Уроци по атеизъм. № 16 За кощунството

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 16. За кощунството

Нека поговорим за кощунството. За това какво представлява то и с какво е опасно за църквата.

Историята с момичетата, които изпълниха в Храма на Христос Спасителя една молитва и един танц (виж УРОК 14), разкри удивителни неща. Вече говорих за това, че се оказахме свидетели на съвършено невероятен пристъп на злоба от страна на християните и открихме, че за петстотин, шестстотин, хиляда години те не са се променили. Че всъщност имаме пред себе си същата екстремистка, човеконенавистническа секта, която е съществувала по времето на инквизицията или в периода, когато е унищожавала руските старообрядци. Нищо не се е променило. Но въпросът не е в това. Тези хора имат правото на свои, така да се каже, предпочитания и на този маниер на поведение, който е за тях най-комфортен. Но е интересно, както се казва, да се поровим в това, което им послужи за причина.

Причината, както ми се струва, е достатъчно ясна.

Можете ли да си представите ситуация, при която това непохвално изпълнение на момичетата в Храма на Христос Спасителя би доставило на вярващите ако не удоволствие, то поне удовлетворение?

Не е трудно да си я представите. Всичко е същото: същия танц, същото въртене към олтара, както правят поповете, същото високо вдигане на крака и същите неразбираеми текстове, но в края на цялата процедура се чува съответно небесен гръм, блясват мълнии и кощунстващите момичета или са изпепелени до шепа прах, или просто са превърнати в кървави късове месо, смесено с парчета от плетени шапчици. Но това не се случи. За пореден път не се случи нищо.

И, ако се съди по реакцията на вярващите, те разбират, че нищо подобно никога няма да се случи. При което за пореден път се озоваха в глупаво положение, защото позиционират своя бог като крайно свирепо същество, мълниеносно реагиращо на много по-дребни по своя трагизъм и по своите последствия фокуси от този, който беше представен в Храма на Христос Спасителя.

Един прост пример. Както знаем, техният бог работи особено безтрепетно с младите хора. Четвърта книга Царе разказва не без удоволствие, че е достатъчно групичка селски момчета да се пошегуват само с някого от светците на този бог, за да излязат незабавно от гората две мечки и да разкъсат на парчета четиридесет и две деца.

Ние помним, че за да заяви този бог за себе си и да прекрати също така един вид кощунство на египтяните по отношение на избрания израилтянски народ, били убити всичките египетски първородни деца: „Нямаше дом, в който да няма мъртвец“.

Ние помним с каква страст и увлечение този бог сам, лично, хвърля камъни от небесата, поразявайки враговете на израилтянския народ, вдигнали ръка срещу Израил и неговите светини, иначе казано – също кощунстващи. Това, ако не се лъжа, е в Книга Исус Навин, глава десета. С други думи – виждаме, че в своите книги християните декларират незабавна реакция на техния бог.

А в нашия случай нямаше никаква реакция, нито бавна, нито бърза. И е ясно, че няма да има. И тази ярост, тази истерия, това людоедство и тази кръвожадност, които показаха християните в историята с певиците, са в действителност тяхна трагедия. Защото те прекрасно разбират, че са получили за сетен път доказателство, че бог не съществува. А ние виждаме отново, че всичките заплахи, всичките проклятия и цялата свирепост са в общи линии литературна измислица и нищо повече. Това, разбира се, не може да не предизвика ярост. И тогава християните поемат сами работата на своя бог и искат да накажат кощунстващите момичета лично – кърваво, кошмарно, но лично, като си дават напълно сметка за това, че никой няма да го направи вместо тях. Че няма да има не само мълнии, но даже и късо съединение.

В този смисъл това, което християните наричат кощунство, им носи много съществена вреда.

Предлагам ви да си помислите какво е изобщо кощунството. По своята природа то е нещо богословско, теологично.

Да си спомним как са били събаряни руските богове в годината, когато се покръстила Русия. Нима техните изваяния тихо, скрито, тайно, под покрова на нощта са били закопавани, влачени извън пределите на селищата или изгаряни? Не. Това се правело пред очите на всички – трупали „идолите“ заедно, биели ги с камшици, дърпали ги през целия град, палели ги, гадаели по тях, хвърляли ги в реката. И за какво? Също е лесно за разбиране. Доказвала се слабостта на тези богове, тяхната неспособност да се защитят и да отговорят с мълнии, гръмотевици, земетресения, епидемии или нещо в този дух.

Иначе казано, кощунството винаги води до това, че определени групи вярващи започват да се оглеждат някак си сложно около себе си, разбирайки, че е получено, за съжаление, още едно доказателство за небитието на така наречения вероятен бог. Това е много тежко за понасяне и се появява вече видяната от нас яростна агресия.

Възниква закономерният въпрос: как биха се отнесли със същите момичета в някакъв друг храм на някаква друга конфесия? Сигурно също така лошо, защото последствията ще са приблизително същите. Имам предвид смисловите последствия от техните действия и липсата на отговор от свръхестествените сили.

Между другото, има светини, които не се страхуват от кощунство. В моята координатна система също има доста симпатични и много значещи за мене символи и изображения. При това можете да вземете скъпия за мене портрет на Хъксли или на Дарвин, или на Павлов и да им нарисувате петдесет рогчета, синини под очите или мустачки, но у мене няма да се появи желание да давя, горя или наказвам някого. Аз зная прекрасно, че този, който е изобразен на портрета, няма да изгуби нищо, че неговият принос към човечеството дава резултати и няма да отиде никъде, че този велик принос не може да бъде минимализиран нито от рогчетата, нито от синините, нито от псувните, написани на челото – от нищо. И точно по същия начин това вероятно няма да развълнува и даже няма да учуди нито един атеист.

Връщайки се към историята с кощунството, трябва да си кажем честно, че през цялото време наблюдаваме подмяна на понятията. В какво се състои тя? В това, че човекът, който заявява, че вярва в бога, в действително говори абсолютни глупости. Защо? Виждате ли, аз разбирам, че ако в някакъв момент, в определен ден, в определен час, на определено място се материализират някакви свръхестествени същества, които с удоволствие разказват на всички желаещи за бога, за своята роля за възникването на вселената, за това как са предизвикали Големия взрив, как са влияели на хода на еволюцията, как са обличали първите трилобити с черупки, а наоколо стоят хора и ги слушат… Ето тогава бихме могли да си говорим за това, вярваме ли в този бог, или не вярване.

Но ние нямаме такъв случай. Ние, говорейки за вяра в бога, сме принудени да говорим за доверие в Гундяев (руския патриарх Кирил – бел. П. Н.), в Чаплин (високопоставения свещеник Всеволод Чаплин – бел. П. Н.) или техните предшественици. А ако съдим по поведението, което демонстрират християните днес, техните предшественици не са се отличавали много от тях. Нямам никакви основания да смятам, че някакъв си Чаплин е по-лош от друг Чаплин, но живял през V или в XV век от нашата ера.

И ние виждаме, че основната причина за всичките тези телодвижения са материалното благополучие, вилите в Геленджик, часовниците с брилянти, дебелите попове в „мерцедеси“. В общи линии никакви други причини за съществуването на тази организация няма.

(Следва)