Петима египетски фараони

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Древният Египет е една от най-силните държави за своето време, при това не само във военно отношение. Много на брой културни паметници, достигнали до наши дни, позволяват да се говори за древна цивилизация, преживяла своя разцвет именно по времето на фараоните. Ето най-известните от тях.

1. Джосер (ок. 2635—2611 г. преди н. е.)

При управлението на фараона Джосер Горен и Долен Египет се обединили в една държава със столица Мемфис.

Това обединение се смята за начало на Древното царство. Към заслугите на Джосер се прибавили обуздаването на номадите от Синайския полуостров и получаването на изход към залежите с важни за Египет полезни изкопаеми. Тогава започнало строителството на великите пирамиди. В резултат от завоевателните походи на Джосер страната получила голямо количество роби, разцветът на робовладелческата деспотия се свързва също с името на този фараон.

2. Хеопс (ок. 2589—2566 г. преди н. е.)

Това име е широко известно с древната пирамида, запазила се до наши дни и превърнала се в символ на Египет и любимо място за посещение от туристите.

Ако съдим по запазените животоописания, Хеопс е бил деспот, а мнозина споменават именно строителството на пирамидите като един от примерите за нечовешко отношение с робите. Днес, между другото, твърдението, че пирамидите са строени именно от роби (а не от наемни работници), се подлага на съмнение, а много източници от негово време говорят за Хеопс като за талантлив управник, който развивал страната, издигал нови градове и се справял успешно с номадските племена, досаждащи на египетските търговци.

3. Ехнатон (ок. 1375—1336 г. преди н. е.)

Опитът да управлява държавата Ехнатон придобил в ранна възраст - баща му бил тежко болен и затова част от неговите задължения изпълнявал бъдещия фараон.

Заради засилващата се власт на тиванските жреци и на консервативните сили, които представлявали сериозна заплаха за египетския цар, който и без това нямал сериозни права да заема престола, Ехнатон бил принуден да се защитава. Опирайки се на приближени кръгове, той се опълчил срещу жреците на бог Амон Ра и въвел култ друг бог, по-малко известен - Атон. По-късно, наистина, провъзгласил за бог себе си, като заявил, че Атон е небесно въплъщение на земния фараон. Старите храмове с течение на времето били закрити, а жреците, които се покланяли на Амон Ра, били подложени на преследване.

4. Тутанкамон (ок. 1332—1323 г. преди н. е.)

Тутанкамон станал фараон на десет години и не е чудно, че вместо него управлявали регенти - царедворецът Ейе и военният пълководец Хоремхеб.

Царят е известен преди всичко със своята гробница - тя била намерена сравнително късно, едва през 1923 година, при това била абсолютно недокосната. Това е едно от най-големите археологически събития в началото на века, а също така и начало на една от най-известните легенди - за проклятието на Тутанкамон, което уж убива първите откриватели на гробницата. Самият фараон починал в мого млада възраст, вероятно от някаква болест. Управлението му било белязано от вътрешно примирение в Египет - Тутанкамон се върнал към поклонението на стария бог - Амон Ра, но не забранил новите вярвания.

5. Рамзес II (1279 — 1213 г. преди н. е.)

Именно този фараон се смята за персонажа от библейския „Изход“, пред когото Мойсей настоявал да бъде освободен народът на Израил.

Рамзес II е един от най-известните и почитани египетски царе, той носел прозвището „Победителя“. Царстването на Рамзес обхваща шестдесет и шест години от египетската история, доста наситени с политически и военни събития. Съществуват свидетелства за тържеството на фараона над либийците и шардана (народ, за който се смята, че е населявал остров Сардиния), с други думи - Рамзес постигал победи и на суша и по море. През петата година на своето управление фараонът започнал кръвопролитна война с хетите. Осъществил успешни военни кампании в Сирия и Финикия, благодарение на усъвършенстванията, въведени във военната наука.