Нобелови лауреати – 1963 година - Мир – Лига на дружествата на Червения кръст

Лига на дружествата на Червения кръст (League of Red Cross Societies)

Нобелова награда за мир (заедно с Международния комитет на Червения кръст)

(За дейността ѝ, имаща реално значение за международното разбирателство и мира.)

Лигата на дружествата на Червения кръст, доброволна хуманитарна организация с щаб-квартира в Женева (Швейцария), е федерация на национални дружества на Червения кръст, помагаща на пострадали по целия свят. От 1983 г. се нарича Лига на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, а от 1991 г. – Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Лигата участва в Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец (до 1986 г. – Международен червен кръст), в което влизат също така Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) и националните дружества на Червения кръст.

Лигата е създадена скоро след Първата световна война от пет дружества на Червения кръст на държавите-победителки (Великобритания, Франция, Италия, САЩ и Япония). Макар че групата не е свързана формално с Обществото на народите и подчертава всячески своя неполитически и неправителствен характер, тя не изключва контакти с правителства и международни организации. Предполага се, че ще допълва работата на швейцарския Червен кръст, който от момента на своето основаване през 1863 г. помага на жертвите от войните.

Лигата на дружествата на Червения кръст (ЛДЧК) е рожба на американския финансист Хенри П. Дейвисън. По молба на президента Удроу Уилсън по време на войната Дейвисън оглавява Военния съвет на американския Червен кръст, създаден за доброволна помощ на въоръжените сили. Дейвисън се оказва способен организатор: към края на войната американският Червен кръст е събрал повече от четиристотин милиона долара, 3724 негови отделения хранят в Европа сираци, съдействат на бежанците, доставят дрехи на нуждаещите се, борят се с епидемиите, възобновяват разрушени села, строят болници, помагат на ранените, съдействат за събиране на семействата. След примирието Дейвисън не възнамерява изобщо да съкращава силната си организация до предвоенното ѝ равнище. „Военната програма на американския Червен кръст – заявява той – бързо и неотклонно прераства в световна програма“. Освен това Дейвисън започва да обмисля план за обединяване на американското дружество с родствени организации на съюзните държави.

Като печели подкрепата на президента Уилсън, през декември 1918 г. Дийвисън заминава с кораб за Европа, където се надява да обедини националните дружества на Червения кръст в постоянна международна организация. Там той се среща с редица препятствия: набелязана е тенденция за намаляване на числеността на Червения кръст в САЩ, във Великобритания не могат да допуснат влизането в организация, която ще си сътрудничи с германския Червен кръст. В края на краищата идеята на Дейвисън е приета и въплътена в чл. 25 на съглашението за образуването на Лигата на дружествата на Червения кръст. Този член предвижда обединяване на националните дружества с цел да се подобри здравеопазването, да се предотвратяват заболяванията и да се намаляват страданията по целия свят.

През февруари 1919 г. по време на обяд, даден в негова чест, Дейвисън обявява, че Комитетът на представителите на Червения кръст на петте съюзни държави ще подготви програма за мирно време и ще свика международна конференция на националните дружества на Червения кръст. Конференцията се провежда в Кан (Франция) на 1 април 1919 г. Според казаното от Лилиан Уолд, член на американската делегация, срещата на специалистите по здравеопазването и социалните проблеми поставя на втори план дори работата над мирния договор в Париж. След предварителни обсъждания конференцията препоръчва да се създаде международно бюро за здравеопазване и хигиена, което да работи заедно с ЛДЧК. Постепенно борбата с болестите става основна грижа на Лигата.

Дейвисън е избран за председател на ръководството на съвета на ЛДЧК, генерал-лейтенант Дейвид Хендерсън, оглавяващ авиационната промишленост на Великобритания в годините на войната, става вицепредседател на съвета и генерален директор, занимаващ се с административната дейност на Лигата. Стоктън Акстън, роднина на президента Уилсън, бивш секретар на Военния съвет на американския Червен кръст, поема длъжността на генерален секретар на ЛДЧК. В ръководния съвет влизат също така представители на Червения кръст на Италия, Великобритания, Япония и Франция.

Целта на ЛДЧК е да съдейства на националните дружества за подобряване на здравеопазването, за разпространяване на медицинска и друга научна информация, за координиране на мероприятията в случаи на различни видове бедствия. В изявлението за пресата се казва, че, сътрудничейки си с Обществото на народите, ЛДЧК не е свързана формално с него.

През юли 1919 г. щаб-квартирата на ЛДЧК е открита в Женева и нейните сътрудници се сблъскват с тежката задача да помагат за помощта и възстановяването в следвоенна Европа. Широкомащабна програма за помощ се разгръща в Централна Европа със съдействието на Обществото на народите. Тревожейки се особено за разпространяването на епидемии, участниците в програмата разпределят огромно количество медикаменти в добавка към храната и облеклото. Проблемът със сираците, чийто брой достига до десет милиона, изисква специална програма за борба с безпризорността. През възстановителния период само в Австрия се откриват повече от сто детски оздравителни центъра. През 1923 г. в САЩ е положено началото на Младежко движение на Червения кръст.

ЛДЧК участва в много стотици здравни и благотворителни програми в целия свят. Например през 1956 г. организира временни лагери за бежанците, напуснали Унгария след смазването на тамошното въстание. За тази своя работа ЛДЧК е удостоена с медала „Нансен“ (учреден в чест на Фритьоф Нансен. През 1960 г. Лигата изпраща групи от медици за помощ на болниците в Конго, помага на бежанците от Ангола, съдейства за разселването и снабдяването на племената ватуси в Руанда-Урунди. Организацията помага също така на жертвите на стихийни бедствия. След земетресението, сринало почти до основи град Скопие, през юни 1963 г. Лигата помага на югославския Червен кръст за доставка на храна и дрехи на семействата, лишени от покрив.

Девизът на ЛДЧК „Мир чрез хуманност“ („Per Humanitatem Ad Pacem“) отразява акцента на дейността ѝ върху мероприятия, служещи на мирното дело. Лигата укрепва взаимното разбирателство между националните дружества на Червения кръст чрез обмен на технически експерти и провеждане на международни семинари и предлага мирни резолюции за обсъждане на различни конференции. Случва се Лигата да се намесва непосредствено в конфликти за намаляване на последиците от тях. През 1952 г. ЛДЧК организира преговори между дружествата на Червения кръст на Китай и Япония, което довежда до освобождаването на триста хиляди японци, задържани в Китай. Националните дружества играят все по-важна роля в мирната политика.

По времето, когато получава Нобеловата награда, Лигата обединява сто и две национални дружества, в чийто състав има около сто милиона души.

Награждаването на двете организации – МКЧК и ЛДЧК – цели да изглади проблемите, които може да предизвика съперничеството между различните групи на Червения кръст. През 1977 г. в книгата си „Хуманитарната политика“ Дейвид Форсайт дава пример: докато МКЧК и ЛДЧК обсъждат въпроса кой трябва да помогне на Бангладеш, помощта е предоставена от съветския Червен кръст. Макар че МКЧК се занимава преди всичко с военни въпроси, а Лигата с проблемите на стихийните бедствия в мирно време, тънката граница между войната и мира често затруднява различаването на международните конфликти, гражданските войни и необявените войни. Освен това МКЧК защитава решително своята независимост, отказвайки да планира мероприятия заедно с Лигата в един щаб. Въпреки многото проблеми, делегати на МКЧК, на ЛДЧК, на националните дружества на Червения кръст и на всички държави, подписали Женевската конвенция, се срещат един път на четири години, приемат съвместни резолюции и решават въпроси, изискващи координиране на усилията.

В наши дни Лигата включва 144 национални организации, в които са заети 250 милиона души. Та помага при стихийните бедствия в Етиопия, Чад, Судан, Бангладеш, Мадагаскар и Мавритания. Вниманието на ЛДЧК привлича положението в Южна Америка, Африка и Близкия Изток. Лигата основава детски центрове в Чили и Коста Рика, центрове за грижи за инвалиди в Уругвай и Ливан. Програми за преливане на кръв са разгърнати в Бирма, Китай, Индонезия, Шри Ланка, Ангола, Етиопия, Мозамбик, Сомалия и Уганда.

Голяма част от ежегодния бюджет на ЛДЧК, възлизащ на сто двадесет и пет милиона долара, постъпват от националните дружества на Червения кръст, правителства и благотворителни организации, но той включва и частни дарения. ¾ от бюджета идват от Европа и Северна Америка, голяма част от събраните средства (до 75%) се изразходват в Африка.

В отговор на призива на детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) Лигата разработва програма за защита на децата, която предвижда мерки за подобряване на изхранването и грижите за децата, а също така и широкомащабната им имунизация. Помагайки и осъществявайки хуманитарните си програми, ЛДЧК продължава своите усилия си за осъществяване на всеобщия мир.

Превод от руски: Павел Б. Николов