СЛУЖБОМЕР

сряда, януари 10, 2018

Иранските страдания на ватниците

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Ако трябва да обясним набързо какво означава руската сленгова дума „ватник“, пренасяйки я на наша почва, бихме казали накратко така: последовател на Волен Сидеров, Валери Симеонов или Красимир Каракачанов.

Руският речник за неологизми (нови думи) „Новослово“ характеризира тази дума, вече на родна руска почва, така: „Събирателен образ на руското патриотично стадо. Обича тоталитарната власт (Путин, Сталин), подчинението, поставянето на хората под един знаменател, водката и всичко руско. Мрази САЩ и всичко, което не е руско. Свещен ден за него е 9 май, когато обича да се напие и да заяви, че дедите му са воювали. Патриотичен, безволев и непреходно тъп. Опериран е от ирония и самоирония“.

Към характеристиката на „ватниците“, в светлината на иранските събития, дава своята лепта и Олег-Сандро Панфилов в следващия долу текст.

(Павел Николов)

Ватниците са много сложна политико-медицинска субстанция: с какво и как мислят, защо мислят и какво следва от това, е невъзможно да се обясни. Ватникът, най-общо казано, е имперски продукт, по-точно - това, което е останало от империята след столетна пропаганда и промиване на мозъци. Ватниците са същества без националност и традиции, те са подобие на роботи, в които от човека са се запазили чисто физиологичните функции, свързани с преработването на храната и възпроизводството на себеподобните. За ватника Нобеловата награда е празна работя, Илън Мъск - враг на цялото човечество, а Джордж Сорос - изчадие адово. Ватникът може да целува портрета на Сталин (грузинец по националност - бел. П. Н.) и едновременно с това не пропуска да нарече шофьора на такси Гиви (грузинско име - бел. П. Н.) „черножопый“ (жарг. човек със смугло лице, който не е руснак, точно преведено: „черногъз“ - бел. П. Н.).

Най-сложното нещо за ватника са събитията, които стават извън пределите на неговата совкова (от „совок“ жарг. руснак, който живее с манталитета на съветското време) галактика, защото, според заветите на Ленин и Сталин всичко, което става там, е лошо, а и ако се напомня на ватника за неговия произход, това е вече съвсем отвратително. Ватникът е схематичен, той усеща вибрациите на рубинената звезда на Спаската кула и действа според повелите на партията и правителството, думите „свобода“ и „демокрация“ са за него нецензурни, по-лоши са дори и от истинските руски попържни. Произходът на подобно отношение към свободата идва от пропагандата, а също така от продължителната селекция на ватниците: „свободата“ изисква работа, творчество, някаква дейност, която без разрешение от висшестоящото началство не трябва категорично да се предприема.

Още по-лоши са за ватниците религиозните дела, комунизмът им замени религията и им замества всичко: техният бог е Ленин, апостоли са Сталин и Путин, „обетована земя“ - татарския Крим, техният Мойсей се нарича Карл, а Исус, ако другарят Зюганов пожелае, може да основе Комунистическа партия на Руската федерация с филиал Комунистическа партия на Украйна. Затова ватниците нямат особени причини да се страхуват от ИДИЛ, а от аятолах Хаменеи изобщо не се боят, макар че и ИДИЛ, и аятолах Хаменеи мислят еднакво, така, както е мислел например Карл Маркс - за всеобщо благоденствие и „равноправие“, като пропагандата сама определя кой трябва да е по-равноправен от другите. ИДИЛ е само плашило, което помага на ватника да се ориентира в пропагандата, а иранския аятолах е приятел, той купува от Кремъл военна техника и нарича Вашингтон „сатана“.

Ватникът се оправя трудно със своите мюсюлмани, а още по-трудно с чуждите. Свой мюсюлманин е Рамзан, чужд мюсюлманин е този, който не обича Путин и неговата „миролюбива политика“. Тъй като ватниците са стадни същества, а техните прадеди са ходели в колони по площадите два пъти в годината, оценката им за събитията извън тяхната совкова галактика зависи от това кой иска да дружи с Русия и кой не иска. Например аятолах Хаменеи иска да дружи с Руската федерация срещу САЩ.

На Кремъл това му харесва. Затова ватниците нямат проблем да разсъждават за „ислямския фундаментализъм“ не в Чечня или Иран, а където и да е на друго място, защото за тях „ислямският фундаментализъм“ е също от областта на пропагандата и не зависи от броя на намазите или на овните, закланите за празника Байрам.

Тъй като ватникът чете само пропаганда, той знае за Иран много малко: например, че в Техеран през 1943 година е бил Сталин или че до 1979 година иранките са носели миниполи и бански. За мозъчето на ватника банските са висша проява на ватното разбиране за свобода. Получава се, че досега ходещите със забрадки в руските села бабички и възрастни жени са истински „ислямски фундаменталистки“ с хиджаби. Но руски хиджаби. А, от друга страна, шах Реза Пахлави беше лош, защото дружеше с Вашингтов и Лондон, а който дружи с тях, е враг на Москва.

Какво мисли ватникът за последните събития в Иран? Той мисли, че всичко е станало заради яйцата, така и пишат - „яйцата поскъпнаха, хората излязоха на улицата“. Иначе казано - в Русия мачкат с булдозери качествени продукти - хората мълчат, а в Иран изведнъж излизат да протестират. „Яйцата“ се оказаха най-простото и най-достъпното обяснение за политическата ситуация в съседната страна. Не корупцията, не икономическата катастрофа, не засилването на религиозния тоталитаризъм, не нарушаването на правата на човека, а именно обикновените ирански яйца. Ако се случи нещо, след време пропагандата ще обясни - другари ватници, не си струва да протестирате заради някакви яйца, могат да ви набият или даже да ви убият. Иранските страдания на ватниците са само част от житейската им дейност, смисъл на нищожния им живот - живот без образование, без знания, без желания да четат или поне да любопитстват. Сива периодично бълбукаща маса от постсъветски хора - гаранция за безметежното бъдеще на диктаторите. В момента негодуват, възмущават се, обсъждат яйцата и дават оценки. С появата на иранската тема сред ватниците се появи огромно количество експерти, по 150-200 души на час, които разясняват ставащото. Целият им труд е, за да си размътят мозъците и да настъпи самоуспокоение. А заедно с това да се успокоят и диктаторите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.