четвъртък, март 12, 2020

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ЧУДЕСАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЧУДЕСАТА

Кариерата на Исус в Евангелието от Марк започва с чудесата, които прави.

Като идва в синагогата в Капернаум, той прогонва един бяс (Марк, 1:26). Веднага след това изцерява тъщата на Симон (Марк, 1:31). Настъпва ажиотаж: при Исус носят всички болни и обладани от бесове (Марк, 1:32), а той ги изцелява.

Той изцелява един прокажен (Марк, 1:40), един паралитик (Марк, 2:12), един човек с изсъхнала ръка (Марк, 3:5), един сляп (Марк, 7:23), изгонва от един обладан човек легион бесове (Марк, 5:9). Той възкресява дъщерята на началника на синагогата (Марк, 5:41). Той е властен над стихиите (Марк, 6:51). Той може да умножава храната и да превръща водата във вино (Матей, 14:19–21; 15:36–38; Йоан, 2:9).

Всички тези чудеса позиционират пряко Исус не като бъдещ, а като настъпил космически преврат. Исус не твърди, че Царството божие ще настъпи скоро. Исус твърди, че Царството божие вече е настъпило. “Ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас“ (Матей, 12:28; Лука, 11:20).

Тази своя власт над стихиите и бесовете Исус предава на апостолите (Марк, 6:7). Те изцеляват болни и сакати (Деяния, 3:8; 5:15). Те могат да разтварят вратите на тъмниците, които не е излишно, като се има предвид притесненото положение на християните, и позволява да се икономисат подкупите за тъмничарите (Деяния, 5:19; 12:7). Апостол Петър възкресява девицата Тавита (Деяния, 9:40), а Анания и Сапфира, които решават да скрият част от своето имущество при встъпването си в общината, напротив, убива с един поглед (Деяния, 5:1–11). Техните магически способности са толкова големи, че езичниците даже приемат апостол Павел за Зевс (Деяния, 14:12).

В апокрифните „Деяния“ способността да се вършат чудеса придобива още по-грандиозни мащаби. Апостол Йоан изцелява цял градски стадион [1]. Апостол Андрей възкресява наведнъж четиридесет души – екипаж на потънал кораб [2]. Апостол Филип събаря в бездна цял град със заклинанията си, отказал да се поклони на Христос [3]. И всички апостоли са напълно неуязвими: войниците ослепяват, когато се опитват да ги хванат, ръцете им изсъхват, мечовете им падат на земята, „огнен облак“ обгръща апостолите, те стават подобни на „стъклен ковчег, изпълнен с пламъци и огън“ и проповядват на околните от котел с кипящо масло или от кръст, на който са увиснали изключително по свое желание.

Това изобилие от чудеса, които Исус и апостолите вършат, било голямо неудобство за прогресивните биографи на Исус и по-специално за Рудолф Карл Бултман (1884–1976), лютерански теолог и професор в Марбургския университет, основател на така наречената formgeschichte , или формална критика (буквално: „история на формата“ – бел. П. Н.).

Към началото на ХХ век европейският интелектуален елит вече се чувствал съвсем неудобно, когато станело дума за възкресяване на мъртви, за превръщане на вода във вино и за гонене на бесове. По това време възкресяването на мъртви и гоненето на бесове се намирали в сферата на дейност на религиозните шарлатани и европейските интелектуалци се тревожели от мисълта, че Исус Христос се е занимавал със същото. А религиозните обяснения, приети през XVIII в., от вида на „Исус лекувал хората, защото имал съкровените медицински познания на есеите“, изглеждали прекалено примитивно-материалистични.

Рудолф Бултман, приятел и съмишленик на Мартин Хайдегер, предложил прекрасна теория. Професор Бултман признавал, че всички тези произшествия не са станали наистина. Той се съгласявал с готовност, че са по-късни наслоения и че „сляпото приемане на митологията на Новия завет“ е остаряло и не може да бъде търпимо в нашия просветен свят [4].

Според него трябвало да се различават маловажните митологични форми от сърцевината на въпроса, а сърцевината на въпроса се състояла в екзистенциалната готовност на Исус за саможертва, която била същност на християнската вяра.

Теорията на Рудолф Булман, ако я приложим към друг образец на пропаганда, известна на човечеството, е всъщност поразителна. Представете си например, че пред нас е познатият шарлатанин Грабовой, който обещава на бесланските майки да възкреси децата им. И изведнъж се намира човек, който казва, че тези обещания трябва да се демитологизират: трябва да се отделят техните груби, оскърбяващи съвременния учен форми от лежащата извън тях дълбока духовна реалност.

Всеки човек, реално запознат с дейността на Грабовой, ще възрази на подобен екзистенциален критик: а има ли всъщност тук някаква духовна реалност? И би ли впечатлила тя нещастните майки? Или те вярваха на Грабовой точно защото им обещаваше физическо възкресение?

Същото се отнася и за чудесата, извършени от Исус. Евангелията разказват съвсем конкретни истории. Те разказват за Исус Христос, който вършел чудеса, възкресявал мъртви, лекувал слепи, гонел бесове, бил разпънат, а след това възкръснал. Те твърдят, че Исус Христос всеки момент ще се върне върху облаци и ще седне на трон, за да даде вечен живот на тези, които вярват в него, и да хвърли във вечни мъки тези, които не вярват в него.

Може уверено да предположим, че абсолютното мнозинство от хора, които са вярвали в Исус Христос, са вярвали в него, защото са искали да живеят вечно и щастливо. Те предполагали, че ако Исус е възкресявал мъртви, ще може да възкреси и тях. Те чакали с нетърпение момента, когато той ще се върне и те ще седнат заедно с него на златни тронове, за да се наследят на мъченията на тези, които не са вярвали в него. „Вие няма да повярвате – казвал Исус, – ако не видите знамения и чудеса“ (Йоан, 4:48).

Много ли екзистенциална керигма има във всичко това? Щяха ли да вярват тези хора, които са повярвали в Исус, ако не бяха им разказвали, че е вършел чудеса? Ако смисъл на християнската вяра е била екзистенциалната готовност за саможертва, защо вместо в Христос хората не са повярвали в Сенека, който демонстрирал именно подобен екзистенциален подход към света?

Не е трудно да видим, че методът formgeschichte е имал в действителност малко отношение към историческия Исус. Това била просто поредната трансформация на християнската теология във форма, удобна за употреба през интелектуалните времена на Хайдегер и Жан-Пол Сартр. Това бил просто нов вариант на Евангелието във вид на научна критика.

А за нас най-важното в извършените от Исус чудеса е, че именно тази способност била характерна за пророците от „четвъртата секта“, които се хвалели, че ще разделят водите на Йордан и ще сринат стените на Ерусалим. Това била толкова биеща на очи отличителна черта, че Йосиф Флавий употребява по отношение на всичките тези пророци термина γόης – вълшебник, чудотворец. Именно гоесите били изгонени от Рим по времето на Тиберий. Йосиф ги нарича съща така прелъстители (πλάνοι).

Те били измамници (άπατενες) и прелъстители (πλάνοι), които под вида на божествено вдъхновение се стремели към преврати и метежи, замъглявали ума на народа с безумни представи, мамели го след себе си в пустинята, за да му покажат там чудесни знамения за неговото освобождение [5].

Както вече казахме, πλάνοι, “прелъстители“, не е метафора, а юридическият термин, преведен от староеврейски. „Исус Назорей се занимавал с магии, лъжел и прелъстил Израил“ [6]. Обвиненията, които Йосиф Флавий предявява на гоесите, и обвиненията, които Талмудът предявява на Исус, съвпадат дословно и те имат най-доброто обяснение в кумранската мистична практика на светците, членуващи в съвета на боговете.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of John, 30–36; цит. по: Richard Pervo. The Acts of John, Polebridge Press, 2016.

2. The Acts of Andrew, 24; цит. по: Dennis McDonald. The Acts of Andrew, Poledridge Press, 2005.

3. The Acts of Philip, 15; цит. по: François Bovon and Christopher R. Matthews. The Acts of Philip, Baylor University Press, 2012.

4. Bultmann, Rudolf. New Testament and Mythology and Other Basic Writings. ed. Schubert M. Ogden. Philadelphia: Fortress, 1984, p. 3.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 4.

6. b Sanhedrin 107b, b Sotah 47a.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.