понеделник, октомври 31, 2022

СТРАШНИ СНИМКИ НА ЛИНДА БЛЕЪР КАТО РИГЪН МАКНИЙЛ ОТ ФИЛМА „ЕКЗОРСИСТЪТ“ (1973 г.)

За блога днес бях намислил нещо друго, но не можах да го сколасам и затова ще покажем няколко снимки, а другото ще остане за друг път.

Снимките са на 14-годишната Линда Блеър, изпълняваща ролята на Ригън Макнийл (номинация за „Оскар“) във филма на ужасите от 1973 година „Екзорсистът“.

Аз не обичам филми на ужасите, не защото ме плашат особено много, та да не мога да спя след това през нощта, а защото просто не са ми интересни.

Не обичам и комедии, особено такива, на които някой се смее зад кадър и ме кара да се чувствам тъпо, защото не мога да схвана какво му е смешното точно на това място.

Но – за комедиите друг път.

Да се върнем на нашия филм, който все пак имах някога случая да гледам.

За мене – нищо интересно освен Макс фон Сюдов.

Филмът е номиниран за десет „Оскара“, но тъкмо тогава около него се разиграва скандал (актрисата, която озвучава зад кадър гласа на демона, не е спомената в титрите), следва съдебно дело, а американците са чувствителни към подобни неща и „Окарите“-те са само два, при това не от „най-важните“.

Линда Блеър не взема „Оскар“, обаче е удостоена за ролята си със „Златен глобус“.

По-нататъшната ѝ филмова кариера включва доста роли, но нито една от тях не е особено забележителна, а за четири дори получава „златна малинка“.

Но да видим снимките...


неделя, октомври 30, 2022

НЯКОЛКО ИНТЕРЕСНИ СНИМКИ ОТ ТЕЛЕГРАМ КАНАЛА „ЭКСПОЗИЦИЯ“

Като любител на старите снимки, следя два канала в "Телеграм", посветени на ретро фотографията, и тук съм ви подбрал четири любопитни кадъра от по-старо време.

Воала ги, както казват французите:

1. САЩ, 1934 година. Федерален агент демонстрира арсенала, намерен в колата на разстреляните вътре Бони и Клайд.


2. САШ, Ню Джърси, 1939 година. Жена обяснява на спасителя защо се пече на плажа гола до кръста (топлес). Надписът обаче се отнася не за жените, а за мъжете, които до това време задължително трябвало да плажуват с потници или тенис фланелки.


3. САЩ, 1961 година. Ал Пачино, арестуван и обвинен в опит за грабеж.

4. Деликатен момент в Лос Анжелис, 1959 година.


събота, октомври 29, 2022

ВИКТОР СУВОРОВ / АСЛАБАНИТЕЛИ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 9-11 май 1945 година, иначе казано – след като бойните действия в Европа завършили, на датския остров Борнхолм бил стоварен 123-ти стрелкови корпус от 19-та армия на 2-ри Белоруски фронт. Командир на корпуса бил генерал-майор Ф. Ф. Коротков. Датчаните успели да изритат аслабанителите [1] едва през май 1946 година. А на снимката виждаме аслабанители с трофеи. Това не е немско оръжие, това са мебели на датски граждани, които не са направили нищо лошо на аслабанителите. Ето ви една такава „велика отечествена“ война.

БЕЛЕЖКИ

1. Изкълчено пейоративно произношение на думата „освободитель“, която на руски се произнася „асвабадитель“.

петък, октомври 28, 2022

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / Г. Т. ИКОНОМОВ ДО КИРИЯК ЦАНКОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 491

Г. Т. Икономов до Кирияк Цанков

Гюргево, 9 декември 1872 г.

Бай Цанков!

В Букурещ

Научаваме тук от едни пътници софиянци и казват, че Стоян Пандура, който беше обрал пощата, не бил хванат, а избягал в Сърбия заедно с другарите си и с взетите от пощата пари. Научаваме още, че някой ханджия извън София го мъчили да каже нещо и жена му, като гледала, че толкова зле го мъчат, започнала: защо не кажеш, бре, та да те не мъчат, с кои разговаряше онзи ден. После мъжът, като видял каква е работата, казал на неприятелите: оставете ме да кажа какво е. И така, като го освободили, отдръпва се малко назад, изважда от джоба си един малък револвер, прицелил се в жена си в гърдите, която в същото време пада мъртва на земята. И пак не могли да изпитат нещо от него. Защо уби жена си? Убих я, защото можеше неправедно да накладе на огъня един цял народ.

Комисията заминала през Русчук миналата събота и преседела един ден. В комисията — хаджи Иванчо, няколко зелени и един руски посланик. Хаджи Иванчо, като бил в Русе и като разпитал за Доганов, че бил просто предаден, пуща го. Подир него търсили Георги Живков, но не могли да го намерят. И досега не зная какво се е случило с него. Комисията е посрещната на Никополската скеля от 100 души войскари. За тази работа протестирал Игнатиев и Екзарха. Комисията заминала за Плевен. Още нямаме отговор как са постъпили.

Бай Цанков, вярвам, че сте се потрудили за приемането на момчето, което беше с мен дошло в Букурещ. Ако не сте говорили още, ще ви моля да се потрудите да ми направите едно добро, с което крайно ще ме задължите. Очаквам отговора ви с нетърпение и вярвам, че ще ме зарадвате с писмото си, което очаквам. Засега като те поздравявам и оставам в здраве, твой Кара Георги.

След пускането на Доганов запирали в Русе няколко момчета за същата работа и като не изпитали нещо, пуснали ги.

Сбогом, същи

Георги Т. Икономов

Н.Б.II.А., п. 102. № 44

(Следва)

четвъртък, октомври 27, 2022

ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА : ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА?/ КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ :

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

През 80-те години на миналия век интересът на психолозите към свидетелствата на очевидците се засилил. За това имало две важни причини, свързани с криминалистиката.

Първо, много хора започнали да си спомнят тежки и болезнени случаи от своето детство – истински криминални случаи, при които ставали жертви на сексуално насилие. Обикновено тези спомени изплували по време на психотерапия, особено под хипноза. И психотерапевтите, и пациентите често били убедени: потискането на спомените обяснява последвалите психологични проблеми. В едни случаи ставало въпрос за инцест от страна на роднини, особено родители; в други – за насилие от страна на странични хора (например в детски градини). Когато съобщенията за подобни факти станали много, някои психолози се усъмнили: достоверно ли е всичко това? Наистина, там имало и реални спомени за реални събития. Но други случаи предизвиквали въпроси. Какво би било, ако там има и лъжливи спомени, въведени случайно в хода на психотерапията? Това съмнение се потвърдило решително. И подобно положение създало цяла редица от значими проблеми за всички страни: жертвите (или предполагаемите жертви), психотерапевта, обвинените възрастни, съдиите и съдебните заседатели по време на процеса.

Второ, появила се практиката за разглеждане на криминалните дела в светлината на ДНК профилирането. След като стнало ясно колко ефективно позволява то да се установи вината или невинността на човека при такива тежки престъпления като убийство или изнасилване, цяла редица дела били разгледани отново. Много обвинителни присъди били отменени. Както отбеляза неотдавна харвардския психолог Даниел Шактър, около 75% от отменените присъди са произнесени само въз основа на показания на очевидци. Как така? В една авторитетна статия по въпроса се твърди:

“Свидетелствата на очевидците са сред най-важните доказателства в криминалното и гражданското право… Затова е тревожно, че такива показания са често неточни, а и понякога напълно неверни“.

Тези думи са взети от отчета за дело, което не е свързано с ДНК профилирането. Това дело е интересно, но трагично. На 4 октомври 1992 година на товарния самолет „Боинг-707“ от авиокомпанията „El Al“, който току-що излетял от летището „Схипхол“, отказали два двигателя. Пилотът се опитал да се върне на летището, но безуспешно. Самолетът се врязал в единадесететажно здание в амстердамското предградие „Беилмер“. Четиримата членове на екипажа и 39 души в сградата загинали. Разбираемо е, че авиокатастрофата останала новина номер едно в Нидерландия в продължение на редица дни.

След няколко месеца, през август 1993 година, нидерландският професор по психология Ханс Кромбаг и двама негови колеги направили анкета сред 193 университетски професори, сътрудници и студенти от страната. Сред въпросите имало и такъв: „Гледахте ли по телевизията филма за момента, когато самолетът се врязва в жилищния комплекс?“ 107 души от анкетираните (55%) отговорили утвърдително. Известно време по-късно изследователите провели аналогична анкета сред 93 студенти по право. В този случай 62 анкетирани (66%) отговорили, че са гледали филма. Добре, но ето в какво се състояла работата: не е имало никакъв филм.

Резултатът, разбира се, бил удивителен: защото елементарният здрав смисъл подсказал, че „не би могло да има“ никакъв филм. Да не забравяме: била 1992 година и видеозаписи на мобилни телефони не се правели. Такъв филм би могъл да се появи само ако телевизионен екип е насочил предварително камерите си към жилищния комплекс в амстердамското предградие в необходимото време, очаквайки близката катастрофа. Но това не попречило на 55% и 66% от анкетираните – основно студенти и професори – да кажат, че са гледали несъществуващия филм. Как на хората им дошло на ум, че са видели това, което в природата не съществувало?

Нещо повече, някои анкетирани разказвали детайли от филма, например, отговаряйки на въпроса дали самолетът се е ударил в зданието хоризонтално или вертикално и дали е избухнал пожар, предизвикан от катастрофата, веднага или по-късно. Всичката тази информация не би могла да бъде взета от филма, защото филм нямало. Защо тогава хората „си спомняли“ не само това, че са видели катастрофата, но и даже детайли от нея и последвали събития?

Спомените били, разбира се фантазия, основаваща се на логични изводи (пожарът явно е започнал веднага) и на информация от други хора (самолетът се е ударил в зданието, пикирайки). Психолозите направили извод: въображението на хората е работило толкова силно и те са мислели за това толкова често, че са престанали да различават фантазията от реалност. Те мислели искрено, че си спомнят. И в известен смисъл си спомняли. Но това била лъжлива памет. И лъжлива памет не на един анкетиран, а на мнозинството от тях.

Учените заключили:

Ние се затрудняваме да различаваме това, на което сме били действително свидетели, от това, което би трябвало да е според здравия смисъл.

Но доводите на здравия смисъл, в съчетание с информацията по слухове, „изкривява паметта на очевидеца“. И това е особено лесно, когато – като в нашия случай – става въпрос за много ярко събитие, практически неизбежно пораждащо силни и детайлни визуални образи“.

Няма съмнение, че очевидците на живота на Исус са си спомняли „много ярки“ събития: Исус ходел по водата, усмирил буря с едно изречение, изгонил бяс и възкресил момиче. Нещо повече, тези истории предизвиквали „силни и детайлни визуални образи“. Но дори да са разказани от очевидци, кой би гарантирал тяхната точност?

Както вече казахме, психологични изследвания по въпроса не е осъществил само един германски психолог през 1902 година, но и трима нидерландски психолози 91 години по-късно. Изследванията са много и всички те сочат в една посока. Хората помнят какво ли не, и понякога детайлно, макар че реално подобни събития не е имало.

Доста любопитни факти намираме в такава неочаквана област като историите за отвличане на хора от НЛО. Оказва се, че в Съединените щати мнозина твърдят, че са отвличани от извънземни. Колко са тези хора е трудно да се каже: няма как да се обхванат статистически. Един от най-видните изследователи в тази област е Джон Мек, психиатър и професор в медицинския факултет на Харвардския университет. Той е проучил над стотина разкази за похищения. А най-подробното и най-убедителното изследване е на Сюзън Кленси, авторка на дисертация по психология. Книгата се казва „Отвличане: как хората вярват, че са ги отвлекли извънземни?“

Кленси не вярва, че извънземните съществуват и че зад разказите за отвличания има някаква обективна реалност (иначе казано – че е имало някакво отвличане). Но тези хора “знаят“, че това се е случило с тях! Един от най-важните изводи на Кленси в хода на психологичния анализ се състои в това, че „паметта“ за отвличания е социален конструкт. С други думи, културата, в която живеем и действаме, прави възможна вярата във временно отвличане от извънземни. Кленси отбелязва: разказите за отвличане не са съществували практически до 1962 година, иначе казано – до филмите за инвазия на извънземни.

Така значителна част от изследванията на Кленси е посветена на силата на сугестията и на това как „възможността“, въведена в съзнанието, се превръща в „памет“, която създава собствена реалност. Ако човек допуска съществуването на извънземни и достига до мисълта, че извънземните отвличат хора, в даден момент той достига до фантазията дали не са го отвлекли и него. Ако фантазията е достатъчно ярка и достатъчно честа, тя може да се утвърди в съзнанието. Кленси отбелязва:

В ситуации, когато перцептивната яснота на въображаемото събитие е висока – когато сме осигурили конкретните детайли, въобразявайки си живо събитието, - ние трудно можем да различим реалността от плодовете на своята фантазия“..

Съгласявайки се с други специалисти, изследващи паметта, Кленси пише: когато ярките фантазии за едно събитие се обсъждат или се описват „в присъствието на авторитетни фигури, които поощряват вярата в истинността на възникващите спомени и потвърждават тяхната автентичност“, спомените се циментират още по-силно в съзнанието.

Към лъжливи спомени водят не само необичайните фантазии. Има и прозаични случаи. Даже хора, които не смятат, че са ги отвличали извънземни на НЛО, могат да генерират спомени за неслучили се събития , когато фантазират за тях (или когато им внушават, че тези събития са станали). Това е още едно откритие на съвременната психология, направено в резултат на интересни експерименти.

Неотдавна например беше направен следният опит. На анкетираните показали 18-минутен филм за приключенията на две момчета в местен лагер. След това им задали въпроси за филма и ги помолили да отговорят. Една част от въпросите засягала сцени, които не присъстват във филма. Когато анкетираните посочили това, им казали да дадат някакъв отговор, само не „не зная“ и „не видях“. След осем седмици на анкетираните задали отново въпроси за филма. Този път 50% от тях „си спомнили“ епизода, който според тях предния път не били виждали.

Според учените, когато анкетираните били накарани „да си спомнят сцена“, която не присъства във филма, те направили това в светлината „на своите знания и убеждения“. Те отговорили на въпроса, основавайки се на своите представи за достоверност. А тъй като достоверната фантазия за невидяното се съчетавала органично с техните възгледи и понятия за нещата, по-късно те я смятали за спомен от реални събития. С времето тези изкуствено фабрикувани събития се превръщали в неотменима част от постоянната памет на хората за събития, на които не са били очевидци.

Този извод е подкрепен от един от най-любопитните съвременни експерименти, осъществени извън лабораторните стени. Трима психолози от Уеслианския университет – Джон Саймън, Морган Филбин и Лиз Харисън – решават да проверят дали фантазията за странно събитие може да доведе по-късно до спомени за него. Те нарекли своя опит: „Помните ли как предлагахте ръката и сърцето си на търговския автомат за Pepsi ?“

В експеримента участвали четиридесет студенти, които били водени на различни места из кампуса. На всяко от тези места ги молели или да извършат определено действие, или да си представят за десет секунди как го вършат, или да наблюдават как го върши експериментаторът, или да си представят как го върши експериментаторът. Действията били както обичайни, така и странни. В библиотеката, да речем, ги молели да намерят някоя дума в речника или да потупат речника по обложката и да го попитат как се справя с живота. На друго място ги молели да проверят в автомата за Pepsi рестото или да му предложат ръката и сърцето си, заставайки на едното си коляно.

След две седмици попитали участниците в експеримента дали действията им са били въображаеми или реално съществуващи. Резултатът вече не бил удивителен. Независимо от това дали действието е било обичайно или странно, хората, които само си го представяли, по-късно често си спомняли, че са го извършили.

„Изяснихме си, че фантазията за познати и странни действия по време на разходката из кампуса може да доведе по-късно до лъжливи спомени за извършване на дадени действия“ - пишат експериментаторите.

В този случай станало ясно, че човек, който живо (и даже един път) си въобразява едно събитие, може да предизвика лъжлив спомен. Нещо повече, като си въобразявали, че някой друг върши някакво действие, подложените на експеримента породили не по-малко лъжливи спомени отколкото при въобразяването, че го вършат самите те.

Резюмирайки нещата, си струва да си спомним думите на Даниел Шактър, един от водещите световни специалисти по лъжлива памет: „Многобройните експерименти са показали как фантазията за различни събития може да породи лъжливи спомени за тези събития“.

Имат ли значение тези изводи за спомените за Исус, великия учител и чудотворец, които се споделяли от очевидци и хора, разказващи по-късно разказите на очевидци (и не само на очевидци)? Ако хората си въобразят, че известен религиозен лидер е казал или е направил нещо, може ли това да ги подтикне към „спомен“, че наистина го е казал или го е направил? За сравнение е любопитно да погледнем някой друг знаменит еврейски учител. За пример избрах човек, който живял в по-ново време, през XVIII век. Той носел прозвището Баал Шем Тов и бил основател на хасидския юдаизъм.

(Следва)

вторник, октомври 25, 2022

АКТЬОРЪТ НА ТРОН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Нерон бил най-ексцентричният от римските деспоти.

Едва ли в историята на Римската империя ще се намери толкова противоречив управник като Нерон. Той въплътил в себе си безброй пороци и едновременно с това вземал множество разумни държавни решения. Императорът се прекланял пред великото културно наследство на Гърция и се отдавал лесно на най-мерзко разпътство. Той се стремял да избягва войните, но бил виновен за смъртта на майка си, жена си и учителя си. Той назначавал за управители на провинциите талантливи пълководци, а личната му свита се състояла от ласкатели и негодници. По негова заповед били проведени реформи, които облекчили сериозно живота на обикновените хора, и били разгърнати кървави репресии срещу висшите съсловия.

Лошият пример

Много автори смятат, че лошите наклонности на бъдещия император са се формирали в ранното му детство. Начинът на живот на майка му и на брат ѝ, останал в историята под името Калигула, трябва да са се отразили по най-непосредствен начин върху характера на момчето. Но именно майка му – Агрипина Младша – избрала за наставник на сина си Луций Сенека – известен философ, поет и блестящ оратор.

Агрипина Младша

Вероятно тази удивителна симбиоза се е отразила по причудлив начин върху всичките следващи постъпки на Нерон. От една страна той виждал пред очите си бурния живот на разпътните си роднини начело със своя безумен вуйчо. А от друга страна дълги години редом с него се намирал прекрасен учител, един от най-знаменитите антични стоици.

До 16-тата си година Нерон не се отличавал с нищо съществено. И вероятно никога нямало да се качи на трона, ако не била волята и фанатичното властолюбие на майка му. Агрипина била готова да върви по трупове (в буквалния смисъл на думата), само и само нейният единствен син да облече императорските одежди. И постигнала своето…

Юношата на трон

През 17-тата година от живота си Нерон бил провъзгласен за император на Рим. Властта над огромната страна за първи път се озовала в ръцете на толкова млад управник. Наистина, тази власт била по-скоро номинална. Защото всичките важни решения Агрипина предпочитала да взема еднолично. А на сина си отреждала ролята на безмълвен статист.

Отначало юношата наистина се намирал под пълния контрол на майка си и на нейното най-близко обкръжение. Но Агрипина започнала да върши непростителни грешки. Тя се намесвала в личния живот на сина си, натрапвайки му едни годеници и отправяйки на заточение други. Ако към въпросите на държавното управление Нерон се оказал сравнително равнодушен, към грижите на майката за неговото семейно бъдеще се отнесъл крайно болезнено. Освен това до младия император имало умен и влиятелен наставник. Сенека внушавал енергично на своя ученик мисълта, че е време вече да вземе кормилото на властта в свои ръце.

Нерон и Сенека

Когато бил на 18 години Нерон се изправил открито срещу волята на майка си. Причина за спора съвсем не била насъщните дела на империята, а любимата на императора, бивша робиня, която Агрипина поискала да бъде изгонена от Рим. У Нерон се появили за първи път черти, които по-късно щели да станат източник на страдания за много хора. Станало ясно, че той е потиснат не само от властолюбието на майка си, но и от необходимостта да слуша поученията на Сенека. Императорът искал да бъде пълноценен монарх, а не оръдие в нечии ръце.

По заповед на Нерон Агрипина била изгонена от двореца, срещу Сенека повдигнали обвинения в заговор, а Британик, доведен брат на Нерон, бил отровен. Нищо повече не пречело на императора да се изправи пред поданиците си като пълновластен управник. А още нямал 20 години.

Големите надежди

Колкото и да е удивително, първите години от царстването на този толкова незапознат с начина на управление на колосалната държава монарх се оказали необичайно успешни. Нерон предпочитал да прекарва времето си в лупанариите (публичните домове), а текущите държавни дела прехвърлил на сената. И от това положение били доволни всички. Професионалистите се занимавали с данъците и финансите, а миролюбивият император, лишен от жаждата за военни завоевания, спасявал страната от непоносимите разходи за армията, които толкова тежали на хазната през предходните векове.

Ако Нерон се обръщал към държавните дела, неговите решения се оказвали напълно разумни. Той намалил данъците и с редица мерки успял да обуздае корупцията. Едновременно с това по негова заповед се провеждали грандиозни гладиаторски битки, строели се нови театри и стадиони. Всичко това направило владетеля много популярен сред народа.

Нерон

Но външната идилия се нарушавала от едно невероятно обстоятелство. Оказало се, че Нерон не е далече от мисълта да участва както в спортни, така и в творчески състезания. Трябва да се има предвид, че според римските традиции актьорският занаят се смятал за презрян. Бедата обаче не била в това, че Нерон обожавал да свири на лира и да пее, а в това, че се смятал за най-големия поет и музикант. А обкръжаващите императора дармоеди и ласкатели му пеели такива дитирамби, че у него не оставало никакво съмнение в изключителните му таланти.

Към всичко останало у Нерон се събудили подозрителност и отмъстителност. А изблици на гняв се случвали все по-често. По време на поредния си пристъп на ярост той заповядва на войниците си да убият майка му. Интересно е, че ранимата творческа натура на императора се проявила и в логически последствия от това страшно злодеяние. Нерон започнал да се оплаква, че призракът на Агрипина го преследва нощно време. Страдайки от безсъние и нощни кошмари, той даже наел персийски магьосници, за да го избавят от страшните видения.

Разправи и репресии

През шестата година от царстването си Нерон загубил напълно контрол над своя сложен нрав. Започнали всеобщи репресии и екзекуции. Най-разпространеното обвинение било оскърбяване на императорското величие. Доносничеството получило нечуван размах. Разбира се, най-много страдали честните хора и богаташите. Първите – защото не умеели да възхваляват лицемерно творческите „достижения“ на Нерон, а вторите – просто защото цялото имущество на обвиняемите се присвоявало от повелителя.

Били екзекутирани много уважаеми сенатори. Не се измъкнала от разправата даже бившата жена на императора.

Разклатило се и финансовото благополучие на империята. Грандиозен пожар унищожил почти целия Рим. Възстановяването на града изисквало огромни ресурси. Те трябвало да бъдат изпомпени от провинциите, което закономерно предизвикало сериозно недоволство на местните жители. А Нерон замислил и строителство на гигантски дворец, което още повече изтощило хазната.

Големият пожар в Рим

В същото време през Италия преминала чумна епидемия. Загинали десетки хиляди хора. Броят на данъкоплатците намалял рязко. И едно след друго започнали да избухват въстания в различни краища на империята: от Британия до Юдея. Следователно трябвало неотложни разходи за армията. Но императорът предпочитал да прекарва времето си с лира в ръка, „ласкаейки“ слуха на „възхитените“ зрители със своето божествено пеене. Или организирал спортни състезания, в които обичал да участва. Разбира се, като неизменно излиза победител.

Скоро организирали заговор срещу императора. Нерон успял да настрои срещу себе си почти цялата върхушка на римските благородници. На патрициите им омръзнало да очакват арест по най-немислим повод. Начело на заговорниците застанал Гай Пизон. Той бил авторитетен и образован патриций. Но в последната минута заговорът на метежниците бил разкрит.

Нерон се разярил. Той и преди това смятал сената за сбирщина от безполезни демагози, вредители и недоброжелатели. А станало ясно, че от четирима участници в заговора половината са от сенатското съсловие. Това, че между метежниците се оказал и Сенека, довело до окончателното разочарование на Нерон от хората. Той повече не се доверявал на никого. Сенека и Пизон се самоубили. Почти всичките участници в заговора били екзекутирани.

На сцената и на арената

През десетата година от своето управление императорът престанал практически да се задълбочава в делата на държавното управление. Всичките си сили той насочил в служба на изкуството. Със своите специфични представи за прекрасното.

Нерон организирал нескончаеми поетически и музикални конкурси, по време на които винаги побеждавал. От това време нататък държавна дейност можела да бъде заслужена само с активно участие в театралните представления на императора. А отказът от предложена от Нерон роля можел да се превърне в причина за разправа. За да не навлекат беда върху себе си и своите семейства, потомците на знатни родове били принудени да излизат на сцената и да играят посочените от повелителя герои. Патрициите се обличали безропотно в кожи на митически зверове или в мръсни дрехи на роби, което било много унизително, но позволявало да се запази живота.

“Християнска Дирцея в цирка на Нерон“, худ. Хенрих Семирадски

За изумление на своите съвременници Нерон възродил забравените след смъртта на Калигула масови оргии. Пиенето и колективните прелюбодеяния продължавали по няколко дена. Отказът от участие в тези „мероприятия“ предизвиквал веднага подозрение в неуважение към личността на императора, а значи – в измяна. Но да се засвидетелства лоялност към повелителя само с участие в пиенето и разврата не било достатъчно. По заповед на Нерон всеки гост трябвало да пее, да танцува или да свири на лира. Мнозина предпочитали колкото се може по-бързо отидат в небитието, само и само до ни дадат повод за гняв поради своите безпомощни творчески способности.

А суетата на Нерон изисквала нови почитатели на неговия безподобен гений. Недоволен от похвалите на италийските подмазвачи, императорът решил да заслужи творческо признание в родината на Омир и на Олимпийските игри. Той заминал на голямо пътешествие в Гърция. Били дадени десетки театрални представления. Императорът участвал във всякакви възможни спортни игри и творчески конкурси. И, разбира се, все излизал победител. Императорът вече искрено се смятал за истинско божество и изгубил напълно способността да взема разумни решения. Желаейки да се отблагодари на гърците, той освободил цяла Гърция от данъци. Разбира се, ръкоплясканията и възхищенията от талантите на Нерон получили нов могъщ импулс, но хазната на Рим изгубила значителна част от своите доходи.

„Най-великият певец и поет на всички времена и народи“ бил готов да остане завинаги в родината на театъра. Той искал със своята слава и гениалност да затъмни всичките гръцки драматурзи и поети, взети заедно. Но в Рим по това време започнало открито брожение. А в провинциите легионите започнали да провъзгласяват за императори своите командири. На Нерон му се наложило да се върне бързо в столицата.

Последни дни

След като дошъл в Итали,я Нерон организирал помпозно влизане в Рим. Гражданите били задължени да го приветстват като Херкулес и Аполон. Но триумфалната процесия станала последния празник в живота на деспота.

Авторитетът на властта паднал като никога дотогава ниско. А недоволството от тиранията на императора достигнало своя апогей. При тези условия започнали повсеместни метежи. Легионите, разположени в Испания, провъзгласили за император своя командир Сервий Галб. Едновременно с това рейнската армия искала да види като нов управник своя главнокомандващ Вергиний Руф. Войските в Юдея обявили за император Тит Веспасиан.

Нерон се стараел да предприеме нещо. Той се опитвал да дава нареждания, да събере около себе си предани хора. Но околните му вече открито игнорирали заповедите на повелителя. А когато метежните легиони приближавали Рим, свитата на императора се топяла с нечувана скорост. Всичките вчерашни предани почитатели се оказали нищожни страхливци.

Съвсем скоро Нерон открил с ужас, че е останал съвсем сам. На отправените покани за вечеря не се явявал нито един човек! Императорът се мятал по огромния дворец в напразни опити да намери поне някой от своите поданици. Но ако някои попадал пред очите му, това били само малко роби, които нямало къде да отидат.

Смърттан а Нерон

Дните на побъркания актьор били преброени. Той разбрал, че всеки момент могат да се появят разбунтувалите се войници.

Нерон нямал сили да завърши живота си със самоубийство. Той се опитал да извика някого от охраната или да намери гладиатор, за да може опитният войн да го прониже с меча си. Но всичките опити на отчаяния повелител се оказали напразни.

Като край на униженията дошъл куриер, който съобщил, че сенатът е обявил Нерон за враг на народа. Императорът с четирима роби отишъл в извънградската си вила. Там да помогне на сломения владетел дошъл секретарят му Епафродит. „Спасителят“ насочил треперещите ръце на господаря си, стиснали остър нож, в необходимото направление. И скоро Нерон се мятал в агония с прерязано гърло.

Според легендата преди смъртта си той прошепнал: „Какъв велик актьор умира!“.