ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА

Какво можем да кажем още за рави Менахем, който тръгнал по пътя на злото да върши Господните дела със сто и шестдесет ученици в златни брони, и за онези тайнствени „галилейски разбойници“, които през 37 г. пр. н. е. , вълна след вълна, със самоубийствена храброст атакували римляните и Ирод и се криели отново „в блатата и непристъпните места, разграбвайки всичко по пътя си“? [1]

Имаме ли някакви други сведения за тях? От какво са се ръководели? Кой ги е ръководел? Какви са били техните планове?

Знаем ли нещо за тях освен пристрастния и явно непълен разказ на Йосиф Флавий?

Сред кумранските ръкописи има текст, който се нарича „Свитък за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината“. Ние ще поговорим после за Кумран по-подробно, а засега ще кажем, че този свитък е бил един от първите публикувани свитъци от Мъртво море. През 1947 г. той станал собственост на професора от Ерусалимския еврейски университет Елеазар Сукеник и бил публикуван, с всичката възможна бързина, през 1954 г.

„Свитъкът за войната“ бил апокалипсис, но такъв, какъвто още не сте виждали.

Това е цял оперативно-тактически план на Последната битка, с подразделения от архангели, използвани като стратегическо оръжие за масово поразяване, и с дивизиони духове вместо балистични ракети.

В този апокалипсис ангелите режат глави, светците се наслаждават на грабежа, Месията идва в най-трудния момент с войска от ангели върху облаци, като стратегически бомбардировач, а побеждаващата страна не рискува нищо, защото всички праведници, участващи в битката, възкръсват веднага след нейния край като компютърни стрелци. И, разбира се, резултат от това всеобщо клане са мирът, любовта и Царството божие на земята.

“Властта на китим ще свърши и неправедността ще бъде победена, като няма да остави и следа. [За синовете на тъмнината] няма да има избавление, [синовете на праведността] ще просияят по всичките краища на земята… Общината на боговете и войската на хората ще се срещнат в битка, като ще предизвикат голямо клане; в дните на нещастието синовете на светлината ще се сблъскат със синовете не тъмнината…“ (1QM, 1) [2].

Направлението на ударите и характерът на бойните действия са предсказани в този план за оперативно разгръщане на ангелите с най-малки подробности.

Предвоенната мобилизация ще заеме шест години. Самата кампания ще продължи четиридесет години; във войската на праведните и светците ще има двадесет и осем хиляди пехотинци и шест хиляди ездачи.

„През първата година те ще се сражават срещу Арам Нахараим; през втората срещу синовете на Луд, през третата срещу останалите синове на Арам, срещу Уц и Хул, и Тогар и Меша отвъд Ефрат“ (1QM, 2).

Неразбираемите названия не трябва да ни плашат. Както вече казахме, китим са римляните. Арам Нахараим е римската Сирия, опора на римското владичество на Изток, срещу която бил насочен още първия удар на предводителя Езекия. Синовете на Луд са цялата Анатолия отвъд Сирия или поне териториите между римска Сирия и партяните, иначе казано – Адиабена и Осроена. Уц са омразните идумейци. Тогар и Меша са разположени зад Ефрат, с други думи – на територията на Месопотамия.

Пред нас е една стратегическа диспозиция и оръжието, строят и тактиката на боя са описани в нея с най-дребни детайли.

„Строят ще се състои от хиляда души, построени в седем реда в дълбочина, всеки човек ще стои зад другия. Всички те ще държат бронзови щитове, полирани като огледало. Всеки щит ще бъде ограден с вита шарка и изрисуван най-изкусно с чисто злато и сребро, и бронз, и скъпоценни камъни, многоцветно изображение, създадено от изкусен майстор… Дължината на щита ще бъде два и половина лакътя, а ширината – половин лакът”.

Битката започва с артилерийска подготовка. Първи покрай отворилите щитовете си войници излизат войните с прашки. Те хвърлят камъни седем пъти; след тях излизат войните с къси копия. Те също хвърлят копия седем пъти.

“На наконечника на късото копие нека напишат: “Мълния на копието за могъщество на Бога”. А на дървената част на второто копие да напишат: “Кървави искри, за да падат сразените от Божия гняв”. А на дървената част на третото да напишат: “Пламъкът на бронята разяжда сразените грешници по време на Божия съд”. Да хвърлят всичко това седем пъти и да се върнат по местата си” (1QM, 6).

Редиците, построени по подобието на легион, са защитени от конница, общо 6 хиляди конници, по 500 от всяко коляно на Израил. Всички коне, отиващи на бой, ще бъдат жребци, техните ездачи трябва да са на възраст от тридесет до четиридесет и пет години. Тежковъоръжените конници ще бъдат от четиридесет до петдесет години. Те и техните коне ще бъдат с доспехи, шлемове и наколенници.

У читателя на този оперативно-тактически апокалипсис може да възникне въпросът: в състояние ли е малкият еврейски народ да се справи с всичките тези противници, от Уц до Меша? И откъде ще вземат щитове от чисто злато и копия, стегнати със златни пръстени, в които са инкрустирани скъпоценни камъни?

Отговорът се състои в това, че ще им помагат ангели.

Най-главната особеност на битката на Синовете на светлината срещу Синовете на тъмнината е в това, че наред със смъртните ще участват подразделения от ангели и Месията, който ще дойде с Войска от духове върху облаци.

„Храбри [войни] от Войската на духовете са в нашите редици и Героят на войната е с нашата община, и войската на неговите Духове е с нашите пехотинци и конници. Те са като облаци, като облаци роса, покриващи земята, като изливащ се дъжд, оросяващ всичко, което расте на земята“ (1QM, 12).

Тази Войска от духове напомня удивително за онова Небесно войнство, което видял пророк Елисей и което след това било строго забранено от монотеистите.

А Месията, идващ с тази войска върху облаци, подобни на онзи „голям облак и пламнал огън“ (Езекиил, 1:4), върху който идва Яхве или, ако искате, „ездачът на облаци“ Баал.

Яхве и Месията, идващи върху облаци, си приличат неотличимо. Месията е инкарнация на Яхве. Не е излишно, между другото, да напомним, че тези буреносни теофании на Бога на Израил, „който, за да помогне, се носи по небесата в своята слава върху облаци“ (Второзаконие, 33:26), са се появили сред сушата на Близкия Изток, където дъждове валят само през зимата – съпроводени от ужасяваща, разкъсваща небето буря.

Ясно е, че наличието на батальони ангели и на дивизии небесни духове в състава на една най-обикновена войска ще ѝ придадат несъкрушима сила.

Но тази небесна съставка предявява към войската изисквания за повишаване на ритуалната чистота, иначе казано – на праведността. За да се осигури тази праведност, хората, които имат нощно изтичане на семето, не трябва да отиват на бай; във войската не трябва да има нито слепи, нито куци. Дори мародерите, които грабят на бойното поле, трябва да спазват строгите правила на ритуалната чистота.

„Тези, които събличат убитите, грабят на бойното поле, чистят земята, надзирават обоза и доставят провизии, трябва да бъдат от двадесет и пет до тридесет години. Нито момчета, нито жени да не влизат в техния лагер… И нека нито куц или сляп, или инвалид, или прокажен с порок на плътта, или нечист тялом да не ходи на война с тях… И нека нито един човек, който има нощно изтичане на семето, да ходи на бой, защото свети ангели ще бъдат заедно с войската“ (1QM, 7).

Битката, в която влизат Синовете на светлината и Духовете, е в ден на Страшния съд. Месията, Ръководител на общината и Господ, се сражава в този текст не само с лоши хора, но и със самия Велиал.

„Защото този ден е [време на битка] на Господ с войските на Велиал и [на съд] над всяка плът… Войската на боговете-войни се запасаха за битката и редиците на Светците [са готови] за Деня [на Възмездието]. Защото Богът на Израил призова за меч срещу всички народи и ще извърши могъщи дела чрез Светците на своя народ“ (1QM, 15–16).

„Граби, Герою! Сложи ръка върху вратовете на своите врагове и с нозете си стъпчи купища убити! Сразявай народите на своите врагове и поразявай плътта им със своя меч!“ (1QM, 19) – гласи един от химните, които трябва да пеят победителите.

Тази битка ще донесе със себе си не само политически, но и космически преврат: на земята ще се възцари Царството божие. И „земята ще произведе за вас плодове на радостта. И вие ще ядете и ще наедрявате. И няма да има на земята нито спонтанен аборт, нито болест, нито напаст или гнили плодове… Защото Бог е с вас и неговите свети ангели са заедно с общината“ (4Q285, fr.8 и 11Q14).

Разбира се, този мир и този разцвет няма изобщо да се отнасят за китим, защото те „ще бъдат смазани без остатък и нито един човек от тях няма да се спаси“ (1QM, 18).

Книгата за войната е гигантски масов апокалипсис, в който обаче е станала една поразителна промяна – Войската на духовете в състава на въстаническите подразделения се сражава на земята. Актът на касапницата е акт на изкупление. Ангелите водят съвсем земна битка. Грабежът и клането, които войните вършат, при условие, че на тяхното оръжие е написано „От Божията ръка е войната с всяка греховна плът“, са акт на Страшния съд. Страшният съд Бог върши с ръцете на напълно земни войни, като за битка ги призовава рог на свещеник. Прерязването на гърлата е акт на единение с бога. Мародерството е свещенодействие. Основното задължение на праведника е клането и убийството.

Военният свитък е един от най-страшните текстове в историята на човечеството. Той приравнява святостта с мародерството и праведността с геноцида. Той не само разрешава да се грабят, да се убиват и да се колят неверниците. Той твърди, че именно този акт на клане е акт на космическа метаморфоза, която ще преобрази земята. Именно след това ще настъпят „мирът и благословението с идването на Господ“ (1QM, 17).

Две хиляди години преди Оруел „Свитъкът за войната“ твърди, че войната е мир, а омразата – любов.

И кой ще ръководи тази война?

Месия от рода на Давид.

Ние вече казахме, че всички миленаристки въстания по света са ставали под ръководството на напълно очевидни и живи Месии, на които паствата обаче са приписвали свръхестествени способности. Колкото по-фанатична е една секта, толкова по-твърда е нейната йерархия, колкото по-твърда е нейната йерархия – толкова повече се нуждае от безусловен, безпрекословен и обожаван от подчинените си лидер.

В нито един от многобройните фрагменти на „Свитъка за войната“ Месията от рода на Давид не е описан като някой, който ще дойде в бъдещи времена. Той има божествени атрибути; той е Помазаник, който е прозрял Божите свидетелства и е открил на своето паство времето за битка с Велиал; той идва с ангели върху облаци; вероятно точно той е водачът на Божите войски Михаил (което ще рече „Подобен на Бог“), но той е жив и действащ Ръководител на Общината. Точно така е наречен в много фрагменти от свитъка.

„Те ще го доведат [царя на китим] пред Ръководителя на Общината, от рода на Давид… който ще го убие с удари и рани“ (4Q285, fr.4 и fr.7).

Кога е написан „Свитъкът за войната“?

В него има два важни детайла, които позволяват да се предположи неговото време.

Конниците там имат наколенници. Наколенниците са важен детайл, тактическата постройка на армията е копирана от римските легиони, а у римляните конниците започнали да носят наколенници едва след времето на Цезар, иначе казано – през 40-те години пр. н. е. [3].

Едновременно с това римляните, китим, са представени в „Свитъка за войната“ като владетели само на Сирия. В „Свитъка“ Египет не е владение на китим. Египет е анексиран от Октавиан Август през 30 г. пр. н. е. Тези два детайла позволяват с известна увереност да се датира „Свитъкът за войната“ към 30-40-те години пр. н. е., иначе казано – към времето на въстанието срещу Ирод, участниците в което предпочели да изколят своите жени и деца, вместо да се предадат на въплъщението на Велиал, на идумейското куче.

Пред нас е текст, който би могъл да е написан от рави Менахем, който тръгнал „по пътя на злото“ да върши Господните дела. И нещо повече, едва след намирането на „Свитъка за войната“, с неговите завладяващи описания на златните щитове на въстаниците и ръкохватките на мечовете им, инкрустирани със скъпоценни камъни (че как иначе да се сражаваш заедно с ангели?), можем да оценим тънката ирония на Талмуда, който ъсобщава, че сто и шестдесет ученици на Менахем тръгнали „по пътя на злото“ със златни брони.

И този текст твърди, че начело на общината, воюваща срещу Ирод-Велиал, стои жив, истински, реален Ръководител, който е потомък на Давид.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. «Иудейские древности», 14, 15, 6.

2. Всички кумрански текстове, ако не е специално посочено, се цитират по: Geza Vermes, The Complete Dead Sea Scrolls in English, Revised Edition, Penguin Books, 2004.

3. Geza Vermes. The Complete Dead Sea Scrolls in English, Revised Edition, Penguin Books, 2004, p. 203.