ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ЧУДЕСАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЧУДЕСАТА

Кариерата на Исус в Евангелието от Марк започва с чудесата, които прави.

Като идва в синагогата в Капернаум, той прогонва един бяс (Марк, 1:26). Веднага след това изцерява тъщата на Симон (Марк, 1:31). Настъпва ажиотаж: при Исус носят всички болни и обладани от бесове (Марк, 1:32), а той ги изцелява.

Той изцелява един прокажен (Марк, 1:40), един паралитик (Марк, 2:12), един човек с изсъхнала ръка (Марк, 3:5), един сляп (Марк, 7:23), изгонва от един обладан човек легион бесове (Марк, 5:9). Той възкресява дъщерята на началника на синагогата (Марк, 5:41). Той е властен над стихиите (Марк, 6:51). Той може да умножава храната и да превръща водата във вино (Матей, 14:19–21; 15:36–38; Йоан, 2:9).

Всички тези чудеса позиционират пряко Исус не като бъдещ, а като настъпил космически преврат. Исус не твърди, че Царството божие ще настъпи скоро. Исус твърди, че Царството божие вече е настъпило. “Ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас“ (Матей, 12:28; Лука, 11:20).

Тази своя власт над стихиите и бесовете Исус предава на апостолите (Марк, 6:7). Те изцеляват болни и сакати (Деяния, 3:8; 5:15). Те могат да разтварят вратите на тъмниците, които не е излишно, като се има предвид притесненото положение на християните, и позволява да се икономисат подкупите за тъмничарите (Деяния, 5:19; 12:7). Апостол Петър възкресява девицата Тавита (Деяния, 9:40), а Анания и Сапфира, които решават да скрият част от своето имущество при встъпването си в общината, напротив, убива с един поглед (Деяния, 5:1–11). Техните магически способности са толкова големи, че езичниците даже приемат апостол Павел за Зевс (Деяния, 14:12).

В апокрифните „Деяния“ способността да се вършат чудеса придобива още по-грандиозни мащаби. Апостол Йоан изцелява цял градски стадион [1]. Апостол Андрей възкресява наведнъж четиридесет души – екипаж на потънал кораб [2]. Апостол Филип събаря в бездна цял град със заклинанията си, отказал да се поклони на Христос [3]. И всички апостоли са напълно неуязвими: войниците ослепяват, когато се опитват да ги хванат, ръцете им изсъхват, мечовете им падат на земята, „огнен облак“ обгръща апостолите, те стават подобни на „стъклен ковчег, изпълнен с пламъци и огън“ и проповядват на околните от котел с кипящо масло или от кръст, на който са увиснали изключително по свое желание.

Това изобилие от чудеса, които Исус и апостолите вършат, било голямо неудобство за прогресивните биографи на Исус и по-специално за Рудолф Карл Бултман (1884–1976), лютерански теолог и професор в Марбургския университет, основател на така наречената formgeschichte , или формална критика (буквално: „история на формата“ – бел. П. Н.).

Към началото на ХХ век европейският интелектуален елит вече се чувствал съвсем неудобно, когато станело дума за възкресяване на мъртви, за превръщане на вода във вино и за гонене на бесове. По това време възкресяването на мъртви и гоненето на бесове се намирали в сферата на дейност на религиозните шарлатани и европейските интелектуалци се тревожели от мисълта, че Исус Христос се е занимавал със същото. А религиозните обяснения, приети през XVIII в., от вида на „Исус лекувал хората, защото имал съкровените медицински познания на есеите“, изглеждали прекалено примитивно-материалистични.

Рудолф Бултман, приятел и съмишленик на Мартин Хайдегер, предложил прекрасна теория. Професор Бултман признавал, че всички тези произшествия не са станали наистина. Той се съгласявал с готовност, че са по-късни наслоения и че „сляпото приемане на митологията на Новия завет“ е остаряло и не може да бъде търпимо в нашия просветен свят [4].

Според него трябвало да се различават маловажните митологични форми от сърцевината на въпроса, а сърцевината на въпроса се състояла в екзистенциалната готовност на Исус за саможертва, която била същност на християнската вяра.

Теорията на Рудолф Булман, ако я приложим към друг образец на пропаганда, известна на човечеството, е всъщност поразителна. Представете си например, че пред нас е познатият шарлатанин Грабовой, който обещава на бесланските майки да възкреси децата им. И изведнъж се намира човек, който казва, че тези обещания трябва да се демитологизират: трябва да се отделят техните груби, оскърбяващи съвременния учен форми от лежащата извън тях дълбока духовна реалност.

Всеки човек, реално запознат с дейността на Грабовой, ще възрази на подобен екзистенциален критик: а има ли всъщност тук някаква духовна реалност? И би ли впечатлила тя нещастните майки? Или те вярваха на Грабовой точно защото им обещаваше физическо възкресение?

Същото се отнася и за чудесата, извършени от Исус. Евангелията разказват съвсем конкретни истории. Те разказват за Исус Христос, който вършел чудеса, възкресявал мъртви, лекувал слепи, гонел бесове, бил разпънат, а след това възкръснал. Те твърдят, че Исус Христос всеки момент ще се върне върху облаци и ще седне на трон, за да даде вечен живот на тези, които вярват в него, и да хвърли във вечни мъки тези, които не вярват в него.

Може уверено да предположим, че абсолютното мнозинство от хора, които са вярвали в Исус Христос, са вярвали в него, защото са искали да живеят вечно и щастливо. Те предполагали, че ако Исус е възкресявал мъртви, ще може да възкреси и тях. Те чакали с нетърпение момента, когато той ще се върне и те ще седнат заедно с него на златни тронове, за да се наследят на мъченията на тези, които не са вярвали в него. „Вие няма да повярвате – казвал Исус, – ако не видите знамения и чудеса“ (Йоан, 4:48).

Много ли екзистенциална керигма има във всичко това? Щяха ли да вярват тези хора, които са повярвали в Исус, ако не бяха им разказвали, че е вършел чудеса? Ако смисъл на християнската вяра е била екзистенциалната готовност за саможертва, защо вместо в Христос хората не са повярвали в Сенека, който демонстрирал именно подобен екзистенциален подход към света?

Не е трудно да видим, че методът formgeschichte е имал в действителност малко отношение към историческия Исус. Това била просто поредната трансформация на християнската теология във форма, удобна за употреба през интелектуалните времена на Хайдегер и Жан-Пол Сартр. Това бил просто нов вариант на Евангелието във вид на научна критика.

А за нас най-важното в извършените от Исус чудеса е, че именно тази способност била характерна за пророците от „четвъртата секта“, които се хвалели, че ще разделят водите на Йордан и ще сринат стените на Ерусалим. Това била толкова биеща на очи отличителна черта, че Йосиф Флавий употребява по отношение на всичките тези пророци термина γόης – вълшебник, чудотворец. Именно гоесите били изгонени от Рим по времето на Тиберий. Йосиф ги нарича съща така прелъстители (πλάνοι).

Те били измамници (άπατενες) и прелъстители (πλάνοι), които под вида на божествено вдъхновение се стремели към преврати и метежи, замъглявали ума на народа с безумни представи, мамели го след себе си в пустинята, за да му покажат там чудесни знамения за неговото освобождение [5].

Както вече казахме, πλάνοι, “прелъстители“, не е метафора, а юридическият термин, преведен от староеврейски. „Исус Назорей се занимавал с магии, лъжел и прелъстил Израил“ [6]. Обвиненията, които Йосиф Флавий предявява на гоесите, и обвиненията, които Талмудът предявява на Исус, съвпадат дословно и те имат най-доброто обяснение в кумранската мистична практика на светците, членуващи в съвета на боговете.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of John, 30–36; цит. по: Richard Pervo. The Acts of John, Polebridge Press, 2016.

2. The Acts of Andrew, 24; цит. по: Dennis McDonald. The Acts of Andrew, Poledridge Press, 2005.

3. The Acts of Philip, 15; цит. по: François Bovon and Christopher R. Matthews. The Acts of Philip, Baylor University Press, 2012.

4. Bultmann, Rudolf. New Testament and Mythology and Other Basic Writings. ed. Schubert M. Ogden. Philadelphia: Fortress, 1984, p. 3.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 4.

6. b Sanhedrin 107b, b Sotah 47a.

(Следва)