Съдят ме пред арбитраж. За какво да внимавам?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Десислава Андреева – завършила "Нов български университет" със специалност "Право".

Преди няколко месеца реших да започна свой бизнес и да отворя магазин за дрехи. Наех помещение в центъра на града и сключих договор за наем. Съгласих се с клауза в договора всички бъдещи спорове между мен и наемодателя да се разглеждат от арбитражен съд. Бизнесът ми обаче не потръгна и няколко месеца не успях да платя наема. Вчера получих исковата молба на наемодателя си, който ме съди пред арбитражен съд. Ами сега?

Какво всъщност е арбитражният съд?

Арбитражният съд може да е постоянно действаща институция или такава, създадена за решаване на определен спор. Арбитражното производство е начин за извънсъдебно решаване на спорове и е алтернатива на гражданския процес (решаване на правни спорове от държавен съд). Арбитражът е приложим, когато съществува спор за имуществени права – както в моя случай не успях да изпълня задължението си за плащане на месечния наем. Освен това, ако искам да попълня празноти в договор (например не сме се договорили относно начина за плащане на наема) или да променя съществуващ такъв към нови обстоятелства (например съществено се покачват цените на имотите и наемодателят иска да увеличи наема ми), но с другата страна по договора не можем да се разберем, аз също мога да се обърна към арбитражен съд, но само ако в договора сме предвидили такава възможност.

Има спорове, които касаят имуществени права, но не могат да се разглеждат от арбитраж – това са например спорове, свързани с:

• вещни права върху недвижими имоти – право на собственост, право на строеж;
• плащане на дължима издръжка
• правата, които имам според трудовия ми договор
• спорове, по които една от страните е потребител (имам качеството потребител, ако например отида в магазина и си купя телевизор, за да си го ползвам вкъщи).

Какво му е толкова различното на арбитража в сравнение със съда?

• За да бъде разгледан един спор от арбитраж, аз и насрещната страна трябва да сме подписали арбитражно споразумение. В него се договаряме спорът, който може да възникне между нас, да бъде решен от арбитражен съд. Ако се договорим устно, това няма да е валидно арбитражно споразумение. Споразумение ще бъде дори клауза в договор (т.нар. арбитражна клауза), с която съм се съгласил, че при бъдещи спорове между мен и другата страна, делото ще се разгледа от арбитраж по правилата на неговия правилник. Точно такава клауза включихме и в моя договор за наем на магазин. Затова винаги трябва да чета внимателно договорите, които подписвам! Освен това, ако някой заведе иск срещу мен пред арбитраж и аз подам отговор на исковата му молба, но не кажа, че спорът ни трябва да се реши от граждански съд, а не от арбитраж, това също ще се приеме за арбитражно споразумение. Това означава, че дори и да не сме се споразумели при подписването на договора, делото ще се разгледа от арбитраж, защото не съм се противопоставили на това.
• При арбитражното производство аз като ответник и ищеца можем сами да изберем арбитрите, които ще решат спора ни (за разлика от гражданския съд, където съдиите се определят служебно на случаен принцип и в никакъв случай не се избират от страните по спора). Арбитрите могат да бъдат повече от един. Ако с другата страна не се договорим за броя им, те ще са трима. Всеки от нас трябва да избере по един арбитър, а двамата заедно избират третия. Ако някой от нас не избере арбитър, другата страна може да поиска от председателя на Българската търговско-промишлена палата да назначи такъв. Същото можем да поискаме и в случай че арбитърът е един, но с другата страна не можем да се разберем кой да е той. Нещо важно, което винаги трябва да имам предвид е, че арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. Това означава, че не мога да го обжалвам (за разлика от решението на гражданския съд). Каквото реши арбитражът – това е! Затова трябва да бъда много внимателен, когато обмислям да подпиша арбитражна клауза!

За какво можем да се договорим в арбитражното споразумение?

Трябва да знам, че в арбитражното споразумение можем да се договорим за процедурата, която арбитражът трябва да спазва при водене на делото. Така ние можем да се договорим делото да се гледа по реда, по който се гледат делата от гражданския съд, като се прилагат гражданските закони, но може да се уговорим и за други правила. Освен това, можем да се договорим за мястото, където да се води делото и за езика, на който да се води. Ако не успеем да се споразумеем относно тези три неща, арбитражният съд по своя преценка взема решение.

За какво трябва да внимавам, ако ме съдят пред арбитраж?

• Преди всичко трябва да знам, че всички страни в делото сме равни и арбитражът трябва да ни осигури възможност по еднакъв начин да упражняваме правата си. Това означава, че дори и да сме избрали сами процедурата, по която арбитражът ще разгледа спора ни, не може да ни се даде прекалено голям срок за отговор на исковата молба например.

Важно е да знам, че ако не отговоря на исковата молба, делото пак ще се разгледа. Това обаче не означава, че признавам иска, т.е., че приемам за верни твърденията на ищеца. Ако не подам отговор и не се явя на насроченото заседание, арбитражният съд ще постанови решение въз основа на наличните доказателства.

• Мога по всяко време да проверявам развитието на делото, дори и на интернет страницата на арбитражния съд.
• Важно! Трябва да знам, че ако арбитражният съд е издал осъдително решение срещу мен, изпълнителният лист се издава от държавния съд. Изпълнителният лист дава възможност на кредитора ми да поиска съдебен изпълнител да започне принудително изпълнение срещу моето имущество /като например продаде – колата, втория ми апартамент и т.н./. С получените пари кредиторът ми ще покрие задълженията ми за наем и така аз ще съм му се издължил.

Арбитражното производство приключи и срещу мен има постановено решение. Как мога да се защитя?

Както вече разбрах, не мога да обжалвам арбитражното решение. Ако делото е приключило, единствената защита, която имам, е да искам отмяна на решението. Не мога да искам отмяна обаче, когато ми хрумне! Отмяната на арбитражно решение е възможна само в няколко изрично изброени хипотези. Мога да поискам отмяна само когато е налице някое от следните основания:

1. При сключване на арбитражното споразумение:

• съм бил недееспособен – ако съм бил под 18 г. или ако съм имал психични проблеми и не съм можел да разбера значението на споразумението (че с него се споразумяваме да разрешаваме споровете си пред арбитраж).
• споразумението е недействително – ако например сме го сключили след като делото е било прекратено или пък ако сме предвидили, че арбитражът ще разгледа спор, за който е недопустимо да се разглежда от арбитраж.
• споразумението е недействително – например сключено е в резултат на заплаха или насилие.

2. Ако не съм бил уведомен за започването на арбитражното производство или за назначаването на арбитър.
3. Ако не съм могъл да участвам в производството поради независещи от мен причини – например ако съм получил тежка фрактура и трябва да бъда в болница по време на съдебното заседание.
4. Ако решението разрешава спор, за който не сме се договорили в арбитражното споразумение, или разрешава въпроси, които не са били разглеждани в делото – например в решението е присъдена лихва, която изобщо не е била искана от ищеца.
5. Ако образуването на арбитражния съд или процедурата, по която се води делото, не е била съобразена с това, което сме се договорили с ищеца и делото е протекло по друг начин. Мога да искам отмяна и когато с ищеца не сме се споразумели нищо и арбитражният съд не е спазил процедурите за водене на арбитражно производство.
   

Дотук добре – разбрах кога мога да поискам отмяна на арбитражното решение, постановено срещу мен. А от кого и как да поискам отмяната?

Отмяна на арбитражното решение мога да поискам само от Върховния касационен съд (ВКС). Трябва да направя това в срок от 3 месеца от деня, в който съм получил решението.

Ако решението бъде отменено поради това, че съм бил недееспособен при подписване на споразумението или че споразумението е недействително, аз мога да подам иск пред държавния съд. По този начин делото вече няма да се гледа от арбитражния съд, а от държавния. В останалите случаи Върховния касационен съд ще прати отново делото на арбитражния съд, който ще започне неговото разглеждане от самото начало, като се съобрази с решението на Върховния съд. Ето как стоят нещата на практика: Иван завежда дело срещу мен пред арбитражен съд и арбитражният съд ме осъжда. Аз обаче съм бил недееспособен при сключване на арбитражното споразумение и решавам да упражня правото си и да искам отмяна на арбитражното решение – в резултат ВКС отменя арбитражното решение. В този случай Иван може отново да заведе дело срещу мен, но само пред държавния съд.