Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 13

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА

ВЕРДЕ ПРАТО

(VERDE PRATO)

Втора забава от втория ден

ЕДИН ПРИНЦ СЕ ВЛЮБВА В НЕЛА И ХОДИ ЧЕСТО ПРИ НЕЯ ПО ЕДИН КРИСТАЛЕН ПРОХОД. НО НЕЙНИТЕ ЗАВИСТЛИВИ СЕСТРИ РАЗРУШАВАТ ПРОХОДА И ПРИНЦЪТ, ЦЕЛИЯТ В РАНИ, СЕ ОКАЗВА НА РЪБА НА ГИБЕЛТА. ПО ЩАСТЛИВА СЛУЧАЙНОСТ НЕЛА НАУЧАВА ЗА СРЕДСТВО, НЕОБХОДИМО ЗА НЕГОВОТО СПАСЕНИЕ, ДОНАСЯ ГО НА БОЛНИЯ, ИЗЦЕЛЯВА ГО И СТАВА НЕГОВА ЖЕНА.

Ох, мили мои, с какво удоволствие слушали всички до самия край приказката на Цеца! Слушали така, че ако разказвала още едни час, този час щял да им се стори само един миг. И тъй като дошъл редът на Чека, тя захванала да разказва:

- Наистина е удивително, ако се замисли човек, че от едно и също дърво могат да се направят статуи на богове и греди за бесилка, императорски тронове и капаци за нощни гърнета; и е трудно да си представим, че от едни и същи боклуци правят хартията, която - заедно с написаното на нея любовно писмо, целуват устните на прекрасна жена, както и тази, с която си трие задника някое нищожество: само от мисълта за това ще изгуби разума си и най-добрият астролог на света. Нима не е учудващо, че една и съща майка ражда добра дъщеря и друга - същинска чума, едната лентяйка, а другата къщовница, едната прекрасна, а другата безобразна, едната завистлива, а другата радушна, едната целомъдрена Диана, а другата разпътна Катарина, едната нещастна, а другата пазена от добрата съдба; защото разумът ни казва, че ако и двете имат един и същи корен, би трябвало да имат и обща природа. Но да оставим тези разсъждения за хората, които са по-вещи в тази област. А аз ще дам пример за това, което казах, с една приказка за трите дъщери на една майка, от която ще видите разликата в техните навици, които завличат злите в гроба, а добрата възнасят до колесницата на Фортуна.

Живеела някога една майка с три дъщери, от които двете по-големи толкова нямали късмет, че никога в нищо не им вървяло: всичките им замисли пропадали, всичките им надежди се разсипвали като пясък. А третата, най-малката, която се казвала Нела, още от майчината си утроба имала щастлива съдба. Човек би могъл да си помисли, че когато се е родила, всички са се сговорили да ѝ дадат най-доброто, което имат: Небето ѝ дало най-яркия блясък от своето сияние, Венера - най-добрата част от своята красота, Амур - най-хубавия букет от своята сила, Природата - цвят от цветната си одежда. Всяко нейно начинание постигало целта си, всеки неин замисъл бил остър като копие; а като започнела да танцува - нямало случай да не я похвалят.

И колкото повече ѝ завиждали нейните неуспешни сестри, толкова повече я обичали останалите хора. Колкото те искали да я закопаят жива в земята, толкова другите желаели с радост да я понесат на ръце.

Имало в тази страна, наречена Верде прато [1], един принц вълшебник, който се научил да ходи на риболов при Нела - там хвърлял въдицата си в морето на нейната красота. И толкова често мятал кукичката на любовното робство пред тази прекрасна златна рибка, че накрая я закачил за хрилете на чувствата и тя започнала да му принадлежи с душа и тяло. А за да се наслаждават един на друг без подозренията на майка ѝ, която също била голямо зло, принцът дал на Нела вълшебен прах и прокарал кристален проход: той започвал от кралския дворец и свършвал точно под леглото на Нела, въпреки че разстоянието между тях било цели осем мили. И казал: "Всеки път, когато ти се прииска да ме покълвеш, врабченце мое прекрасно, хвърли щипка от този прах в огъня, повикай ме и аз веднага ще дотичам по кристалния път, за да се насладя на твоето сребърно личице".

И след тази уговорка не минавала една нощ, в която принцът да не препуска натам и обратно по своя кристален проход. Но сестрите на Нела, които непрекъснато я шпионирали, подушили какво става и решили да напакостят на милото лакомо късче. В желанието си да разкъсат прекрасния шев на любовните срещи те разрушили прохода на много места. И веднъж, когато злощастното момиче, като хвърлило щипка прах в огъня, извикало своя любим, той, който обикновено тичал при нея гол, целият обзет от страст, бил накълцан от острите краища на кристалите така, че направо да ти е жал да го гледаш. Като нямал сили да върви повече напред, губейки кръв, той се върнал в двореца, целият нарязан като немски гащи и паднал на леглото си. Научавайки за нещастието, всичките лекари от Верде прато се събрали край неговата постеля.

Но понеже кристалът бил вълшебен, раните се оказали толкова тежки, че човешките лекарства не можели да помогнат на принца. Като видял, че състоянието му е безнадеждно, кралят издал указ: който намери лекарство, способно да изцели сина му, ако е жена, ще стане негова съпруга, а ако е мъж - ще получи половината кралство.

Като чула това, Нела, която била готова да умре вместо принца, намазала лицето си с чернилка, преоблякла се така, че никой не можел да я познае, и тайно от сестрите си напуснала къщата, желаейки да види своя любим, докато е още жив. Но - понеже златните топки, с които Слънцето си играело по полята на небето, вече се търкулнали в дупката на запада - я застигнала нощ в гората близо до жилището на един орк и тя, за да избегне опасността, се качила на едно дърво.

А през това време оркът и жена му седели на масата, като оставили прозореца отворен, за да вечерят на прохлада. И когато свършили да омитат чиниите и да опразват чашите, те започнали да си говорят за разни неща, а Нела, която се спотайвала тихичко наблизо - на една ръка разстояние, чувала какво си приказват.

И между другото орката попитала мъжа си: "Косматко май, какво се чува? Какво се говори за света?" А той отвърнал: "Смятай, че няма нищо хубаво, всичко върви накриво и с заника напред". "Ама какво става?" "Ако започна да ти разказвам нашироко за разните мръсотии, очите ти ще изскочат и няма да се върнат обратно. А накратко - награждават шутовете, почитат подлеците, дават за пример страхливците и безделниците, прославят убийците, покровителстват мошениците [2], пък за добрите хора пет пари не дават. Толкова подобни истории зная, че направо ще се гътна. А на тебе ще ти разкажа само една, която се случи неотдавна със сина на краля, който беше направил един кристален проход - за да тича гол при едно красиво момиче. И не зная на кого му е хрумнало да разруши прохода, та се е изпонарязал така, че докато не му залепят всичките дупки, душата му ще изтече. И макар че кралят е разгласил сред народа указ с големи обещания за този, който излекува сина му, не се получава нищо. Кралят само ходи и си човърка зъбите, но по-добре е да готви саван за сина си, а за себе си да шие черни дрехи".

Като чула какво е причинило нещастието на нейния любим, Нела заплакала беззвучно и си казала: "Коя ли е тази проклета душа, която е разрушила прохода, по който летеше към мене моето ненагледно птиченце? Защо е подкопала пътя, по който се носеше към мене моето дихание?"

Но тъй като орката продължавала да говори, Нела замряла и се вслушала отново, за да не пропусне нито една дума. А тя казала на мъжа си: "Наистина ли е изгубен светът за нещастния човек? Не може ли да се намери средство, което да го избави от това нещастие? Огън да я гори тази медицина! На едно въже да увиснат всичките лекари! Гален и Месое [3] да върнат парите на учениците си, след като не са ги научили как да излекуват принца!"

"Чуй ме, моето момиче - отвърнал оркът. - Лекарите не са длъжни да знаят за лекарство, което го няма по целия свят. Не става дума за колика, че да я лекуваш с маслена вана, не е треска, за да я прогониш с лекарства и диета, не е обикновена рана, за която е достатъчен пластир от коноп и жълт кантарион. Защото кристалът е вълшебен и има сила като луковия сок за острите стрели, който причинява неизцелими рани. Съществува само едно нещо на света, което може да му спаси живота, но не ме питай какво е, защото е много скъпо". "Кажи ми какво е, зъбатко мой, защото направо ще умра" - започнала да го уговаря орката.

И оркът отговорил: "Ще ти кажа, но ако се закълнеш да не казваш на нито една жива душа, защото домът ни ще загине и ние ще изгубим живота си". "Не се съмнявай, красивото ми мъжленце. По-скоро ще видят свиня с рога, маймуна без опашка (в оригинала: "с опашка" - бел. П. Н.) и къртица с очи, отколкото да пророня даже една дума". И когато се заклела, слагайки едната си ръка върху другата, оркът ѝ казал: "Знай, че нито под небето, нито по лицето на земята няма никакво средство, което може да спаси живота на принца, освен едно. И това средство е нашата сланина: ако се намажат с нея раните, само тогава ще остане в дома си душата, която вече се е приготвила да изнесе багажа си на улицата".

Като чула тези думи, Нела, както се казва, дала време на времето: почакала, докато орките се наприказват, а след това слязла тихо от дървото и като събрала смелост, започнала да тропа по вратата на орка и да вика: "О, господа мои благородни орки, съжалете ме, дайте ми милостиня, проявете капка състрадание и зрънце милосърдие към бедната и нещастна просякиня. Съкрушена от зла съдба, захвърлена в чужбина, останала без всякаква помощ, нощта ме застигна сред горските гъсталаци; не ме оставяйте да умра от глад!"

И туп-туп-туп по вратата.

Орката, която се уморила от този шум, искала да ѝ хвърли нещо за ядене и да я отпрати, но оркът, който обичал християнска плът повече отколкото щиглец орехи, мечка мед, котка риба, овца сол и магаре трици, казал на жена си: "Пусни бедната жена, че ако остане в гората, може да я изяде вълк". Жена му отворила вратата на странницата и оркът вече си мечтаел в своето космато милосърдие как ще я разреже на лакоми парчета.

Но пияницата и кръчмарят си правят различни сметки и ето че когато оркът, добре налял се с вино, заспал, Нела взела един нож от кухненския сандък и сама го нарязала на парчета. После сложила сланината му в едно глинено гърне и забързала към двореца, където се изправила пред краля и се наела да изцели сина му.

Кралят, много радостен, я въвел в стаята на синя си и тя, като го намазала целия със сланината, прибавила думата, която казвала винаги, когато хвърляла щипка прах в огъня. Раните веднага заздравели и принцът скочил здрав и бодър като риба във вода.

Като видял това, кралят казал на сина си: "Тази добра жена, макар че е бедна и не е много красива, заслужава наградата, която съм обещал в указа, и ти ще трябва да се ожениш за нея". Принцът изслушал баща си и отвърнал: "Не, нека си върви по пътя. Нямам запас от излишни сърца, за да мога да ги раздавам. А единственото, което имам, е обещано на друга жена; вече не аз, тя е негов повелител". А Нела му казала: "Струва ли си да мислиш за тази, която причини твоето нещастие?" "Нещастието ми го докараха сестрите завистнички - отговорил принцът. - Те ще отговарят за това, а моята любима не е виновна за нищо". "Нима наистина я обичаш толкова?" - попитала Нела. А принцът отвърнал: "Обичам я повече от самия себе си". "Тогава - казала Нела, - ме прегърни, притисни ме с ръцете си, защото аз съм огънят на твоето сърце!"

Погледнал я принцът, черна в лицето и в обноските, и казал: "Ти не си огън, а главня. Така че се дръпни, да не ме изцапаш". Като видяла, че не може да я познае, Нела помолила да ѝ донесат чиста вода и когато си измила лицето, от него се отдръпнали облаците на саждите и надникнало ясно слънце. Принцът я прегърнал, притиснал я към гърдите си, както коралов полип се прилепва към скалите, и я взел за жена. А сестрите заповядал да зазидат живи в една печка, за да могат като пиявици да повръщат в пепелта кръв, премесена с мръсотията на смъртната завист, потвърждавайки с всичко това пословицата:

няма злодеяние, което да остане ненаказано..

1. Зелена ливада.

2. В оригинала e употребена думата zannettarie, означаваща престъпници, които изрязват краищата на дребните сребърни монети, от което те придобивали неправилна форма и нееднакво тегло.

3. Яхия ибн Масавай ал Мардини, известен в Европа като Месое Младши (около 925-1015) - сирийски лекар, който работи в Багдад и Кайро, християнин от несторианското направление. Създава фармакологична енциклопедия в дванадесет части, която в продължение на седем века е основен наръчник по темата не само на Изток, но и в Европа.

(Следва)