СЛУЖБОМЕР

понеделник, август 29, 2016

Лекции по руска литература – брой 17

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

7.

Мъртвите души оживяват два пъти: първо с помощта на Собакевич (който им придава своите масивни свойства), а след това - на Чичиков (с лирическата помощ на автора). Ето първия начин за оживяване - Собакевич повдига цената на своята стока:

"- Вие вижте: на, например коларят Михеев! Той не правеше никакви други коли освен с пружини. И работата му не беше като някоя московска, дето трае ден до пладне, ами яко нещо… Сам ще обкове колата и ще я лакира.

Чичиков отвори уста, за да забележи, че Михеев отколе го няма на света, ала Собакевич беше се увлякъл, както се казва, от силата на речта си: кой знае отде се взе такава живост, такъв дар слово.

- Ами Пробка Степан, дърводелецът? Главата си залагам, ако намерите другаде такъв мужик. Пък каква сила беше! Да би служил в гвардията - бог знае що биха му дали; три аршина и един руп висок!

Чичиков пак искаше да му възрази, че и Пробка го няма на света: но Собакевич очевидно се беше разпалил; рукнаха такива потоци думи, че трябваше само да се слуша.

- Ами Милушкин, тухларят! Можеше да ти направи печка, в която щеш къща. Ами Максим Телятников, ботушарят: каквото дупнеше с шило - ботуши ставаше; от него ботуши - от тебе благословия: и да речеш барем веднъж да тури в уста ракия. Ами Еремей Сорокопльохин! Този мужик пък, ще ви кажа, самичък струваше колкото всички, в Москва търгуваше, само оброк ми носеше по петстотин рубли". (Превод на Димитър Подвързачов)

Чичиков се опитва да възрази на този странен рекламатор на несъществуваща стока и той малко поизстива, като се съгласява, че душите наистина са мъртви, но веднага се разпалва отново:

"- Да, разбира се, мъртви са - каза Собакевич, който сякаш се свести и си спомни, че те наистина бяха вече мъртви, а после додаде: - А пък да ви кажа и това: какви хора са те? Мухи, а не хора.

- Все пак те съществуват, а пък това е просто мечта. - Ба, не, не е мечта! Аз ще ви обадя какъв човек беше Михеев - такива хора сега не можете намери цяла ми ти машина, която в тази стая не може влезна; не, това не е мечта! А пък такива яки плешки имаше, че и кон не може да се мери с него! Желал бих да зная де на друго място бихте намерили такава мечта!" (Превод на Димитър Подвързачов)

Като казва това, Собакевич се обръща към портрета на Багратион, все едно търси от него отговор; а малко по-късно, когато след упорита търговия двамата са готови вече да сключат сделката и в стаята настъпва тържествено мълчание, "Багратион с орловия нос гледаше от стената крайно внимателно тази покупка". В тази минута ние проникваме най-дълбоко в душата на Собакевич, но удивителното ехо от лирическото начало в тази груба натура може да се чуе и след това, когато Чичиков разглежда списъка на мъртвите души, продадени му от плещестия помешчик:

"Когато погледна сетне тия листчета и мужиците които наистина са били някога мужици и са работили, орали, пиянствували, файтонджийствували, мамили господарите си, а може би са били и просто добри мужици, някакво странно, непонятно за самия него чувство го обзе. Всеки списък сякаш си имаше някакъв особен характер и според туй сякаш и самите мужици получаваха свой собствен характер. Мужиците, които бяха принадлежали на Коробочка, почти всички бяха с прибавени имена и прякори. Списъкът на Плюшкин се отличаваше с краткост на стила: често бяха поставени само началните букви от имената и презимената им и сетне две точки. Списъкът на Собакевич поразяваше с необикновена пълнота и обстойност..."

"Милички мои (казва си Чичиков с внезапен прилив на чувствителност, характерна за сантименталните негодници), колко много сте набъкани тука! Какво ли сте правили, скъпи мои, приживе? Как ли сте си поминавали?.. (Той си представя техния живот и един след друг мъртвите мужици започват да съществуват и като се утвърждават, изместват закръгления Чичиков встрани) А! Ето го него, Степан Пробка, его го тоя юначага, когото го бивало и за в гвардията. Навярно всички губернии си изходил ти с брадва на пояс и с ботуши на рамо, изядал си хляб за пара и за две сушена риба, а в пунгията май всякой път си донасял в дома (на господаря!) по стотина рубли, а може би и по някоя държавна асигнация, зашита в платнените гащи или пъхната в ботушите. Къде ли те е сполетяла умирачката? Дали си се покатерил за по-голяма печалба под някой църковен купол, а може би и към кръста си се повлякъл и като си се подхлъзнал оттам от гредата, тупнал си на земята и само някой чичо Михей, който е бил до тебе, се е почесал по тила и продумал: "Ех, Ваня, свърши и ти!" и превързан с въже, сам той се е покатерил на твое място... Григорий Доезжай-Недоедеш! Какъв ли човек си бил ти! С кираджилък ли си се препитавал и като си купил тройка и покрита талижка, отрекъл си се навеки от дома си, от родната си бърлога и си се помъкнал с търговци по панаири? Из път ли някъде си предал богу душа, или са те претупали самите твои приятели заради някоя дебела и червенобуза войнишка жена, или са се поревнали на някой горски скитник кожените ти ръкавици и тройката нисички, но набити кончета, или може би сам, като си лежал на одъра, мислил си, мислил си, па ни в клин, ни в ръкав, току си свърнал в кръчмата, а оттам - право в дупката на леда и - търси го, ако нямаш работа". (Превод на Димитър Подвързачов)

Самото име на единия от тях, Неуважай-Корито, със своята безсмислено нестройна разтегленост подсказва каква смърт се е паднала на неговия притежател: "...сред пътя те е прегазил, както си бил сънен, някой бавно движещ се керван". Споменаването на някой си Попов, къщен слуга на Плюшкин, предизвиква цял диалог заради това, че явно е получил някакво образование и затова не е извършил банално убийство, а е "започнал да краде по благороден начин" (обърнете внимание на този свръхлогичен ход).

"Но ето че капитан-изправникът те залавя - тебе безпаспортния. Ти стоиш бодро на очната среща. "Чий си ти?" - дума капитан-изправникът и ти изпраща в тази зла среща някоя и друга псувня. "На еди-кой си помешчик" - отговаряш ти живо. "Що щеш тук?" - дума капитан-изправникът. "Пуснат съм на оброк" - отвръщаш ти, без да се запънеш. "Де ти е паспортът?" - "У господаря ми, мешчанина Пименов". - "Извикайте Пименов! Ти ли си Пименов?" - "Аз съм Пименов". - "Давал ли ти е тоя паспорта си?" - "Не, не ми е давал никакъв паспорт." - "Защо лъжеш тогава!" - дума капитан-изправникът и притуря пак някоя и друга псувня. "Тъй вярно - отговаряш ти живо, - не го дадох нему, защото дойдох в къщи късно, но го дадох да го пази Антон Прохоров, звънарят." - "Извикайте звънаря! Давал ли ти е той паспорта си?" - "Не, не съм получавал от него паспорт." - "Защо лъжеш пак?" - дума капитан-изправникът и подкрепя думата си с някоя и друга псувня. "Де е паспортът ти?" - "Той беше у мене - думаш ти бързо, - ала може да се е случило някак - из път да съм го изтървал." - "Ами войнишкия шинел - дума капитан-изправникът и ти заковава като прибавка някоя и друга псувня, - защо си го откраднал? И от свещеника сандъчето с медни пари?"..." (Превод на Димитър Подвързачов)

Диалогът продължава в същия дух, а след това влачат Попов по разни затвори, които в нашата велика страна винаги са били в излишък. И макар че тези "мъртви души" се връщат за живот само за да преживеят някакви беди и отново да загинат, тяхното възкресение, разбира се, е много по-пълно и утешително от фалшивото "нравствено възраждане", което Гогол имал намерение да инсценира в замислените от него втора и трета книга на "Мъртви души" за радост на законопослушните си и набожни съграждани. Изкуството възкресило по негов каприз на тези страници мъртви хора. Нравственият и религиозен аспект можел само да погуби нежните, топли и пълнокръвни създания на неговата фантазия.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.