Нобелови лауреати – 1946 година

Уендъл М. Станли (Wendell M. Stanley)

16 август 1904 г. – 15 юни 1971 г.

Нобелова награда за химия, 1946 г. (заедно с Джеймс Б. Съмнър и Джон Х. Нортроп)

(За получаването на ензими и вирусни протеини в чист вид.)

Американският биохимик Уендъл Мередит Станли е роден в Риджвил (щат Индиана) в семейството на Клер (Плесинджър) и Джеймс Станли, издател на местен вестник. Като ученик Станли често помага на родителите си, продавайки вестници и работейки в редакцията. Като завършва средно училище в Риджвил той се записва в колежа "Ерлем" в Ричмънд (щат Индиана), където учи химия и математика. Надарен студент и отличен спортист, в последния курс Станли е избран за капитан на футболния отбор и мисли да стане треньор по футбол. През 1926 г., малко преди да завърши колежа, той отива в Илинойския университет с един от учителите си по химия, който го представя на Роджер Адамс, преподавател от химическия факултет на университета. Увлечението на Адамс по науката пробужда у Станли интерес към научните изследвания и това го подтиква да стане аспирант в Илинойския университет, където през 1927 г. получава магистърска, а през 1929 г. докторска степен, като защитава дисертация, посветена на съединенията, които се използват за лечението на проказа.

Една година след като получава докторската степен, през което време продължава своите изследвания в Илинойския университет, Станли получава стипендия от Националния научноизследователски съвет, за да работи в областта на химията с Хайнрих Виланд в Мюнхенския университет. След завръщането си през следващата година в САЩ Станли става асистент в Рокфелеровия институт за медицински изследвания (днес Рокфелеров университет) в Ню Йорк, но през 1932 г. се мести в институтската лаборатория по патология на животните и растенията в Принстън (щат Ню Джърси). Там той започва да изучава вирусите, предизвикващи растителни заболявания.

За първи път вирусите са открити през 1898 г. от нидерландския ботаник Мартинус Вилем Байеринк, който съобщава, че тютюневата мозайка - вид растително заболяване - се предизвиква от носител на инфекция със значително по-малък размер от най-малката бактерия - толкова дребен, че не може да се види с микроскоп. Когато през 1932 г. Станли започва работа, е известно, че вирусите могат да се възпроизвеждат и мутират и по силата на логиката би трябвало да са живи организми. Но по това време изглежда съмнително, че толкова малка субстанция може да диша, да се храни и да осъществява други обменни функции.

За първоначалните си изследвания Станли избира вируса на тютюневата мозайка, който подлага на въздействието на ензимите трипсин и пепсин (наскоро изолирани от Джон Х. Нортроп), а също така и на повече от сто химически реагента. Към 1934 г. той стига до извода, че вирусът на тютюневата мозайка се състои преди всичко от протеин. Като прилага метода на Нортроп, през 1935 г. Станли получава вирусен протеин в кристален вид, а след това доказва, че кристалите могат да се разтворят, да се филтрират, да се пречистят и отново да кристализират, без да се разруши тяхната способност да се размножават в растенията и да ги заразяват. През следващата година той отделя от кристалния вирус на тютюневата мозайка нуклеинова киселина, а през 1937 г. двама английски учени, Фредерик Ч. Боудън и Норман У. Пири, установяват, че вирусът на тютюневата мозайка е нуклепротеин (съединение от нуклеинови киселини и белтъчини).

Когато Съединените щати влизат във Втората световна война, на Станли е предложено да участва в състава на Комитета за медицински изследвания към Научноизследователското управление на САЩ във Вашингтон. През следващите три години той и неговите колеги получават няколко щама на грипния вирус и първата противогрипна ваксина, за което през 1948 г. Станли е награден с Почетен диплом на президента.

Като се среща случайно през 1946 г. с президента на Калифорнийския университет Робърт Спруул, Станли получава от него предложение да създаде и оглави лаборатория за изучаване на вирусите в Калифорнийския университет в Бъркли, което той приема през 1948 г. В Бъркли Станли остава до края на научната си дейност. Там ръководи изследвания, насочени към по-нататъшно изясняване на природата на вирусите. Един от неговите колеги, Хайнц Френкел-Конрат, доказва, че протеиновият компонент на вируса е само негово "жилище", а гените му се съдържат в рибонуклеиновата киселина (РНК). Ето защо Станли не успява да получи генетично изменение на вируса на тютюневата мозайка като изменя протеина му.

През 50-те години на членовете на факултета в Калифорнийския университет е предложено да подпишат клетва за вярност на САЩ. Станли, който е председател на университетския комитет по проблемите на свободата на научната дейност, подписва без съпротива клетвата, но защитава твърдо тези, които отказват да направят това, заявявайки, че подобно искане е посегателство срещу техните права. Позицията на Станли изиграва своята роля и съдът в края на краищата отменя мярката.

Покрай изследователската дейност и изпълнението на административните си задължения Станли е натоварен с много преподавателска работа и заседава в многобройни комисии и комитети. От 1951 до 1958 г. е попечител на колежа "Милз", а от 1945 г. до смъртта си е съветник към Националния здравен институт. Той е също така член на групата специалисти-консултанти към Комисията по вирусни заболявания в Световната организация по здравеопазването (1951-1966), на Националния съвет по раковите заболявания към Държавната служба по здравеопазването на САЩ (1952-1956), на Националния научен комитет по медицински изследвания (1955 г.), на групата научни консултанти към Националния раков институт (1957-1958) и на Консултационния комитет към Министерството на здравеопазването, просветата и социалното осигуряване на САЩ (1967-1968).

През 1929 г. Станли се жени за Мариан Стейпълс, с която се запознава, когато учи аспирантура. Семейството има три дъщери и син.

По-късно в процеса на научната си дейност Станли стига до убеждението, че причината за много ракови заболявания се крие именно във вирусите. Той също така предполага, че вирусите са били първата форма на земен живот. На V конгрес на Испанското биохимично дружество, проведен в Саламанка (Испания), Станли представя доклад за вирусните тумори. Ученият умира от сърдечен удар.

Станли е удостоен с наградата Алдер на Харвардския университет (1938 г.), с медала Никълс на Американското химично дружество (1946 г.) и наградата за научни постижения на Американската медицинска асоциация (1966 г.). Той притежава почетни степени на много колежи и университети, сред които колежа "Ерлем", Харвардския, Йелския, Принстънския, Илинойския университет и университета на щата Индиана. Член е на Академията на науките и изкуствата, на Американското дружество на биохимиците, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, на Американското химическо дружество, на Американското философско дружество и на Дружеството по експериментална биология, а също така на научни организации на Япония, Аржентина и Франция.

Превод от руски: Павел Б. Николов