МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „БАНЯ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

БАНЯ

Казват, граждани, че в Америка баните са отлични.

Пристига там, например, един гражданин, хвърля си бельото в специално сандъче и отива да се къпе. Изобщо не се притеснява – кражба ли, загуба ли, дори номерче не взема.

Е, може някой по-неспокоен американец да каже на баняджията: Гуд бай, което ще рече - наглеждай ми нещата.

И толкоз.

Изкъпе се този американец, връща се, дават му чисто бельо – изпрано и изгладено. Партенките, без съмнение, по-бели от сняг. Долните гащи зашити, закърпени. Живот!

А у нас баните също не са лоши. Но са по-зле. Макар че и и в тях може да се изкъпеш.

У нас само с номерчетата е беля. Миналата събота отидох на баня (защо да ходя чак до Америка, мисля си) и ми дават две номерчета. Едното за бельото, другото за палтото и шапката.

А голият човек къде да дене номерчетата? Направо да си кажем – никъде. Джобове няма. Само корем и крака. Голяма грижа с тия номерчета. И за брадата не можеш да ги вържеш.

Е, вързах на всеки крак по едно номерче, за да не ги загубя. Влязох в банята.

Номерчетата ми се мотаят в краката. А трябва да ходиш. За тас. Какво е къпане без тас? Един грях.

Търся тас. Гледам, един гражданин се къпе с три таса. В единия стои, в другия си сапунисва главата, а третия придържа с лявата ръка, да не му го задигнат.

Дръпнах третия тас, исках, между другото, да го взема, а гражданинът не го пуска.

— Ти какво — казва,— чуждия тас крадеш? Като те фрасна,— казва,— с таса между очите — хич няма да ти е весело.

Аз казвам:

— Не е царският — казвам — режим, с тасове да фрасĸаш. Какъв егоизъм,— казвам. Трябва,— казвам,— и другите да се изкъпят. Не си в театър — казвам.

А той се обърна с гръб и продължава да се къпе. „Няма да му вися — мисля си — на главата. Сега — мисля си — нарочно ще се къпе три дена.“

Тръгнах нататък.

След час гледам, някакъв чичка се заплеснал, изпуснал е таса от ръцете си. За сапун ли се е навел, или се е замечтал – не зная. Само прибрах таса.

Сега вече имам тас, няма няма къде да седна. А да се къпеш прав – какво къпане е това? Чиста мъка.

Добре. Стоя прав, държа таса в ръка, мия се.

А наоколо, майчице мила, едно пране върви на пълни обороти. Един си пере панталона, друг си търка долните гащи, трети върти нещо друго. Тъкмо, да речем, си се измил – и пак си мръсен. Пръскат, дяволите. И такава врява се носи от това пране – не ти се ще да се къпеш. Не чуваш къде си търкаш сапуна. Чиста мъка.

„Я да вървят – мисля си – по дяволите. Вкъщи ще се доизкъпя.“

Отивам в съблекалнята. Дават ми бельото по номерчето. Гледам – всичко си е мое, панталонът не е мой.

– Граждани – казвам, – на моя тук имаше дупка. А на този вижте къде е.

А баняджията казва:

– Ние – казва, – за дупките не отговаряме. Не сме в театър – казва.

Добре. Навличам панталоните и отивам за палтото. Не ми го дават — искат ми номерчето. А номерчето съм забравил на крака. Трябва да се събличам. Свалих панталоните, търся номерчето — няма го. Връвчицата е тук, на крака, а хартийката я няма. Отмила се е хартийката.

Давам на баняджията връвчицата — не я иска.

— Срещу връвчица — казва — не давам. Всеки гражданин — казва — може да си нареже връвчици, няма да останат палта за всички. Почакай — казва — като се разотидат хората, ще ти дам каквото остане.

Аз казвам:

— Братле, ами ако остане някой боклук? Не сме в театър — казвам. — Дай ми го, казвам, по описание. Единият джоб, казвам, е скъсан, другият го няма. Що се отнася до копчетата — казвам, — горното си е там, а долни няма.

Даде ми го все пак. А връвчицата не взе. Облякох се, излязох на улицата. Изведнъж се сетих: забравих си сапуна.

Върнах се обратно. С палто не пускат.

— Събличайте се — казват.

Аз казвам:

— Граждани, не мога да се събличам за трети път. Не сме в театър — казвам. — Дайте ми поне парите за сапуна.

Не дават.

Като не дават — да не дават. Тръгнах си без сапун.

Разбира се, читателят може да полюбопитства: каква, видите ли, е тази баня? Къде се намира? Адресът?

Каква баня ли? Обикновена. От онези, дето струват десет копейки.

1924 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Облигациите на държавния „златен заем“ от 1922 година се разиграват като лотарийни билети.

2. Червонец (по това време) – монета от 8,6 грама чисто злато .