БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО

В големите градове, а особено в столиците, има забележителности в изобилие. Творенията на човешкия гений се блъскат с лакти, преливат в сияния и се засенчват едно друго.

На провинциалните градчета и села им се налага обикновено да се задоволяват с красотата на природата и свежия въздух. Но затова пък, ако по волята на случайността в някое забутано кътче е създадено (а и се е запазило) нещо прекрасно, то пребивава в царствено уединение, както подобава на всяко едно чудо. Класически пример е „Покров на Нерл“ – малък архитектурен шедьовър насред пустото поле.

Или планината Свети Михаил, извисяваща се над плосък нормандски бряг.

Искам да ви покажа едно чудо, което се намира само на половин час път с кола от Мон Сен Мишел, но е почти неизвестно извън околността.

Това произведение на изкуството няма чак толкова голяма художествена стойност и не е осветено от древността. Не го посещават тълпи туристи. Всеки път, когато отида там, отегченият касиер се радва, че е дошъл някой, и с готовност ми разказва историята, която съм слушал многократно.

А аз ходя там доста често. Това е поразително място.

Намира се в бившето рибарско селище Ротеньоф, което днес е част от град Сен Мало – също не кой знае какъв мегаполис.

Музеят на открито се нарича „Скалните скулптури на абат Фуре“.

През деветнадесети век живял в бретонската провинция селският кюре Адолф-Жулиен Фуре (1839–1910). Служил в своята църква: кръщавал, венчавал, опявал. Бил известен като красноречив проповедник. Така доживял до 54-годишна възраст, иначе казано - до онази възраст, на която всеки човек – зная го по себе си – обича ужасно да проповядва, а ако и професията го задължава, и има благодарна аудитория в лицето на паството, това е просто щастие.

И изведнъж с абата се случило голямо нещастие. Първо оглушал, а после онемял. Вече не можел да носи Божието слово и животът му изгубил всякакъв смисъл.

Глухонемият проповедник

Като напуснал родния си край, нещастникът се заселил в селцето Ротеньоф, разположено в сурова местност, изложена от всички страни на вятъра, над висок и скалист бряг.

Там безмълвният старец куцукал ден след ден между скалите. Трополял с нещо, изчезвал за цели дни.

Оказало се, че изсича по каменния склон статуи. Никой не бил учил абата на това изкуство, той някак си се научил сам. Дълго време странната прищявка на инвалида не предизвиквала интерес у никого. А когато тринадесет години по-късно Фуре спрял да чука с длетото, защото съвсем остарял и отпаднал, се оказало, че е създал истинско чудо: на стръмната, почти отвесна скала били изсечени над триста скулптури. Те заемат петстотин квадратни метра.

Представете си.

От едната страна – вечно сърдитите вълни и нестихващият вятър, който притиска грубите храсти към земята.

От другата страна - стръмен склон. По време на прилив водата се покачва с повече от десет метра. Стръмният скат на брега е покрит с неравна каменна броня, която на пръв поглед прилича на застинала лава.

Започнеш ли да се вглеждаш – това не са никакви хълмчета. Ту неочаквано ще се покаже нечие лице.

Ту ще видиш притаил се (не много страшен) змей.

Ту някакъв безметежен мъртвец.

От малка брошура може да научите, че абатът изобразил историята на хищно семейство разбойници и контрабандисти, живяло някога на този бряг. Но тази фолклорна информация не добавя нищо към усещанията. А те са силни.

Това е много самотно, пусто място. Представяш си проповедника, на когото шестокрил серафим е изтръгнал грешния език, вложил е вместо него в отворената му уста жилото на мъдра змия, но го е оставил безмълвен. Проповедникът обаче имал какво да каже на хората. И говорел, говорел, говорел. При това на всекиго казвал нещо различно.

На мене например ми обясни, че не бива да се страхувам от нещастията, защото всяка беда, която може да сполети човека, ще се превърне в благо, стига само да не изпада в отчаяние и да не се отдава на самосъжаление.

Ако трябва да направиш нещо важно – ще го направиш. Ако имаш какво да кажеш – ще го кажеш. Дори по-красноречиво и трайно, отколкото с думи.

Вероятно, ако се отбиете в Ротеньоф, абатът ще ви прочете проповед за нещо друго, важно лично за вас.

(Следва)