ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.)

Именно на цар Йосия било съдено да стане главен монотеист-реформатор, дори по-последователен и по-жесток от Езекия.

По време на неговото пълнолетие в Асирия се разразила гражданска война и нейното могъщество започнало да залязва. Йосия сметнал времето за подходящо не само да се освободи от асирийското иго, но и да предяви претенции за територията на царството Израил.

Именно при Йосия били забранени изображенията (до това време даже Езекия ги използвал на своя царски печат). Именно в този момент всичко, което било древно в религията на Израил, било обявено за чуждоземно и идолопоклонническо.

Именно при цар Йосия писарят Шафан и първосвещеникът Хилкия – двама близки съратници на Еремия – откриват неочаквано в Храма и донасят на царя „забравена древна книга“ – Второзаконието.

Всичките седем книги, написани от Девтерономист, като се започне от Второзаконието, били написани с цел да се предскажат, обяснят и възвеличат религиозните реформи на Йосия.

Именно затова текстовете на Второзаконието забраняват пряко религиозните практики, одобряване от други части на Тората.

Така например Девтерономист изисква да се забрани поклонението на ашерата. „Да си не садиш дъбрава от какви да било дървета при олтара на Господа твоя Бог“ (Второзаконие, 16:21). Но гората, символ и ипостас на богиня Ашера, била постоянна спътница на Яхве по време на патриарсите: „И Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Господа“ (Битие, 21:33).

Девтерономист иска да бъдат забранени мацевот (мн.ч., ед. ч. „мацева“ - бел. П. Н.), каменните стълбове на свещените места. „Нито да си поставяш стълб (мацева), нещо, което Господ твоят Бог мрази“. (Второзаконие, 16:22). Но именно мацевот са поставяли патриарсите. „ На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб (мацева), и изля масло на върха му“. (Битие, 28:18).

Девтерономист забранява да се принасят жертви върху хълмове (бамот), на открити олтари, издигнати върху планински склонове. Но именно жертвоприношението върху хълмове била древна черта на култа към Яхве. Най-древният гигантски еврейски олтар на планината Гевал, построен едновременно с появата на първите еврейски селища, е типичен хълмов жертвеник [1].

Девтерономист иска да се прави именно това, което прави цар Йосия, който унищожил хълмовете, забранил Небесното войнство, изкоренил Ашерата, изнесъл от Ерусалимския храм идолите и изгорил костите на свещениците от хълмовете върху техните олтари. И всичко това той представил не като реформи, които нямат паралели, а като древни завети, към които най-сетне се е върнала властта.

Цар Йосия очиства земята от идолите. Уилям Брейси Хол.

Цар Йосия (управлявал през 640-609 г. пр. н. е.) бил най-последователният и най-жестокият монотеистичен реформатор. Той изнесъл от храма Ашера и конете на Слънцето и горял хълмовите жреци върху техните олтари. Очистването на храма от цар Йосия вероятно е послужило като един от източниците на вдъхновение за аналогичната постъпка на Исус Христос. Днес бихме нарекли извършеното от него Културна революция: безпощадно унищожаване на домонотеистичното минало на нацията.

Но реформите на Йосия не продължили дълго. Той загинал на 40 години в битката край Мегидо, разбит от фараона Нехо II.

През следващите двадесет и три години в страната се сменили четирима марионетни царе, назначавани ту от египтяните, ту от вавилонците, а през 587 година пр. н. е., след въстание, което било оглавено от потомъка на Давид цар Седекия, вавилонският цар Навуходоносор изравнил Храма със земята. Градът бил унищожен, населението му било депортирано, а синовете на Седекия били убити пред очите му. След това го ослепили и го откарали окован във Вавилон.

Убийството на синовете на цар Седекия пред очите на баща им. Гюстав Доре.

През 587 г. пр. н. е. царят на вавилонците Навуходоносор превзел Ерусалим, разрушил Първия храм и убил синовете на разбунтувалия се срещу него цар Седекия пред очите му (4 Царе, 25, 7). Водачът на монотеистичната партия пророк Еремия бил заклет враг на Седекия. Той провъзгласил Навуходоносор за „слуга на Господа“ и призовал всички народи да му се покоряват. Това осигурило назначаването на протежето на Еремия, Годолия, за наместник в разорената Юдея и висок статут на партията на монотеистите по време на вавилонския плен.

Девтерономист бил принуден да издаде нова редакция на своето произведение, в която съобщил, че Храмът е бил разграбен, защото – въпреки образцовия цар Йосия – оскърбленията, нанесени на Господ от дядо му, били прекалено тежки.

„Господ не се отвърна от яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юда поради всичките предизвикателства, с които Манасия беше Го разгневил“. (4 Царе, 23:26).

За Девтерономист Господ винаги е прав.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Adam Zertal. Has Joshua’s Altar Been Found on Mt. Ebal? Biblical Archaeology Review, 11:01, Jan-Feb 1985.