вторник, ноември 24, 2020

КАК ДА РАЗКРИВАМЕ ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ С ТОЗИ ПРОСТ ТРИК ОТ GOOGLE?

ПРЕПЕЧАТАНО ОТ: KALDATA

Популярна снимка, която циркулира в социалните мрежи тази седмица, твърди, че по време на шествията на привържениците на Доналд Тръмп, част от предизборната му кампания, известни като Million MAGA March, които се състояха във Вашингтон, окръг Колумбия, са се продавали нацистки и конфедеративни знамена. Но това не е вярно. Продавачът, който разнася тези знамена в популярната снимка от социалните мрежи, всъщност е забелязан на битпазар в Пенсилвания през септември и според съобщенията организаторите на пазара изрично са го заставили да прибере знамената и да спре продажбата им.

Новини и снимки като тази, които обикновено носят някакво политическо послание, бързо постигат голяма обществена популярност, но често се оказват подвеждащи или изцяло фалшиви. Обикновено в такива случаи снимките са извадени от контекст или са от две напълно различни събития, като между тях се прави несъществуваща връзка, която има за цел да събуди общественото внимание и активност.

Както навярно сами сте забелязали, интернет пространството понякога може да е много объркващо. Интересно е, че дори стари потребители на глобалната мрежа, които се справят добре с отсяването и систематизирането на информация, често биват подведени от подобни бързо тиражирани новини и снимки.

За щастие съществува един трик, който може да ви помогне да разберете дали една новина или снимки са достоверни, както и да проверите какъв е оригиналния източник на едно изображение, което се разпространява скорострелно. Методът се нарича обратно търсене на изображения и в някои ситуации може да ви накара да се почувствате като брилянтен детектив.

Този метод не е полезен само за фалшиви новини. Обратното търсене на изображения може също да ви помогне да разкриете измами от уебсайтове за запознанства и дори недвижими имоти. Инструментът може да ви помогне да разгадаете нишката и да разберете дали някои използва чужди снимки, за да ви подмами да установите контакт с него в социалните мрежи (вероятно в крайна сметка реалния човек, който стои зад такъв профил ще ви поиска пари, но понякога се случват и по-кошмарни ситуации). Освен това ще ви предпази и от това да дадете личната си информация на измамници, които публикуват обяви за имоти, които в действителност не притежават или не са упълномощени да дават под наем, което в последните години се превърна в стандартна практика, дори на някои брокери, с цел привличане на внимание.

Как да използвате обратното търсене на изображения?

Историята с нацистките знамена, които в крайна сметка не са се продавали по време на шествията на кампанията на Тръмп, беше разкрита от популярния английски портал Snopes, в който редовно се проверяват популярни факти в интернет, които включват новини, слухове, миймове и много други. Разбира се обаче, в сайта далеч не може да бъде проверена достоверността на всички постоянно набиращи популярност в интернет новини и слухове. Ако не успявате да откриете това, което искате да проверите, в Snopes, значи е време да отворите Google.

Има няколко опции за това как можете да използвате обратното търсене на изображения. Навярно повечето от вас знаят, че Google предлага различни инструменти за търсене, освен стандартната търсачка с връзки към страници и мета описание. Един от тези инструменти е търсенето на изображения. Той е полезен, когато искате да видите снимки на търсен обект. Но освен това, инструментът предлага и друга възможност – той може да открие в интернет визуално подобни или идентични изображения спрямо качена от вас снимка или посочена по URL адрес.

И така, нека преминем директно към начините за използване. Първото, което трябва да направите, е да отворите Google Images във вашия браузър Safari, Firefox или Chrome.

Вариант 1: Кликнете върху изображението, което искате да проверите и задръжте. След това го плъзнете в полето за търсене на Google изображения в друг прозорец.

Вариант 2: Направете екранна снимка (скрийншот) на изображението, което искате да проверите, и плъзнете този файл в полето за търсене. Можете също така да качите файла от лентата за търсене на Google Изображения, ако предпочитате.

Вариант 3: Щракнете с десния бутон върху изображението и изберете „отвори изображението в друг прозорец“. Копирайте URL адреса и след това го поставете в полето за търсене на Google Изображения. Възможно е и да натиснете десен бутон и да изберете „Копиране на адреса на изображението“.

Вариант 4: Ако използвате Chrome, щракнете с десния бутон върху изображението и изберете „търсене на изображение в Google“.

Резултатите ще ви покажат в какви други контексти е качена въпросната снимка. Това ще ви помогне да откриете множество публикации, в които изображението е качено. Така например, ако имаме профилна снимка в социална мрежа, лесно можем да проверим дали тя не принадлежи на друго лице или пък дали едно и също лице не се подвизава под различни самоличности. Обикновено, поради доброто индексиране на популярните социални мрежи, всички профили, в които дадено изображение присъства, се показват на първата страница с резултатите. Можете дори да видите снимки от интериора или екстериора на имоти, които са пуснати в продажба или се дават под наем, но в действителност дори не са от същия град или държава, в които се твърди, че се намират, или присъстват в десетки обяви с различни заглавия и описания.

Как да използвате обратното търсене на изображения на мобилно устройство?

За да получите най-бързи и отчетливи резултати, препоръчваме да използвате обратното търсене на изображения чрез десктоп версията за настолни компютри. Търсенето не е толкова лесно и бързо, ако искате да го извършите от мобилно устройство, но все пак не е и невъзможно. Това са най-простите подходи, които можете да опитате:

Вариант 1: В мобилния браузър Chrome може да задържите изображението и след това да изберете „Търсене в Google за това изображение“.

Вариант 2: Задръжте снимката в мобилния си браузър и изберете опцията, която ви позволява да копирате снимката (например „копиране“ или „копиране на URL адрес на изображението“). След това можете да поставите самото изображение или неговия URL адрес в лентата за търсене на Google Изображения, след като те първоначално са се копирали в клипборда на устройството ви.

Можете също да използвате приложението на Google за качване и правене на снимки. Ние обаче установихме, че през него резултатите не са особено надеждни, когато се опитвате да намерите произхода на дадена снимка, т.е. къде е качвана най-много и къде е станала достъпна най-рано.

Какво да правим, ако открием подвеждаща или фалшива публикация?

Можете да съобщите за подвеждащата или фалшива публикация чрез опцията за докладване, която социалната мрежа, в която сте попаднали на изображението, със сигурност притежава. Освен това, можете също така да докладвате профили на измамници в сайтове за запознанства, фалшиви реклами и фалшиви обяви за продаване на имоти или даване под наем, директно в сайта, в който сте попаднали на въпросната обява. Стъпките за докладване на публикации са различни за всеки уебсайт.

Можете също така да се свържете директно с потребителя, който е качил фалшивата публикация. Резултатът, разбира се, ще варира. В крайна сметка, съществува известна, макар и малка вероятност, потребителят, който е качил или споделил дадено съдържание, дори да не подозира, че то е недостоверно. Именно благодарение на лесното подвеждане (и понякога емоционалните реакции) на хората фалшивите новини се разпространяват толкова бързо.

Независимо обаче как реагира автора или разпространителя на едно фалшиво съдържание, вие вече знаете как да развенчавате фалшиви новини, преди да ги разпространите до приятелите и близките си, или да се паникьосате.

В края на статията решихме да дадем един реален наш пример, който би могъл да бъде полезна демонстрация.

Виждаме статия озаглавена „Норвегия – държавата с узаконена педофилия и кръвосмешение“ в известен блог. Материалът сега циркулира масово в социалните мрежи, споделян от стотици потребители и от големи групи, предимно с националистичен характер. Статията е стратегически публикувана непосредствено след деня на детето, който традиционно се празнува на 1-ви юни в пост-съветските държави, а по случайност, на 20 ноември, беше и Международният ден на детето.

В статията срещаме една амалгама от широкообхватни термини и понятия, които са посветени на дезинформационната кампания за службата за закрила на деца в Норвегия и масовата истерия на Балканите за заплахата от нея и риска за намеса в държавните политики за закрила на детето. Създадено е едно силно символично послание, като през цялото време се повтарят думи като педофилия, инцест, майчинство, детство, хомосексуалност, патриотизъм, традиции и други. Статията започва с исторически контекст за Норвегия, като в последствие разкрива „реална“ история от първо лице на майка, която се е сблъскала с норвежката служба за закрила на детето „Барневарн“. В нея срещаме основният конфликт между „модерното родителство без ценности“ и „традиционното родителство основано на ценностите“, какъвто се насажда през последните години от някои пропагандаторски медии и организации. В материала се засягат всякакви теми, в това число и сексуалното образование на децата в Норвегия, „принуждаването на деца да избират хомосексуална и „нетрадиционна ориентация“, честото отнемане на децата от семейства на мигранти и се стига до сериозен набор от обвинения в зверства и издевателства над деца, които няма да цитираме.

И така, нека в крайна сметка да проверим дали тази история е истинска:

Ако проверим основното или някое от присъстващите изображения в материала по описания горе начин, ще установим, че същите снимки присъстват в публикации от различни, слабоизвестни сайтове, но са публикувани по различно време в различни години – най-ранната версия, която откриваме е от 2011 г. Някои от резултатите, които се появяват в Google, дори показват, че статията е изтрита от сайтовете, които първоначално са я разпространявали. Когато разглеждаме резултатите на английски и руски език обаче, виждаме, че материалът е публикуван в редица руски портали, в които масово коментарите и мненията са, че информацията не може да бъде достоверна, а при преглеждане на различните версии на статията откриваме, че „личният“ разказ от първо лице почти всеки път е изменян в известна степен, вероятно с цел да се постигне по-голяма емоционалност и внушителност.

Друг вариант е да копираме част от текста – например първите изречения от началния параграф на статията и ги поставим директно в Google. При това търсене също откриваме, че статията е публикувана поне десет пъти в разстояние от 2011 година досега в различни сайтове, като някои от които във времето са изтривали материала и са го публикували отново, вероятно за да го представят като актуален безброй много пъти.


понеделник, ноември 23, 2020

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1970 ГОДИНА – ХИМИЯ – ЛУИ ЛЕЛОАР

Луис Лелоар (Luis Leloir)

6 септември 1906 г. – 2 декември 1987 г.

Нобелова награда за химия

(За откриването на захарните нуклеотиди и тяхната роля в биосинтезата на въглехидрати.)

Аржентинския биохимик Луис Федерико Лелоар е роден в Париж, когато неговите родители Федерико Лелоар и Ортенсиа (Агуиере) Лелоар са на пътешествие във Франция. Момчето навършва две години и семейство Лелоар се връща в Буенос Айрес, където Луис посещава по-късно начално и средно училище. След като завършва университета в Буенос Айрес, той получава през 1932 г. медицинска диплома. После в продължение на две години работи в университетската болница, но – чувствайки неудовлетвореност заради ограничените по това време възможности за медицинско лечение, започва да работи в университетския Институт по физиология под ръководството на Бернардо Усай, изследвайки ролята на надбъбречните жлези за метаболизма на въглехидратите.

Тъй като се интересува все повече от биохимия, Лелоар заминава през 1936 г. за Англия, за да работи в биохимичната лаборатория на Кеймбриджкия университет – голям научно-изследователски център, ръководен от Фредерик Г. Хопкинс. След като се занимава една година с биохимия на ферментите, Лелоар се връща в Института по физиология в Буенос Айрес, където изследва метаболизма на етанола и окисляването на мастните киселини в безклетъчен чернодробен екстрат. Подобно изследване е необичайно, защото по това време се смята, че за този процес са необходими неразрушени клетъчни структури. След това Лелоар се присъединява към група учени, които изследват ролята на бъбреците за регулиране на кръвното налягане. Тази работа го довежда до получаването на ангиотензин от ангиотензиноген, протеин - създаван от черния дроб.

След укрепването на политическото влияние на Хуан Перон през 1943 г. в Аржентина Усай е уволнен, а неговата научно-изследователска група е разпусната. Заминавайки за САЩ, Лелоар работи като асистент-изследовател в биохимичните лаборатории на Карл Ф. Кори към Вашингтонския университет в Сент Луис (щат Мисури), а след това под ръководството на Дейвид Е. Грийн в Колежа на лекарите и хирурзите към Кулумбийския университет в Ню Йорк. Като се връща две години по-късно в Аржентина, Лелоар прави проучвания в Института по биология и експериментална медицина, частен институт, функциониращ в Буенос Айрес под ръководството на Усай. Благодарение на финансовата подкрепа на Хайме Кампомар, владелец на текстилна компания, през 1947 г. е създаден Институтът за биохимични изследвания, чийто директор става Лелоар.

Първоначалната задача на научните изследвания, които той провежда в института, е синтезирането на лактоза. По това време биохимиците знаят, че протичащият в живите организми процес на разпадане на въглехидратите (полизахаридите и скорбялата) на по-прости захари служи за източник на енергия, необходима за живота. Значително по-малко е известно обаче това по какъв начин тези комплексни органични молекули се синтезират в живите системи.

Търсейки фермента за катализиране на обратимия синтез на лактозата, Лелоар и неговите колеги откриват, че този процес изисква наличието на два неустойчиви на нагряване кофермента, които той идентифицира като глюкозо-1-6-дифосфат и нуклеозида уридиндифосфатглюкоза. Както по-късно Лелоар казва, „присъствието като кофермент на уридина беше нещо ново, защото в другите съчинения... се срещаше нуклеозида аденин. Появата на производни захари в съчетание с нуклеозид също беше нов фактор“.

Лелоар и неговите помощници се досещат, че уридиндифосфатглюкозата би трябвало да има и други функции освен действието ѝ като кофермент при метаболизма на галактозата. И те наистина откриват, че уридиндифосфатглюкозата е също така доставчик на глюкоза при образуването на трегалозфосфата на дизахаридите и на захарозофосфата. Сътрудниците от различни лаборатории скоро откриват множество други захарни нуклеотиди и посочват двете им основни функции: първо, те участват в процеса на взаимното преобразуване на простите захари и второ, действат като доставчици при реакциите на преобразуването на глюкозата, водещи до синтезирането на α1-заахриди и полизахариди. През 1959 г., след като откриват, че гликогенът (основният запасен въглехидрат у човека и животните) се образува от уридиндифосфатглюкоза, Лелоар и колегите му анализират синтеза на скорбялата в растенията и доказват, че участващият в този процес захарен нуклеотид е аденозиндифосфатглюкозата.

Когато през 1955 г. диктатурата на Перон е свалена, новото правителство предоставя на Института за биохимични изследвания по-голямо помещение. През 1962 г. институтът е присъединен към университета в Буенос Айрес като негов филиал, а Лелоар е назначен за ръководител на биохимичния отдел. По-късно той се отказва от тази административна длъжност, за да прекарва повече време в лабораторията.

Продължавайки да прави биохимични изследвания, през последните си години Лелоар проучва ролята на липидите – междинни химични съединения при синтеза на полизахариди от захарни нуклеотиди, а също така участието на долихола при синтезирането на гликопротеиди, които са компоненти на биологичните мембрани и на имунологичните вещества на кръвните групи.

Лелоар, за когото неговите студенти и колеги се изказват като за човек учтив и съчувствен, се слави с умението да провежда важни научни изследвания при ограничени финансови възможности. През 1943 г. той се жени за Амелия Зухербухлер. Семейството има една дъщеря. Ученият живее с жена си в Буенос Аюрес до своята смърт.

Лелоар участва в работата на Аржентинското дружество за биохимични изследвания и на Панамериканската асоциация на биохимичните дружества. Присъдени са му награди и степени от университети в различни страни. Член е на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Американската философско дружество, на Папската академия на науките и на Лондонската кралска академия.

Превод от руски: Павел Б. Николов



неделя, ноември 22, 2020

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ – МЕДНИЯТ СВИТЪК

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

НЕЦЕНЗУРИРАНАТА ИСТОРИЯ;

КАКВО Е ПРЕМАХНАТО

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

МЕДНИЯТ СВИТЪК

На 20 март 1952 г. отец Де Во и други трима археолози от Ecole Biblique при проучване на кумранската пещера № 3 намерили удивителна находка: свитък, разпаднал се на две части.

Че находката била важна, свидетелствал още външния ѝ вид: заради необичайната си значимост нанесеният върху свитъка текст не бил написан на пергамент, а бил изсечен върху тънки медни листове, завити след това на руло.

По тази причина свитъкът дълго време не можел да бъде прочетен. За да се разгъне тънък меден лист отпреди две хиляди години, имало нужда от специален стан, какъвто направил професор Райт-Беийкър от Масачузетския технологичен колеж.

През 1955 г. свитъкът бил разгърнат и станало ясно, че това не е религиозен текст, а списък на съкровища.

„Медният свитък“ изброявал гигантско количество златни и сребърни предмети и драгоценни ритуални съдове. Общото тегло на скъпоценностите било 65 тона сребро и 26 тона злато, оставяйки далече зад себе си съкровището на капитан Кид. В свитъка се посочвали 64 места, където съкровищата били скрити. В основни линии ставало дума за Ерусалим с неговите околности.

Какви били тези съкровища?

Това били съкровищата на Храма, разграбени от зилотите през 66 година.

„Медният свитък“ едновременно с това датира Кумран и идентифицира неговите обитатели.

„Медният свитък“ опровергава напълно представата, че обитателите на Кумран са били мирни есеи, и също така опровергава напълно представата, че миленаристите, защитаващи Ерусалим, са били бандити, лишени от организация.

Да изнесе от Храма 80 тона скъпоценности и да не ги разграби, а да отчете, дари и формално, всяко златно кюлче, можела само структура, изградена върху жесток контрол.

„Четвъртата секта“ имала несъмнено много фракции и някои от тях били даже мирни, каквато била фракцията на Павел. Но именно обстоятелството, че апостол Павел проповядвал от името на Исус, а не от името на другиго, подчертавало високия, системообразуващ статус на Исус Христос.

Именно пришествието на Исус проповядвал най-влиятелният от вождовете на „четвъртата секта“, брат му Яков Праведника, когато му предложили да се отрече от Исус. „Защо ме питате за Човешкия син? Той седи на небесата отдясно на Великата Сила и ще дойде върху Небесни облаци“ [1] - казал Яков.

Именно пришествието на Исус проповядвал вече споменатият Юда Тома, известен и като Теуда, чието въстание било смазано през 46 г. по времето на прокуратора Куспий Фад.

Именно Исус проповядвал онзи гоес, за когото Йосиф Флавий казва, че извеждал хората в пустинята, за да „им възвести (ἐπαγγέλλω) Спасението“, иначе казано – в обратен превод на арамейски: да им възвести Йешуа [2].

Тези ранни последователи на Исус го смятали от самото начало за Втора Власт на Небето. Те го смятали за Син на Бога и Син на Всевишния. Той бил хегемон на сектата, която не признавала друг хегемон освен Яхве.

Вярванията на тези ранни последователи на Исус се различавали много от вярванията на по-късните. Да не забравяме, че по това време даже фарисеите вярвали в преселението на душите и смятали, че „душите на добрите хора се преселват след смъртта им в други тела“ [3].

Павел не е единственият претендент да бъде новият Христос. Много възможно е за това да са претендирали и Юда Тома, и Ръководителят на Общината по време на въстанието – Менахем.

Според някои фракции на сектата, ако се съди по всичко, Исус изобщо не е умирал. Той бил унизен, но след това застанал над ангелите. Той бил надсветовен дух, който се облякъл в човешко тяло като в дреха и именно затова не можел да се облече в друго тяло.

Тези, които възкръсвали според тази теология, били последователите на Исус. След смъртта си те получавали ефирни тела на ангели и още приживе можели да се качват на небето, да вършат чудеса и да убиват враговете с огън от устата си.

Именно затова в Евангелието от Йоан Исус обещал пришествието на Утешител/Менахем и го нарекъл „Дух на Истината, който ще свидетелства за мене“ (Йоан, 15:26).

Именно затова Веспасиан заповядал след Юдейското въстание да изколят родствениците на Исус [4].

Именно затова фарисеите, събрали се в Явне, проклели миним, изповядващи ереста за Двете Власти на Небето – иначе казано, тези, които вярвали, че Месията от Давидовия род е втори бог или че такъв е пророк Енох.

Именно за това проклятие говори Исус в Евангелието от Марк. „ Ще ви предадат на съдилища, и в синагоги ще ви бият – казва Исус - и ще бъдете мразени от всички заради Моето име“ (Марк, 13:9–13).

Евангелието от Марк било написано веднага след превземането на Храма и Исус говори в него за събитията, които ще последват след това превземане. Той казва, че Юдейската война ще повлече след себе си преследване на неговите последователите. И ще ги бият, и ще ги гонят заради неговото име.

И, нещо повече - той пряко твърди, че това ще бъде съпроводено с появата на пророци и Месии, говорещи от негово име. „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, избраните“ (Марк, 13:22) – казва Исус. „Мнозина ще дойдат от Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос“, и ще подмамят мнозина“ (Марк,13:6).

Тези лъжехристи и лъжепророци няма да дойдат от името на някакъв абстрактен Месия. Те ще дойдат „от Негово име“. И след това християните ще бъдат преследвани „заради Неговото име“.

В Евангелието от Марк Исус казва в прав текст, че бирйоним говорят от негово име. Той твърди, че те са лъжехристи. Ако в Евангелието от Йоан Исус нарича Менахем „Дух на Истината“, в Евангелието от Марк, при това в същия момент, когато римските войници по разпореждане на Веспасиан търсели и разпъвали Менахемовите родствениците, Менахем е наречен „лъжехрист“.

В началото на тази книга зададохме въпроса: как е станало така, че Елеазар бен Яир, командирът на Масада, кървавият фанатик, братовчед на Месията Менахем, преди да пререже гърлата на жените и децата на своите съратници, е твърдял, че душата „има родствена връзка с Бога“? Как е станало така, че в Масада същите хора, които до неотдавна се надявали на физическо преображение на света и на това, че Дървото на Живота ще бъде пресадено до престола на техния цар, сега казвали, че истинското освобождение не е в това да бъде освободен светът, а в това да се освободят от света? [5].

Отговорът се състои в това, че тази поразително висша гностична теология в устата на бандитите и главорезите била следствие от катастрофалните неуспехи на въстанията, предшестващи Юдейската война. Елеазар бен Яир обещал на своите привърженици това, което обещал Енох, който уверявал своите последователи, че душите на мъчениците отиват на небето и стават ангели (Енох, 19, 139). Там, на небето, те ще сияят (Енох, 19, 137).

Исус Христос обещал венци, тронове, победа и Дървото на Живота.

Исус казал: „Всеки, който ми се подчинява, ще получи трон и венец сред тези, които са Мои“ [6].

Исус казал: „Ще напиша Моето има на челата им и ще подпечатам дясната им ръка и те няма да изпитват нито глад, нито жажда“ [7].

Исус казал: „Тези, които са Мои, няма да бъдат победени и няма да познават страх в битката“ [8].

Когато войната започнала, тя започнала под новия аватар на Христос. Започнал я Утешителят, Духът на Истината, дошъл да свидетелства за Исус.

Когато Утешителят/Менахем бил убит, неговите последователи чакали Второто пришествие на Христос. Когато Ерусалим бил обсаден, те чакали, че Месията ще им дойде на помощ и в най-последния момент ще се яви на разцепилия се на две Елеонски хълм.

И дори в самия момент, когато Храмът бил щурмуван, няколко хиляди жени и деца се събрали в неговите галерии, водени от предсказанието на пророка, който ги приканил да отидат в Храма, „където ще видят знамение за Спасението [9], иначе казано – пак в обратен превод на иврит: знамение за Йешуа. Той обещал дословно това, което обещал „Дамаският документ“, който казвал на вярващите, че всички, които слушат Учителя по Праведност, ще бъдат простени от Господа и „ще видят Неговото Спасение (Йешу’ато)“ [10].

Тези, които послушали пророка, загинали.

Месията така и не дошъл.

Тит разрушил Храма, разсякъл с меча си завесата към Светая светих и се съвкупил с проститутка върху свитък от Тората [11].

На вярата в Месията Исус, в този вид, в който я изповядвала първата радикална генерация на месианистите, бил нанесен чудовищен, съкрушителен удар.

БЕЛЕЖКИ

1. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 2, 23, 13.

2. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 8, 10.

3. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 4; Иудейские древности, 18, 1, 3.

4. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 3, 12.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 7, 8, 7.

6. Apocalypse of Elijah, 1, 8, в: James H. Charlesworth, The Old Testament Pseudepigrapha, Vol. 1, 1983.

7. Пак там.

8. Пак там, 2, 1.

9. Иосиф Флавий. Иудейская война, 6, 5, 2.

10. The Damascus Document, 9, 53, в: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, vol. 2: Pseudepigrapha (Oxford: Clarendon Press, 1913): pp. 799–834.

11. b Gittin 56b.

КРАЙ НА КНИГА ПЪРВА

петък, ноември 20, 2020

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ: ГР. Д. НАЧОВИЧ ДО ХР. ГЕОРГИЕВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 361

Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев

Белград,14 април 1868 г.

Господине Иван Парванов [1]

Напомням Ви писмата си от 1-ви и 7-ми тек[ущия месец], които се надявам да сте временно приели чрез господина X. х. К. В последното си [писмо] ви казвах, че се срещнах в Крайова с няколко от тукашните военни ученици, които са били временно дали оставката [2] и които ми дадоха най-печалните новини за техните събратя в Белград: аз ви казах тогаз, че това известие може да бъди лъжовно. По злощастие обаче, като пристигнах тука, се уверих, че всичко било истина и че работата е много сериозна, даже и опасна. Всичките ученици, разярени до най-висока степен, си дали оставката и не приемат нито да им се предложи да се възвърнат [да се откажат] от това тяхно решение.

Ето според тях главните причини, които са ги докарали до отчаяние и които са им отнели всяко доверие:

„Отначало, казват те, ний бяхме добри, учехме се редовно, напредвахме; нашите учители (офицери) ни обичаха и ний им бяхме крайно предани. След време обаче изведнъж, в разстояние на един час, книги, маси, мастилници, столове, всичко се задигна, учителите се пропъдиха, добрите сержанти и началници се махнаха и вместо тях ни туриха истински тирани; а нам ни казаха, че онова, което бяхме научили, е доволно; че стига да направим малко практика, за да станем достойни за офицери, и ни туриха този час в сръбските части, дето ни наложиха строги длъжности: да чистим не знам що, да ходим цял ден подир робяшите и пр., и пр. Работи, от които ний нямахме никаква полза, и дето си губехме всичкото време. От това ний проумяваме, че сърбите не бяха доволни, че ний се учехме добре и напредвахме.

После три месеца, казват момците, училището ни, като поискаха старите, се пак възстанови, но не като [по-]напред. Тиранството като не преставаше, като ни все принуждаваха да вардим стража, да вардим робяти, да сечем и да носим дърва и пр., ний не можахме да си следваме науките. От друга страна, запирванията [арестите], попръжните, неправдите, руганията с народността ни се умножаваха от ден на ден. Като че нарочно се правеше всичко това, с цел да ни принудят да си излезем.

От комитета дохождаха господин Христо, господин Киселски, господин Колони и енергически настояваха да се поправи това. Правителството им обещаваше да направи всичко, но ето до днес нищо не се е наредило, но напротив - от ден на ден по-зле става. Ний загубихме доверието към тукашното началство и за силата на комитета и не щем вече да стоим тука, ако щат и да ни позлатят. Ний предпочитаме смъртта, нежели да робуваме под сърбите“.

Разумява се, че аз оборвах всичките точки на оплакванията им: представях им страданията като не толкоз тежки, колкото те мислят; уверявах ги за искреността на тукашното правителство; отдавах недостатъците на неспоразумението и ги уверявах, че в бъдеще всичко ще се поправи. Всичките мои говорения обаче не можаха нито да им повърнат загубеното доверие, нито да ги убедят за поправянето на училището, с една дума, яростта им бе застъпила разума им.

Главната причина, докарала ненадейно избухването на тяхната ярост и причинила общото даване на оставката им, е следната.

Учениците, за работата или без работата, ходили при господин Мустаков. Един ден господин Мустаков вижда сам с очите си един сръбски солдатин до вратата му, турен (от кого?) да гледа и да забелязва кои ученици ходят при господин Мустаков. Онези, които ходили този ден при него, са наказани със затвор за няколко дена. Други няколко ученици, като виждат това, поговорили помежду си да си дадат оставката. Шпионите, които ги чули, известили тутакси на командира. Този не забавя да свика всичките ученици наред и да ги пита въобще кои са онези, които искат да си излязат. Учениците се умълчали отначало, но командирът като захванал да им крещи, да ги заплашва със стреляне, с бой, те изведнъж пристъпили всичките [напред] и си искали оставката. Това като видял командирът, заповядал им да дадат писмен рапорт за причините, които ги накарват на тази постъпка. Учениците излагат тогаз писмено до министъра всичките свои недоволства и свършват, че по никакъв начин те няма да приемат да останат занапред.

Министърът, без да вземе никакви укротителни мерки, без да даде внимание на желанията, които комитетът беше изразил в писмото си № 11 за поправянето на състоянието, и като че той това е чакал, отбира 9 момчета, най-интелигентните и които са се най-старали за въздържанието на тяхното заведение, и като ги нахоква добре, им заповядва да оставят [напуснат] Белград за 24 часа.

Имената на тези момчета са следните: Петър Мешайков, Иван Кършовски, Михаил Танасов, Васил Иванов, Коста Ефтимов, Иван Мънзов, Янко Банков, Тома Панталеев и неговия брат Петър. Моля ви да забележите имената на Янко и Тома, които са между изпъдените, още преди те да пристигнат тука, защото ний пътувахме заедно. От това вий можете да заключите колко справедливо са и другите изпъдени.

Другите ученици, като виждат каква строгост употребява правителството против изпъдените и ги принуждава, като няма вапор, да преминат в Австрия, отдето могат да ги проводят в Турско (казват те), се разлютяват до една невъображаема степен; те си наистина загубили разума.

Като изпъжда тези, министърът заповядва да изпъдят малко по малко и другите българи.

Аз пристигнах тука тъкмо на този пункт, когато вече гореотбелязаните изпъдени ученици щяха да тръгват, и не забавих време да ида да се представя на господин Николич, да му дам вашето писмо и да го моля да употреби всичките възможни и прилични средства за погасяването на този пожар, който не само че унищожава всички планове за югославянството, но и отцепва за дълго време двата народа. Господин Николич ми отряза изведнъж всичките надежди; той ми каза открито, че трябва да се осъдят всичките българи и че няма да се приемат други освен онези, които се покоряват с всичката точност на военната дисциплина. Това ме много учуди от страна на един югославянин, толкоз искрен и ревностен; аз мисля, че щеше да бъде по-добре, ако той беше малко отстъпил за полза на общата идея.

Господин Николич ми каза и следните думи:

„Отначало гърците ни казаха, че и ний не ще да можем нищо да направим с българите; но, че е по-добре да ги поделим. Ний, като съжалявахме вашия злощастен народ, не се склонихме да робува той вечно ту под един, ту под друг народ; но отговорихме на гърците, че ний ще им покажем какво можем всичко да направим с българите. Днес обаче ний виждаме, че гърците са имали право."

Знам, че ще се зачудите на тези думи, защото те и мене много наскърбиха. Но ви моля да бъдете уверени, че това са неговите точни думи, които ни той каза, като се връщахме от министерството. Жал ни е само, че не мога да ви опиша и начина, по който той ги каза, за да им проумеете по-добре важността.

Аз ходих после с господин Мустаков при военния министър, за да молим и него да вземе нужните мерки за укротяването на учениците. Неговите думи ни показаха, че той не е взел под никакво внимание исканията на комитета в писмо № 11. И той ни даде същия отговор, че е решен да изпъди всички ученици: „Аз искам да имам войници съвършено покорни и подчинени на военните закони и никак не приемам хора, които да се занимават с вестници и с политика". Ний го помолихме да изпъди сержанта, който прави големи злоупотреби против учениците, но без да сполучим. Всичкото, което ний сполучихме в тази наша първа визита, беше да се приемат пак назад Янко и Тома, да останат при онез ученици, които биха се покорили на законите и да останат занапред. Невероятно е обаче, че ще се намерят ученици, които да останат под таквиз условия.

Ний като видяхме, от една страна, постоянството на всичките ученици да си излязат, и, от друга страна, постоянството на Министерството да не взема укротителни мерки и да иска да ги изпъди, ако не се съвършено подчинят на дисциплината, изнамерихме за добро да дадем имената на по-вироглавите помежду учениците, които подбуждат другарите си на постоянство, на министъра и да го молим да изпъди по-първо тях, за да можем да уговорим другите да влязат в здравия разум. В същото време мислехме да действаме и пред министъра, за да направи някои отстъпки, които биха улеснили нашата мисия пред учениците.

Може да ви е криво, като сме предложили да се изпъдят по-твърдоглавите, които не разбират никак от дума. Нашето споразумение беше наистина да не се пуска никой от тях, но ний трябваше да изберем от две злощастия по-малкото: вместо да се изпъдят всичките ученици, ний помислихме да подействаме да се задържат по-многото от тях, ако е възможно. Може да мислите, че е трябвало да се употреби военна сила, за да се задържат всичките в училището. Правителството никога не се би склонило на това, в противен случай в яростта си учениците биха се защитавали до смърт; самите техни офицери свидетелстват за това, и то би повече повредило постигането на общата цел. Никой друг начин освен добрината не може да се употреби с тях; а добрината не е никак приета от началниците, както и от министъра. Затова всичките разумни тукашни хора не одобряват тази постъпка на правителството.

Ний мислим, че засега оттук е вече всичко свършено; ний няма обаче да престанем да се стараем до последен час за поправлението на това положение, ний ще употребим всичките средства, които имаме подръка, за да уталожим, от една страна, учениците, а от друга, да добием някои отстъпки от правителството. Ний ви молим обаче в същото време да вземете там, колкото по-скоро е възможно, всичките мерки, които ще намерите за добри, за да се предотвратят злощастията, които отчаянието на тези войници би ги възбудило да направят; ний не знаем дали познавате какви работи са тези человеци в състояние да направят!

Вий ми бяхте говорили един ден за едно също военно училище в Русия. Господин Колони (казват учениците), като изповядал сам, че е добре опознал, че от тукашното правителство нямало вече никаква надежда, им обещал да издейства до Възкресение да се възстанови на друго място едно също заведение, [къ]дето те ще се преместят. Това не ще да бъде никак зле.

Това е днешното положение на работата; ний сме уверени, че вий и особено господин Колони, който е сам видял началото на тяхното размътване, ще познаете лесно важността на това злощастие и ще вземете предварително мерки. Колкото от наша страна, ний всякак ще се стараем да задържим тука по-голямата част от учениците, поне привременно; не можем обаче да ви дадем никакво уверение, че ще сполучим желанието си, а най-много, като виждаме колко е присърце на тукашните да съдействат и да отстъпят нещичко за постигането на това укротяване.

Приемете, господа, уверението за моята безкрайна преданост.

Гр. Д. Начович

Моля ви, като приемете от Болград 20 (лири австрийски - б.р.) за Тома Панталеев, дето са били с грешка проводени, да ми ги проводите до мене през господин Йордан Попович, ако няма през другаде.

Същия

Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев

БЕЛЕЖКИ

1. Хр. Георгиев.

2. Някои от нашите легионери в Белград се видели принудени да изоставят Легията, преди тя да бъде разпусната със заповед от сръбското правителство.

(Следва)

ЗА ОБИДЕНИТЕ ЧУВСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как са защитавали чувствата на вярващите преди и какво става с тях сега. В действителност – все същото.

След като „Ал Кайда“, афганистанският полеви командир и премиер Гулбудин Хекматиар, турският президент Ердоган, палестинският духовен лидер шейх Абу Али Ахмад, пакистанският премиер Имран Хан, експремиерът на Малайзия, Рамзан Кадиров и Хабиб Нурмагомедов се изказаха за богохулника Макрон (експремиерът на Малайция при това заяви, че мюсюлманите са в правото си да убият всеки французин), своята тежка дума каза Владимир Путин. Той предложи да се приеме на равнището на ООН закон, който да защитава чувствата на обидените вярващи.

Това, разбира се, е забележителна идея.

Единственият въпрос е какво именно обижда чувствата на вярващите?

Както знаем, терористът от Ница, за чиито обидени чувства се тревожат толкова Ердоган и Имран Хан, а сега и Владимир Владимирович Путин, отряза главите на трима души, а по-точно на двама отряза главите, а една чернокожа жителка на Бразилия, майка на няколко деца, закла. Той им отряза главите тогава, когато се намираха в катедралата „Нотр Дам“, затова явно трябва да предположим, че неговите чувства на вярващ са били обидени от това, че има посетители в катедралата. А и от самата катедралата.

Полиция охранява катедралата „Нотр Дам“ след терористичното нападение

При което терористът успял да се обиди много бързо. Той пристигнал във Франция от Тунис един месец преди нападението и веднага се обидил.

В Татарстан на 31 октомври чувствата на някакъв вярващ били обидени от едно кафе-заведение. И той се отправил да взриви това подло шейтанско (дяволско – бел. П. Н.) място, както сам казал.

Във Виена на 2 ноември чувствата на друг вярващ били обидени явно от синагогата. Той отишъл там да постреля, но синагогата била затворена и вярващият започнал да ходи по улиците, обиждайки се и стреляйки. Той бил обиден от четирима минувачи, които били застреляни, и от още двадесет и трима, които били ранени. Като се съди по това, че тези минувачи не са казали нищо на вярващия, явно са го обидили със самия факт на своето съществуване. Те съществуват – значи го обиждат.

Изобщо казано, обидените вярващи имат дълга и интересна история.

Ако вземем такава мирна религия на светлината и доброто, каквато е християнството, изпълнена с любов към ближния, чувствата на християнските вярващи, както знаем, били обиждани от всичките антични храмове и от цялата антична култура, която те унищожили. Император Теодосий даже назначил специален комес, отговарящ за Изтока – Кинегий, - който се заел с боговдъхновената работа по унищожаването. В Сирия, в Апамея, бил унищожен обиждащият чувствата на вярващите храм на Зевс; В Александрия – Серапион, заедно с който била унищожена и жената философ, знаменитата Хипатия. Тя обиждала чувствата на вярващите с това, че се занимавала с философия. Гибън описва подробно как, след като я убили, обидените вярващи дерели с острите краища на мидени раковини парчета плът от трупа ѝ. Кинегий унищожил почти цялата Палмира.

Малко по-късно константинополският патриарх Йоан Златоуст разграбил останките от знаменития храм на Артемида в Ефес.

За разрушаваенто на храмовете понякога се използвали войски (които толкова не достигали за войната срещу варварите), но ной-често това правели самите обидени вярващи; част от тях се наричали парабалани.

Парабаланите трябвало по идея да се грижат за болните и бедните, но в действителност разорявали храмове и дерели с раковини плът от костите.

Ораторът Либаний описва ярко пълното унищожение, на което, благодарение на обидените чувства на вярващите, била подложена цялата империя: цялото ѝ минало, цялата ѝ култура, големите храмове, в които имало дивни статуи, и малките селски светилища, в които след събиране на реколтата поколения наред се стичали хора. Обидените вярващи, пише Либаний, „нападат храма с тояги и камъни, и железни ломове, а понякога, пренебрегвайки това – с ръце и крака. След това следва пълно унищожение – смъкват покривите, събарят стените, разбиват статуите и обръщат олтарите, и жреците трябва или да седят тихо, или да умрат“.

Обидените вярващи успели да унищожат цялата антична цивилизация и култура и самата Римска империя. Защото не я унищожили германците и арабите, унищожили я обидените вярващи.

Аналогична история се случила в Китай, когато там се появили през XVII-XVIII в. християнските мисионери. Станало ясно, че цялата китайска култура: конфуцианството, даосизъмът, будизъмът, китайските храмове и китайските учени – всичко обиждало чувствата на вярващите. Изключение били езуитите, които имали наглостта да научат китайски език, да използват в своите проповеди китайската философско-религиозна терминология и да твърдят, че китайските табели за възпоменание на мъртвите и ритуалите на конфуцианците са граждански ритуали, напълно съвместими с вярата в Исус Христос. Император Канси, настроен благосклонно към езуитите, даже потвърдил този чисто граждански характер на ритуалите в свое писмо до папата.

Но не било съдено! Обидените вярващи изпратили на папата донос за езуитите и в резултата от това папа Климент XI отговорил с була, забраняваща категорично на китайските християни да използват табели за възпоменание на мъртвите, да почитат Конфуций и да използват традиционните термини „тян“ и „шанди“ за назоваване на християнския бог. Накратко, според булата на папата, цялата китайска култура обиждала чувствата на вярващите.

Император Канси прочел булата, изумил се и решил проблема с обидените християнски вярващи ефективно и просто: така, както днес китайците решават проблема с мюсюлманите в Синдзян. В резултат от което китайската култура – за разлика от античната – не била унищожена от обидените вярващи.

Будите от Бамян обидиха чувствата на вярващите талибани. Будите бяха разрушени. Останките от Палмира обидиха чувствата на вярващите даешовци. По времето на Кинегий Палмира не била унищожена напълно, защото тогава обидените вярващи нямали взривни вещества. Даешовците поправиха този дефект и така поеха щафетата, паднала от ръцете на изтощените християни.

Разрушеният архитектурен комплекс Тетрапилон в историческия архитектурен комплекс Древна Палмира в сирийската провинция Хомс, 2017 г.

Чувствата на вярващите са универсално оправдание. Ако грабиш храмове и колиш хора просто така, това е варварство, грабеж и клане. Но ако се прави същото с думите: „Те обиждат моите чувства на вярващ“ - това е вече богоугодно дело. Съществува – значи обижда. Какво да се прави?

Ако вземем първоизточника на тези обидени чувства – а именно Стария завет, препоръчвам в него книга Числа, глава 31. Мойсей изпраща синовете на Израил на война срещу мадиамците и евреите, като избиват всички мъже, оставят жените живи. Чувствата на вярващия Мойсей се оказват обидени от това, че жените не били убити. „И Моисей им рече: Оставихте живи всичките жени? <…> Убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него...“ (Числа, 31: 15–17).

А на друго място – по-специално в книга Изход, се оказва, че всякакви олтари, всякакви богове и всякакви обитатели на Обетованата земя обиждат чувствата на вярващите в Яхме. Всички те трябва да бъдат предадени на херем – иначе казано, да бъдат унищожени. И там е написано: „Ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им“ (Изход, 23:23-24).

Привърженици на ислямската организация „Хафазат е Ислам Бангладеш“ демонстрират срещу изказванията на президента на Франция Еманюел Макрон

Както виждаме в дадения случай, обида за чувствата на вярващите е самото наличие в дадената земя на аморейци и ханаанци, а също така на всякакви признаци на тяхната култура – от олтарите до стълбовете.

Иначе казано, без чувства на вярващите – геноцид, а с тях – божествена умисъл. Как го каза палестинският шейх Абу Али Ахмад? „Хаилфът ще поведе мюсюлманските армии и ще унищожи напълно Париж“.

Във връзка с това ми се иска да направим уточнение за президента Путин: какво именно, от негова гледна точка, е обида за чувствата на вярващите. И какво да правим с тези вярващи, за които, като за префекта на Изтока Кинегий или като за папа Климент XI, или като за авторите на горепосочените текстове от Стария завет (в единия случай Жреческия документ, а в другия – Елохист), обида за чувствата на вярващите е самото физическо присъствие на хора на дадена територия, несподелящи единствената правилна вяра? А единственият начин да се премахне тази обида е да се унищожат напълно тези хора и тяхната култура?

Какво да правим с тези, които ги обижда самото наше съществуване?

И да, между другото. Нашите пламенни православни патриоти обичат да се присмиват на страхливия Запад, който бил капитулирал пред исляма. Обръщам внимание на пламенните патриоти, че в момента, в който френският президент и австрийският канцлер заговориха за опасността от ислямския тероризъм, президентът Путин, след като се разнесе царствено ръмжене от Чечня, заговори за защита на чувствата на вярващите.

четвъртък, ноември 19, 2020

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1969 ГОДИНА – ЛИТЕРАТУРА – САМЮЕЛ БЕКЕТ

Самюел Бекет (Samuel Beckett)

13 април 1906 г. – 22 декември 1989 г.

Нобелова награда за литература

(За неговото творчество, което – чрез новите форми на романа и драмата – намира в нищетата на съвременния човек своята възвисеност.)

Самюел Бъркли Бекет, ирландски драматург, романист и поет, е роден в Дъблин; той е най-малкият син на Уилям Бекет, земемер, и жена му Мери Мей, дъщеря на богати родители от графство Килдеър. Като получава домашно протестантско възпитание, Самюел постъпва отначало в частно привилегировано училище, а след това в Ерлсфортския интернат. От 1920 до 1923 г. учи в Портора ройал скул в Северна Ирландия, където се увлича от крикет, ръгби, бокс и плуване.

В дъблинския Тринити колидж Бекет учи езици и чете Луиджи Пиландело и Шон О'Кейси. Като получава през 1927 г. степента бакалавър по изкуствата и диплома с отличие, той преподава една година в Белфаст, а след това заминава за Париж, където работи като учител по английски език в Екол нормал супериор и където се запознава с Джеймс Джойс, който става негов близък приятел.

В Париж Бекет пише критичния монолог „Пруст“ („Proust“, 1931 г.) и „Курвоскоп“ („Whoroscope“, 1930 г.), драматична алегория – монолог на Рьоне Декарт, философ, чиито произведения Бекет изучава по това време. В края на 1930 г. Бекет се връща в Тринити колидж, където през 1931 г. получава степента магистър по изкуствата, а след това преподава за около една година френски език. Както Джойс, така и Бекет чувства, че творческият му потенциал се потиска от това, което той нарича „гнет на ирландския живот“, и скоро решава да замине завинаги зад граница. След смъртта на баща си от сърдечен пристъп през 1933 г., като получава ежегодна рента, Бекет се заселва в Лондон. След публикуването на сборника с къси разкази „Повече ритници отколкото инжекции“ („More Kicks Than Pricks“, 1934 г.), писателят започва работа над романа „Мърфи“ („Murphy“), който е издаден през 1938 г. Като живее около една година в Лондон, Бекет се връща в Париж. Макар че „Мърфи“ няма търговски успех, благожелателният отзив на Джойс създава на Бекет репутацията на сериозен писател.

Приблизително по това време Бекет се запознава със Сюзан Дешво-Дюмснил, за която се жени през 1961г. През 1939 г. заминава за Ирландия да навести майка си, но като научава за началото на Втората световна война, се връща в Париж, където заедно с Дешво-Дюмснил участва активно в съпротивителното движение. През 1942 г., след като едва не са арестувани, двамата бягат от гестапо в Русийон, Южна Франция. През следващите две години Бекет работи на случайни места и пише романа „Уот“ – последният му роман на английски език. Името на романа и името на главния герой са игра на думи: „Watt“ е променената английска дума „What“ („какво“); тема на романа е напразният опит на Уот да живее рационално в ирационалния свят.

След края на Втората световна война Бекет работи за малко в ирландския Червен кръст в Париж. За антифашистката си дейност писателят получава Военен кръст и медал за участие в Съпротивата от фпенското правителство. Оттогава Бекет започва да пише на френски: романът „Марсие и Карние“ („Mercier et Camier“, 1970 г.), а също така трилогията „Малой“ („Molloy“, 1951 г.), „Малон умира“ („Malon meurt“, 1951 г.) и „Неназоваемият“ („L'lnnommable“, 1953 г.).

Макар че трилогията заема важно място в творчеството на Бекет, международно признание на писателя му донася пиесата „В очакване на Годо“ („En Attendant Godot“), написана през 1949 г. и издадена на английски език през 1954 г. Оттогава Бекет се смята зя водещ драматург в театъра на абсурда. Първата постановка на пиесата в Париж осъществява, в тясно сътрудничество с автора, режисьорът Роже Блен. „В очакване на Годо“ е статична пиеса, събитията в нея вървят като че ли по кръг: второто действие повтаря първото само с незначителни изменения. Двамата главни герои, бродягите Владимир и Естрагон, чакат някакъв тайнствен Годо, който трябва да дойде и да сложи край на скуката и самотата, от които страдат; но Годо така и не се появява. В пиесата има още двама герои – Поцо и Луки. За да задълбочи тягостната песимистична атмосфера, Бекет вмъква в пиесата елементи от музикалната комедия и няколко лирични пасажа. „Тази пиеса ме накара да прегледам законите, по които се градеше преди това драмата – пише английският критик Кенет Тайнън. - Принуден съм да призная , че тези закони не са достатъчно гъвкави“.

Едноактната пиеса „Краят на играта“ („Fin de partie“, 1957 г.), написана между 1954 и 1956 г. и преведена от Бекет на английски език през 1958 г., е още по-статична и по-херметична от „В очакването на Годо“. Четирима герои: слепият парализиран Хам, неговият слуга и родителите му седят в празна стая и чакат напразно края на света. Хам, пояснява Бекет, „е цар в шахматна игра, изгубена от самото начало“. В шаха играта завършва, когато царят е матиран, но в пиесата „Краят на играта“, както между другото и във „В очакване на Годо“, няма мат, има пат.

Следващата пиеса, „Последната магнетофонна лента на Крап“ („Krapp's Last Tape“, 1959 г.), Бекет пише на английски език. Единственото действащо лице, престарелият Крап, прекарва последните си дни, слушайки магнетофонни записи на собствените си монолози отпреди тридесет години. Макар че Крап се кани да запише на магнетофон последния си монолог, пиесата завършва в пълна тишина. В тази пиеса, своеобразен диалог на младостта и старостта, отново звучи темата за безсмислието и суетата на битието. Лондонската премиера на „Магнетофонната лента на Крап“ е през 1958 г., а нюйоркската – поставена от Алън Шнайдер – през 1960 г. Английският критик А. Алварес вижда в това произведение „ново направление в творчеството на Бекет“. За разлика от ранните му пиеси, пише Алварес, „тема тук не е депресията, а мъката. С необикновена концентрация и изразителност в пиесата се разкрива какво именно е загубил героят“.

Като завършва работата си върху няколко очерка и радиопиеси, Бекет пише „Щастливи дни“ („Happy Days“, 1961 г.). В тази пронизана от ирония двуактна пиеса, поставена в нюйоркския театър „Чери Лейн“ през 1961 г., героинята Уини, заровена до кръста в земята, тя чака с оптимизъм кога ще се чуе камбанен звън, за да заспи преди настъпването на смъртта.

През 60-не години Бекет продължава да пише за театъра, радиото и телевизията. През 1969 г., когато му е присъдена Нобеловата награда, той – много затворен човек – се съгласява да я приеме при условие, че няма да присъства на церемонията по връчването, и се уединява в Тунис, за да избегне рекламата и суетата. Наградата е приета от френския му издател Жером Линдон.

През следващите десет години Бекет пише едноактни пиеси, някои от които поставя сам в лондонски и немски театри. Неговата 70-годишнина е отбелязана с редица постановки в лондонския театър „Ройал Корт“. През 1978 г. писателят публикува „Мирлитонади“ („Mirlitonnades“), сборник кратки стихотворения, след които следва разказът „Компания“ („Company“), преработен една година по-късно за Би Би Си, а също така за сцените на лондонските и нюйоркските театри. Пиесата „Долу всичко странно“ („All Strange Away“, 1979 г.) започва с думите: „Въображението е мъртво. Въобразете си!“.

Макар че пази за своето творчество почти пълно мълчание, на Бекет са посветени множество книги, статии, рецензии и монографии. През 1971 г., заявявайки, че няма намерение „нито да помага, нито да пречи“, Бекет позволява на Дайра Бър, американска аспирантка, да започне работа над неговата биография, чиято цел е, по думите на Бър, „да се съсредоточи върху вътрешния свят на Бекет, за да стане ясно какво стои зад всяко от неговите произведения“.

Някои критици обръщат внимание на песимизма на Бекет. „Бекет ни заселва в света на Пустотата – пише френският критик Морис Надо, - където напусто се движат пусти отвътре хора“. Много критици, например англичанинът Ричард Рауд, обръщат внимание на езика на Бекет. „Не мисля – пише Рауд, - че някой от съвременните писатели владее така великолепно английския (и френския) език като Бекет“. Според американския литературовед Санфорд Стернлихт „Бекет е най-влиятелният от съвременните драматурзи, той е основополагаща фигура в съвременната драма“.

Превод от руски: Павел Б. Николов



сряда, ноември 18, 2020

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ – КАКВО Е ПРЕМАХНАТО

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

НЕЦЕНЗУРИРАНАТА ИСТОРИЯ

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

КАКВО Е ПРЕМАХНАТО

И така, да видим, въз основа на разгледаните от нас източници, какво именно е премахнато в „Деянията на апостолите“ от деянията на апостолите след екзекуцията на Исус.

Отговорът е, че от тях е премахнато всичко. От тях е премахнат реалният приемник на Исус – брат му Яков, който „не пиел вино, не ядял месо“ и имал прозвището Праведника.

От тях са премахнати реалните самоназвания на сектата - ревностни, светци, праведници, Следващи Пътя, бедни, назореи. От тях са премахнати обидните прозвища, с които я наричали нейните противници: сикарии и бирйоним.

От тях е зачеркнато основното послание на Исус Назорей и на Яков Праведника – ще се спасят само тези, които спазват закона. От тях е премахнат основният начин за спасение – джихад.

В „Деянията на апостолите“ от историята на последователите на Исус е премахнато огромното им влияние, войнствеността им и двувластието, в което се потопила Палестина по това време, когато сикариите се появявали по празниците в Ерусалим и „съвсем лесно колели всеки, когото си пожелаели. Често се появявали и с пълно въоръжение във враждебните им села, грабели ги и ги опожарявали“ [1].

В „Деянията“ историята на учениците на Исус започва с това, че върху тях се спуснал Светият Дух, давайки по този начин на всеки член на колектива правото да проповядва Исус. Това е пропаганда на Павел, диаметрално противоположна на реалното положение на нещата. Реален принцип на сектата било желязното единоначалие. Тя била готова да накаже със смърт всяко отстъпление от генералната линия на партията. „И ето съдбата на членовете на Неговия Завет, които нарушат този Устав: те ще бъдат унищожени от ръката на Велиал в деня на Господното Пришествие“ [2].

Фигурата на Яков, брата Господен, е абсолютно ключева фигура за разгадаването на ребуса, какъвто е ранното християнство. По някои неща тя е даже по-важна от фигурата на Исус.

Ако не знаехме за съществуването на Яков, бихме могли лесно да предположим, че Исус Христос е бил само един от многобройните миленаристки пророци, които по това време са вълнували Израил.

Тогава бихме могли да се съгласим с картината, която ни предлага съвременният, цензуриран и поправен текст на Йосиф Флавий: картина на брауново религиозно движение, безбройни самозараждащи се пророци и измамници, които растат като гъби, водят хората в пустинята и ги мамят със знамения за Спасението.

Всеки пророк от онова време, бихме могли да решим, е бил пророк на омразата, точно както всеки поет в Германия през 1830-те години е бил романтик. За да станеш поет на романтизма, не трябвало да принадлежиш към организация или да даваш клетва за вярност – такъв бил повеят на времето.

В тази картина на света Исус се очертава само като един от миленаристите, не по-добър и не по-лош от Теуда, египетския пророк или „самарянина“. Своята посмъртна слава той дължи на Павел, който прекроява учението му. А защо Павел е решил да прекрои именно учението на Исус, а не на Теуда, не става ясно. Цяла Юдея чакала Месията – и Исус се обявил за Месията. Цяла Юдея чакала цар от дома на Давид – и Исус де обявил за цар от дома на Давид.

Мрачната фигура на Яков, брата Господен, фанатик-зилот, който не ядял месо и не пиел вино, който в продължение поне на тридесет години ръководел еднолично целия християнски яхад, поставя кръст на всичкото това брауново религиозно движение.

Вместо тази картина получаваме друга: картината на една тоталитарна община, подчинена на представител от дома на Давид.

Тази община се появила преди Исус. Ако вярваме на сведенията от „Оди на Соломон“ и на това, което ни съобщава Талмудът, тя се отделила от основния ствол на фарисеите по времето на Симеон бен Шетах малко преди превземането на Ерусалим от Помпей, иначе казано – през 60-те години пр. н. е.

Много вероятно е в продължение на дълго време нейните възгледа да са оставали напълно приемливи за юдейския елит. Именно нейните привърженици, като юдея Менахем, били едни от основните огнища на съпротивата срещу Ирод през 37 г. пр. н. е.

Скоро след смъртта на Ирод общината била реформирана от могъщ пророк с прозвището „Цадок“. Този Цадок не бил някой друг, а Йоан Кръстител, и именно той по-късно провъзгласил Исус за цар, по простата причина, че Исус произхождал от същия род като предходните Ръководители на Общината. Именно затова след екзекутирането му неговият брат Яков наследил властта му.

Бил ли е Яков единственият, който е претендирал по това време за статута на Ръководител на Общината?

Не.

Еврейските миленаристи, като последователите на Карл Маркс, имали потресаващата способност да се делят на фракции; нищо не ни кара да предполагаме, че този процес е започнал едва с апостол Павел. Всъщност той започнал с разделянето на фарисеите и есеите.

От „Псевдоклиментините“ виждаме, че към 36 г. „четвъртата секта“ имала поне три фракции. Тази, която смятала, че Исус е възкръснал; тази, която смятала, че е възкръснал Йоан Кръстител; и тази, която се ръководела от „самарянина“. Можем също така да подозираме, че физическият брат на Исус, Яков Праведника, сигурно не е бил много възторжен от апостол Юда Тома, който претендирал за титлата духовен близнак на Исус.

Положението с четвъртата секта можем да сравним със съвременните ислямисти. Сред тях бушуват фракционни спорове. В Сирия ДАЕШ беше смъртен враг на „Джабхат ан Нусра“, а „Такфир вал Хиджра“ не обичаше много бин Ладен. Но при все това тези секти са добре организирани. Нито една от тях не е мирна, но ислямистката пропаганда неизменно е насочена към това да представи членовете на сектата не като агресори, а като невинни жертви. Ако в Европа през XXV в. победи ислямът, в училищните учебници ще се разказва историята за невинно убития бин Ладен.

Сред „четвъртата секта“ имало несъмнено различни фракции. Но една от най-важните била ръководена от брата на Исус, Яков Праведника.

Ирод Агрипа, който разбирал много добре с какво си има работа, се борел със сектата доста ефективно. По време на неговото управление ръководителите се намирали в Кумран или бягали в Египет или Мала Азия.

Веднага след смъртта на Агрипа сектата започнала стремителна експанзия. Тази експанзия не била следствие от користолюбието, надменността или глупостта на римските прокуратори, макар че те били користолюбиви, надменни и глупави. Тя била преди всичко следствие от растящото организационно и идеологическо могъщество на цадиким.

Организацията всмуквала в себе си като циклон най-различни слоеве на обществото и отговаряла на очакванията на най-различни хора. Макар че нейните членове се наричали ебионим, тя изобщо не се състояла само от бедняци, също както болшевишката опозиция в Русия в началото на ХХ век съвсем не се състояла само от работници.

Християнството изобщо не било малко ручейче. Точно както свидетелстват за това най-ранните християни, още при управлението на Нерон то било разпространено доста нашироко. „Възнесението на Исая“ било написано в Сирия, „Апокалипсисът на Йоан“ – в Азия, а „Апокалипсисът от Илия“ – в Египет.

Абсурдно е да се мисли, че Исус е бил незначителна фигура, дребен неудачник, който би изчезнал безследно, ако не е била посмъртната рекламна кампания на Павел.

Дребните неудачници не печелят такава посмъртна слава.

Историята знае много вождове, чиито привърженици вярвали в тяхното завръщане.

През 755 г. бил убит хорасанският владетел Абу Муслим, знаменит пълководец, който победил Омаядите и завзел Дамаск. След убийството му неговите привърженици вдигнали въстание, твърдейки, че не бил убит, а се превърнал в бял гълъб [3].

През 922 г. в Багдад бил екзекутиран публично Мансур ал Халадж, суфитски мистик и чудотворец, обявяващ се за единен с Господа. Неговите привърженици столетие след екзекуцията му все още се събирали по бреговете на Ефрат, очаквайки неговото завръщане.

Основателят на религията на кюрдите езиди, суфитският мистик Шейх Ади, умрял през 1162 г. Езидите го смятат за аватар на Ангела Паун (Малак Тавус), на втория бог, на демиурга, създал света по поръчение на Всевишния.

Султан Сахак, основателят на още една тайна и мистична религия, ярзанизма, умрял през XV в. Ярзанитите, на брой около пет милиона души, продължават да живеят в Иран и Ирак до ден днешен. Те смятат, че султан Сахак е бил цар и Господ. Той бил заченат непорочно от девственица (или от ангел) и не умрял, а се въплътил в поредния светец.

През Средните векове в Европа вярвали във възкресението на Карл Велики; на Балдуин IX, първия латински император на Константинопол; на Фридрих Барбароса и на Фридрих II. Мюсюлманите смятат, че Махди, Спасителят, който ще дойде в края на времената, ще бъде от рода на пророка Мухамад.

Както виждаме, всичките тези хора, във възкресението/завръщането/пришествието на които вярват техните привърженици, са от различни времена и различни страни. Обединявало ги едно. Спасителят, подминат от смъртта, или бил като жив влиятелен вожд, или произлизал от рода на такъв вожд. Още приживе той имал солидна група от привърженици.

Нима човекът, чието възкресение било модел за всички споменати по-горе случаи, е бил изключение?

Самият факт, че след унизителната екзекуция Исус бил обявен за възкръснал, свидетелства за наличието на голяма организация. Тази организация била готова на всякакви похвати: да се преструва, да лъже, да се прави на невинна жертва, да променя безкрайно идеологията си – и всичко това, за да запази влиянието си. Като верига ДНК тя била готова да мутира, за да оживее.

Исус Месията значел за „четвъртата секта“ много повече от например Дорт/Доротей, който също призовавал към въстание срещу римляните и също бил смятан за възкръснал. Нещо повече, Исус се оказал по-влиятелен и от Йоан Кръстител/Цадок.

Едно от най-очевидните свидетелства за влиянието на организацията, която оглавявали приемниците на Исус, е размахът, с който бил преследван апостол Павел. Павел срещал алтернативна гледна точка за Исус практически навсякъде, където отивал. И всичките тези хора били недоволни от „свободата която имат по отношение на Христос“ и искали „да ги поробят“ (Галатяни, 2:4) – иначе казано, да ги заставят да се подчинят на Яков Праведника.

Не всяка незначителна секта може да намери четиридесет души, които „да се закълнат, че няма да ядат и да пият“, докато не убият еретика по време на съдебното следствие, а след това и да го последват в Кесария и в Рим.

Не по-малко свидетелство за влиянието на Яков е съдът над него и поканата да се обърне към своето паство от стената на Храма: нито Теуда, нито „египетският пророк“ са били удостоени с подобна покана. Не по-малко показателна е и трескавата прибързаност, с която членовете на истаблишмънта се отрекли от екзекуцията.

Има логика в организациите, революциите и сектите. Глупаво би било да се твърди, че всеки пиян матрос, който е давел през февруари 1917 година офицери в ледена дупка, е бил член на болшевишката партия. Болшевиките не били единствената миленаристка организация, действаща по това време в Русия, и се намирали ту в тактически съюз, ту в жестока вражда с цяла редица от тях. Но болшевиките не били малка, незабележима и мирна организация.

Също толкова глупаво е да се твърди, че Яков Праведника е контролирал всичко: и Доситей, който се обявил за приемник на възкръсналия Йоан Кръстител, и духовния близнак Теуда, и всяка банда, която грабела селата в името на Праведността.

Но имаме всички основания да смятаме, че именно Яков Праведника е контролирал Кумран.

Можело ли е в Кумран да има много секти? Отговорът е: не. Никаква свобода на мненията в Кумран не е имало и не е можело да има. Това е теократична община, живееща в най-строга дисциплина, в сравнение с която градът на Слънцето на Кампанела би могъл да ни се стори образец на анархията.

Но може би Кумран е бил все пак база на мирно движение? Може би обитателите на Кумран, както е написано в „Дамаския документ“, са спазвали Новия завет, обичали са ближния, почивали са в събота и са чакали мирно Спасението и Праведността, които ще им бъдат явени в края на дните?

През 1952 година в пещерите на Кумран бил намерен свитък, който дал изчерпателен отговор на този въпрос.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of Andrew and Matthew, 30, цит. по: Dennis R. MacDonald. Посоч. съч.

2. The Acts of Philip, 15, цит. по: Francois Bovon. Посоч. съч.

3. Robert Eisler. Jesus Messiah, p. 4.

(Следва)