ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ

Божието царство, което проповядвал Исус, съдържало възвеличаване на праведниците и наказване на грешниците. „Праведниците (иначе казано, цадиким - обърнете внимание на кумранската терминология) ще възсияят като слънце“, а злите хора ще бъдат „хвърлени в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане на заби“ (Матей, 13:42).

Това е същата картина, която обещават „Книгата на Стражите“, „Дамаският документ“ и „Серех а яхад“. „За избраните ще настъпи светлина и радост, и мир, и те ще наследят земята; а за вас, нечестивите, ще настъпи проклятие“ (1 Енох, 1:20).

Възнаграждението, очакващо праведниците, било напълно материално. Исус обещал на своите последователи, „сега, в това време, след гонения, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви“ (Марк, 10:30). Той им обещал, че „последните ще станат първи“.

Пасажите за материално възнаграждение във вид на „сто пъти повече ниви“ създават на съвременните коментатори много проблеми. Като цяло, от времето на блажения Августин, който постановил, че смущаващото читателя на Евангелието трябва да се разглежда алегорично, коментарите към тези места се свеждат до това, че под материално възнаграждение Спасителя е разбирал духовна награда, а под физическо унищожаване на враговете – отлъчването им от Божието царство.

Това е много странно. Исус говори на обикновените хора, които го заобикалят, обикновени и разбираеми неща. Той не им казва, че „сто пъти повече ниви и къщи“ ги чакат на небето. Той казва, че сто пъти повече ниви и къщи ги чакат на земята, „сега, в това време“. Трудно е да разберем как това може да се изтълкува като обещание за духовни блага. Представете си, че сключвате договор с банка, която ви обещава процент за влог, а когато дойде времето да бъде изплатен процентът, ви обяснява, че е имала предвид „духовен процент“. Вие справедливо ще сметнете подобна банка за мошеническа.

Най-сериозното основание да се смятат тези изказвания за автентични, се състои, между другото, в това, че в тях Исус проповядва неща, които след това християнството не е проповядвало. Това не са изказвания, които биха могли да бъдат вписани в един текст след триста, сто и даже след тридесет години от смъртта на Исус. Всички следващи поколения християни биха платили скъпо Исус да не ги е казвал. Както току-що отбелязахме, на блаженият Августин даже му се наложило да изобрети цяла система от интерпретации, превръщаща ги в тяхната противоположност.

Новозеландските туземци, смятащи, че Бог е заселил Адам и Ева в Рай, изпълнен с карго, са били много по-близко до истината от блажения Августин.

Един от най-ранните наши източници за изказванията на Исус, освен четирите канонични Евангелия, е Папий от Йерапол, чието произведение "Обяснение на беседите на Господ" и написано на границата II век.

У Папий Исус описва Божието царство така: „Ще дойдат дни, когато ще растат лозови храсти и на всеки храст ще бъдат по десет хиляди лози, на всяка лоза по сто хиляди клонки, на всяка клонка по десет хиляди разклонения, на всяко разклонение по десет хиляди грозда и на всеки грозд по десет хиляди зърна и всяко изстискано зърно ще дава по двадесет и пет метрети вино. И когато някой от светците хване някой грозд, друг (грозд) ще извика: „аз съм по-добър грозд, вземи мене“ [1].

Още в канона на II век Ириней Лионски възпроизвеждал с одобрение историята за десетте хиляди лози и дори изобличавал по този повод Юда, който се осмелил да се усъмни в селекционните възможности на Господ: „Предателят Юда не повярвал на това и попитал по какъв начин Господ ще създаде такова изобилие от кълнове“ [2].

Материалното изобилие, характеризиращо Божието царство, отново ни напомня буквално книгата на Енох: „И от всяко семе, което бъде посято, една мера ще даде десет хиляди и една мера маслини ще даде десет преси зехтин“ (1 Енох, 2:49).

Същата картина на материално процъфтяване в Божието царство намираме в сирийския „Апокалипсис на Барух“: „На всяка лоза ще има хиляди клонки, на всяка клонка – хиляди гроздове, във всеки грозд – хиляди зърна, и от всяко зърно ще се получи кор вино [3].

БЕЛЕЖКИ

1. Ириней Лионский. Против ересей, V: 33.3–4.

2. Пак там.

3. Baruch, 29, 5; в: R. H. Charles. Посоч. съч., 2:481–524.

(Следва)