Правата ми при евакуация по време на пътуване

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Василена Христова

Почивката ми в чужбина вървеше перфектно, но беше прекъсната от много сериозно бедствие. Наложи се аз и семейството ми да бъдем евакуирани. Какво можем да направим? Какви са правата ни?

Искам да се свържа с полиция/спешна помощ/пожарна, но не знам спешните номера на държавата, в която съм – какво сега?

Винаги е добре да съм подготвен за спешни ситуации, когато съм в чужбина. Важно е да помня, че мога да използвам телефон 112, за да се свържа със службите за спешна помощ във всяка държава от Европейския съюз (ЕС). Телефон 112 също така се използва и от много държави извън ЕС – например Исландия, Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн, Русия, Турция и др. Добре е преди да замина в чужбина да проуча как мога да се свържа със спешните служби.

Евакуират ме, а съм в чужда държава – към кого да се обърна за помощ?

Не знам езика на държавата, в която съм, и въобще не разбирам какво се случва. Много съм объркан – кого мога да потърся, за да ми помогне? Ако съм в държава от ЕС, например Италия, трябва да знам, че местните власти са длъжни да ми помогнат, както биха помогнали и на собствените си граждани.Въпреки това, нормално е да искам да се свържа и с българските власти. Ако съм абонат на български мобилен оператор, ще получавам СМС, съдържащ денонощния телефонен номер на Министерство на външните работи (МВнР), на който мога да потърся помощ по време на кризисна ситуация в чужбина. Този номер е +359 2 948 24 04. Също така мога да се свържа с дирекция “Ситуационен център” на телефон +359 2 971 38 56 или чрез имейл на crisis@mfa.bg. В случай на природно бедствие (пожар, наводнение, земетресение и др.) или друга опасна ситуация (военен конфликт, терористична атака, политически размирици и др.) също следва да се свържа с българското посолство или консулство в държавата, в която съм. Ако съм в държава извън ЕС, в която няма българско посолство или консулство (например Саудитска Арабия), винаги мога да потърся помощ от представителство на която и да е държава-членка на ЕС, тъй като освен български гражданин, аз съм и гражданин на ЕС. Подробна информация мога да намеря на сайта на Европейската комисия за консулската закрила.

Каква информация трябва да предоставя на властите?

За да ми бъде предоставена помощ максимално бързо, преди да се обаждам на което и да е българско представителство, е нужно да съм подготвил следната информация:

• номера на паспорта ми, датата на издаване и датата на валидност;
• кръвната ми група;
• ако имам застраховка при пътуване в чужбина – името на застрахователя и номера на полицата;
• ако има хора (например семейството ми), с които искам властите да се свържат – техните лични данни.

Как да се подготвя за подобни кризисни ситуации?

Тази евакуация доста ме стресна и ме накара да осъзная, че много хора са неподготвени да се справят с бедствие или размирици, особено в чужбина. Ако искам да съм по-подготвен за подобни кризисни ситуации, има някои стъпки, които мога да предприема преди да тръгна на път.

Преди да тръгна за където и да е мога да използвам сайта “Пътувам за …” на МВнР, за да науча полезна информация за всяка държава. Тази информация може да ми помогне да реша дали и кога да замина за определена дестинация. Тук мога да видя и координатите на българското представителство за държавата, обща информация за страната (например валута, митнически изисквания, качество на здравеопазването и др.), списък на необходимите документи, съвети към пътуващите и списък с консулските услуги, които извършва българското представителство.

Да кажем например, че съм безразсъдно смел и искам да се запиша на екскурзия до Корейската народно-демократична република, позната най-вече като Северна Корея. Ако направя справка за Северна Корея в сайта на МВнР ще разбера, че не е препоръчително да пътувам до там, освен ако пътуването не е от крайна необходимост. МВнР също предупреждава, че всякакви мобилни устройства и лаптопи ще бъдат конфискувани на летището, че няма да имам достъп до интернет и че преди да правя снимки винаги трябва да поискам разрешение. Най-вероятно тези факти ще са достатъчни, за да ме убедят да не тръгвам на подобна екскурзия. В контраст, съседната Южна Корея е значително по-безопасна и като цяло мога да съм спокоен, ако пътувам до там.

Независимо къде отивам, МВнР препоръчва да се регистрирам в техния сайт или в българско дипломатическо представителство. През интернет това мога да направя, като отида на страницата на държавата, за която пътувам (например Южна Корея) и натисна копчето, на което пише “Пътувам за …” в горния десен ъгъл. Ще трябва да попълня трите си имена, имейл, мобилен телефон и периода, през който ще съм в избраната държава. Препоръчително е също така да предоставя информация за контакт с мои близки в България, с които властите да се свържат при необходимост. Регистрацията означава, че ще получавам актуална информация за ситуацията в държавата, в която съм. Регистрацията също така улеснява българските власти по време на криза – така те по-лесно могат да разберат колко български граждани може да са в беда и как да се свържат с тях.