БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ)

В Европа, където няма нито лъвове, нито тигри, нито крокодили, нито смъртоносно отровни змии, най-страшният фолклорен звяр се оказал скромният вълк. С него плашели децата от незапомнени времена. Най-ранният ми спомен например не е оригинален: "Ще дойде сивото вълче и ще те захапе за хълбока" („Придет серенький волчок и ухватит за бочок“) – пееше моята бавачката. Истината е, че не се страхувах, защото "вълчето" се свързваше за мене с една безобидна въртяща се играчка, а песента оценявах адекватно като художествена хипербола и изобщо не се притеснявах за своя хълбок.

Но сега ще ви разкажа една наистина страшна приказка за сивия вълк. И най-ужасното в тази приказка е, че е истинска. А освен това е и детективска история със спорна развръзка.

В средата на 18-ти век, в цивилизована Франция, в разгара на Просвещението, се разиграли невероятни събития, които предизвикали значителен шум. История би била трудна за вярване, ако целият ѝ ход не бил документиран подробно.

В горите на Лангедок се появил страшен звяр човекоядец, когото нарекли Жеводанското чудовище, защото първата си жертва, 14-годишно момиче, звярът разкъсал в провинция Жеводан. Това се случило през пролетта на 1764 година.

Свидетели описвали някакво животно, по-голямо от вълк, но по-малко от мечка, с червеникава козина, огромна тъпа глава и навита опашка.

От този момент нататък нападенията на чудовището (повечето източници все пак го наричат "вълк") вече не спирали. Общо, според официалните данни, от зъбите на тайнствения звяр загинали повече от сто души (предимно жени и деца). Още тридесет били нахапани, но оцелели.

Дошло сивото вълче...

Паника обхвана не само региона, но се разпространила и по цяла Франция. Най-добрите ловци на кралството търсели звяра убиец в гъстите гори. Безрезултатно.

Жените са по-вкусни от мъжете

Тогава Луи XV изпратил със специален указ в Лангедок своя главен ловец Антоан дьо Ботерн. Много седмици Ботерн залагал капани, организирал засади и накрая, през септември 1765 година, неговите ловци застреляли необичайно голям вълк. Трупът на животното бил доставен триумфално във Версай и изложен за всеобщо обозрение. На слуховете за Жеводанското чудовище било заповядано свише да престанат.

Чучелото показано във Версай

Но убийствата не свършили. Още цели две години чудовището продължавало да разкъсва жени и деца, само че вестниците вече не пишели за това. Докладвано било, че проблемът е решен, значи проблемът вече не съществувал.

Славата на истински победител на Жеводанския вълк принадлежи на един обикновен ловец на име Жан Шател. На 16 май 1767 година звярът разкъсал до смърт едно момиче, негова родственица. Шател вървял по следите на кръвожадното създание три дена, накрая го намерил и го застрелял. Този път това несъмнено било то, Жеводанското чудовище: разпознали го свидетели. А и нападения от този ден нататък вече нямало.

Паметникът на Жан Шател в родното му село

Точните размери на звяра са известни. Той не бил толкова огромен: дължина на тялото само 99 сантиметра, а устата с ширина 19 сантиметра. Не много по-голям от немска овчарка. Страхът наистина има големи очи.

Това са фактите. След това започват въпросите.

Странна опашка за вълк

Първо, не е ясно какво всъщност било това животно: вълк или не вълк?

Второ, вълците почти никога не нападат човека поединично, само на глутница.

Трето, свидетелите на героичната победа на Шател разказвали, че когато ловецът видял най-накрая чудовището, то само тръгнало към него, почти размахвайки опашка. Защо?

Към днешна дата повечето историци се придържат към следната версия.

Жан Шател бил необщителен човек и живеел уединено с глутница "молоси" – специална порода ловни кучета, произхождаща от кръстоска между вълк и куче. Възможно е едно от кученцата да се е оказало по-голямо и по-зло от останалите. Възможно е Шател да е бил мизантроп, който специално обучил метиса да напада хора. Защо? Дявол знае. Да предположим, че бил социопат, който се е наслаждавал на зловеща слава и на тайна власт над живота и смъртта на околните. Такива екземпляри се срещат. Във всеки случай тази версия обяснява логично развръзката на драмата. Когато когато родственицата на Шател умряла в мъки, разкъсана от звяра, ловецът решил да унищожи своята опасна "играчка". Той със сигурност знаел къде да търси човекоядеца и хладнокръвно убил чудовището, когато то се хвърля върху своя стопанин.

Съществува и една още по-причудлива версия – че Шател не действал сам, а изпълнявал заповедите на своя господар, маркиз дьо Сент-Албан, който имал репутация на ексцентрик и човеконенавистник.

Вече никой не може да установи достоверно какво всъщност се е случило там.

Преди около десет години във Франция излезе игрален филм, вдъхновен от историята за Жеводанския звяр - „Le Pacte des loups", но не съм го гледал и не зная коя версия поддържат създателите.

Следва