СЛУЖБОМЕР

четвъртък, октомври 31, 2019

Хелоуин: викториански размах

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как да отбележим празника не по-лошо от кралица Виктория?

Малцина викторианци можели да останат равнодушни към празници като Хелоуин. И даже самата кралица Виктория била сред неговите поклонници. Мистиката, привиденията, задгробният свят и спиритичните сеанси били сред любимите развлечения на публиката по това време. Сега Хелоуин е за мнозина само тиква със свещ в нея, евтини пластмасови маски и фалшива кръв от туби. Викторианците се отнасяли към нещата много по-сериозно, подготвяли предварително сложни костюми, а непосредствено на 31 октомври организирали домашни седенки с конкурси, гадания и, разбира се, любимите лакомства. Празнуването на Хелоуин, чиито корени идват още от келтските традиции, не могла „да премахне“ даже Англиканската църква.

ХЕЛОУИН: КЕЛТСКИ ТРАДИЦИИ

От древни времена за келтите 31 октомври бил ден, в който се провеждали фестивали в чест на умрелите. Предполагало се, че именно в навечерието на 1 ноември незримата граница, разделяща света на живите от света на мъртвите, ставала невероятно тънка, което позволявало на съществата „от другата страна“ да се промъкват в нашето подлунно царство. Палели се големи огньове, символизиращи края на лятно-есенния сезон и началото на зимния. Хелоуин бил двулик празник, едновременно радостен и тревожен. От една страна към края на октомври вече била събрана всичката реколта, хамбарите били пълни с храна, моряците, войните и пастирите се връщали по домовете си, където се приготвяли за дълго зимуване в обкръжението на своите близки. От друга страна, зимата била сезон на дълги, тъмни и студени нощи, на болести, на потенциален глад и на прочее опасности. В една от шотландските традиции по време на Хелоуин било прието да се подреждат камъни около огъня, всеки от който символизирал един от членовете на семейството. Ако на следващия ден един от камъните изчезнел, се смятало, че този родственик няма да преживее зимата.

Викторианска „вещица“

Католическата църква се опитвала да пренасочи вниманието на енориашите от изобщо всичките духове към честване на светците. Да се премахне напълно езическата традиция не се получило и затова църквата решила да видоизмени малко непосредствения повод. 1 ноември бил обявен за Ден на всички свети, а 2 ноември – за Ден на всички души, което предполагало възможността да се прави помен за всеки умрял човек. Премахването на много католически обреди с разпространението на протестантството засегнало и Хелоуин и службите за умрелите започнали да се смятат за вид магьосничество. Въпреки това на територията на Британия този ден продължил да се отбелязва с огньове, фойерверки, маскаради и гуляи. Но в Шотландия, Уелс, Ирландия и в северните райони на Англия размахът на празнуването бил по-широк, отколкото в централна Англия, където протестантите били повече от католиците.

КРАЛСКИЯТ ПРАЗНИК

Кралица Виктория организирала грандиозни празненства по време на Хелоуин. Церемониите не протичали в Англия, а в Шотландия, в замъка Балморал. Виктория участвала в тържествата заедно със своите деца, с всички придворни и с доверените си слуги. Подготовката за мероприятието отнемала няколко седмици и в навечерието на великолепното събитие множество селяни, фермери и граждани от околностите се събирали в замъка на 31 октомври.

Факелна процесия в Балморал

Всичко започвало с настъпването на тъмнината. Членовете на кралското семейство обикновено преминавали най-напред в открит файтон с факли в ръцете, а след тях се точела процесия от слуги и обитатели на замъка. Всички те също носели факли. Така обхождали заедно целия замък и околностите му, като накрая спирали при вратите, където вече горял голям огън. След това се появявал човек, облечен като плашило или дявол, който влачел след себе си каруца с чучело на вещица. Каруцата се съпровождала от девойки, облечени като феи. Хвърляли чучелото в огъня, където то изгаряло практически мигновено, а после започвал непосредственият празник с танци и песни. Канели всички празнуващи в замъка, където организирали бал, но един път било решено веселието и танците да бъдат направо на улицата до горящите огньове.

ГЛАЗИРАНИ ЯБЪЛКИ, ОРЕХИ И СТАФИДИ

Разбира се, не всеки викторианец можел да разчита, че ще бъде поканен от кралицата на бал. Въпреки това по-скромната публика имала свои начини да отбележи празника. На тържеството канели гости, стопаните се стараели всеки да бъде нагостен. Най-популярните лакомства били орехите и ябълките. Консумирали ги в невероятни количества. В Северна Англия даже наричали Хелоуин „Нощта, в която се трошат орехи“. Преди поднасянето потапяли ябълките в сироп от масло, а след това ги печели на огън. Орехите също обичали да поднасят печени. Освен тези две основни ястия, се предлагали също така плодове, курабии и ел.

Хелоуински забави

Ако вечеринката ставала в дома на заможни стопани, които са поканили голяма компания, можело да се разчита и на по-солидно угощение. Например списание „Дом и изкуство“ предлагало на читателите вариант на меню за Хелоуин. Там влизали: печени стриди, сандвичи, пуйка с плънка от кестени, глазирани ябълки, солени бадеми, маслини, салата от език, зелева салата, орехова торта, шоколадов или орехов сладолед, кафе, шоколад, бонбони, шоколадов крем, портокали, пъпеши, стафиди и различни ядки в неограничени количества. Меню, достойно не само за Хелоуин, но и за Рождество Христово.

Известна е рецептата за популярна през викторианската епоха торта. Тя трябвало да се приготвя при абсолютно мълчание. Рецептата за тортата можела дъ бъде всякаква, важното било при приготвянето ѝ стопанката да не произнася нито една дума. Когато тестото за тортата ставало готово, го поставяли във форма, а една от омъжените дами криела в него някакви предмети: пръстен, монета, копче, напръстник или ключ. Слагали тортата във фурната, след това я покривали отгоре с глазура. Трябвало да я поднасят също мълчаливо. Всеки гост получавал парче от нея (обикновено я разрязвал най-възрастният от присъстващите) и гледал дали не му се е паднал някой от скритите предмети. Пръстенът означавал сигурна скорошна сватба, ключът – пътешествия, копчето – любов, монетата – богатство, а напръстникът обикновено символизирал съдбата на стар ерген или стара мома.

Глазирани ябълки

Ябълките изпълнявали важна роля по време на празника. Използвали ги за многобройните конкурси и състезания. Най-известното от тях е ловенето на ябълки с уста от съд с вода. Макар че в това състезание можели да участват всички, момичетата обикновено предпочитали да гледат, защото по време на състезанието мнозина трябвало буквално да потапят главите си под вода при опитите да хванат ябълката. Друга забава бил конкурсът, при който на единия край на една пръчка закрепяли запалена свещ, а на другия – малка ябълка. След това окачали пръчката и я завъртали. Участниците се опитвали един след друг да захапят ябълката, но често получавали горещ восък от свещта по лицето.

Състезание за ловене на ябълки

Още един конкурс с ядене: на дебел конец нанизвали едра стафида така, че да е в самия център. Двама участници хващали с уста краищата на конеца и започвали „да ядат“ своя път към стафидата. Който първи достигнел средата, изяждал стафидата и се считал за победител. Играта, наречена „Призрачен огън“, също предвиждала използването на стафида. Слагали я в съд на повърхността на сол, напръскана с алкохол, и запалвали всичко това. Гостите танцували около пламъка, а след това трябвало да извадят стафидата, докато огънят не е угаснал.

НЕЗНАЙНИЯТ ГОДЕНИК

Повечето гадания на Хелоуин се изпълнявали от млади момичета. По същество те напомняли рождественските гадания. Въпросите засягали основно любовта и брака. Едно от популярните гадания било познаването на професията на бъдещия жених. Всяка девойка изливала с лъжица разтопено олово през отверстието на обикновен ключ за врата. Металът капел в тиган със студена вода и образувал различни фигури. По очертанията на фигурите гадаещите се опитвали да си представят какъв ще бъде по професия съпругът им. Ако се получело нещо, което приличало на оръжие, женихът ще бъде военен, кораб – моряк, плуг – фермер, книга – професор или политик. Ако капките олово не се съединявали в една фигура и оставали разединени, се смятало, че девойката или ще остане стара мома, или женихът ѝ няма да има никаква професия.

Викториански девойки по време на Хелоуин

Да се узнае какъв ще е годеникът на девойката, можело и с друго гадаене. До огнището поставяли три панички, в едната имало чиста вода, в другата – вода с мляко, третата била празна. Девойката връзвала очите си, приближавала се до паничките и потапяла лявата си ръка в първата, която ѝ попадне. Ако е чистата вода, значи ще се ожени за ерген, ако е водата с млякото, за вдовец, празната – ще остане стара мома. За да е сигурен експериментът, всяка участничка изпълнявала действието три пъти, при което резултатът се признавал, ако от трите пъти поне два пъти ръката ѝ попадне в една и съща паничка. Аналогично гадаене можели да правят и момците, само че вместо мляко във втората паничка слагали мръсна помия (това символизирало брак с вдовица).

Ако девойката не можела да реши кого от кавалерите да предпочете, използвали следния начин. Слагали орехи върху решетка, всеки от който символизирал един от поклонниците. След това поставяли решетката върху огън. Ако орехът започнел изведнъж да подскача, това означавало, че избраникът ще бъде вятърничав. Ако орехът горял или припламвал, това се смятало за признак за силно влечение към гадаещата.

Гадаене за годеник по време на Хелоуин

По време на Хелоуин се вършели също така страшни огледални гадания. Девойките се затваряли една след друга в тъмна стая със свещ и ядели ябълка, стоейки пред огледало. В разни варианти се допускали други вариации: да се бели или да се реже ябълка. Ако духовете проявят благосклонност, гадаещата ще види в огледалото лицето на своя годеник. Но някои твърдели, че им се явявал череп, а това било предзнаменование за скорошна смърт.

Случвали се и съвсем печални истории. Една девойка глътнала кокоше сърце по време на празничен обряд: според тази традиция гадаещата трябвало да се омъжи за следващия срещнат от нея нов познат. Сърцето заседнало в гърлото на девойката и тя се задушила. Но подобни случаи били извънредно редки, след като за този инцидент даже написали във вестник от 1896 година. Повечето забави и развлечения по време на Хелоуин били безобидни и викторианците участвали в тях повече заради веселието, независимо от техния мистичен характер.

сряда, октомври 30, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА

Какво можем да кажем още за рави Менахем, който тръгнал по пътя на злото да върши Господните дела със сто и шестдесет ученици в златни брони, и за онези тайнствени „галилейски разбойници“, които през 37 г. пр. н. е. , вълна след вълна, със самоубийствена храброст атакували римляните и Ирод и се криели отново „в блатата и непристъпните места, разграбвайки всичко по пътя си“? [1]

Имаме ли някакви други сведения за тях? От какво са се ръководели? Кой ги е ръководел? Какви са били техните планове?

Знаем ли нещо за тях освен пристрастния и явно непълен разказ на Йосиф Флавий?

Сред кумранските ръкописи има текст, който се нарича „Свитък за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината“. Ние ще поговорим после за Кумран по-подробно, а засега ще кажем, че този свитък е бил един от първите публикувани свитъци от Мъртво море. През 1947 г. той станал собственост на професора от Ерусалимския еврейски университет Елеазар Сукеник и бил публикуван, с всичката възможна бързина, през 1954 г.

„Свитъкът за войната“ бил апокалипсис, но такъв, какъвто още не сте виждали.

Това е цял оперативно-тактически план на Последната битка, с подразделения от архангели, използвани като стратегическо оръжие за масово поразяване, и с дивизиони духове вместо балистични ракети.

В този апокалипсис ангелите режат глави, светците се наслаждават на грабежа, Месията идва в най-трудния момент с войска от ангели върху облаци, като стратегически бомбардировач, а побеждаващата страна не рискува нищо, защото всички праведници, участващи в битката, възкръсват веднага след нейния край като компютърни стрелци. И, разбира се, резултат от това всеобщо клане са мирът, любовта и Царството божие на земята.

“Властта на китим ще свърши и неправедността ще бъде победена, като няма да остави и следа. [За синовете на тъмнината] няма да има избавление, [синовете на праведността] ще просияят по всичките краища на земята… Общината на боговете и войската на хората ще се срещнат в битка, като ще предизвикат голямо клане; в дните на нещастието синовете на светлината ще се сблъскат със синовете не тъмнината…“ (1QM, 1) [2].

Направлението на ударите и характерът на бойните действия са предсказани в този план за оперативно разгръщане на ангелите с най-малки подробности.

Предвоенната мобилизация ще заеме шест години. Самата кампания ще продължи четиридесет години; във войската на праведните и светците ще има двадесет и осем хиляди пехотинци и шест хиляди ездачи.

„През първата година те ще се сражават срещу Арам Нахараим; през втората срещу синовете на Луд, през третата срещу останалите синове на Арам, срещу Уц и Хул, и Тогар и Меша отвъд Ефрат“ (1QM, 2).

Неразбираемите названия не трябва да ни плашат. Както вече казахме, китим са римляните. Арам Нахараим е римската Сирия, опора на римското владичество на Изток, срещу която бил насочен още първия удар на предводителя Езекия. Синовете на Луд са цялата Анатолия отвъд Сирия или поне териториите между римска Сирия и партяните, иначе казано – Адиабена и Осроена. Уц са омразните идумейци. Тогар и Меша са разположени зад Ефрат, с други думи – на територията на Месопотамия.

Пред нас е една стратегическа диспозиция и оръжието, строят и тактиката на боя са описани в нея с най-дребни детайли.

„Строят ще се състои от хиляда души, построени в седем реда в дълбочина, всеки човек ще стои зад другия. Всички те ще държат бронзови щитове, полирани като огледало. Всеки щит ще бъде ограден с вита шарка и изрисуван най-изкусно с чисто злато и сребро, и бронз, и скъпоценни камъни, многоцветно изображение, създадено от изкусен майстор… Дължината на щита ще бъде два и половина лакътя, а ширината – половин лакът”.

Битката започва с артилерийска подготовка. Първи покрай отворилите щитовете си войници излизат войните с прашки. Те хвърлят камъни седем пъти; след тях излизат войните с къси копия. Те също хвърлят копия седем пъти.

“На наконечника на късото копие нека напишат: “Мълния на копието за могъщество на Бога”. А на дървената част на второто копие да напишат: “Кървави искри, за да падат сразените от Божия гняв”. А на дървената част на третото да напишат: “Пламъкът на бронята разяжда сразените грешници по време на Божия съд”. Да хвърлят всичко това седем пъти и да се върнат по местата си” (1QM, 6).

Редиците, построени по подобието на легион, са защитени от конница, общо 6 хиляди конници, по 500 от всяко коляно на Израил. Всички коне, отиващи на бой, ще бъдат жребци, техните ездачи трябва да са на възраст от тридесет до четиридесет и пет години. Тежковъоръжените конници ще бъдат от четиридесет до петдесет години. Те и техните коне ще бъдат с доспехи, шлемове и наколенници.

У читателя на този оперативно-тактически апокалипсис може да възникне въпросът: в състояние ли е малкият еврейски народ да се справи с всичките тези противници, от Уц до Меша? И откъде ще вземат щитове от чисто злато и копия, стегнати със златни пръстени, в които са инкрустирани скъпоценни камъни?

Отговорът се състои в това, че ще им помагат ангели.

Най-главната особеност на битката на Синовете на светлината срещу Синовете на тъмнината е в това, че наред със смъртните ще участват подразделения от ангели и Месията, който ще дойде с Войска от духове върху облаци.

„Храбри [войни] от Войската на духовете са в нашите редици и Героят на войната е с нашата община, и войската на неговите Духове е с нашите пехотинци и конници. Те са като облаци, като облаци роса, покриващи земята, като изливащ се дъжд, оросяващ всичко, което расте на земята“ (1QM, 12).

Тази Войска от духове напомня удивително за онова Небесно войнство, което видял пророк Елисей и което след това било строго забранено от монотеистите.

А Месията, идващ с тази войска върху облаци, подобни на онзи „голям облак и пламнал огън“ (Езекиил, 1:4), върху който идва Яхве или, ако искате, „ездачът на облаци“ Баал.

Яхве и Месията, идващи върху облаци, си приличат неотличимо. Месията е инкарнация на Яхве. Не е излишно, между другото, да напомним, че тези буреносни теофании на Бога на Израил, „който, за да помогне, се носи по небесата в своята слава върху облаци“ (Второзаконие, 33:26), са се появили сред сушата на Близкия Изток, където дъждове валят само през зимата – съпроводени от ужасяваща, разкъсваща небето буря.

Ясно е, че наличието на батальони ангели и на дивизии небесни духове в състава на една най-обикновена войска ще ѝ придадат несъкрушима сила.

Но тази небесна съставка предявява към войската изисквания за повишаване на ритуалната чистота, иначе казано – на праведността. За да се осигури тази праведност, хората, които имат нощно изтичане на семето, не трябва да отиват на бай; във войската не трябва да има нито слепи, нито куци. Дори мародерите, които грабят на бойното поле, трябва да спазват строгите правила на ритуалната чистота.

„Тези, които събличат убитите, грабят на бойното поле, чистят земята, надзирават обоза и доставят провизии, трябва да бъдат от двадесет и пет до тридесет години. Нито момчета, нито жени да не влизат в техния лагер… И нека нито куц или сляп, или инвалид, или прокажен с порок на плътта, или нечист тялом да не ходи на война с тях… И нека нито един човек, който има нощно изтичане на семето, да ходи на бой, защото свети ангели ще бъдат заедно с войската“ (1QM, 7).

Битката, в която влизат Синовете на светлината и Духовете, е в ден на Страшния съд. Месията, Ръководител на общината и Господ, се сражава в този текст не само с лоши хора, но и със самия Велиал.

„Защото този ден е [време на битка] на Господ с войските на Велиал и [на съд] над всяка плът… Войската на боговете-войни се запасаха за битката и редиците на Светците [са готови] за Деня [на Възмездието]. Защото Богът на Израил призова за меч срещу всички народи и ще извърши могъщи дела чрез Светците на своя народ“ (1QM, 15–16).

„Граби, Герою! Сложи ръка върху вратовете на своите врагове и с нозете си стъпчи купища убити! Сразявай народите на своите врагове и поразявай плътта им със своя меч!“ (1QM, 19) – гласи един от химните, които трябва да пеят победителите.

Тази битка ще донесе със себе си не само политически, но и космически преврат: на земята ще се възцари Царството божие. И „земята ще произведе за вас плодове на радостта. И вие ще ядете и ще наедрявате. И няма да има на земята нито спонтанен аборт, нито болест, нито напаст или гнили плодове… Защото Бог е с вас и неговите свети ангели са заедно с общината“ (4Q285, fr.8 и 11Q14).

Разбира се, този мир и този разцвет няма изобщо да се отнасят за китим, защото те „ще бъдат смазани без остатък и нито един човек от тях няма да се спаси“ (1QM, 18).

Книгата за войната е гигантски масов апокалипсис, в който обаче е станала една поразителна промяна – Войската на духовете в състава на въстаническите подразделения се сражава на земята. Актът на касапницата е акт на изкупление. Ангелите водят съвсем земна битка. Грабежът и клането, които войните вършат, при условие, че на тяхното оръжие е написано „От Божията ръка е войната с всяка греховна плът“, са акт на Страшния съд. Страшният съд Бог върши с ръцете на напълно земни войни, като за битка ги призовава рог на свещеник. Прерязването на гърлата е акт на единение с бога. Мародерството е свещенодействие. Основното задължение на праведника е клането и убийството.

Военният свитък е един от най-страшните текстове в историята на човечеството. Той приравнява святостта с мародерството и праведността с геноцида. Той не само разрешава да се грабят, да се убиват и да се колят неверниците. Той твърди, че именно този акт на клане е акт на космическа метаморфоза, която ще преобрази земята. Именно след това ще настъпят „мирът и благословението с идването на Господ“ (1QM, 17).

Две хиляди години преди Оруел „Свитъкът за войната“ твърди, че войната е мир, а омразата – любов.

И кой ще ръководи тази война?

Месия от рода на Давид.

Ние вече казахме, че всички миленаристки въстания по света са ставали под ръководството на напълно очевидни и живи Месии, на които паствата обаче са приписвали свръхестествени способности. Колкото по-фанатична е една секта, толкова по-твърда е нейната йерархия, колкото по-твърда е нейната йерархия – толкова повече се нуждае от безусловен, безпрекословен и обожаван от подчинените си лидер.

В нито един от многобройните фрагменти на „Свитъка за войната“ Месията от рода на Давид не е описан като някой, който ще дойде в бъдещи времена. Той има божествени атрибути; той е Помазаник, който е прозрял Божите свидетелства и е открил на своето паство времето за битка с Велиал; той идва с ангели върху облаци; вероятно точно той е водачът на Божите войски Михаил (което ще рече „Подобен на Бог“), но той е жив и действащ Ръководител на Общината. Точно така е наречен в много фрагменти от свитъка.

„Те ще го доведат [царя на китим] пред Ръководителя на Общината, от рода на Давид… който ще го убие с удари и рани“ (4Q285, fr.4 и fr.7).

Кога е написан „Свитъкът за войната“?

В него има два важни детайла, които позволяват да се предположи неговото време.

Конниците там имат наколенници. Наколенниците са важен детайл, тактическата постройка на армията е копирана от римските легиони, а у римляните конниците започнали да носят наколенници едва след времето на Цезар, иначе казано – през 40-те години пр. н. е. [3].

Едновременно с това римляните, китим, са представени в „Свитъка за войната“ като владетели само на Сирия. В „Свитъка“ Египет не е владение на китим. Египет е анексиран от Октавиан Август през 30 г. пр. н. е. Тези два детайла позволяват с известна увереност да се датира „Свитъкът за войната“ към 30-40-те години пр. н. е., иначе казано – към времето на въстанието срещу Ирод, участниците в което предпочели да изколят своите жени и деца, вместо да се предадат на въплъщението на Велиал, на идумейското куче.

Пред нас е текст, който би могъл да е написан от рави Менахем, който тръгнал „по пътя на злото“ да върши Господните дела. И нещо повече, едва след намирането на „Свитъка за войната“, с неговите завладяващи описания на златните щитове на въстаниците и ръкохватките на мечовете им, инкрустирани със скъпоценни камъни (че как иначе да се сражаваш заедно с ангели?), можем да оценим тънката ирония на Талмуда, който ъсобщава, че сто и шестдесет ученици на Менахем тръгнали „по пътя на злото“ със златни брони.

И този текст твърди, че начело на общината, воюваща срещу Ирод-Велиал, стои жив, истински, реален Ръководител, който е потомък на Давид.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. «Иудейские древности», 14, 15, 6.

2. Всички кумрански текстове, ако не е специално посочено, се цитират по: Geza Vermes, The Complete Dead Sea Scrolls in English, Revised Edition, Penguin Books, 2004.

3. Geza Vermes. The Complete Dead Sea Scrolls in English, Revised Edition, Penguin Books, 2004, p. 203.

вторник, октомври 29, 2019

Владимир Буковский: „В Русия вече няма да намерите поводи за гордост“

В събота вечерта във Великобритания почина руският писател и дисидент (истински дисидент, не като нашите шушумиги!) Владимир Буковский.

Някога новините никак не ме интересуваха, почти не следях нито нашенските, нито международните, но помня как една вечер татко, лека му пръст, каза: „Разменили са един руснак за Торбалан“ (така наричаше Луис Корвалан, подчертавайки, че идва при нас, за да му напълним торбата!).

Кой е Корвалан знаех, бяха ни проглушили ушите с него, но едва по-късно, доста по-късно, разбрах, че руснакът е Владимир Буковский.

Днес (28 октомври) намерих в списание „Сноб“ една подборка от мисли на Буковский, които преведох и прилагам тук в негова памет.

(Павел Николов)

ЗА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

„Сверху молот, снизу серп —

это наш советский герб.

Хочешь — жни, а хочешь — куй.

Все равно получишь х*й“.

(„Отгоре чук, отдолу сърп, това е нашият съветски герб. Ако искаш жъни, ако искаш кови. И в двата случая ще получиш х*й“).

„Всеки ден в тази страна започва с ходене на място“.

„Нещастна страна, където обикновената честност се приема в най-добрия случай за героизъм, а в най-лошия – за психическо разстройство“.

„А какво казват съветските хора за „загниващия капитализъм“? „Че гние, гние, ама какъв аромат“ – и сладостно вдишват с носа си.

„Частната собственост е награбена от трудещите се, значи: граби награбеното! Разсъждавайки строго по ленниски, защо да не оправдаем и убийството? Човекът е смъртен, защо да не го убием сега, нали така и така ще умре? Не случайно Ленин е имал четворка по логика“.

ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА И СВОБОДАТА

„Освобождението не идва за човека отвън. То трябва да дойде отвътре и докато повечето от нас не са се освободили от нелегалната психология, от жаждата за справедливост, все така ще седат по кухните нашите потомци и ще спорят: кога е започнало всичко тона?“

„Демокрацията не е уютен дом, хубава кола и обезщетение за безработица, а преди всичко право да се бориш и воля за борба“.

„Русия е страна на роби. Руснаците никога не са имали демокрация и няма да имат. Те не са способни за нея – няма защо да се опитват. С нашия народ не може иначе“.

ЗА СТАЛИН

Как, например, прецени народът разобличаването на култа към личността? Когато изнесоха Сталин от Мавзолея и го погребаха до кремълските стени, на гроба му се появи венец с надпис: „На посмъртно репресирания от посмъртно реабилитираните“.

„Сталин – най-големият враг на народа!“ За учудване е колко бързо повярваха в това хората, същите хора, които преди две години се тълпяха на погребението му и бяха готови да умрат за него.

ЗА РАВЕНСТВОТО

„Само на гробището хората стават абсолютно равни и ако искате да направите от страната си гигантско гробище, какво пък, станете в такъв случай социалисти“.

„Удивителна, страшна и нечовешка е тази мечта за всеобщо абсолютно равенство. И щом завладее ума на хората, веднага руква кървава река и се вдигат планини от трупове, веднага започват да изправят гърбавите и да правят по-къси дългите“.

ЗА ВЛАСТТА

„Разбрахме великата истина, че не винтовката, не танковете, не атомните бомби създават властта, не на тях се държи властта. Властта е покорност, съгласие да се подчиняваш, затова всеки, който отказва да се подчинява на насилието, намалява това насилие точно с една двестаипетдесетмилионна част“.

„Че черното е бяло, вече свикнахме. Че червеното е зелено, ни убедиха. Че небесносиньото е виолетово, сами се съгласихме, да ги вземат дяволите! Но сега и синьото ли не е синьо, а жълто?“

ЗА ХОРАТА

„Лошите хора са, за съжаление, повече, а забележителните хора, които ще срещнеш рядко, не могат да направят много. Но животът си е живот: много черно и понякога се промъква нещо светло. И това трябва да се цени много, защото по друг начин никога няма да бъде“.

„Друго е при нас: десетки години рязахме главите на хората и накрая започнаха да се раждат безглави хора от нов тип. Главното е да не униваме, защото всичко това е за всеобщото щастие“.

ЗА ПОСТСЪВЕТСКАТА РУСИЯ

„Отидох след опита за преврат при руското ръководство и казах, че Комунистическата партия трябва да бъде съдена. И ако не направите свой Нюрнберг или нещо като него, никога няма да ликвидирате този режим, всичко ще се влачи до безкрайност, нещо повече, комунистите ще оживеят. Те са като ранено животно – раненото животно трябва да се убие. Ако не го убиете, ще ви захапе за гърлото“.

„В Русия вече няма да намерите поводи за гордост“.

„Не съм песимист и се отнасям много спокойно към всичко. Защото зная, че всичко ще премине. Премина Съветският съюз, ще премине и путиновата Русия.

Днес нашата младеж направо вика: „По дяволите всякаква идеология, дайте пари“. Това е черта на „поколението Х“, неговата мечта е до тридесет години да намери поне пет милиона и да замине за Бахамите“.

ЗА СТРАХА

„Да се страхуваш омръзва много бързо. Това е скучно и физически угнетяващо състояние. Избавете се от него – по-дълго и по-добре ще живеете“.

„Най-ужасяващ е страхът не за себе си, а за своите близки. Много често точно с това са заплашвали – че ще направят нещо с тях. Макар че, когато решиш да мислиш различно, да се съпротивляваш в несвободни, а особено тоталитарни режими, разбираш, че това може да се случи и най-вероятно ще се случи. Което е тежко. Но дори страхът за близките не може и не трябва да влияе на твоето решение“.

ЗА СМЪРТТА

„…Разбрах рано какво е смъртта. Живеехме в комуналка (жилище за няколко семейства с обща кухня и общи санитарни помещения – бел. П. Н.), баба ми, която ми четеше Жуковский и Пушкин, умря практически пред очите ми. Знаех, че така ще стане и с мене. А не бях религиозен, беше ми ясно, че това е изчезване. Няма да помня и да съжалявам, че съм живял малко, ако се случи да си отида рано. Затова никога не съм се страхувал от смъртта“.

понеделник, октомври 28, 2019

Нобелови лауреати – 1961 година

Рудолф Лудвиг Мьосбауер (Rudolf Ludwig Mössbauer)

31 януари 1929 г. - 14 септември 2011 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Робърт Хофщетер)

(За изследването на резонансното поглъщане на гама-излъчването и за откриването във връзка с това на ефекта, носещ неговото име.)

Немският физик Рудолф Лудвиг Мьосбауер е роден в Мюнхен. Той едно от двете деца и единствен син на Лудвиг Мьосбауер, фототехник, и Ерна (Ернст) Мьосбауер. Като получава начално образование в местните училища, Мьосбауер постъпва в средно училище в Мюнхен, което завършва през 1948 г. Известно време работи в оптическа фирма, след това постъпва в Мюнхенския технически университет; през 1952 г. става бакалавър, през 1955 г. – магистър, а през 1958 г. – доктор. През академичната 1953-1954 г. работи като преподавател по математика в същия университет. От 1955 до 1957 г. е асистент в Института за медицински изследвания в Хайделберг, който е част от института „Макс Планк“, а през 1958 г. става стипендиант-изследовател в Мюнхенския технически университет.

Докторските изследвания на Мьосбауер, макар че се осъществяват предимно в института „Макс Планк“, са изпълнени под ръководството на научния му ръководител по физика от Мюнхен Хайнц Майер-Лайбниц. Тези изследвания се отнасят до излъчването и поглъщането на гама-лъчите от атомните ядра. Гама-лъчите са вид електромагнитно излъчване, чиято енергия е по-голяма от енергията на рентгеновите лъчи; те се излъчват от нестабилни (радиоактивни) атомни ядра.

От 1850 г. е известно, че някои газове, течности и твърди тела (например флуорови съединения) поглъщат електромагнитни излъчвания (обикновено видимата светлина) и веднага ги излъчват повторно (това явление получава названието флуоресценция). В специални случаи, известни като резонансна флуоресценция, и поглъщаното, и изпусканото излъчване имат еднаква енергия, дължина на върната и честота. Важна информация за строежа на атома се получава, като се използва аналогичното явление флуоресценция на рентгенови лъчи, при което материалът, възбуден от поглъщането на рентгеновите лъчи, изпуска рентгенови лъчи със същата дължина и честота. Флуоресценцията на рентгеновите лъчи е открита и измерена между 1915 и 1925 г. от Чарлз Баркла и Карл Зигбан.

Флуоресцентно поглъщане произтича само тогава, когато енергията на възбуждащия фотон (частица електромагнитно излъчване) е равна на енергията, необходима за възбуждането на атома или на неговото ядро. Но енергията на фотона зависи от движението на атома, който го поглъща или излъчва: атомът и фотонът се доближават – енергията нараства; ако се ударят – енергията намалява. Това усложнява картината, защото явлението излъчване или поглъщане на фотон се определя от движението му по отношение на атома.

Процесът на излъчване или поглъщане на фотон протича със запазване както на енергията, така и на импулса; с други думи, сумарната енергия и сумарният импулс на фотона и на атома трябва да останат едни и същи и преди, и след даденото събитие. От това следва, че, излъчвайки фотон, атомът трябва да отдаде енергия. Отдадената енергия се изважда от енергията на фотона и тя, следователно, става малко по-малка от енергията, която фотонът би имал, ако отдаването не съществуваше.

За фотоните на видимата светлина, които притежават сравнително малка енергия и малък импулс, ефектът на атомното отдаване може да се пренебрегне. В същото време фотоните на гама-лъчите притежават енергия, превишаваща от 10 хиляди до милион пъти енергията на видимата светлина, и отдаването става съществено. Когато атомното ядро излъчва фотон, появяващ се в резултат от отдаване, движението на ядрото предизвиква забележимо намаляване на енергията на фотона. В резултат от това излъченият фотон притежава не съвсем същата енергия (или дължина на вълната, или честота) като фотона, който може да бъде погълнат от даденото ядро. Затова при гама-лъчите обикновено не се наблюдава резонансна флуоресценция – при която излъчваните и поглъщащите фотони трябва да имат еднаква енергия .

Мьосбауер намира начин да постигне резонансна флуоресценция при гама-лъчите. Той използва за техен източник атоми на радиоактивен изотоп на метала иридий. Иридият има форма на кристално твърдо тяло, така че както излъчващите, така и поглъщащите атоми заемат фиксирано положение в кристалите. Като охлажда кристалите с течен азот, Мьосбауер открива с удивление, че флуоресценцията се е увеличила забележимо. Изучавайки това явление, той установява, че отделните ядра, излъчващи или поглъщащи гама-лъчи, предават импулса на взаимодействието непосредствено на целия кристал. Тъй като кристалът е много по-масивен от ядрото, при излъчваните и поглъщаните фотони не се наблюдава честотно изместване. Това явление, което ученият нарича „твърдо ядрено резонансно поглъщане на гама-излъчването“, днес се нарича ефект на Мьосбауер. Като всеки ефект, възникващ в твърдо тяло, той зависи от кристалната структура на веществото, от температурата и даже от наличието и на най-малки примеси. Мьосбауер доказва, че потискането на ядреното отдаване с помощта на ефекта на Мьосбауер позволява да се генерират гама-лъчи, чиято дължина на вълната е постоянна с точност до 109; други изследователи подобряват този резултат, като постигат стабилност с точност до 1014.

Отначало резултатите на Мьосбауер, публикувани през 1958 г., или се игнорират от учените, или се подлагат на съмнение. Но след една година, като признават потенциалната важност на ефекта на Мьосбауер, някои от тях повтарят неговите експерименти и резултатите се потвърждават. Фактът, че твърдото ядрено резонансно поглъщане дава възможност да се измери крайно малката разлика в енергиите на две системи, довежда до създаването на метод, който има редица важни приложения. Притежавайки изключително стабилна дължина на вълната и честота, флуоресцентните гама-лъчи се използват като изключително точен инструмент при измерването на гравитационното, електрическото и магнитното поле на малките частици.

Едно от първите приложения на ефекта на Мьосбауер се осъществява през 1959 г. в работата на Р. Паунд и Г. Ребка от Харвардския университет, които го използват за потвърждаване на предсказанията на Алберт Айнщайн, че гравитационното поле може да промени честотата на електромагнитното излъчване. Измерването на различната честота на гама-лъчите, възникнала от различните гравитационни полета в подножието и на върха на 70-футова кула, потвърждава изцяло общата теория за относителността на Айнщайн. Ефектът на Мьосбауер позволява също така да се получи информация за магнитните и електромагнитните свойства на ядрата и на заобикалящите ги електрони. Ефектът намира приложение и в такива разнообразни области като археологията, химическото катализиране, молекулния строеж, валентността, физиката на твърдото тяло, атомната физика и биологичните полимери.

Мьосбауер трябва да стане професор в Мюнхенския технически университет, но, като се разочарова от бюрократичните и авторитарните принципи на организационните структури в германските университети, той си взема през 1930 г. творческа отпуска и работи като стипендиант-изследовател в Калифорнийския технологичен институт, а след една година става там и професор. Но през 1964 г. Мьосбауер се връща в Германия, където заема поста професор във физическия факултет на Мюнхенския технически университет, като преобразява факултета според организационните структури на американските университети. Някои учени на шега наричат тази промяна в структурата на германското академично образование „втори ефект на Мьосбауер“. От 1972 до 1977 Мьосбауер ръководи института „Лауе-Ланжвен“ в Гренобъл (Франция).

През 1957 г. Мьосбауер се жени за Елизабет Приц, специалистка по дизайн, семейството има син и две дъщери. По време на свободното си време Мьосбауер свири на пиано, кара велосипед и се занимава с фотография.

Мьосбауер е член на Американското, Европейското и Германското физическо дружество, на Индийската академия на науките и на Американската академика на науките и изкуствата. Удостоен е с почетни докторски степени от Оксфордския, Лайчестърския и Гренобълския университет. Освен с Нобелова награда е удостоен с наградата за научни постижения на Американската изследователска корпорация (1960 г.), с наградата Рентген на Хесенския университет (1961 г.) и медала Елиът Кресон на Франклиновия институт (1961 г.).

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/mossbauer.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

неделя, октомври 27, 2019

Грета Гарбо преди да стане Мата Хари

Бях останал с впечатлението, че някога съм писал в блога за френския филм „Мата Хари“ (с Жан Моро в главната роля, 1964 г.), но се оказа, че не намирам подобна публикация.

Явно е било по времето, когато компютрите едва-що се бяха появили, нямаше нито интернет, нито блогове и фейсбуци, а аз – покрай даскалъка – се занимавах и с вестникарска журналистика.

Както и да е.

Тук обаче няма да се занимаваме с филми, а ще има снимки.

Но не на Мата Хари, легендарната шпионка, чиято шпионска дейност не е доказана всъщност с нито един твърдо установен факт.

Снимките са на холивудската звезда Грета Гарбо.

Това са пробните фотоснимки на актрисата, направени от известния фотограф-портретист Кларънс Синклер Бул, за филма „Мата Хари“ на „Метро Голдуин Майер“ (1931 г.), в който Грета Гарбо ще изпълни след това главната роля.