Нобелови лауреати – 1946 година

Джон Х. Нортроп (John H. Northrop)

5 юли 1891 г. – 27 май 1987 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Джеймс Б. Съмнър и Уендъл М. Станли)

(За получаването на ензими и вирусни протеини в чист вид.)

Американският биохимик Джон Хауърд Нортроп е роден в Йонкърс (щат Ню Йорк) в семейството на Алис Бел (Рич) и Джон Исайа Нортроп, преподавател в Колумбийския университет. Малко преди раждането на Нортроп баща му загива: в лабораторията, където работи, избухва взрив. Майката на момчето започва да преподава отново ботаника в колежа "Хънтър" в Ню Йорк. Благодарение на нейните усилия в учебната програма на средните училища е включен нов предмет - природознание. В Ню Йорк Нортроп завършва начално, а през 1908 г. средно училище.

Като постъпва в Колумбийския университет, бъдещият учен отделя много време за изучаване на химия и съвсем малко - на биология. През 1912 г. получава степента бакалавър по природни науки и записва аспирантура по химия. Докато учи, Нортроп влиза в в състава на отбора по фехтовка на Колумбийския университет, който през 1913 г. печели международно състезание. През същата година Нортроп става магистър по природни науки и започва да пише докторска дисертация по химия, който завършва през 1915 г. През лятото на същата година, точно в навечерието на нейното завършване, младият биохимик работи като златотърсач в Аризона.

Получаването на стипендията "Уилям Бейард" осигурява на Нортроп възможността да работи една година в Рокфелеровия институт за медицински изследвания (сега Рокфелеров университет) при Жак Льоб, след което е назначен отначало за асистент, а след това, през 1917 г. - за преподавател. От 1920 до 1924 г. Нортроп изминава пътя от младши член до член на институтската корпорация.

През 1917 г., след влизането на САЩ в Първата световна война, Нортроп служи като капитан от химическите войски на американската армия. През това време той открива ферментационния процес, който започва да се използва за производството на ацетон - разтворител, широко използван за промишлени и научни цели.

Като се връща след войната в Рокфелеровия университет, Нортроп подновява научната си работа, свързвана с изследването на протеините и проучването на продължителността на живота, която го довежда до необходимостта да бъде изяснена природата на ферментите. През 1902 г. немският химик Едуард Бухнер открива група протеини. Това са ензимите (ферментите). Те са катализатори, които помагат за осъществяването на химични реакции, такива например като процеса на храносмилането. Когато Нортроп започва да изучава тези жизнено важни съединения, техният химичен състав е почти неизвестен. Макар много учени да предполагат, че ферментите имат протеинова природа, известният немски химик Рихард Вилстатер се опитва напразно да получи техни образци в чист вид и в резултат от това стига до заключението, че ферментите не приличат на нито едно от известните органични съединения.

Като не се съгласява с извода на Вилстатер, Льоб предполага, че ферментите имат протеинова природа и следователно могат да бъдат обяснени със законите на химията. По предложение на Льоб Нортроп се опитва да получи през 1920 г. в чист вид пепсин - фермент, който регулира процесите в стомаха по време на храносмилането. Но опитът завършва с неуспех и ученият, като подновява започнатата с Льоб работа, доказва, че животът на организмите зависи от температурата: високата температура води до намаляване на неговата продължителност. Това откритие потвърждава неговото и на Льоб убеждение, че животът е зависим от химически процеси.

През 1926 г., точно когато Нортроп започва да работи в лабораторията на Рокфелеровия институт в Принстън (щат Ню Джърси), Джеймс. Б. Съмнър от медицинския колеж на университета "Корнел" публикува резултатите от своите изследвания на уреазата - фермент, участващ при разграждането на карбамида. (Карбамидът е отработен продукт, който се образува в организма в резултат от протеинов обмен). Съмнър съобщава, че е успял да изолира фермента в кристален вид, като изказва предположение за неговия протеинов произход. Откритията на Съмнър са подложени на нападки от страна на много учени, но те вдъхновяват Нортроп да поднови изследванията си на пепсина, които след четиир години се увенчават с изолирането на кристали, приличащи много по свойствата си на пепсин.

През 30-те години Нортроп и неговите колеги, сред които най-голям принос има Мозес Куинц, изолират трипсин, химотрипсин и няколко други фермента. Тяхната работа, като потвърждава експериментално теорията на Съмнър, поставя началото на интензивното изучаване на ферментите. Следваща крачка в тяхното изследване е направена през 1935 г. от колегата на Нортроп в Рокфелеровия институт Уендъл М. Стенли, който първи получава кристали от вируса на тютюневата мозайка. През 1939 г. Нортроп изолира за първи път бактериален вирус, а през следващата година - дифтерийния антитоксин в кристален вид.

По време на Втората световна война Нортроп работи като консултант и заема официално длъжността изследовател в Научно-изследователския комитет за национална отбрана. През този период той създава методи за автоматично откриване на химически оръжия.

След като получава Нобелова награда, Нортроп се заема сериозно с проучването на вирусите, като отделя особено внимание на изясняването на тяхната природа и на изследването на връзките между тях. От 1949 до 1958 г. той е професор в Калифорнийския университет в Бъркли, като едновременно с това заема длъжността професор и биофизик в университетската лаборатория "Донър". През 1961 г. е удостоен със званието почетен професор на Рокфелеровия институт, а през 1962 г. - на Калифорнийския университет в Бъркли.

През 1917 г. Нортроп се жени за Луиз Уолкър. Семейството има син и дъщеря. Зет на Нортроп е Фредерик Ч. Робинс. Ученият умира в дома си в Уикебърг (щат Аризона). Приживе той се занимава охотно със спорт, а понякога ходи на лов и риболов.

Сред многобройните награди на Нортроп са медалът Чарлз Фредерик Чандлър на Колумбийския университет (1937 г.), Почетната диплома на правителството на САЩ (1948 г.) и медалът Александър Хамилтън на Колумбийския университет (1961 г.). Ученият е член на американската Национална академия на науките, на Американското философско дружество и на Американската академия на науките и изкуствата, а също така е чуждестранен член на Британското химическо дружество, на Кралското дружество на изкуствата и на Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина".

Превод от руски: Павел Б. Николов