въпросните сепаратистки „републики“.

****) Дарина Шевченко – бивш ръководител на Отдела за журналистически разследвания на канал ZIK, която предупреди, че спирането на предаването „Остання інстанція“ („Последна инстанция“) на Данило Мокрик е сигнал за всички останали журналисти, работещи в ZIK.

*****) Данило Мокрик – украински разследващ журналист.