Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 24

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ.

УМНАТА ЛИКАРДА

(SAPIA LICCARDA)

Четвърта забава от третия ден

ОСТАНАЛА БЕЗ БАЩИН НАДЗОР, УМНАТА ЛИКАРДА ПАЗИ ЧЕСТТА СИ НА ДЕВОЙКА И НЕ СЛЕДВА ЛОШИЯ ПРИМЕР НА СВОИТЕ СЕСТРИ; ТЯ МАМИ МНОГОКРАТНО ВЛЮБЕНИЯ В НЕЯ ПРИНЦ И КАТО ПРЕДВИЖДА ГРОЗЯЩАТА Я ОПАСНОСТ, УСПЯВА ДА Я ИЗБЕГНЕ. НАКРАЯ ПРИНЦЪТ Я ВЗЕМА ЗА ЖЕНА.

Печалната история за нещастните влюбени помрачила цялото удоволствие от предишните приказки; сред слушателите се възцарило такова мълчание, все едно се е родило момиче [1]. Тогава принцът наредил на Тола да разкаже нещо по-весело, за да уталожи скръбта от смъртта на Ренца и Чечо. И тя, като чула нареждането, започнала така:

– Благоразумието е за човека ярък фенер в нощта на мирските несгоди, с който той преодолява безопасно дълбоки ровове и върви без страх по опасни пътища. Благоразумието е по-скъпо от парите, защото парите идват и си отиват, а благоразумието е верен другар при всяка нужда. Прекрасен пример за това ще видите в Умната Ликарда, който, пресичайки бурното море с попътния вятър на благоразумието, намерила тихо пристанище.

Живял някога един богат-богат търговец на име Марконе, който имал три красиви дъщери – Бела, Ченцола и Умната Ликарда. Веднъж му се наложило да замине за дълго по търговски дела и като знаел, че по-големите му дъщери са неукротими да висят по прозорците и да намигат на кавалерите от оттам, оставил на всяка от тях пръстен с някакъв камък, който се покривал с петна, ако този, който носи пръстена, върши срамни дела. След това тръгнал на път.

И не успял да напусне Вила аперта (така се казвала тази страна) [2], когато дъщерите му започнали да търкат усърдно рамките на прозорците и да се кипрят на вратата. Само най-малката, Умната Ликарда, се занимавала със съвсем други неща, напомняйки на сестрите си, че бащиният им дом не е Чеузе, не е Докеска, не е Четранголо и не е Пишатуро [3], за да играят такива игрички и да кудкудякат [4] пред очите на съседите.

А точно срещу дома им се намирал двореца на краля, който имал трима синове – Чекарело, Грацуло и Торе. И те, като видели миловидните девици, отначало започнали да им подмигват, след това минали към въздушни целувки, после към разговори под прозореца, от тях към уговорки, а накрая към действия. Като се уговорили да се видят – в часа, когато Слънцето, уморено да си съперничи с Нощта, се отдалечава със своите доходи [5] – тримата се изкачили по въже при девойките. Двамата по-големи братя намерили бързо общ език с по-големите сестри, но най-малкият, Торе, не успял и ръка да протегне към Умната Ликарда, когато тя, като змиорка, му се изплъзнала и избягала в най-далечната стая, където залостила вратата така, че нямала как да се отвори. Нещастният младеж можел само да завижда братята си, които не си губили времето и изнасяли чувалите от своите мелници, докато той пазел мулето.

На следващото утро, щом птиците, тръбачи на Зората, затръбили „всички по конете“ – за да могат часовете на деня да скочат незабавно в седлата – момците си отишли: двамата по-големи – доволни, защото получили през бурната нощ всичко, което желаели; така че двете сестри се оказали скоро бременни.

Но тежка била тази бременност; не толкова коремите им нараствали с всеки ден, колкото постоянно се свивало сърцето на Умната Ликарда от страх тези надути като на гущери кореми да не донесат на сестрите ѝ война и разруха, когато се върне баща им и всички затанцуват като овце в кошарата.

А с всеки изминал час се разгаряло желанието в гърдите на Торе – както от красотата на Умната Ликарда, така и мисълта, че тя го презира и не иска да го знае. И ето че се уговорил с по-големите сестри да ѝ заложат, без да подозира, капан. И сестрите му обещали, че ще уговорят Умната Ликарда да отиде при него. Повикали я и започнали да ѝ говорят така: „Мила сестрице, ако вземаха за съвети пари, при това повече, хората биха ги слушали по-внимателно. Ако бяхме те послушали и не бяхме опетнили честта на този дом, нямаше да ни пораснат за беда коремите. Но каквото станало, станало. Не може да се върне времето; ножът е забит до дръжката; на гъската порасна клюн. Не смеем да мислим обаче, че гневът ти ще стигне дотам, че да не искаш изобщо да ни виждаш. Не заради нас, а заради тези бедни създания, които носим под сърцето си, бъди милосърдна към нашето положение“.

„О, небето знае – отвърнала Умната Ликарда – как плаче сърцето ми заради грешката, която направихте, при мисълта за днешния срам и за бъдещото наказание, когато се върне баща ни и научи за всичко, което се случи без него. Честно казано, бих дала пръст да ми отрежат, за да не беше станало това, което стана. Но след като дяволът ви въведе в такава беда, кажете какво бих могла да направя за вас, без да жертвам честта си. Родната кръв не е вода и любовта към вас ме подтиква към съчувствие дотолкова, че съм готова да дам живота си, за да ви помогна“.

Сестрите, които не очаквали друг отговор, казали с готовност: „Не ни трябва никакъв знак за твоята любов, само искаме да ни донесеш малко хляб от кралската трапеза. Това е нашето неудържимо желание; а ако не бъде изпълнено, се страхуваме, че носовете на децата ни ще са покрити с лунички [6]. И ако душата ти е наистина християнска, направи ни утре тази услуга. Ще те облечем като просякиня, за да не те познаят, и преди разсъмване ще те пуснем през прозореца, през който влязоха при нас синовете на краля. Ще отидеш в двореца при краля и ще измолиш малко хляб за нас“.

От жалост за бедния младенец умната Ликарда се преоблякла в скъсани дрехи и в часа, когато Слънцето издигнало трофеите на Светлината в знак на победата си над Нощта, като метнала на гръб един голям гребен, с какъвто чепкат лен, отишла в кралския дворец да моли за хляб. Когато получила милостиня, тя вече се обърнала, за да си тръгне, но тогава я видял Торе, предварително известен за нейното идване. Спускайки се към нея, той се опитал да я хване, но тя извъртяла ловко рамото си; той хванал гребена за чепкане и така жестоко си издрал пръстите, че цели пет дена не можел да пипне нищо.

Така сестрите получили своя хляб, а на нещастния Торе само се разгарял още повече вътрешният глад. Те се уговорили още един път с него и започнали отново да чешат ушите на умницата, като ѝ казвали, че умират от желание да опитат круши от кралската градина. И тя, преобличайки се в друга бедняшка одежда, отишла в градината, където я очаквал Торе. Виждайки просякинята, която искала круши, той разбрал веднага кой стои пред него и сам се покатерил на най-високото и гъсто дърво. Като хвърлил няколко круши в полата на умницата, принцът побързал да слезе, за да я направи най-сетне своя; но тя блъснала стълбата от дървото и Торе, като се закачил за една асма, останал да виси там за компания на враните. За негово щастие градинарят дошъл да среже няколко марули, видял принца и му помогнал да слезе, иначе нещастникът щял да остане там през цялата нощ. И сега, хапейки пръсти от вълнение, той се кълнял и заплашвал да отмъсти жестоко за тази подигравка с него.

Най-сетне в деня, когато било угодно на Небето, двете сестри родили две момчета и казали на умницата: „Сега ще дойде нашият край, мило наше момиче, ако не ни помогнеш. Наближава да се върне баща ни, ще разбере всичко и ще ни разкъса на парчета, от които най-голямото ще бъде колкото ухо. Молим те, слез долу, ние ще ти спуснем с кошница двете момчета, а ти ще ги отнесеш на тези, от които са родени: нека те се грижат за тях“.

Умната Ликарда, обилна на любов, макар че едва търпяла номерата на сестрите си, и този път ги съжалила; те спуснали младенците в една кошница и тя ги занесла в двореца. Като се промъкнала в покоите на принцовете, които по това време не се намирали там, сложила в леглото на всеки сина му, защото знаела точно кой от кого е; след това, влизайки в стаята на Торе, положила на възглавницата му един голям камък и си отишла незабелязано.

Принцовете се върнали у дома и като видели в постелите си прекрасните младенци, с имената бащите им, написани на бележки и пришити към пелените, се зарадвали неописуемо. Единствено Торе си отишъл в спалнята с буца в гърлото, защото само той не бил удостоен да стане баща, и като паднал отчаяно на леглото, ударил главата си о камъка с такава сила, че на челото му изскочила голяма цицина.

А по това време търговецът се върнал от своето пътешествие и започнал да проверява пръстените на дъщерите си. Като видял, че на двете по-големи пръстените са на петна, го хванали дяволите. Той вече посягал към машата в желанието си да ги налага дотогава, докато не му кажат истината, но в същия миг дошли двамата синове на краля да го молят за ръцете им. Като не разбирал какво означава всичко това, бащата си помислил, че му се присмиват; но когато чул последователно в какво се състои работата и разбрал за раждането на момчетата, решил, че Фортуна го е ощастливила и дал още същата вечер сватбен пир.

Умницата, която през цялото това време ходела, притискайки ръце към гърдите си от нетърпение, помнела колко номера е изиграла на влюбения в нея Торе и макар че я поканили много настойчиво на масата, чувствала, че не всяка трева е целебна и че не всяко одеяло е меко. Като направила статуя на прекрасна девойка от захаросано тесто, смесено с ароматни подправки, тя я сложила в една голяма кошница и я прикрила с дрехи. След танците и угощенията, като се оправдала, че се е развълнувала силно, отишла по-рано от другите в спалнята си и накарала да донесат там кошницата, все едно желае да се преоблече. Там сложила статуята в постелята си, а самата тя се скрила зад една малка завеса, очаквайки какво ще се случи.

Дошло време новобрачните да си отидат по леглата и тогава Торе изтичал в спалнята на умницата. Мислейки, че лежи в постелята, той извикал: „А сега ще ми платиш, кучко мръсна, за всички мъки, които ми причини! Ще видиш какво е щурец да се мери със слон! Сега ще се разправя с тебе! Ще ти припомня и гребена, и стълбата, и всичко останало!“ Изваждайки от ножницата камата си, той започнал да удря където му попадне и не само това – в беса си завикал: „Ще се напия с твоята кръв!“ И като издърпал камата от гърдите на статуята, започнал наистина да облизва острието [7]; но изведнъж усетил сладостта на тестото и аромата на мускуса, с което било подправено. Торе веднага се опомнил и поразен от това, че е решил да надупчи една толкова сладка и ароматна девойка, започнал да оплаква безумния си гняв. Той изричал думи, способни да разплачат даже камък; наричал сърцето си жлъч, а оръжието си змийска отрова, укорявайки ги, че са могли да се обърнат срещу едно толкова нежно и сладко създание. След дълги стонове, стегнат от примката на отчаянието, той вдигнал камата, решен да се самоубие.

Но тогава умницата изскочила от своето укритие и хванала принца за ръката, като му казала: „Спри, Торе, свали ръката си! Ето я тази, за която ридаеш. Виж, аз стоя пред тебе жива и здрава и искам и ти да бъдеш жив и здрав. Не ме смятай за жестока като овча кожа, макар че те измъчвах много, желаейки да изпитам твоята любов, твоето постоянство и твоята вярност“. Тя говорела още, че това била последната ѝ измама, с която искала да смекчи гнева и обидата на гордото му сърце, и помолила принца да ѝ прости за всичко случило се.

Като я прегърнал с безкрайна любов, юношата се хвърлил с нея в леглото, където сключил със своята съперница вечен мир. След толкова търпение и вълнения, вкусвайки от най-сладкото удоволствие, той оценил твърдостта на своята годеница много по-високо от достъпността та нейните сестри, защото, както е казал поетът,

пред голата Афродита и Атина с доспехи
средата най-добра е за избор от всеки.

1. Народен обичай.

2. Отворена вила.

3. Изброени са квартали в Неапол, известни с проституцията си.

4. В оригинала стои думата coccovaie. В нея се съдържа намек за известния неаполитански израз ‘A cucuvaia ‘e Porto (пристанищна кокошка), означаващ лесно достъпна жена. Един от фонтаните в пристанищния район на града имал за украса кокошка и оттам образът на кокошката влязъл в поговорката.

5. Базиле сравнява залязването на слънцето с поведението на грандовете при испанския кралски двор. Желаейки да привлекат вниманието на краля и да удовлетворят своето честолюбие, придворните си съперничели по разкош и разходи, което разорявало някои от тях и ги принуждавало да ограничат своите амбиции и да се върнат към частен живот. Подобни нрави царели и при двора на вицекраля в Неапол.

6. Смятало се, че ако не се даде на бременна жена от това, което поиска, детето ѝ ще се роди с един или друг дефект.

7. Неаполитанската история пази спомена за подобни ексцеси на сладострастно упоение от отмъщението. На автора била известна участта на Джан Винченцо Стараче, член на градския съвет, чиято кръв в буквалния смисъл на думата пили убийците му по време на народния бунт през 1585 г. Два века по-късно, през 1799 г., подобен епизод се случил по време на разправата на тълпата над участниците в профренския републикански преврат.

(Следва)