СЛУЖБОМЕР

сряда, август 31, 2016

Нов важен документ около предаването на Васил Левски

Васил Шанов от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония - "Нов важен документ около предаването на Васил Левски", публикувано в "Известия на историческото дружество в София", Кн. XIV-XV, София, 1937 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

През 1931 година бях се ангажирал да потърся в Народната библиотека някои стари турски документи, отнасящи се до Самоков и околията, които щяха да се поместят в книгата, която самоковци готвеха да издадат за историята на техния град. Между книжата, които ми се дадоха да прегледам, случайно ми попаднаха и няколко листа от изходящ дневник на Софийското турско окръжно управление от 1872-3 година. Като прегледах тия книжа, видях, че между другото съдържат и няколко телеграми, отнасящи се до обира на хазната от Димитър Общи. Преведох по- важните от тях и ги дадох да се поместят още тогава във в. "Заря". През м. август м. г. съобщих на заведующия Ориенталския отдел на Народната библиотека, г-н Миятев, че в библиотеката има стари неизвестни турски документи, които се отнасят до обира на хазната, откриването на комитетите и арестуването на членовете на тия комитети. Действително, след неколко дни г-н Миятев ми съобщи, че е намерил тия документи заедно с още неколко други също такива листа.

Тия толкова важни за нашата история документи, изглежда, че не са били никак проучени от предшествениците на г-н Миятев, който от три години насам завежда тоя отдел, защото, ако бяха проучени, то тяхното съдържание щеше да бъде известно досега и тия книжа щяха да бъдат поставени там, гдето им е местото. Че тия документи не са били проучени, личи от факта, че тия книжа са зарегистрирани с почерка на г-н Хиндалов в каталога на сиджилите, гдето никак не им е мястото, така: "София санджагъ дефатиринден“, което значи: от тефтерите на Софийския окръг. А в друга една графа на същата страница, като пояснение, личат следните думи: „Кратки извадки от входящ и изходят инвентар.“

Между телеграмите в листата, които намери г-н Миятев, има и една по-дълга телеграма, написана с турски шифър. Понеже тая телеграма се намира между тия, в които се говори за обира на хазната и за арестуването на комитетски хора, предположих, че и тая телеграма ще се отнася пак по същия въпрос. А за да бъде тя шифрована, допуснах, че нейното съдържание ще да е много важно и тайно, за да не се знае от другия канцеларски персонал при тогавашното турско Софийско окръжно управление.

Помолих г-н Миятева да ми даде едно копие от тая телеграма, за да се помъча да я дешифрирам, имайки пред вид съдържанието на другите телеграми в тия книжа. След двумесечен труд аз успях да я дешифрирам и открих в тая телеграма официалния турски документ, търсен от толкова време, в който се споменава за предателската роля на поп Кръстю.

Папката, която съдържа шифрованата телеграма, се състои от 20 листа или 40 страници, носещи последователно номерата от 1 до 40. Листата са пришити със стари конци, хлабаво, в две отделни части, поставени в обикновена обвивка, на първата страница на която е залепена бяла кръгла лепенка, поставена наскоро и носеща № 192.

Тая тетрадка е част от изходящ дневник на турското окръжно управление в София през 1872-3 година. По-право тя може да се нарече: част от изходяща архива на същото управление, понеже в нея е нанесено не краткото съдържание, а целите чернови на изпратените до разни места телеграми, а може би и писма.

Листата на папката са запазени доста добре и се състоят от обикновена бяла хартия, средно качество, дълги 33 и широки 24 см, някои от които са твърде малко оръфани по краищата, без обаче да е повредено съдържанието. В тая тетрадка няма нито началните, нито крайните листа. Първата страница почва с една телеграма под № 874 от 18. IX. 1872 година, а последната страница свършва с чернова № 1141 от 2. 111. 1873 г. с едно прескачане от № 1006 до № 1030. Значи липсват 24 номера на изходящи чернови, обаче, колко листа липсват, не се знае. Понеже липсващите листа са от средата на папката, може да се предположи, че тия липсващи листа, ако не са случайно унищожени или прибрани, се намират пак в библиотеката, поставени при някои други документи.

Повод за да мисля така ми дава обстоятелството, че през 1931 година намерих първата част от тая тетрадка, поставена в друг един регистър на Самоковската околия. В последствие, след като съобщих за това в управата па библиотеката, по всяка вероятност, при претърсването на другите регистри, е била намерена и втората част на тая тетрадка, съдържаща и шифрованата телеграма № 1117, след което двете части са били събрани наедно и записани в каталога за сиджилите със сигнатура 192 и инвентарен № 261 като: „Кратки извадки от входящ и изходящ инвентар“, без да е отбелязан накратко техния характери.

Самата шифрована телеграма, носеща № 1117 от 24. XI. 1872 год., почва от долната половина на страница 35 и свършва до втората половина на стр. 36. Преди шифрованата телеграма има друга обикновена телеграма, адресирана до каймакамина в Берковица, № 1116 от 24.Х1.1872 г., с която той се умолява да съобщи в София тайно и телеграфически часа, когато ще потегли от Берковица и кой ден ще бъде в София генерал-лейтенант Сайб паша, който щял да пристигне в Берковица от Цариград през Лом.

След шифрованата телеграма също така има друга кратка обикновена телеграма, адресирана до окръжния управител във Варна с следното съдържание : „Умолявате се, Господине, да ми съобщите тайно и телеграфически датата на пристигането във Варна на генерал-лейтенант Сайб паша и Господин Иованчо, които пътуват за София“. Сайб паша и Иванчо бяха членове на извънредната комисия в София, която щеше да съди заловените комитетски хора по обира на хазната, включително и Левски.

Съдържанието на тия две нешифровани телеграми много ми помогна при дешифрирането на тайната телеграма, която се състои от 35 реда, заедно със заглавието, писани от единия до другия край на листа. Цялата телеграма съдържа 255 думи, без заглавието и датата, от които 155 явни и 100 шифровани. Шифрованите думи се състоят от групи двуцифрени числа за буквите и други двуцифрени и трицифрени числа, означаващи отделни думи. Всичко в телеграмата има 365 числа, от които 353 двуцифрени, означаващи отделни букви; 3 двуцифрени и 9 трицифрени числа, означаващи отделни думи. Числата следват едно след друго, без интервал, от който да може да се разбере, отгде почва и где свършва известна дума, състояща се от група числа.

Ето как успях да дешифрирам документа. Първоначално почнах с общоприетия метод за отгатване чужди шифри, като се заех да търся ония букви в турския език, които най-много се срещат в известно четиво от 2-3 страници, за да заместя с тях еднаквите числа в телеграмата, която се състои от двузначни и тризначни числа, примесени тук-таме с по някоя явна дума. Но понеже турският книжовен език се състои от три езика: турски, арабски и персийски, то тоя метод се оказа неприложим в случая. Тогава се заех да дешифрирам някои малки числови групи, стоящи между явните турски думи. Първо взех групата: 32, 29, 14, 29, която се намира между думите: тахсил и зъмнънда. Понеже тия две арабски думи значат: учение с цел, сир. с цел да се учи, допуснах, че шифрованата дума, означена с горните четири числа, която също така ще е арабска, ще бъде допълнение и ще отговаря на въпроса: що, какво да се учи. От състава на числата на тая дума е явно, че втората и четвъртата буква са еднакви, а като допълнение на фразата: да се учи, отговарят една от думите: право и науки (хукук и фюнун), които се пишат с по четири букви, без първите гласни: у и ю, а именно: х-кук и ф-нун, в които думи вторите и четвъртите букви са еднакви.

Тогава отбелязах, че числото 32 ще бъде х или ф, числото 29 ще бъде к или н и числото 14 - у, която се пише с буквата вав. След това потърсих друга малка числова група с еднакви числа в нея и намерих групата: 37, 26, 37, 26, 20, заградена между явните думи: башка бир... гьондерилерек, което значи: изпратен друг един... Също и тук, като допълнение служи неизвестната шифрована дума. От състава на числата в тая дума се вижда, че тя се състои от пет букви, от които първата и третата, втората и четвъртата са еднакви. Понеже шифрованата телеграма се намира между други обикновени телеграми, в които се говори за обира на хазната, помъчих се да намеря съответната дума, която да отговаря на следните две условия: да се състои от пет букви, от които първата и третата, както и втората и четвъртата да са еднакви и второ, да бъде близка по съдържание на станалото събитие - обира на хазната. За такава предположих да е думата: та-тар, която отговаря и на двете условия, понеже означава куриер, каквито ги имаше при пренасянето на хазната. Тогава отбелязах, че числото 37 означава буквата Т, числото 26 - А и числото 20 - Р.

По тоя начин помислих, че имам вече на разположение 7-8 открити букви и почнах с тях да работя. Обаче работата не вървеше. Тогава реших да открия и друга числова група. За такава взех групата 26, 14, 27, 23, 29, 30, която се намира между думите: зъмнънда и гиттиги, в която също има еднакви числа. Понеже тук неизвестната дума е част от изречението: отиде да се учи, да следва по нещо, то допуснах, че неизвестната дума ще бъде обстоятелствена част в изречението и ще означава местото, гдето се отива да се учи. От факта, че по онова време българите са отивали да следват в Русия, или в Румъния, допуснах, че неизвестната дума ще означава една от горните две държави. Понеже турците наричат Румъния у-ла-хи-я, а и буквата у, която на турски е дифтонг в началото на думата и се пише с буквите елиф и вав, сир. числата: 26 и 14, които отговарят на буквите: елиф и вав = у, с които почва търсената дума, то нямаше никакво съмнение, че новата група ще бъде думата улахия-я. Последната сричка я е предлогът в.

Заедно с новооткритите числа аз вече разполагах с 10 букви и почнах да правя разни комбинации. След дълги замествания установих, че първата открита група означава думата: ф-нун, втората група - па-паз, вм. татар и третата - Румъния. По такъв начин открих и останалите 23 букви от турската азбука, които се срещат в телеграмата, от делата азбука, която се състои от 34 букви.

Седемте тризначни числа в телеграмата отговарят на по една дума. Тех открих според смисъла в изреченията, в които ги има. По тоя начин успех да разчета телеграмата.

Тук следва самата дешифрирана телеграма... (в оригинала има пояснения за някои писмени знаци, предаващи звуковете в турски език, и телеграмата на този език; отминаваме ги и отиваме направо на българския превод - П. Н.)

„До Търновския окръжен управител.

№ 1117 от 24 ноември 1872 год.

Книжата и оръжията, които се изпращаха от Влашко за раздаване в Отоманската Империя, първоначално са идвали в Ловеч до фабрикантина на пашкули Димитър, Ване Терзията, Марин Кафеджията и поп Кръстю. Даже от показанията на арестувания Димитър, обирача на хазната и главатаря на комитите, се установява, че той е бил изпратен първоначално от Влашко до тях, че чрез тях е закупил за две хиляди и пет стотин гроша три коня - за себе си и за Дякон Левски, който се търси, за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за изпращане на комитета в Влашко, сам той е отивал там да ги носи. А пък, понеже от показанията на другите лица, комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани на тях, то той бе подложен на разпит и бе поискано от надлежното високо място разрешение да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално в вилаета.

По повод на това тук бяха докарани: поменатия фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване Терзията ни се съобщи от Ловчанския каймакамин, че той е заминал в Влашко да се учи. Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа същото лице, за което се съобщи, че се числи в бунтовническия комитет, отговори се да се изпрати поп Кръстю. Но понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на поменатия поп Кръстю да съобщи на господството Ви как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участват в комитета, като моля Ваше Сиятелство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата, за да ги представим на почтените лица, назначени със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които пристигането се очаква, за да вземат участие в тукашната специална комисия. Но както заповядате“.

Телеграмата изхожда от София и е изпратена от Софийския окръжен управител Мазхар паша до Търновския окръжен управител. От обръщението в телеграмата личи, че и Търновския окръжен управител е бил паша, с чин по-голям от тоя на Мазхар паша.

Дали тая телеграма е отговор на някое запитване от страна на Търновския окръжен управител, не личи в нейния текст. В първата й част са дадени съвсем накратко сведенията, добити при следствието на задържаните комитетски хора; втората част съдържа някои служебни сведения, а третата, най-важната част, съдържа ясни и категорични сведения по предателската дейност на поп Кръстю.

От съдържанието на горната шифрована телеграма става напълно ясно и извън всяко съмнение предателската роля на прочутия поп Кръстю. За да има при Търновския окръжен управител преписка, която съдържала донесенията на поп Кръстю относно комитета, с положителност може да се каже, че поп Кръстю систематически е предавал всичките действия на комитета, като е почнал още от началото, сир. още от първото революционно събрание, което се състояло в неговите лозя. За изпълнение на своя пъклен план поп Кръстю е постъпвал твърде умело. Той не е донасял нищо на Ловчанския каймакамин, за да не бъде заподозрян, открит или издаден. Той е правел това на друго, по-сигурно място - на Търновския мютесарифин - пашата, в който е имал доверие, че не ще го издаде. Какви донесения е правил той и какви сведения е съдържала неговата преписка, не ни е известно. Обаче от факта, че Мазхар паша моли Търновския паша да разпита още веднъж поп Кръстю, за да му съобщи той как е било устроено първото революционно събрание в неговите лозя и кои други лица от Ловеч влизат в комитета, за да представи пашата тия негови показания, заедно с цялата преписка, на специалната комисия в София, може да се допусне, че тия донесения ще да са били от твърде голяма важност. Защото чрез донесенията на поп Кръстю щяха да бъдат изобличени в лъжа арестуваните двама членове от Ловчанския комитет: Димитър Пъшков - фабрикантина на пашкули, и Марин поп Луканов -кафеджията, които в своите показания категорически са отричали своето участие в некакъв си революционен комитет.

От показанията на Димитър Общи, които се съдържат в преведените сега съдебни протоколи, се узнава, че той е съобщил имената на мнозина участващи лица в комитетите. Същевременно той е казал, че в Ловчанският комитет има и един свещеник, на когото не знаел името. Според шифрованата телеграма от Ловеч са изпратили вместо поп Кръстю стария свещеник поп Лукан, но при очна Ставка с Д. Общи той е казал, че не е същия свещеник, който се числи в комитета. Според телеграмата Мазхар паша поискал да се изпрати друг свещеник. И когато са изпратили поп Кръстю и е бил представен пред Мазхар паша, последният, без да направи очна ставка между Д. Общи и поп Кръстю, върнал го обратно в Ловеч, освободен от всякаква отговорност. Обаче в последствие, когато арестуваните членове на Ловчанския комитет, Димитър и Марин, почнали да отричат своето участие в революционния комитет и въобще да отричат съществуването на некакъв си комитет, тогава именно Мазхар паша е отправил шифрованата телеграма до Търновския мютесариф, на когото поп Кръстю е донасял, за да го повика и му даде исканите допълнителни сведения за участващите лица в Ловчанския комитет, като изпрати в София както допълнителните показания на поп Кръстю, така също и цялата негова преписка, съдържаща предателските му донесения, за да бъдат представени на специалната комисия. И понеже предателската дейности на поп Кръстю се е пазела в тайна, то и телеграмата е изпратена шифрована.

Макар и да е била изпратена преписката на поп Кръстю в София, обаче, тая преписка станала достояние само на членовете турци от комисията. Ако знаеха за тая преписка и членовете българи, участващи в същата комисия: Хаджи Иванчо, Мито и X. Мано, то непременно те щяха да съобщят за тая предателска роля на надлежното място и предателят щеше да бъде наказан веднага. Но, ако те не направеха това още в турско време, от страх да не бъдат подведени под отговорности, то поне след освобождението на България, когато те са били още живи, щяха да съобщят за това на Стоян Заимов или на Захари Стоянов, които са се срещали с тях и са ги разпитвали за дейността на тая комисия при съденето на комитетските хора, включително и на Дякона Васил Левски.

Строгата тайна, с която се е пазила преписката на поп Кръстю, за съществуването на която едвам сега узнаваме от шифрованата телеграма, стана причина да се очертаят в научната литература три главни становища по въпроса за злата участ на дякона Васил Левски: едни казват, че поп Кръстю е предал Левски, други твърдят, че не поп Кръстю, а Димитър Пъшков и Марин поп Луканов, членове на Ловчанския комитет, са предатели на Левски, и най-после трети са на мнение, че не е имало никакво предателство, а турската потеря сама е попаднала по дирите на Левски и го заловила.

Писателят и историографът на Левски уважаемия г-н Д. Т. Страшимиров, след като се мъчи с ред данни да докаже, че едничкият поп Кръстю е предателя на Левски, в което Страшимиров вярва, в книгата си „Левски пред Къкринската голгота“ на стр. 7, поради липса на официални документи, които да уличават поп Кръстю в предателство, казва така: „Поколението ще чувства смут и бъдещият историк ще се намери в затруднение!“ А в края на самата книга той се провиква така: „Няма самата истина! Липсва историческа истина. Ето туй образува основата на всички полемики от по-ново време за оправдаване на поп Кръстю!... Едно противоречие, една велика липса!...“

Той имаше право да пише така. Но ето, че случайността дойде да помогне, за да блесне самата истина. Шифрованата телеграма е толкова ясна и категорична, че не остава место вече да се спори, кой е предал Дякона Левски. Защото, срещу твърдението на ония, които казват, че Димитър Пъшков и Марин поп Луканов са предали Левски, ние имаме ясния текст на телеграмата, гдето се казва така: "Понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отричат да са участвали в това отвратително дело, то заповядайте на поменатия поп Кръстю...“

Както от цитирания пасаж, така и от официалните следствени показания на същите две лица, които показания тепърва ще видят бял свет, явства че Димитр Пъшков и Марин поп Луканов, освен гдето не са предали нищо, но те казват, че не знаят даже за съществуването на някакъв си революционен комитет, вследствие на което е станало нужда да бъдат изобличени в лъжа чрез допълнителните предателски показания на техния другар, поп Кръстю. И понеже Д. Пъшков и Марин п. Луканов са били арестувани в София още през м. ноември, то изключено е всякакво твърдение да бъдат те предателите, тъй като не са знаели где се намираше Левски на 27.ХИ. 1872 г. Поп Кръстю пък в „Требника“, който се пази в Народната библиотека, защищавайки себе си, дословно казва следното: „Кой обади на правителството, че поп Кръстю знае по име всичките участници (в комитета) от Ловеч, както и где се намира Левски?“

Чудно съвпадение! Като че ли с това питане, вместо да оправдае себе си, поп Кръстю сам отговаря, че едничък той е извършил това. А това личи от пасажа на телеграмата, гдето се казва: . . „то, заповядайте на поменатия поп Кръстю да Ви съобщи как са устроили бунтовническото събрание в лозята и още кои други лица от Ловеч участват в комитета, за да. . .“

Значи, Мазхар паша, който знае вече за предателската роля на поп Кръстю, моли Търновския паша да повика поп Кръстю, за да му съобщи допълнително кои други лица още от Ловеч влизат в комитета. Тия негови показания, заедно с цялата негова пълна преписка, съдържаща предателските му донесения, да се изпратят в София. Следователно, никой друг не е съобщил това на турското правителство, а сам поп Кръстю; защото, освен той и арестуваните вече негови другари, Димитър и Марин, които категорически са отказвали съществуването на някакъв си комитет, друг никой не е знаел кои други хора от Ловеч са участвали в комитета. А пък за пребиваването на Левски в Къкринското ханче е знаел само поп Кръстю, който щеше да се срещне там с Левски.

От автентичните писмени доказателства, с които разполагаме, личи че поп Кръстю е бил арестуван в Ловеч на 17. XI, на 18 същия месец е бил изпратен в София, а на другия ден освободен от пашата. Като сравним тая дата с датата на шифрованата телеграма, която е 24 с. м., може да се предположи, че в промеждутъка от тия 3-4 дена Търновският паша, който не е бил съгласен да се арестува поп Кръстю, ще е имал телеграфически разговор с Мазхар паша по тоя въпрос, в резултат на който разговор е станало нужда да се дадат от Мазхар паша пояснения по хода на делото и участието на поп Кръстю в комитета, та е била изпратена шифрованата телеграма, с всички сведения по делото, което, за да се увенчае с успех, имало е нужда от допълнителните предателски показания на поп Кръстю.

В шифрованата телеграма се казва още, че Д. Общи е закупил чрез хората на Ловчанския комитет три коня за 2,500 гроша, от които единия за себе си, а другия за Левски, който се търси. Третия кон беше за куриера на Левски Дидю (Димитър) Пеев. От думите: „който се търси“ явства, че Левски беше вече предаден и турското правителство беше дало нареждане да се намери той. Обаче Левски, научавайки за това нареждане, много тайно се прехвърлил в Тракия, гдето от една страна да посети комитетите, а от друга страна да заличи своите следи за преследвачите. Левски престоял там от втората половина на ноември, когато се разкри комитетската организация, след обира на хазната, та до към Коледа. Но когато Левски, който се съмняваше в верността на поп Кръстю, се научил, че двамата членове на Ловчанския централен революционен комитет, а именно: Димитър Пъшков и Марин поп Луканов, са арестувани, а поп Кръстю, секретар-касиера на тоя комитет, след като е бил повикан в София, още на другия ден е бил освободен, убеден вече в предателската роля на поп Кръстю, в едно най-опасно време, когато се арестуваха комитетски хора, а самия Левски се търсеше под дърво и под камък, той се запъти за Ловеч, за да се срещне с поп Кръстю и се справи по някакъв начин с него, съгласно комитетския устав. Срещата е била уговорена да стане в с. Къкрина на ханчето. Съображенията на Левски да изведе попа на ханчето са били, по всяка вероятност, като свърши с него, да не бъдат арестувани в града невинни хора. Обаче, вместо да отиде поп Кръстю на ханчето, на 27. XII. 1872 година, сир. на уговорената дата, това ханче е било нападнато от десетина заптиета, които, след една престрелка, раниха Левски и го заловиха.

След залавянето на Левски требваше да се установи неговата самоличност, за която цел той е бил закаран в Ловеч. Но понеже там той е отказал да е Левски, то изпратен е бил в Търново, при пашата, гдето са установили самоличността му, след което е бил повърнат обратно в Ловеч и оттам изпратен в София. Ако поп Кръстю бе вършил своите предателства в Ловеч, каймакаминът много лесно щеше да установи самоличността на Левски. Но понеже, както казахме и по-рано, той е правил своите донесения в Търново, то и Левски е бил закаран там, гдето, по всяка вероятност, е бил извикан тайно и поп Кръстю, за да установи, че действително заловеното лице е самият Левски.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов - Документи“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Васил Шанов е виден български просветен деятел, учен османист и революционер, деец на ВМОРО.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.