Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 44 Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8030. Арх. т, I. № 22, стр. 46.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЛИВЕН - 16 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

Българско, 16 януари 1872 г.

Братя членове на ЧБР комитет!

В Сливен [1]

Според препоръките на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва [действията си] и енергията си тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“, а по-близо е да захванат черногорци и сърби с турците бой... Черногорските юнаци в писмото си ни питат: в който да се започне по едно и също време. Нашият отговор беше тоя: „Братя! Още малко има да се приготвим и ще ви явим“ Следователно трябва бързане, защото в много не сме приготвени, а хората като ни гледат, че мързеливо работим, няма да ни чакат. Предвижда ни се и че ще ни изпреварят черногорците заедно със сърбите. Едно е само, което спира черногорците и не подават още ръка да захванат заедно със сръбското прав[ителство], защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са си предначертали. Но както и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние в нещо [да сме] неприготвени..., за което Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, е предизвестявал на всички час[тни] комитети. Ако ли пък ни изпреварят горните, за които казахме, и се започне бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и за неизпускане време. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде редна всичките час[тни] комитети за революция, защото иначе сме загубени во веки веков!!!...

Преди да се съставят частните комитети по всичко Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето му 3-4 години из Българско ни даде точна сметка: къде какви хора има и какво е взимал-давал с тях. А след съставянето на Централния комитет с отряди пак същият В. Левски с предначертанията ни (със закона) по същите места, където познава, да състави частни комитети, за което пак даде точна сметка къде какво го е срещнало и от препоръчаните му лица къде как е посрещнат, а както ви е казано от него, като направите бележки на закона и го изпратите придружен от две турски лири, както се изпратиха от много места, тогава Централният комитет по вишегласието на всички частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява по него всеки работник на народното ни дело.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги: всеки един според състоянието си ще даде десятъка си и то в две таксита [2], за първата трябва вече да гледате, щом ви пишем да бъдете готов, пък за втората - с парите заедно ще си изпратите и един представител, за да дава глас върху всичките ни народни работи. Ще присъства и в общонародната сметка като: откъде колко се е взело и къде колко се е дало и изобщо в Българско къде кога се е захванало и какво е изработено, която сметка ще се поднесе на всеки член пред очите. Засега колкото събрани пари имате, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки по какви знакове ще познаваме общината ви и вишегласното ви решение, на която ще се основава Централният комитет.

Съветваме ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите заявените досега длъжности, защото и друго има да ви отбележим след това да свършите и сме вече готови... [3]

Вижте и в Панайотовите писма, че положението ни е такова, каквото ви го описваме. Но и в същите има доста грешки, затова пазете ги, че скоро ще ги [потърси] Централният комитет за разглеждане пред Главното събрание, където ще бъда[т] и лицата, които са писали за народните ни работи. На тия писма ще му отговорите така, г-не: „За всичко, което ни пишеш, то е работа на Централния комитет и с него трябва да се разбереш, откъдето зависим както ние, така и всички частни комитети, водени по един закон, който по вишегласието на всички ни е нареден. И докато не се съобразите със закона и поднесете писмено вашето участие, че сте член на Централния комитет, всички твои писма ще бъдат напразни, защото не смеем да ви отговаряме.“

Там в писмото му виждам да ви кани да си изберете човек, та с приносящия да отиде при хората, които познава, да се разберете за всичко. Приносящият, който ще води вашия човек за споразумението, е в Ловеч при частния комитет. И думите ви оттам ще бъдат същите като тия, които ви отбелязвам горе.

От много частни комитети са ни писали да им внасяме в[естник] „Свобода“. Ако и вие желаете да приемате, дайте на хората ни стойността на вестника 118 гроша, за да изпращаме и на вас. [4]

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК

(печат)

1. Писмото е запазено в Сливенския архив.

2. Вноски.

3. И тогава ще бъдем вече готови за общото дело, за което ни канят черногорци и сърби.

4. Отстрани на писмото стои бележка с почерка на М. Т. Греков, един от водителите на Сливенския комитет: „Заповед за бързо приготовление“.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

36. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 43. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. П. А., п. 60., № 8028.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КОМИТЕТА В КАРЛОВО - 16 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

Българско, 16 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

Братя пленове на Ч. Б. Р. комитет!

В Каряово [1]

Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой... Според писмата от черногорските юнаци [те] ни пишат [да им кажем] в какво сме готови, за да им назначим и деня, в който да се започне [боят] в едно и също време. Нашият отговор беше: „Братя, още в малко има да се приготвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че мързеливо работим, няма да ни чакат...

Предвижда се, че [черногорците] ще ни изпреварят заедно със сърбите. Едно е само, което спира черногорците и не подават още ръка да захванат заедно със сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са си начертали. Но както и да е, няма да ни чакат дълго време да се марем [да се мъдрим] в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние в нещо [да сме] неприготвени!!! За това ЦК е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Ако ли пък ни изпреварят горните, за които казахме, и се захванеше бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и за неизпускане време. В такъв случай Ц. комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред [2] на всички тия частни комитети за революция, защото иначе сме изгубени во веки веков...

Преди да се съставят частните комитети по всичко Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето му 3-4 години из Българско ни даде точна сметка: къде какви хора има и какво е взимал-давал с тях. А след съставянето на Централния комитет с отряди пак същият (В. Левски) с предначертанията ни (със закона) по същите места, където познава, да състави частни комитети, за което пак даде точна сметка къде какво го е срещнало и от препоръчаните му лица къде и как е посрещнат. А както ви е казано от него, като направите бележки на закона и го изпратите придружен от две турски лири, както се изпратиха от много места, тогава Централният комитет по вишегласието на всички частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява по него всеки работник на народното ни дело.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги: всеки един според състоянието си ще даде десятъка си и то в две таксита [3], за първата трябва вече да гледате, щом ви пишем да бъдете готов, пък за втората - с парите заедно ще си изпратите и един представител, за да дава глас върху всичките ни народни работи. Ще присъства и в общонародната сметка като: откъде колко се е взело и къде колко се е дало, и изобщо в Българско къде кога се е захванало и какво е изработено, която сметка ще се поднесе на всеки член пред очите. Засега колкото събрани пари имате, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки по какви знакове ще познаваме общината ви и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет.

Съветваме ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите заявените досега длъжности, защото и друго има да ви отбележим след това да свършите и сме вече готови...

От много частни комитети са ни писали да им внесем в-к „Свобода“ та и вие, ако желаете да приемете, дайте на хората ни за стойността на вестника 119 гроша, за да изпращаме и на вас.

Привременно правителство в България

1 отд. от БРЦК

(печат)

1. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско.

2. Разпоредба.

3. Вноски.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 42. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8027. Арх. т. I. № 21, стр. 46.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ - 12 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

От 1872, 12 януари

Писмо до нази така: Г-не Ас. Дервишооглу[1]

Тоя надпис ще бъде отвътре и отвън на същото писмо ... за печата, после ще се затвори в плик, а на плика напиши така: „Г-н Марин поп Луканов, каафеджи в Ловеч.“ Отвътре на плика ще пишете така: „Г-не, задръж притвореното, че същия човек ще дойде да си го търси, той е висок, дебел в снага, черна и дълга [коса]...“

1. Трябва да приемем, че това е първи път, когато Левски установява своя известен псевдоним. Поне документът е с най-ранната дата от всички известни досега. По-после Апостолът допълва преиначеното си име: Аслан Дервишооглу Кърджала. Аслан на турски означава лъв; дервиш - калугер, дякон, какъвто си беше Левски; дервишооглу - калугеров син; кърджала - планинец, също пътник, странник и пр.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30 Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31 Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32 Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33 Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

33 Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

34. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 13

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА

ВЕРДЕ ПРАТО

(VERDE PRATO)

Втора забава от втория ден

ЕДИН ПРИНЦ СЕ ВЛЮБВА В НЕЛА И ХОДИ ЧЕСТО ПРИ НЕЯ ПО ЕДИН КРИСТАЛЕН ПРОХОД. НО НЕЙНИТЕ ЗАВИСТЛИВИ СЕСТРИ РАЗРУШАВАТ ПРОХОДА И ПРИНЦЪТ, ЦЕЛИЯТ В РАНИ, СЕ ОКАЗВА НА РЪБА НА ГИБЕЛТА. ПО ЩАСТЛИВА СЛУЧАЙНОСТ НЕЛА НАУЧАВА ЗА СРЕДСТВО, НЕОБХОДИМО ЗА НЕГОВОТО СПАСЕНИЕ, ДОНАСЯ ГО НА БОЛНИЯ, ИЗЦЕЛЯВА ГО И СТАВА НЕГОВА ЖЕНА.

Ох, мили мои, с какво удоволствие слушали всички до самия край приказката на Цеца! Слушали така, че ако разказвала още едни час, този час щял да им се стори само един миг. И тъй като дошъл редът на Чека, тя захванала да разказва:

- Наистина е удивително, ако се замисли човек, че от едно и също дърво могат да се направят статуи на богове и греди за бесилка, императорски тронове и капаци за нощни гърнета; и е трудно да си представим, че от едни и същи боклуци правят хартията, която - заедно с написаното на нея любовно писмо, целуват устните на прекрасна жена, както и тази, с която си трие задника някое нищожество: само от мисълта за това ще изгуби разума си и най-добрият астролог на света. Нима не е учудващо, че една и съща майка ражда добра дъщеря и друга - същинска чума, едната лентяйка, а другата къщовница, едната прекрасна, а другата безобразна, едната завистлива, а другата радушна, едната целомъдрена Диана, а другата разпътна Катарина, едната нещастна, а другата пазена от добрата съдба; защото разумът ни казва, че ако и двете имат един и същи корен, би трябвало да имат и обща природа. Но да оставим тези разсъждения за хората, които са по-вещи в тази област. А аз ще дам пример за това, което казах, с една приказка за трите дъщери на една майка, от която ще видите разликата в техните навици, които завличат злите в гроба, а добрата възнасят до колесницата на Фортуна.

Живеела някога една майка с три дъщери, от които двете по-големи толкова нямали късмет, че никога в нищо не им вървяло: всичките им замисли пропадали, всичките им надежди се разсипвали като пясък. А третата, най-малката, която се казвала Нела, още от майчината си утроба имала щастлива съдба. Човек би могъл да си помисли, че когато се е родила, всички са се сговорили да ѝ дадат най-доброто, което имат: Небето ѝ дало най-яркия блясък от своето сияние, Венера - най-добрата част от своята красота, Амур - най-хубавия букет от своята сила, Природата - цвят от цветната си одежда. Всяко нейно начинание постигало целта си, всеки неин замисъл бил остър като копие; а като започнела да танцува - нямало случай да не я похвалят.

И колкото повече ѝ завиждали нейните неуспешни сестри, толкова повече я обичали останалите хора. Колкото те искали да я закопаят жива в земята, толкова другите желаели с радост да я понесат на ръце.

Имало в тази страна, наречена Верде прато [1], един принц вълшебник, който се научил да ходи на риболов при Нела - там хвърлял въдицата си в морето на нейната красота. И толкова често мятал кукичката на любовното робство пред тази прекрасна златна рибка, че накрая я закачил за хрилете на чувствата и тя започнала да му принадлежи с душа и тяло. А за да се наслаждават един на друг без подозренията на майка ѝ, която също била голямо зло, принцът дал на Нела вълшебен прах и прокарал кристален проход: той започвал от кралския дворец и свършвал точно под леглото на Нела, въпреки че разстоянието между тях било цели осем мили. И казал: "Всеки път, когато ти се прииска да ме покълвеш, врабченце мое прекрасно, хвърли щипка от този прах в огъня, повикай ме и аз веднага ще дотичам по кристалния път, за да се насладя на твоето сребърно личице".

И след тази уговорка не минавала една нощ, в която принцът да не препуска натам и обратно по своя кристален проход. Но сестрите на Нела, които непрекъснато я шпионирали, подушили какво става и решили да напакостят на милото лакомо късче. В желанието си да разкъсат прекрасния шев на любовните срещи те разрушили прохода на много места. И веднъж, когато злощастното момиче, като хвърлило щипка прах в огъня, извикало своя любим, той, който обикновено тичал при нея гол, целият обзет от страст, бил накълцан от острите краища на кристалите така, че направо да ти е жал да го гледаш. Като нямал сили да върви повече напред, губейки кръв, той се върнал в двореца, целият нарязан като немски гащи и паднал на леглото си. Научавайки за нещастието, всичките лекари от Верде прато се събрали край неговата постеля.

Но понеже кристалът бил вълшебен, раните се оказали толкова тежки, че човешките лекарства не можели да помогнат на принца. Като видял, че състоянието му е безнадеждно, кралят издал указ: който намери лекарство, способно да изцели сина му, ако е жена, ще стане негова съпруга, а ако е мъж - ще получи половината кралство.

Като чула това, Нела, която била готова да умре вместо принца, намазала лицето си с чернилка, преоблякла се така, че никой не можел да я познае, и тайно от сестрите си напуснала къщата, желаейки да види своя любим, докато е още жив. Но - понеже златните топки, с които Слънцето си играело по полята на небето, вече се търкулнали в дупката на запада - я застигнала нощ в гората близо до жилището на един орк и тя, за да избегне опасността, се качила на едно дърво.

А през това време оркът и жена му седели на масата, като оставили прозореца отворен, за да вечерят на прохлада. И когато свършили да омитат чиниите и да опразват чашите, те започнали да си говорят за разни неща, а Нела, която се спотайвала тихичко наблизо - на една ръка разстояние, чувала какво си приказват.

И между другото орката попитала мъжа си: "Косматко май, какво се чува? Какво се говори за света?" А той отвърнал: "Смятай, че няма нищо хубаво, всичко върви накриво и с заника напред". "Ама какво става?" "Ако започна да ти разказвам нашироко за разните мръсотии, очите ти ще изскочат и няма да се върнат обратно. А накратко - награждават шутовете, почитат подлеците, дават за пример страхливците и безделниците, прославят убийците, покровителстват мошениците [2], пък за добрите хора пет пари не дават. Толкова подобни истории зная, че направо ще се гътна. А на тебе ще ти разкажа само една, която се случи неотдавна със сина на краля, който беше направил един кристален проход - за да тича гол при едно красиво момиче. И не зная на кого му е хрумнало да разруши прохода, та се е изпонарязал така, че докато не му залепят всичките дупки, душата му ще изтече. И макар че кралят е разгласил сред народа указ с големи обещания за този, който излекува сина му, не се получава нищо. Кралят само ходи и си човърка зъбите, но по-добре е да готви саван за сина си, а за себе си да шие черни дрехи".

Като чула какво е причинило нещастието на нейния любим, Нела заплакала беззвучно и си казала: "Коя ли е тази проклета душа, която е разрушила прохода, по който летеше към мене моето ненагледно птиченце? Защо е подкопала пътя, по който се носеше към мене моето дихание?"

Но тъй като орката продължавала да говори, Нела замряла и се вслушала отново, за да не пропусне нито една дума. А тя казала на мъжа си: "Наистина ли е изгубен светът за нещастния човек? Не може ли да се намери средство, което да го избави от това нещастие? Огън да я гори тази медицина! На едно въже да увиснат всичките лекари! Гален и Месое [3] да върнат парите на учениците си, след като не са ги научили как да излекуват принца!"

"Чуй ме, моето момиче - отвърнал оркът. - Лекарите не са длъжни да знаят за лекарство, което го няма по целия свят. Не става дума за колика, че да я лекуваш с маслена вана, не е треска, за да я прогониш с лекарства и диета, не е обикновена рана, за която е достатъчен пластир от коноп и жълт кантарион. Защото кристалът е вълшебен и има сила като луковия сок за острите стрели, който причинява неизцелими рани. Съществува само едно нещо на света, което може да му спаси живота, но не ме питай какво е, защото е много скъпо". "Кажи ми какво е, зъбатко мой, защото направо ще умра" - започнала да го уговаря орката.

И оркът отговорил: "Ще ти кажа, но ако се закълнеш да не казваш на нито една жива душа, защото домът ни ще загине и ние ще изгубим живота си". "Не се съмнявай, красивото ми мъжленце. По-скоро ще видят свиня с рога, маймуна без опашка (в оригинала: "с опашка" - бел. П. Н.) и къртица с очи, отколкото да пророня даже една дума". И когато се заклела, слагайки едната си ръка върху другата, оркът ѝ казал: "Знай, че нито под небето, нито по лицето на земята няма никакво средство, което може да спаси живота на принца, освен едно. И това средство е нашата сланина: ако се намажат с нея раните, само тогава ще остане в дома си душата, която вече се е приготвила да изнесе багажа си на улицата".

Като чула тези думи, Нела, както се казва, дала време на времето: почакала, докато орките се наприказват, а след това слязла тихо от дървото и като събрала смелост, започнала да тропа по вратата на орка и да вика: "О, господа мои благородни орки, съжалете ме, дайте ми милостиня, проявете капка състрадание и зрънце милосърдие към бедната и нещастна просякиня. Съкрушена от зла съдба, захвърлена в чужбина, останала без всякаква помощ, нощта ме застигна сред горските гъсталаци; не ме оставяйте да умра от глад!"

И туп-туп-туп по вратата.

Орката, която се уморила от този шум, искала да ѝ хвърли нещо за ядене и да я отпрати, но оркът, който обичал християнска плът повече отколкото щиглец орехи, мечка мед, котка риба, овца сол и магаре трици, казал на жена си: "Пусни бедната жена, че ако остане в гората, може да я изяде вълк". Жена му отворила вратата на странницата и оркът вече си мечтаел в своето космато милосърдие как ще я разреже на лакоми парчета.

Но пияницата и кръчмарят си правят различни сметки и ето че когато оркът, добре налял се с вино, заспал, Нела взела един нож от кухненския сандък и сама го нарязала на парчета. После сложила сланината му в едно глинено гърне и забързала към двореца, където се изправила пред краля и се наела да изцели сина му.

Кралят, много радостен, я въвел в стаята на синя си и тя, като го намазала целия със сланината, прибавила думата, която казвала винаги, когато хвърляла щипка прах в огъня. Раните веднага заздравели и принцът скочил здрав и бодър като риба във вода.

Като видял това, кралят казал на сина си: "Тази добра жена, макар че е бедна и не е много красива, заслужава наградата, която съм обещал в указа, и ти ще трябва да се ожениш за нея". Принцът изслушал баща си и отвърнал: "Не, нека си върви по пътя. Нямам запас от излишни сърца, за да мога да ги раздавам. А единственото, което имам, е обещано на друга жена; вече не аз, тя е негов повелител". А Нела му казала: "Струва ли си да мислиш за тази, която причини твоето нещастие?" "Нещастието ми го докараха сестрите завистнички - отговорил принцът. - Те ще отговарят за това, а моята любима не е виновна за нищо". "Нима наистина я обичаш толкова?" - попитала Нела. А принцът отвърнал: "Обичам я повече от самия себе си". "Тогава - казала Нела, - ме прегърни, притисни ме с ръцете си, защото аз съм огънят на твоето сърце!"

Погледнал я принцът, черна в лицето и в обноските, и казал: "Ти не си огън, а главня. Така че се дръпни, да не ме изцапаш". Като видяла, че не може да я познае, Нела помолила да ѝ донесат чиста вода и когато си измила лицето, от него се отдръпнали облаците на саждите и надникнало ясно слънце. Принцът я прегърнал, притиснал я към гърдите си, както коралов полип се прилепва към скалите, и я взел за жена. А сестрите заповядал да зазидат живи в една печка, за да могат като пиявици да повръщат в пепелта кръв, премесена с мръсотията на смъртната завист, потвърждавайки с всичко това пословицата:

няма злодеяние, което да остане ненаказано..

1. Зелена ливада.

2. В оригинала e употребена думата zannettarie, означаваща престъпници, които изрязват краищата на дребните сребърни монети, от което те придобивали неправилна форма и нееднакво тегло.

3. Яхия ибн Масавай ал Мардини, известен в Европа като Месое Младши (около 925-1015) - сирийски лекар, който работи в Багдад и Кайро, християнин от несторианското направление. Създава фармакологична енциклопедия в дванадесет части, която в продължение на седем века е основен наръчник по темата не само на Изток, но и в Европа.

(Следва)

Нобелови лауреати – 1946 година

Уендъл М. Станли (Wendell M. Stanley)

16 август 1904 г. – 15 юни 1971 г.

Нобелова награда за химия, 1946 г. (заедно с Джеймс Б. Съмнър и Джон Х. Нортроп)

(За получаването на ензими и вирусни протеини в чист вид.)

Американският биохимик Уендъл Мередит Станли е роден в Риджвил (щат Индиана) в семейството на Клер (Плесинджър) и Джеймс Станли, издател на местен вестник. Като ученик Станли често помага на родителите си, продавайки вестници и работейки в редакцията. Като завършва средно училище в Риджвил той се записва в колежа "Ерлем" в Ричмънд (щат Индиана), където учи химия и математика. Надарен студент и отличен спортист, в последния курс Станли е избран за капитан на футболния отбор и мисли да стане треньор по футбол. През 1926 г., малко преди да завърши колежа, той отива в Илинойския университет с един от учителите си по химия, който го представя на Роджер Адамс, преподавател от химическия факултет на университета. Увлечението на Адамс по науката пробужда у Станли интерес към научните изследвания и това го подтиква да стане аспирант в Илинойския университет, където през 1927 г. получава магистърска, а през 1929 г. докторска степен, като защитава дисертация, посветена на съединенията, които се използват за лечението на проказа.

Една година след като получава докторската степен, през което време продължава своите изследвания в Илинойския университет, Станли получава стипендия от Националния научноизследователски съвет, за да работи в областта на химията с Хайнрих Виланд в Мюнхенския университет. След завръщането си през следващата година в САЩ Станли става асистент в Рокфелеровия институт за медицински изследвания (днес Рокфелеров университет) в Ню Йорк, но през 1932 г. се мести в институтската лаборатория по патология на животните и растенията в Принстън (щат Ню Джърси). Там той започва да изучава вирусите, предизвикващи растителни заболявания.

За първи път вирусите са открити през 1898 г. от нидерландския ботаник Мартинус Вилем Байеринк, който съобщава, че тютюневата мозайка - вид растително заболяване - се предизвиква от носител на инфекция със значително по-малък размер от най-малката бактерия - толкова дребен, че не може да се види с микроскоп. Когато през 1932 г. Станли започва работа, е известно, че вирусите могат да се възпроизвеждат и мутират и по силата на логиката би трябвало да са живи организми. Но по това време изглежда съмнително, че толкова малка субстанция може да диша, да се храни и да осъществява други обменни функции.

За първоначалните си изследвания Станли избира вируса на тютюневата мозайка, който подлага на въздействието на ензимите трипсин и пепсин (наскоро изолирани от Джон Х. Нортроп), а също така и на повече от сто химически реагента. Към 1934 г. той стига до извода, че вирусът на тютюневата мозайка се състои преди всичко от протеин. Като прилага метода на Нортроп, през 1935 г. Станли получава вирусен протеин в кристален вид, а след това доказва, че кристалите могат да се разтворят, да се филтрират, да се пречистят и отново да кристализират, без да се разруши тяхната способност да се размножават в растенията и да ги заразяват. През следващата година той отделя от кристалния вирус на тютюневата мозайка нуклеинова киселина, а през 1937 г. двама английски учени, Фредерик Ч. Боудън и Норман У. Пири, установяват, че вирусът на тютюневата мозайка е нуклепротеин (съединение от нуклеинови киселини и белтъчини).

Когато Съединените щати влизат във Втората световна война, на Станли е предложено да участва в състава на Комитета за медицински изследвания към Научноизследователското управление на САЩ във Вашингтон. През следващите три години той и неговите колеги получават няколко щама на грипния вирус и първата противогрипна ваксина, за което през 1948 г. Станли е награден с Почетен диплом на президента.

Като се среща случайно през 1946 г. с президента на Калифорнийския университет Робърт Спруул, Станли получава от него предложение да създаде и оглави лаборатория за изучаване на вирусите в Калифорнийския университет в Бъркли, което той приема през 1948 г. В Бъркли Станли остава до края на научната си дейност. Там ръководи изследвания, насочени към по-нататъшно изясняване на природата на вирусите. Един от неговите колеги, Хайнц Френкел-Конрат, доказва, че протеиновият компонент на вируса е само негово "жилище", а гените му се съдържат в рибонуклеиновата киселина (РНК). Ето защо Станли не успява да получи генетично изменение на вируса на тютюневата мозайка като изменя протеина му.

През 50-те години на членовете на факултета в Калифорнийския университет е предложено да подпишат клетва за вярност на САЩ. Станли, който е председател на университетския комитет по проблемите на свободата на научната дейност, подписва без съпротива клетвата, но защитава твърдо тези, които отказват да направят това, заявявайки, че подобно искане е посегателство срещу техните права. Позицията на Станли изиграва своята роля и съдът в края на краищата отменя мярката.

Покрай изследователската дейност и изпълнението на административните си задължения Станли е натоварен с много преподавателска работа и заседава в многобройни комисии и комитети. От 1951 до 1958 г. е попечител на колежа "Милз", а от 1945 г. до смъртта си е съветник към Националния здравен институт. Той е също така член на групата специалисти-консултанти към Комисията по вирусни заболявания в Световната организация по здравеопазването (1951-1966), на Националния съвет по раковите заболявания към Държавната служба по здравеопазването на САЩ (1952-1956), на Националния научен комитет по медицински изследвания (1955 г.), на групата научни консултанти към Националния раков институт (1957-1958) и на Консултационния комитет към Министерството на здравеопазването, просветата и социалното осигуряване на САЩ (1967-1968).

През 1929 г. Станли се жени за Мариан Стейпълс, с която се запознава, когато учи аспирантура. Семейството има три дъщери и син.

По-късно в процеса на научната си дейност Станли стига до убеждението, че причината за много ракови заболявания се крие именно във вирусите. Той също така предполага, че вирусите са били първата форма на земен живот. На V конгрес на Испанското биохимично дружество, проведен в Саламанка (Испания), Станли представя доклад за вирусните тумори. Ученият умира от сърдечен удар.

Станли е удостоен с наградата Алдер на Харвардския университет (1938 г.), с медала Никълс на Американското химично дружество (1946 г.) и наградата за научни постижения на Американската медицинска асоциация (1966 г.). Той притежава почетни степени на много колежи и университети, сред които колежа "Ерлем", Харвардския, Йелския, Принстънския, Илинойския университет и университета на щата Индиана. Член е на Академията на науките и изкуствата, на Американското дружество на биохимиците, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, на Американското химическо дружество, на Американското философско дружество и на Дружеството по експериментална биология, а също така на научни организации на Япония, Аржентина и Франция.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 41. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. В., п. 4, № 433. Арх. Ф. Симидов.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 10 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

Г-н Филип Тотю

В Одеса [1]

Българско, 10 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 2-ри

Родолюбиви господине!

Писало ви се е и друг път, че тук, в Българско, съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона. Следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва да се съобразите със закона, който сега ви е изпратен, да дадете и бележките си върху него и да го върнете в Турну, защото се прибират отвред, за да се напечати.

Постъпката ви със силистренци е доста глупава и за лице като вас не прилича. Ако не можете направи, недейте разваля!

Скоро ще правим събрание във Влашко, бъдете готов да присъствате. Кога и къде ще бъде събранието, ще ви съобщим. За това събрание само вие ще знаете и никому няма да съобщавате.

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК [2]

(печат)

Прието тук в Т. Мъгуреле

16 януари 1872 г.

Д. Хр. Попов

1. Адрес на писмото.

2. На гърба на втория лист от това писмо на Левски стои писмо на Дан. Хр. Попов от Т. Мъгуреле пак до Ф. Тотю, засягащо парични разправии.Като препращал писмото на Апостола, използвал празното място да пише и сам до Хвърковатия войвода.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 40. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8026.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 10 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

Г-н Панайот Хитов

В Белград [1]

Българско, 10 януари 1872 г. [2]

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 2-ри/З

(печатна бланка)

Родолюбиви господине!

Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно. В отговор на призоваването ни да дойдете тук, казвате, че никаква полза не ще принесете засега. Като сте уверен, че е така, стойте си, но бъдете готови, защото скоро ще има събрание във Влашко, където ще се съберат много от работниците ни, та каквото мислите ще представите на събранието. А кога и къде ще бъде събранието, ще ви съобщим. За това събрание на никого няма да казвате...

Закона, който ви изпращаме, ще прегледате и ще дадете бележките си върху него и ще го върнете в Турну, защото се прибират вече отвред, за да се печати.

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК

(печат)

1. Адрес на писмото.

2. Д. Хр. Попов отбелязва под писмото: прието тук в Т. Мъгуреле: 16 януари, 1872. - Бел. също от Панайот Хитов: „Прието в Белград: 6 февруари 1872 г.“

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Нацисткият „Титаник“

Някога, когато бях много малък, в Силистра имаше две кина (всъщност три, но третото беше в един квартал, далече - според пространствените представи на един малък човек - и там не ходех).

Всяка неделя в кино „Москва“ даваха от десет до единадесет часа документални филми, а в кино „Доростол“ - анимационни.

Татко и аз излизахме в неделя от къщи заедно, но на центъра на града се разделяхме - той отиваше да гледа документалните филми, а аз анимационните.

И си мислех тогава, че възрастните не разбират нищо от кино, след като могат да гледат такива скучни неща, по-скучни и от куклената анимация, на която изобщо не гледах с добро око - моята слабост беше рисуваната.

Годините обаче промениха нещата.

Днес продължавам да се отнасям с голяма симпатия към анимацията (рисуваната, куклената продължавам да не я признавам), макар че почти нямам време за анимационни филми и рядко се случва да гледам нещо анимационно.

Затова пък документални филми гледам постоянно, понякога по два-три през почивните дни, даже в момента, когато пиша тези редове, на телевизора до компютъра ми по Viasat History тече филмът „От Световната към Студената война“, към който е насочен слухът ми и от време на време прескача погледът ми.

А преди няколко дена гледах Нацисткият „Титаник“ („Nazi Titanic“, 1912 г.), изключително интересен документален филм за игралния филм „Титаник“, създаден през 1943 година в Германия.

Германският „Титаник“ е сниман по поръчка на министъра на пропагандата и просвещението на Третия райх Йозеф Гьобелс.

Гьобелс (както и Хитлер, между другото) е страстен любител на холивудското кино и мисълта за една суперпродукция, която да надскочи игралния Холивуд (Лени Рифенщал вече е зачеркнала всички документалисти с „Триумф на волята“ още през 1935 г.) не му е никак чужда.

Едновременно с това Гьобелс иска филмът да удари звучен шамар на англичаните, представяйки ги във възможно най-черен вид - алчни, безскрупулни, нечовечни.

Така че „Титаник“ се очертава в представите на министъра на пропагандата като един колосален пропаганден филм, който трябва да набие в мозъците на германските зрители идеята 1) за величието на немското кино и 2) за отблъскващия вътрешен облик на врага.

За режисьор на поръчковия филм е избран не кой де е, а Херберт Зелпин.

Амбициозният и талантлив Зелпин, който вече е правил два пропагандни филма за Гьобелс, а общо има до това време тридесет и един игрални филма, поема с удоволствие задачата.

Снимките започват, образите се изграждат такива, каквито са необходими на пропагандния замисъл.

Ето го жадният за слава и богатство Джоузеф Брус Исмей, председател на параходната компания, построила и пуснала на вода „Титаник“.

Капитанът на кораба изпълнява безропотно нареждането на Исмей корабът да увеличава все повече и повече скоростта си.

Екипажът не оспорва заповедите на капитана, с изключение на първия офицер Петерсен, който - за разлика от всички останали - не е англичанин, а... германец.

Това е измислен персонаж, но изключително важен за пропагандата.

Същият този Петерсен, разсъдлив, предвидлив, с дълбоки познания за коварствата на айсбергите, чиито предупреждения обаче никой не слуша, даже ще спаси по време на потъването с риск за живота си едно обречено на сигурна смърт момиченце.

Всичко изглежда добре в началото, но този път Зелпин се препъва.

Въпреки че при тежкото военно време му отделят толкова парични средства, колкото пожелае, и даже му предоставят цял кораб, крайно необходим на военния флот, плюс множество немски войници за статисти, снимките започват сериозно да буксуват и сроковете се разтягат във времето.

Накрая се стига до това, че поради една много абсурдна случка (непредпазливо злостно изказване за немската армия в нетрезво състояние) Херберт Зелпин е арестуван и се обесва (или го обесват) в затворническата килия.

Филмът, който се намира съвсем в края на снимките си, е завършен най-сетне от друг режисьор.

Но времената са се променили, Германия вече не настъпва, а отстъпва на бойното поле, и нещата на екрана не изглеждат такива, каквито биха се харесали на доктор Гьобелс.

Властният и нетърпящ прекословия Джоужеф Исмей много прилича на Хитлер, покорният екипаж на кораба - на безропотния германски народ, а потъващият „Титаник“ навява неприятни мисли за бъдеща гибел на страната.

Филмът е забранен за прожектиране на територията на Германия, прожектират го по окупираните територии, но без особен успех.

"Титаник" се оказва величествен нацистки пропаганден проект, който завършва с величествен провал...

Бонуси:

Филмът Нацисткият „Титаник“ (на английски език и с руски дублаж).

Филмът „Титаник“, 1943 г. (на немски език с английски субтитри).

„Мы все учились понемногу...“

Срещали сте вероятно това мнозинство от хора на възраст, които обичат да се хвалят колко много са чели и учили някога, пък сега младите никак не четат и не учат, поради което са много по-прости от тях.

Един от вариантите на този хвалебствен панегирик е лингвистичен: някога учехме от малки руски език и още го знаем, а пък днес младите... и така нататък.

На такива, като ги послушам малко, започвам да им декламирам и ги карам да ми преведат нещо съвсем кратко (който иска, да се пробва, ако го разбере цялото, значи знае руски език!):

„Я сразу смазал карту будня,

плеснувши краску из стакана;

я показал на блюде студня

косые скулы океана.

На чешуе жестяной рыбы

прочёл я зовы новых губ.

А вы ноктюрн сыграть могли бы

на флейте водосточных труб?“ (Маяковский, „А вы могли бы?“)

Тук ченето на въпросният мой събеседник увисва и започват оправданията: ама аз, нали - „Здравей“, „Довиждане“, „Разбираш ли?“...

Добре де, ама аз пък зная как е „Здравей“, „Довиждане“ и „Разбираш ли?“ на японски, зная даже как е „моята котка“ (Кàжи баба "ваташи но неко"!), но никога не съм се хвалил, че зная японски.

Някои обаче и с толкова се хвалят.

И ако само се хвалеха, нямаше да е чак толкова зле, но те не само се хвалят, ами и „говорят“.

Ето като пример една случка от лятото.

Пътувам с влак и на една от гарите, когато тропотът на колелетата престава за няколко минути, чувам от съседното купе мъжки глас.

Човек на достопочтена възраст (видях го после на слизане) обяснява на една жена (явно рускиня), състоянието на българския летен пазар:

- У нас сега ест дини, пъпеши, праскови...

Рускинята вмъква едно скорострелно: „Да, да“, макар че със сигурност е схванала от названията на всичките пазарни артикули само думата „диня“, близка по звучене до руската дума за... пъпеш.

След като свършва с пазара, нашенецът подхваща любимата тема на българите - красотите на България, които - това е вече индивидуална добавка - непременно трябва да бъдат снимани:

- Море утрам, пагода рано солнце - таблетам снимки...

За морето и слънцето жената е разбрала, ама какво да ги прави, няма как даже и да се е досетила: в руски език не съществува нито думата „таблет“, нито думата „снимка“...

И веднага ми идва на ум онова четиристишие от „Евгений Онегин“, в което Пушкин се задява с недоучилите свои съвременници, които обаче минават за много просветени не само в очите на другите, но и в своите собствени:

„Мы все учились понемногу,

Чему-нибудь и как-нибудь,

Так воспитаньем, слава Богу,

У нас немудрено блеснуть“.

(„По малко учили сме всички,

на нещо си и някак си,

така че с възпитание, слава Богу,

е лесно да блеснеш у нас“).

А иначе не е лошо, между нас казано, човек да се самопохвалва от време на време, даже и с това, че поназнайва езици, но и тук трябва да се преценява мярката.

Иначе току-виж дошъл момент, когато те уловили по бели гащи...

Нобелови лауреати – 1946 година

Джон Х. Нортроп (John H. Northrop)

5 юли 1891 г. – 27 май 1987 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Джеймс Б. Съмнър и Уендъл М. Станли)

(За получаването на ензими и вирусни протеини в чист вид.)

Американският биохимик Джон Хауърд Нортроп е роден в Йонкърс (щат Ню Йорк) в семейството на Алис Бел (Рич) и Джон Исайа Нортроп, преподавател в Колумбийския университет. Малко преди раждането на Нортроп баща му загива: в лабораторията, където работи, избухва взрив. Майката на момчето започва да преподава отново ботаника в колежа "Хънтър" в Ню Йорк. Благодарение на нейните усилия в учебната програма на средните училища е включен нов предмет - природознание. В Ню Йорк Нортроп завършва начално, а през 1908 г. средно училище.

Като постъпва в Колумбийския университет, бъдещият учен отделя много време за изучаване на химия и съвсем малко - на биология. През 1912 г. получава степента бакалавър по природни науки и записва аспирантура по химия. Докато учи, Нортроп влиза в в състава на отбора по фехтовка на Колумбийския университет, който през 1913 г. печели международно състезание. През същата година Нортроп става магистър по природни науки и започва да пише докторска дисертация по химия, който завършва през 1915 г. През лятото на същата година, точно в навечерието на нейното завършване, младият биохимик работи като златотърсач в Аризона.

Получаването на стипендията "Уилям Бейард" осигурява на Нортроп възможността да работи една година в Рокфелеровия институт за медицински изследвания (сега Рокфелеров университет) при Жак Льоб, след което е назначен отначало за асистент, а след това, през 1917 г. - за преподавател. От 1920 до 1924 г. Нортроп изминава пътя от младши член до член на институтската корпорация.

През 1917 г., след влизането на САЩ в Първата световна война, Нортроп служи като капитан от химическите войски на американската армия. През това време той открива ферментационния процес, който започва да се използва за производството на ацетон - разтворител, широко използван за промишлени и научни цели.

Като се връща след войната в Рокфелеровия университет, Нортроп подновява научната си работа, свързвана с изследването на протеините и проучването на продължителността на живота, която го довежда до необходимостта да бъде изяснена природата на ферментите. През 1902 г. немският химик Едуард Бухнер открива група протеини. Това са ензимите (ферментите). Те са катализатори, които помагат за осъществяването на химични реакции, такива например като процеса на храносмилането. Когато Нортроп започва да изучава тези жизнено важни съединения, техният химичен състав е почти неизвестен. Макар много учени да предполагат, че ферментите имат протеинова природа, известният немски химик Рихард Вилстатер се опитва напразно да получи техни образци в чист вид и в резултат от това стига до заключението, че ферментите не приличат на нито едно от известните органични съединения.

Като не се съгласява с извода на Вилстатер, Льоб предполага, че ферментите имат протеинова природа и следователно могат да бъдат обяснени със законите на химията. По предложение на Льоб Нортроп се опитва да получи през 1920 г. в чист вид пепсин - фермент, който регулира процесите в стомаха по време на храносмилането. Но опитът завършва с неуспех и ученият, като подновява започнатата с Льоб работа, доказва, че животът на организмите зависи от температурата: високата температура води до намаляване на неговата продължителност. Това откритие потвърждава неговото и на Льоб убеждение, че животът е зависим от химически процеси.

През 1926 г., точно когато Нортроп започва да работи в лабораторията на Рокфелеровия институт в Принстън (щат Ню Джърси), Джеймс. Б. Съмнър от медицинския колеж на университета "Корнел" публикува резултатите от своите изследвания на уреазата - фермент, участващ при разграждането на карбамида. (Карбамидът е отработен продукт, който се образува в организма в резултат от протеинов обмен). Съмнър съобщава, че е успял да изолира фермента в кристален вид, като изказва предположение за неговия протеинов произход. Откритията на Съмнър са подложени на нападки от страна на много учени, но те вдъхновяват Нортроп да поднови изследванията си на пепсина, които след четиир години се увенчават с изолирането на кристали, приличащи много по свойствата си на пепсин.

През 30-те години Нортроп и неговите колеги, сред които най-голям принос има Мозес Куинц, изолират трипсин, химотрипсин и няколко други фермента. Тяхната работа, като потвърждава експериментално теорията на Съмнър, поставя началото на интензивното изучаване на ферментите. Следваща крачка в тяхното изследване е направена през 1935 г. от колегата на Нортроп в Рокфелеровия институт Уендъл М. Стенли, който първи получава кристали от вируса на тютюневата мозайка. През 1939 г. Нортроп изолира за първи път бактериален вирус, а през следващата година - дифтерийния антитоксин в кристален вид.

По време на Втората световна война Нортроп работи като консултант и заема официално длъжността изследовател в Научно-изследователския комитет за национална отбрана. През този период той създава методи за автоматично откриване на химически оръжия.

След като получава Нобелова награда, Нортроп се заема сериозно с проучването на вирусите, като отделя особено внимание на изясняването на тяхната природа и на изследването на връзките между тях. От 1949 до 1958 г. той е професор в Калифорнийския университет в Бъркли, като едновременно с това заема длъжността професор и биофизик в университетската лаборатория "Донър". През 1961 г. е удостоен със званието почетен професор на Рокфелеровия институт, а през 1962 г. - на Калифорнийския университет в Бъркли.

През 1917 г. Нортроп се жени за Луиз Уолкър. Семейството има син и дъщеря. Зет на Нортроп е Фредерик Ч. Робинс. Ученият умира в дома си в Уикебърг (щат Аризона). Приживе той се занимава охотно със спорт, а понякога ходи на лов и риболов.

Сред многобройните награди на Нортроп са медалът Чарлз Фредерик Чандлър на Колумбийския университет (1937 г.), Почетната диплома на правителството на САЩ (1948 г.) и медалът Александър Хамилтън на Колумбийския университет (1961 г.). Ученият е член на американската Национална академия на науките, на Американското философско дружество и на Американската академия на науките и изкуствата, а също така е чуждестранен член на Британското химическо дружество, на Кралското дружество на изкуствата и на Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина".

Превод от руски: Павел Б. Николов

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 39. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8022. Арх. т. I. № 17, стр. 41.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 31 ДЕКЕМВРИ 1871 ГОДИНА

1871, 31 дек.[ември], Плевен

Братоече!

Приносящия ви го препоръчвам, добро момче е, само идва и ми съобщава, че занапред иска да бъде наш чак до смъртта. Той желае да постъпи във Военното училище в Одеса и занапред да бъде готов съвършен войник. Той си има нужните, според както ни писахте, че трябвало. Вижте по думите му и го оправете за Одеса.

Получих писмото ви до г-да М-р [1] в Плевен и нямах време да ви отговоря за неразбраните ви, които сте така купили, така ги и пишете. Забележка: вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите ни утре!! Аз ще докажа, че до днес каквото съм работил нямам грешка в нищо. Писмата ми са у вас и писмата ви са у нас!... И пак ще ви пиша, но засега бързам.

Саву [2] до някой ден иди с още двама другари. Гледайте, брате, там лежи всичко. И ние ще гледаме оттук с хората сме твърде [3] отвсякъде.

В. Левски

1. Муратоглар (Ловчанският комитет), означен в Плевен - нарочно.

2. Сава Младенов.

3. Разполагаме.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 38. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8021. Арх. т. I. № 16, стр. 40.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 28 ДЕКЕМВРИ 1871 ГОДИНА

Плевен, 1871, 28 декември

Братоече!

Както виждаш в писмата ни за П. Хитов и Ф. Тотю, пишем чак от моя страна, а особеното на Панайот е да си дойде!!! Където пише, че ако дойдел, щял да ни нанесе вреда. Това е негово шикалкавене! Ние му казахме, че отвън като стои, носи вреда, а като е вътре, знаем какво ще ни нанесе.

Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!...

Тоя ден, когато прочитах още вестника и пристигаха от няколко места известия с нарочни хора, за да взимат мерки, в същото време на пратениците ми казах кой е причината за това зло, за което прибавих, че редакторът не е мислел, че ще произведе с това лошо. Затова напомнете му, ако има нещо тайно, да ми пише през вас, пък вие му дайте клетва какво (че - бил. П. Н.) няма да му разпечатвате писмото.

Левски

Исках на всички да им пиша по-особено, но приносящият нямаше време да чака. [1]

Същият

1. Цялото е приписка към писмото на А. Хинов Попов с дата 1871, декември 28. Адресът до брат му Данаил е писан от ръката на същия. Върху адресната страница Д. Хр. Попов бележи: „На 29 писах на П. Хитов, на 30 писах на Л. Каравелов, на 29 писах (отговорил р.) на А. X. Попов.“

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници