Нобелови лауреати – 1958 година

Жорж Пир (Georges Pire)

10 февруари 1910 г. – 30 януари 1969 г.

Нобелова награда за мир

(За помощта, която оказва на хората да напуснат своите лагери и да се върнат към света на свободата и достойнството.)

Белгийският свещеник и хуманист Жорж Шарл Клеман Гислен Пир е роден в Динан. Той е най-голямото от четирите деца на учителя Жорж Пир и Франсоаз Лоран. Момчето е само на четири години, когато започва Първата световна война и германските войски нахлуват в Белгия. След като дядото на Жорж е разстрелян от немците, семейството бяга във Франция и остава там до края на войната. Когато се връща в Динан през 1918 г., намира дома си изгорял до основите.

Пир учи философия и класическа литература в „Колеж дьо Белвю“ до момента, когато решава да се посвети на религията. През 1926 г. под името Анри-Доминик той постъпва в белгийския католически манастир „Ла Сарт“ и шест години по-късно е изпратен в Доминиканския университет в Рим, където получава през 1936 г., две години след ръкополагането си за свещеник, докторска степен по теология. Под името отец Пир той изучава обществени науки в Лувенския университет, а през следващата година се връща в „Ла Сарт“, където започва да преподава социология и морална теология.

Като изпълнява длъжността на кюре за бедните фермери от енорията Ла Сарт, Пир основава дружество за семейна помощ. Той се грижи също така за градските деца, за които организира извънградски лагери. По време на немската окупация през есента на 1940 г. тези лагери се превръщат в хранителни пунктове за хиляди деца.

По време на Втората световна война отец Пир остава в Белгия, служи като капелан на нелегалните и сътрудничи на белгийското разузнаване. Помагайки на бойците от Съпротивата, той им предава сведения за окупаторите, участва в спасяването на летци от съюзните армии, свалени над Белгия. Съобщава на съюзното командване за разгръщането на немските ракети „Фау-1“ в района на Дуврския пролив. След войната е удостоен с белгийския Военен кръст с палмови клонки, с Медала на Съпротивата с кръстосани мечове, с Военен медал и с Медала на националната признателност.

След края на войната Пир организира лагери за децата на френските и белгийските бежанци. Вдъхновява го речта на американския полковник Едуард Скуодрил, който ръководи лагер за временно пребиваване в Австрия. Трогнат от бедственото положение на бежанците, Пир решава да им помогне.

През 1949 г. Пир посещава австрийските лагери, където се намират шестдесет хиляди бежанци. Той ги сравнява с „хора, седнали на своите куфари и чакащи влака, който никога няма да дойде“, и се опитва да преодолее стената на изолираност около тях. Пир убеждава белгийците да изпращат писма и колети на нещастните хора.

Следващата му задача е да организира домове за престарели бежанци, които не могат да се грижат за себе си. Първият такъв дом е открит в Юи през 1950 г., а през 1954 г. е открит четвъртият.

Пир смята, че основната беда на бежанците е „пълното откъсване не само от родната страна, но и от света на хората като цяло“. За да възстанови в техните среди обществените структури, той мечтае за „европейски селища“, където преместени от лагерите хора да създават постепенно градски общини. В продължение на три години Пир основава пет такива селища (във всяко от тях живеят по сто и петдесет души) в Белгия, Германия и Австрия. Създадени с частни дарения, селищата постепенно преминават към самостоятелно осигуряване, когато бежанците започват да работят. Две села са наречени в чест на Фритьоф Нансен /1922/ и на Алберт Швайцер /1952/.

През 1957 г. Пир създава организация за помощ на преместените от лагерите хора и на „европейските селища“. Той мисли за учредяването на шесто селище в Норвегия и иска да го нарече в чест на Ане Франк.

След като му е присъдена Нобеловата награда, помощта на Пир за бежанците се увеличава. През следващата година той основава организацията „Сърдечна Европа в служба на света“, а през 1960 г. - Университета на мира в Юи. Оттогава хиляди хора са слушали там лекции за практическите стъпки, водещи до запазването на мира. Заслуга на Пир е и създаването на Световната агенция за приятелски връзки, която осигурява набирането на помощи за бежанци (особено деца) в Африка и Азия.

Посещението на Пир в Пакистан през 1960 г. му подсказва идеята за така наречените „острови на мира“ - селски организации, състоящи се от няколко селища и създадени с помощта на чуждестранни приятели. Първата подобна програма е разгърната н Източен Пакистан през 1962 г.

Отец Пир умира след операция в католическата болница в Лувен.

Превод от руски: Павел Б. Николов