Проституцията в Древния Рим била официално приета; трябвало „да пази“ семейството

ИЗТОЧНИК: NAUKA W POLSCE

АВТОР: СИМОН ЗДЖЕБОВСКИ

ПРЕВОД ОТ ПОЛСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Проституцията в Древния Рим била легална и официално приета от държавата. Нейна задача бела „да пази“ семейството – използването на услугите на проститутките трябвало да служи като „предпазен клапан“. Но това предпазване било по-скоро мъжка гледна точка, какво са мислели жените не знаем – казва в разговор за Полската информационна агенция РАР историкът професор Павел Савински.

Това отношение на древните римляни е добре илюстрирано от думите, приписвани на Катон Старши (234-149 г. пр. н. е.), който се обърнал така съм един млад мъж, излизащ засрамен от един публичен дом: „Не е срамно да влезеш тук, срамно е да не можеш да излезеш“. Професор Павел Савински, специалист по антична история в университета „Адам Мицкевич“ в Познан смята, че сред мъжките представители на римската цивилизация използването на услугите на проститутките не било, честно казано, повод за гордост, но не било и срамно нещо. Трябвало обаче да се спазва определена мярка – подчертава той.

Проституцията била в Рим доста разпространена и била приета от държавата. Ако вярваме на Светоний (69-130 г.), императорът Калигула дори възнамерявал да построи публичен дом на Палатин, един от седемте столични хълма. Знаем също, че римската администрация имала полза от труда на проститутките, защото те плащали данъци. Предполага се например, че именно Калигула е въвел данъка за един сеанс от всяка проститутка.

Имаме също така сигурна информация от Помпей за ценоразписа на услугите, които проститутките предоставяли. Оттам виждаме, че цената на тези услуги варирала от един до пет аса.

„При дневна надница на работник средна ръка, която се движела около шестнадесет аса, това не била прекалено висока цена. Най-евтините проститутки дори предлагали услугите си за един ас (…)“ – казва професор Савински.

Проститутките предлагали своите прелести както в публични домове (в Помпей е идентифицирана подобна двуетажна сграда в центъра на града), така и в улични кръчми, където се намирали „стаи за един час“. „Можели да се срещнат и извън града. Те предлагали услугите си например по най-известния път (виа Апия), покрай който били разположени много гробници“ – казва професор Савински. Мястото било оживено и много посещавано. Така че да се намери клиент в района на некропола било сравнително лесно.

Услугите на проститутките използвали както ергените, така и женените мъже. Вторите изобщо не го правели тайно.

„Те можели да използват тези услуги свободно. Разполагали също с робини и роби. Но затова пък съпругите на другите граждани били неприкосновени. Евентуална афера с омъжена жена била опасна, защото се свързвала с навлизане в сферата на влияние на друг гражданин, а това можело да завърши с неприятни последици за прелюбодееца“ – подчертава ученият. Според неговата оценка това означава, че в очите на римските мъже проституцията трябвало да пази по свой начин семейството или по-скоро личните им интереси.

Какво мислели жените по въпроса? „Не знаем какво са мислели жените, защото няма никакъв текст, който да е писан от жена. Знаем само какво са мислели мъжете за жените“ – отбелязва историкът.

Средната възраст за омъжване в Рим била четиринадесет-петнадесет години, но римските адвокати разрешавали и връзка с момичета на дванадесет години. В същото време средната възраст на мъжете за женитба била двадесет и пет години.

Професор Савински цитира съдържанието на писмо, написано на папирус, в което мъж се обръща към жена си: „Въпреки че е много загрижен от това – казва професорът, - че жена му е бременна, изненадващ е фрагментът, който засяга пола на детето. Там пише: ако е момче, грижи се за него, но ако е момиче – изхвърли го. Историкът разкрива, че тази практика е била доста често срещана. Нежеланите деца (предимно момичета) се изхвърляли извън града, най-вече на бунищата. Там често ги поемали хора, които отглеждали подобни изхвърлени деца за роби.

„Трябва обаче да отбележим, че тази практика се отнасяла преди всичко за низшите групи от римското общество“ – отбелязва историкът.

Имаме доказателства и за мъжка проституция. От запазени графити в Помпей знаем, че някои мъже предлагали сексуални услуги, които били предназначени както за мъже, така и за жени – казва професор Савински.

Повече или по-малко доволни клиенти на публичните домове оставяли вътре в тях или по стените на околните къщи своите впечатления. Такъв вид надписи са открити например в Помпей. „Най-често мъжете се хвалят колко сексуални контакта са имали и от какъв вид – например групов секс. Повечето от тези надписи са много вулгарни.

Често се казва, че нашата цивилизация се основава на античната. Същевременно стандартите на Древния Рим били в много отношения различни от днешните. Това се отнася например за положението на жените, за тяхното място в римското семейство и обществото (включително липсата на политически права), за изхвърлянето на новородени деца и за отношението към робите“ – обобщава накрая професор Савински.