МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЛИМОНАДА“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЛИМОНАДА

Аз, разбира се, не пия. Ако някой път взема, че пийна, то е малко – ей така, заради приличието или за да поддържам добрата компания.

Повече от две бутилки на един път не мога да употребя за нищо на света. Здравето не позволява. Веднъж, помня, на един мой имен ден плюс една четвърт изпих.

Но това беше в младите, силни години, когато сърцето биеше отчаяно в гърдите и в главата се мяркаха разни мисли.

А сега остарявам.

Един познат ветеринарен фелдшер, другарят Птицин, ме прегледа онзи ден и даже, знаете ли, се уплаши. Разтрепери се.

— При вас — казва — има пълна девалвация. Ни — казва — черен дроб, ни пикочен мехур да се разпознае — казва — няма никаква възможност. Много — казва — сте се износили.

Исках да го набия този фелдшер, но после ядът ми мина.

„Чакай — мисля си, — ще отида първо на добър лекар, да се уверя“.

Лекарят не откри никаква девалвация.

— Органите — казва — са ви в доста акуратен вид. И мехурът — казва — е напълно порядъчен и не тече. Що се отнася до сърцето, то си е още по-добре, даже — казва — е по-широко, отколкото трябва. Но — казва — престанете да пиете, иначе може просто да настъпи пълна смърт.

А да мра, разбира се, хич не ми се иска. Обичам да живея. Още съм млад човек. Едва в началото на НEП-а чукнах четиридесет и три. Може да се каже - в пълен разцвет на силите и здравето. И сърцето в гърдите ми е широко. А мехурът, най-важното, не тече. С такъв мехур да живееш, та да се радваш.

"Трябва — мисля си — да спра наистина пиенето". И взех, че го спрях. Не пия и не пия. Час не пия, два не пия. В пет часа вечерта отидох, разбира се, да се нахраня в столовата. Хапнах супа. Започнаях да ям вареното месо — допи ми се. "Вместо — мисля си — силни напитки, ще поискам нещо по-меко — минерална вода или лимонада". Викам.

— Ей ти — казвам, — дето ми сервира порциите тук, донеси ми, кокоша главо, лимонада.

Донасят ми, разбира се, лимонада на интелигентен поднос. В гарафа. Сипвам в чашката.

Пия от тази чашка и усещам: май е водка. Налях си още. Ей богу, водка. Що за дявол! Налях остатъка — най-истинска водка.

— Носи — викам — още! „Ех — мисля си, — провървя ми!“ Носи още.

Опитах пак. Не остана никакво съмнение — най-натурална водка.

После, като платих, направих все пак забележка.

— Аз — викам — поисках лимонада, а ти какво ми донесе, кокоша главо?

Оня казва:

— Че това при нас се е наричало винаги лимонада. Напълно законна дума. Още от предишните времена... А натурална лимонада, извинявайте, не държим — няма потребители.

— Носи — казвам — още една последна.

Така и не отказах пиенето. А имах горещо желание. Само че попречиха обстоятелствата. Както се казва — животът диктува своите закони. И трябва да се подчиняваме.

1925 г.