Робърт Фърчгот (Robert Furchgott)
4 юни 1916 г. - 19 май 2009 г.
Физиология или медицина (заедно с Луис Игнаро и Ферид Мурад)
(За откриването на азотния оксид като сигнална молекула в сърдечно‑съдовата система)
Ранен живот и образование Робърт Фърчгот е роден на 4 юни 1916 г. в Чарлстън, Южна Каролина, в еврейско семейство. Завършва химия в Университета на Северна Каролина, а след това получава докторска степен (Ph.D.) по биохимия в Северозападния университет (Northwestern University) през 1940 г. По-голямата част от кариерата му преминава в Катедрата по фармакология в Медицинския център на Университета на Ню Йорк (SUNY Downstate), където работи от 1956 г. до пенсионирането си през 1988 г. Именно там, в сравнително скромна лаборатория, той прави своето историческо откритие.
Научният пробив: Ендотелът и ЕДРФ Дълги години фармаколозите са объркани от един парадокс: известно е, че хормонът ацетилхолин разширява кръвоносните съдове в живия организъм, но когато се приложи върху изолирани кръвоносни съдове в лабораторията (in vitro), той предизвиква свиване, а не разширяване.
През 1978 г. Фърчгот и неговият асистент Дейвид Завадски правят ключово наблюдение. Те забелязват, че ако вътрешната обвивка на кръвоносния съд (ендотелът) бъде механично повредена или премахната по време на подготовката на пробата, ацетилхолинът спира да разширява съда и започва да го свива.
Това ги навежда на революционна мисъл: ацетилхолинът не действа директно върху мускулите на съда, а стимулира ендотелните клетки да отделят някакво друго вещество, което от своя страна кара мускулатурата да се отпусне и съдът да се разшири. През 1980 г. Фърчгот публикува статия, в която нарича това хипотетично вещество ЕДРФ (от англ. Endothelium-Derived Relaxing Factor – Ендотелно-зависим релаксиращ фактор).
Идентифициране на азотния оксид (NO) Откриването на ЕДРФ предизвиква истинска надпревара в научния свят – всеки иска да разбере какъв е химическият състав на този мистериозен фактор. През 1986 г. (на конференция в Рочестър, Минесота), Фърчгот и независимо от него Луис Игнаро представят доказателства, че ЕДРФ е всъщност азотен оксид (NO).
Това откритие е абсолютно шокиращо за биологичния свят. Дотогава азотният оксид бил познат главно като токсичен промишлен газ (компонент на автомобилните газове и замърсител на въздуха). Никой не подозирал, че такъв прост, малък и реактивен газ се произвежда естествено в човешкото тяло и изпълнява толкова важна функция.
Защо това откритие е така важно? (Нобеловата награда) Откритието на Фърчгот (и работата на Игнаро и Мурад върху механизма на действие на нитроглицерина) разкрива съвсем нов сигнален път в биологията. Азотният оксид стана първият познат газ, който действа като сигнална молекула в тялото. Приложенията и последствията от това откритие са огромни:
1. Сърдечно-съдови заболявания: Разбирането на NO помогна за създаването на по-добри лекарства за високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност.
2. Създаването на виагра: Най-известното практически приложение е лекарството срещу еректилна дисфункция – силденафил (виагра). Азотният оксид предизвиква отпускане на гладката мускулатура в кръвоносните съдове на пениса чрез увеличаване на цикличния GMP. Виаграта блокира ензима, който разгражда този GMP, поддържайки ерекцията. Самият Фърчгот се шегувачесто, че е "дядото на виаграта".
3. Имунна система: Открито е, че макрофагите (клетките на имунната система) произвеждат огромни количества NO, за да убиват бактерии и туморни клетки.
4. Неврология: NO действа и като невротрансмитер в мозъка, участващ в паметта и обучението.
Нобелова награда и признание През 1998 г. Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад получават Нобеловата награда за физиология или медицина "за техните открития относно азотния оксид като сигнална молекула в сърдечно-съдовата система".
Интересен факт е, че Фърчгот прави своето ключово откритие на 64-годишна възраст (когато повечето учени са вече в края на активната си кариера), а Нобеловата награда получава на 82 години. Това го прави един от най-възрастните нобелови лауреати в историята.
Последни години След пенсионирането си Фърчгот не спира да работи. Той продължава изследванията си като гост-професор в Университета на Маями. Умира на 19 май 2009 г. в Сиатъл на 92-годишна възраст.
Наследството на Робърт Фърчгот е фундаментално – той доказа, че понякога най-важните отговори в биологията се крият там, където никой не ги очаква, и че дори токсичен промишлен газ може да бъде ключът към разбирането на жизненоважни процеси в човешкото тяло.
Съставил: GLM-5.1
Редактор: Павел Николов
