СЛУЖБОМЕР

неделя, август 28, 2016

Лекции по руска литература – брой 16

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

6.

Когато говорех за родените по асоциация персонажи, отбелязах лирическия порив, който съпровожда появата на широката флегматична физиономия на Собакевич - от нея, като от грамаден безобразен пашкул, излита ярка нежна пеперуда. Колкото и да е странно, Собакевич, въпреки своята пълнота и флегматичност, е най-поетичният персонаж в книгата и това изисква някакво пояснение. Преди всичко ето емблемите и атрибутите на неговата личност (те са показани чрез обстановката му):

"Щом влезе в гостната, Собакевич посочи едно кресло, като каза пак: „Моля!“ Сядайки, Чичиков изгледа стените и окачените по тях картини. Картините изобразяваха все юнаци, все гръцки пълководци, изрисувани в цял ръст: Маврокордато в червени панталони и мундир, с очила на носа, Колокотрони, Мияули, Канари. Всички тия герои бяха с такива дебели бедра и невиждани мустаци, че тръпки побиваха човека. Между едрите гърци, кой знае как и защо, се бе наредил Багратион, слаб, сухичък, с мънички знамена и с топове отдолу в съвсем тясна рамка. После пак идеше една гръцка героиня, Бобелина, на която единият крак изглеждаше по-голям от цялата снага на ония контета, които пълнят сегашните гостни стаи. Домакинът, бидейки сам здрав и силен човек, сякаш искаше и стаята му да се украсява от също така силни и здрави хора". (Превод на Димитър Подвързачов)

Но само в това ли е причината? Няма ли нещо необикновено в склонността на Собакевич към романтичната Гърция? Не се ли крие в тази могъща гръд "мършав, слабичък" поет? Защото по това време нищо не отеквало с такава сила в сърцата на поетично настроените руснаци като мисията на Байрон.

"Чичиков още веднъж изгледа стаята и всичко, което имаше в нея; всичко беше яко, крайно нескопосно и имаше някаква чудна прилика със самия домакин. В един ъгъл на гостната стоеше тумбесто орехово бюро на четири много грозни крака - същинска мечка. Масата, креслата, столовете - всичко имаше най-тежък и безпокоен характер; с една дума, всеки предмет, всеки стол сякаш думаше: „И аз съм също Собакевич!“ или: „И аз също приличам на Собакевич!“ (Превод на Димитър Подвързачов)

Храната, която поглъща, е по възможностите на някакъв недодялан великан. Ако е свинско, ето му цяла свиня; ако е овнешко - внасят цял овен; ако е гъше, поставят на масата цялата птица. Неговото отношение към храната е украсено с някаква първобитна поезия и ако в обяда му може да се открие някакъв гастрономичен ритъм, този ритъм е зададен от Омир. Половината овнешки бут, с който се справя за няколко мига, огризва го и го осмуква да последната костица, ястията, които поглъща след това: ватрушки [18] с размер на голяма чиния, пуйка с величината на теле, натъпкана с яйца, ориз, черен дроб и така нататък дребен пълнеж - всичко това са емблемите, външната обвивка и природните украшения на Собакевич: те утвърждават неговото съществуване със същото тежко красноречие, което Флобер влагал в любимия си епитет "грандиозно". Собакевич консумира храната на големи късове, на гигантски парчета; той пренебрегва конфитюрите, които жена му поднася след обяда, както Роден не би удостоил с внимание дрънкулките в стил рококо от някой моден будоар.

"Сякаш в това тяло съвсем нямаше душа или имаше, но съвсем не там, дето трябва, а както у безсмъртния Кашчей нейде зад гори и планини и е покрита с такава дебела черупка, че каквото и да мърдаше на дъното, не причиняваше никакво раздвижване на повърхността ѝ". (Превод на Димитър Подвързачов)

18. Ватрушка - питка с вдлъбнатина в средата, която се пълни с извара. (Бел. прев.)

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.